Хърбърт Уелс
Последният тръбен зов (5)

§ 5

Но всичко казано дотук е само повърхностната обвивка на цялата история. Действителността е нещо различно. Ето какво: в този миг и само за миг мъртвите оживяха, а всички живи в този свят за момент видяха господ-бог и цялата му мощ, ордите от ангели и цялата му свита, която гледаше отгоре. Всички го видяха, както понякога при светкавица човек вижда през тъмата, а сетне мигновено светът пак остана непрозрачен, ограничен и дребен, обикновен. Ето каква е несравнимата истина около тази история. Такива проблясъци е имало в някои редки случаи. Житията на светците изобилствуват с тях. Такъв проблясък е озарил Девиндранат Тагор^[1] при горящия планински проход в Бенарес^[2]. Това обаче не беше изолирано явление, а повсеместно, светкавицата озари всички. Не навсякъде тя беше една и съща, затова онези, които се съмняваха, намериха основания за отричане, когато не след дълго в неофициалната преса се появи нещо като дискусия. За този случай един твърдеше, че му се сторило как някой стои много близо до него, а друг видял как всички небесни обитатели лумват към трона на всевишния.

Имаше и други, видели някой да ги следи замислено, и други, които си представяли огромни стражи пред някаква забулена фигура; трети пък не усетили нищо божествено, а само чувството на щастие и свобода, каквото човек изпитва при внезапния изблик на слънчева светлина през пролетта… Затова човек е склонен да повярва, че е видяно нещо повече от изумително, нещо твърде необикновено и че всичките тези неща, които хората са си помислили, че са видели, са само резултат от жизнен опит и въображение. Било е светлина, било е красота, било е нещо възвишено и величествено и от него този свят за един нетраен миг е станал прозрачен и лазурен.

А сетне всичко изчезнало.

И хората си останали с въпроса какво са видели и какво значение има то за тях.