Кърт Вонегът
Котешка люлка (43)

43. Восъчни кукли

Х. Лоуи Кросби бе на мнение, че диктатурата е нещо много полезно. Той не беше чудовище, не беше глупав. Изнасяше му да се отнася грубовато, леко клоунски със света, но много от нещата, които казваше за недисциплинираното човечество, бяха не само смешни, а и верни.

Но за едно нещо нямаше ни ум, ни чувство за хумор: по въпроса защо всъщност са създадени хората.

Х. Лоуи Кросби бе твърдо убеден, че хората живеят, за да произвеждат за него велосипеди.

— Надявам се Сан Лоренсо да задоволи очакванията ви — казах аз.

— Достатъчно ще бъде да поговоря с един-единствен човек и ще разбера — отвърна той. — Когато „Папа“ Монсано даде за нещо честната си дума, то се случва. Така е било и така ще бъде.

— Най-много ми харесва, че там всички говорят английски и са християни — обади се Хейзъл. — Това улеснява нещата.

— Знаете ли как се оправят с престъпленията? — запита ме Кросби.

— Не.

— Там просто няма престъпления. „Папа“ Монсано е направил престъпленията така дяволски непривлекателни, че който само помисли за престъпление, му призлява. Чувал съм, че можеш да оставиш портфейл на улицата и след седмица да го намериш, където си го оставил, и с цялото му съдържание.

— Хм.

— Знаете ли какво наказание се предвижда за кражба?

— Не.

— Кука. Никакви глоби, никакви условни присъди, никакъв месец в затвора. Кука и нищо друго. Куката е наказанието за кражба, убийство, палеж, предателство, изнасилване, шпиониране. Само да нарушиш някой от законите им, все едно кой, и те чака куката. Това е ясно на всеки и затова Сан Лоренсо е страна, в която въобще няма престъпност.

— Каква е тази кука?

— Издигат една бесилка. Два стълба и напречна греда. След това на гредата закачат желязна кука като въдица, само че много голяма. След това пипват някого, който е бил достатъчно тъп да наруши закона, и му промушват шкембето с куката, така че тя да влезе от едната страна и да излезе от другата, и го оставят да виси така и той виси, честна дума, и си проклина дните, задето е нарушил закона.

— Мили боже!

— Не казвам, че е хубаво. Но не казвам и че е лошо. Понякога се питам дали такова нещо не е необходимо, за да ликвидираме и малолетната престъпност. Може би куката е малко прекалена мярка в условията на демокрацията. По-подходящо е публичното обесване. Накачи пет-шест малолетни крадци на коли по стълбовете пред домовете им с табелки на вратовете, на които да пише: „Мамо, това е твоят син.“ Направи го един-два пъти и край! Ключалките за стартера ще отидат в музея като дилижансите.

— Ние я видяхме в музея на восъчните фигури в Лондон — каза Хейзъл.

— Какво сте видели? — запитах аз.

— Куката. В Стаята на ужасите на първия етаж. На куката беше закачена восъчна фигура на човек. Толкова приличаше на истински, че щях да повърна.

— Но Хари Труман хич не си приличаше — рече Кросби.

— Моля?

— Восъчната фигура на Хари Труман в подземието никак не приличаше на истинския Хари Труман.

— Но повечето от фигурите си приличаха — каза Хейзъл.

— Някоя известна личност ли беше окачена на куката? — запитах аз.

— Не, не мисля. Просто човешка фигура.

— Восъчна кукла?

— Ъхъ. Пред теб има черна кадифена завеса и за да погледнеш, трябва да дръпнеш завесата. А на самата завеса има закачен надпис, че децата не бива да гледат.

— Но те си гледат — обясни Кросби. — Когато бяхме ние, имаше деца и всички си гледаха.

— На децата такива надписи действат като валериан на котка — обясни Хейзъл.

— И как реагираха децата, като видяха човека, закачен на куката? — попитах.

— Ами също като възрастните — каза Хейзъл. — Поглеждаха го, не казваха нищо и отминаваха, за да видят следващата фигура.

— А каква беше тя?

— Железен стол с фигурата на човек, който навремето бил опечен — каза Кросби. — Бил опечен, защото убил сина си.

— Само че след като го опекли — си припомни безгрижно Хейзъл, — след като го опекли, се разбрало, че не той го е убил.