Кърт Вонегът
Котешка люлка (3)

3. Безумие

Никъде в книгата си Боконон не ни предупреждава да не се опитваме да открием кои са границите на нашия карас и с каква цел го е създал всемогъщият. Боконон само отбелязва, че подобен род опити са напразни.

В автобиографичния раздел на „Книгите на Боконон“ той разказва притчата за едно безумие: безумието да се самозалъгваш, че откриваш, както и че разбираш:

„Веднъж една позната дама (тя принадлежеше към епископската църква в Нюпорт, Роуд Айлънд) ме помоли да проектирам и построя колибка за кучето й — огромна овчарка. Тази дама твърдеше, че великолепно разбира Господ и делата му. Не проумяваше как хората могат да се объркват пред събитията, които идваха или щяха да дойдат.

Но когато й показах плановете за кучешката колиба, тя ми каза: «Извинявайте, но нищо не разбирам от чертежи.»

«Занесете ги на съпруга си или на изповедника си, за да ги предадат на Господ — казах аз, — и когато той намери свободна минутка, уверен съм, ще ви обясни плановете така, че дори вие да ги разберете.»

Тя ме изгони. Никога няма да я забравя. Беше убедена, че Господ обича повече хора в платноходки, отколкото хора в моторници. Не можеше да понася червеи. Видеше ли червеи, пищеше.

Тя беше глупачка, и аз съм глупак, и е глупак всеки, който смята, че проумява делата Господни“ (пише Боконон).