Кърт Вонегът
Котешка люлка (110)

110. Четиринайсетата книга

„Понякога «пул-па» е непостижима за човешкия разум“, ни учи Боконон. На едно място в „Книгите“ си Боконон превежда „пул-па“ като „дъжд от лайна“, а на друго място — като „божи гняв“.

От това, което Франк каза, преди да затръшне вратата, стигнах до заключението, че република Сан Лоренсо и трите деца на д-р Хоуникър не са единствените притежатели на „лед-9“.

Останах безмълвен — това бе непостижимо за моя разум.

Сведох глава и притворих очи; очаквах Франк да се върне с простите благословени сечива, които щяха да почистят една спалня — само една от всички спални в света, спалня, заразена с „лед-9“.

Далеч, далеч от себе си, през някаква пурпурна кадифена мъгла, чувах как Анджела ми говори.

Обясненията й не ме заинтригуваха никак.

„Каква надежда може да има човечеството, мислех си аз, щом съществуват хора като Филикс Хоуникър? И когато хора като Хоуникър дават «лед-9» за играчка на такива късогледи деца, каквито са всъщност повечето мъже и жени?“

И си спомних Четиринайсетата книга на Боконон, която бях изчел предишната нощ. Четиринайсетата книга е озаглавена: „Каква надежда може да храни разумният човек за бъдещето на човечеството, щом познава събитията от последните милион години?“

Четиринайсетата книга не е дълга. Тя се състои от една дума и от точка.

Ето какво гласи Четиринайсетата книга:

„Никаква“.