Кърт Вонегът
Котешка люлка (38)

38. Световна столица на баракудата

Остров Сан Лоренсо е петдесет мили дълъг и двайсет мили широк, пишеше в притурката на „Сънди Таймс“. Има население четиристотин и петдесет хиляди души, „… всички беззаветно предани на идеалите на свободния свят“.

Най-високата точка на острова, планината Маккейб, била три хиляди и триста метра над морското равнище. Столицата била Боливар, „… изумително съвременен град, с пристанище, което може да побере целия флот на Съединените щати“. Републиката изнасяла главно захар, кафе, банани, индиго и занаятчийски изделия.

„А риболовците признават Сан Лоренсо за столица на баракудата, с която никоя друга столица в света не може да се сравнява.“

Питах се как Франклин Хоуникър, който дори не беше завършил гимназия, е стигнал до такъв висок пост. Донякъде отговор ми даде едно есе за Сан Лоренсо, подписано от „Папа“ Монсано.

„Папа“ твърдеше, че Франк бил изработил генералния план на Сан Лоренсо, тоест новите шосета, електрифицираните села, заводите за преработка на отпадъци, хотелите, болниците, клиниките, железопътните линии, с една дума — всичко. И макар есето да бе сбито и явно съкращавано, „Папа“ на пет места подчертаваше, че Франк е „плът от плътта на д-р Филикс Хоуникър“.

Фразата вонеше на канибализъм.

Без съмнение „Папа“ беше убеден, че Франк е късче от вълшебната плът на стареца.