Хърбърт Уелс
Последният тръбен зов (9)

§ 9

Ако вие сте полицай, объркан от някоя внезапна и необяснима катастрофа: налетяло такси върху уличен електрически стълб, придружена от ослепителна светкавица и звук от секнал изведнъж автомобилен клаксон, едва ли бихте искали да ви смути някакъв гологлав свещеник, ненадейно изникнал из красивата си къща, съобщавайки ви, че „Царството небесно е при нас!“. Вие сте учтив с него, защото дълг на всеки полицай е да бъде учтив с почтените господа, но му казвате: „Съжалявам, обаче точно сега не мога да ви слушам, сър. Всяко нещо с времето си. Трябва да се оправям с този тук малък инцидент.“ И ако той настоява, обикаля и подскача около насъбралата се тълпа и отново дойде при вас, вие казвате: „Страхувам се, че ще се наложи да ви помоля да се отстраните оттук, сър. Вие никак не ми помагате, сър.“ И ако, от друга страна, вие сте добре подготвен католически свещеник, който знае как да се оправя в света, едва ли бихте досаждали на един полицай по време на дежурство, след като ви е казал това, дори да мислите, че господ ви гледа и часът на Божия съд е ударил. Вие се обръщате и отминавате, малко угнетен, оглеждайки се дали някой друг наоколо би обърнал внимание на грандиозните ви новини.

Точно така се случи и с господин Парчестър.

Той усети някаква странна малка дупчица в своята вяра. Мина покрай доста хора, без да каже нищо повече, а следващият човек, при когото спря, по-точно се приземи, бе една цветопродавачка, седнала до кошницата си на ъгъла на Чексинтън Скуеър. Тя се оказа неспособна да го прекъсне веднага щом той започна да й говори, тъй като връзваше голям букет бели хризантеми и единия край на канапчето беше стиснала със зъби. А нейната дъщеря, която стоеше до нея, бе от онези момичета, които не биха изплашили дори една гъска.

— Знаете ли, добра жено — каза господин Парчестър, — че докато ние, бедните земни същества, вършим нашите дребни обязаности тук, докато грешим и се блъскаме и вървим по всевъзможни низки пътища, близо до нас, над нас, около нас, гледайки ни, съдейки ни, са бог и неговите свещени ангели? Аз получих видение и не съм единствен. Аз го видях. Ние сме в Царството небесно сега и тук и божественият съд е около нас. Нищо ли не забелязвате? Никаква светлина? Никакъв звук? Никакво предупреждение?

В този момент старата цветопродавачка свърши връзването на своя букет цветя и вече можеше да говори.

— Видях — каза тя. — И Мери също, и тя го видя.

— Е? — попита господин Парчестър.

— Но боже господи! Какво от това? — отвърна старата продавачка на цветя.