Кърт Вонегът
Котешка люлка (57)

57. Лошият сън

Нищо чудно, че ефрейтор Маккейб и Джонсън успели да покорят острова. Много хора са покорявали Сан Лоренсо и неизменно са откривали, че е твърде лесно да го задържат като свое владение. Причината е била проста: Бог в своята безкрайна милост е направил острова съвсем безполезен.

Ернандо Кортес е първият, който вписва в хрониките безплодната си победа над острова. Кортес и хората му слизат на брега за прясна вода в 1519 г., наименуват острова, обявяват го за собственост на император Карл Пети, отиват си и повече не се връщат. Следващите експедиции търсят на острова злато, диаманти, рубини, подправки и като не ги намират, изгарят по един-двама туземци, защото били еретици, и си отиват.

„Когато Франция провъзгласява правата си над Сан Лоренсо в 1682 г. — пише Касъл, — Испания не възразява. Когато Дания обявява Сан Лоренсо за своя собственост в 1699 г., Франция не възразява. Когато холандците заявяват в 1704 г., че Сан Лоренсо е холандска собственост, датчаните не се трогват. Когато Англия слага ръка на острова в 1706 г., холандците изобщо не се обаждат. Когато Испания отново си иска Сан Лоренсо в 1720 г., на англичаните им е все едно. Когато в 1786 г. африканските негри поемат командването на един британски кораб, натоварен с роби, насочват го към Сан Лоренсо, слизат там и провъзгласяват Сан Лоренсо за независима държава (всъщност империя с император), никой от испанците не възразява.

Император става Тум-бумва, единственият човек на земята, който смята, че си струва островът да бъде отбраняван. Именно Тум-бумва, обзет от налудничави идеи, става причина да бъдат издигнати катедралата на Сан Лоренсо и невероятните укрепления на северния бряг на острова — укрепленията, където сега се намира частната резиденция на президента на република Сан Лоренсо.

Никой никога не е нападал укрепленията и никога на никой нормален човек не би му хрумнало да ги напада. Укрепленията никога досега не са спрели вражеска атака. Смята се, че при построяването им са загинали хиляда и четиристотин души. От тях почти половината, според сведенията, са били публично екзекутирани, защото не са показали достатъчно усърдие.

Захарната компания «Касъл» се настанила на острова в 1916 г. по време на «захарния бум» след Първата световна война. Правителството изобщо не съществувало. Компанията била на мнение, че при високите цени на захарта в света дори калта и чакълът на Сан Лоренсо могат да дадат захар, ако се обработят. Никой не възразил.

Когато Маккейб и Джонсън пристигнали в 1922 г. и съобщили, че поемат управлението на острова, компанията «Касъл» се оттеглила от трона вяло, като след лош сън.“