Хърбърт Уелс
Последният тръбен зов (12)

§ 12

Това, което се бе случило с господин Парчестър, Бромтън и госпожа Мънбридж, с шофьора на таксито, полицая и дребната стара дама, с автомобилните техници, секретарката на господин Парчестър и епископа, се случи и с останалите хора в целия свят. Ако някое явление е достатъчно необикновено и велико, никой няма да го забележи. Хората ще продължат да вървят по пътя си, макар някой да е възкръснал сред мъртвите, за да им каже, че настъпва Царството небесно, макар самото това Царство и цялата му слава да станат видими и да заслепят очите им. Те и техните пътища са едно. Хората ще продължат да вършат своето, както зайците продължават да пасат в своите зайчарници на стотина метра от някоя артилерийска батарея. Защото зайците са си зайци, създадени да ядат и да се множат, а хората са човешки същества, същества на навика, порядките и предразсъдъците; каквото и да ги е създало, каквото и да ги е съдило, каквото и да ги порази — те само биха извърнали поглед към това нещо, също както зайците биха погледнали към трясъка на оръдията, но никога не биха напуснали своите марулки и никога не биха престанали да душат своите женски.