Хърбърт Уелс
Последният тръбен зов (6)

§ 6

Една дребна стара дама седеше край камината в неголяма всекидневна в Уест Кензингтън. Котката й се бе настанила в нейния скут, а на носа й имаше очила; четеше тя сутрешния вестник, а до нея, на специално поставена масичка, имаше чай и намазана с масло кифла. Бе привършила с престъпленията и сега четеше за кралското семейство. Когато прочете всичко написано за кралското семейство, остави вестника, спусна котката на килимчето пред камината и се зае с чая си. Бе наляла първата си чашка и тъкмо поднасяше четвъртинка от кифлата към уста, когато зазвуча тромбата и блесна светкавицата. Докато траеше този миг, тя остана неподвижна с четвъртинката от кифлата във въздуха. После съвсем бавно върна парчето на място.

— Какво ли е това сега? — каза тя.

Погледна котката, но котката бе съвсем спокойна. Сетне се вторачи в лампата. Беше стабилна, безопасна лампа, която винаги й бе служила вярно. Погледът й се насочи към прозореца, но завесите бяха спуснати и всичко бе както трябва.

— Човек ще си помисли, че се разболявам — каза тя и се зае с хлебчето.