Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Los premios, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Мария Пачкова, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Хулио Кортасар. Лотарията
ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1981
Редактор: Екатерина Делева
Коректор: Елена Цветкова
История
- —Добавяне
V
Ученикът Фелипе Трехо много се интересуваше от настроението на съседната маса.
— Представяш ли си — каза той на бащата, който бършеше потта си по възможно най-елегантния начин. — Сигурно някои от тия тарикати ще се качат с нас.
— Не можеш ли да говориш прилично, Фелипе? — оплака се госпожа Трехо. — Това момче кога ще се научи как да се държи?
Беба Трехо разискваше по въпросите на грима с едно огледалце, което използуваше мимоходом и като перископ.
— Добре де, тия типове — съгласи се Фелипе. — Ти представяш ли си? Ами че те са от Абасто[1].
— Не вярвам да пътуват всичките — каза госпожа Трехо. — Вероятно тази двойка на челното място на масата и госпожата, тя сигурно е майка на момичето.
— Съвършени простаци — каза Беба.
— Съвършени простаци — имитира я Фелипе.
— Не ставай глупак.
— Вижте я, Уиндзорската херцогиня. Същата физиономия при това.
— Хайде, хайде, деца — каза госпожа Трехо.
Фелипе беше изпълнен със сладостното съзнание за неочакваната си значимост и я използуваше предпазливо, за да не я изстреля нахалост. Сестра си най-вече той трябваше да озапти и да я накара да му върне за всичките номера, които му беше правила, преди той да спечели наградата.
— По другите маси има хора, които изглеждат състоятелни — каза госпожа Трехо.
— Добре облечени хора — каза господин Трехо.
„Те са мои гости — помисли Фелипе и му се искаше да крещи от радост. — Старецът, старата и това лайно. Ще правя каквото си искам сега.“ Обърна се към онези от другата маса и зачака някой да го погледне.
— Да не би случайно да пътувате? — попита той един от тях, мургав, с риза на райета.
— Не аз, момче — каза мургавият. — Ето този младеж с майка си и госпожицата, също с майка си.
— А, вие сте дошли да ги изпратите.
— Аха. Вие пътувате ли?
— Да, с нашите.
— Късмет имате, младежо.
— Какво да се прави — каза Фелипе. — Може пък следващия път да се падне на вас.
— Разбира се. Така е.
— Сигурно.