Хърбърт Уелс
Последният тръбен зов (10)

§ 10

При тези думи сякаш слана попари господин Парчестър. Той прекоси Чексинтън Скуеър някак по инерция.

Все още бе почти сигурен, че е видял господ, докато бе седял в кабинета си, но сега не бе тъй сигурен, че светът ще повярва това. Навярно усети, че идеята му да се втурне сред хората и да им разкаже всичко е прибързана и нежелана. В края на краищата един свещеник от английската църква е само една брънка в голямата машина; а в световната духовна криза задачата на тази огромна машина би трябвало да бъде нейното действие като едно решително тяло. Тези изолирани викове по улиците бяха недостойни за един ръкоположен свещеник. Това бе нещо унизително. Вулгарен индивидуалистичен крясък. Внезапно му хрумна, че по-добре ще бъде да иде и разкаже всичко на своя епископ, великия епископ Уомпач. Повика такси и след половин час се озова при своя духовен командир. Интервюто бе извънредно трудно и мъчително…

Без всякакво съмнение господин Парчестър вярваше. Епископът му се стори съвършено раздразнен и решил да не вярва. За пръв път в своята кариера господин Парчестър разбра колко силна, ревнива враждебност може да предизвика в умовете на йерархията един красив, речовит и обичан проповедник. Това не е, мислеше си той, разговор. Той сякаш се хвърляше в обора на бик, отдавна горящ от нетърпение да мушка.

— Неизбежно — каза епископът — това театралничене, тези приказки за въртенето на звездите, крайната възбуда, преувеличената душевна криза и всичко останало са довели до нервния шок, който ви е обхванал. Неизбежно. Били сте поне достатъчно благоразумен да дойдете при мен. Виждам, че сте само в началото на своето тревожно състояние, но във вашите мисли вече се събират нови халюцинации, които ще ви обладаят напълно, гласове, необикновени мисли и задачи, странни открития… Бих искал да притежавам силата да ви спра още тук, да ви изпратя да си починете.

Господин Парчестър правеше отчаяни усилия да се въздържи.

— Но аз твърдя — каза той, — че видях бог! — И добави, сякаш да убеди самия себе си: — По-ясно, по-сигурно, отколкото виждам вас.

— Естествено — каза епископът, — ето по този начин идват на бял свят странните нови секти; ето така от недрата на църквата изникват новите фалшиви пророци. Лесно възбудими, мъже от вашия тип, с развинтена фантазия.

За свое собствено изумление господин Парчестър избухна в сълзи.

— Но аз ви уверявам — хлипаше той, — той е тук. Видях. Зная това.

— Не говорете глупости! — каза епископът. — Тук няма никой освен нас двамата!

Господин Парчестър възрази:

— Но… Той е вездесъщ.

Епископът овладя израза на досада.

— Характерно е за вашето състояние — каза той, — че сте неспособен да различавате между материалните неща и духовната истина… А сега чуйте какво ще ви кажа. Ако цените вашето здравомислие и обществено благоприличие, а също и дисциплината на църквата, оттук си идете право в къщи и си легнете. Пратете да повикат Броудхейс, който ще ви предпише добро успокоително. И прочетете нещо, което ще премахне смущението ви, нещо изящно и пречистващо. Аз от своя страна бих ви препоръчал „Житието на свети Франциск Асизки“.