Хърбърт Уелс
Невидимия (11)

Единадесета глава
В странноприемницата „Кочияш и коне“

За да се разбере ясно всичко, което се случи в странноприемницата, трябва да се върнем назад до онзи момент, когато Марвел за пръв път се появи пред витрината на Хъкстър.

В същото това време в приемната бяха Къс и Бънтинг. Те най-сериозно обсъждаха необикновените случки от сутринта и с разрешението на Хол грижливо изследваха вещите на Невидимия. Джафърс се пооправи и си тръгна за в къщи, придружен от добрите си приятели. Разхвърляните по пода дрехи на Невидимия бяха прибрани от госпожа Хол и стаята беше разтребена. На масата до прозореца, където бе работил квартирантът, Къс почти веднага забеляза три ръкописни книги, озаглавени „Дневник“.

— Дневник! — възкликна Къс и сложи трите книги на масата. — Сега непременно ще узнаем нещичко.

Викарият се облакъти на масата.

— Дневник — повтори Къс, като сядаше на един стол; той пъхна двете книги под третата и я разтвори. — Хм… на първата страница няма нищо. Уф!… Цифри. И чертежи.

Викарият заобиколи масата и надникна през рамото му.

Къс прелистваше страниците една след друга и лицето му изразяваше внезапно появило се разочарование.

— Уф! Има само цифри, Бънтинг!

— А няма ли някакви диаграми? — попита Бънтинг. — Или рисунки, които да хвърлят някаква светлина…

— Вижте сам — отвърна Къс. — Има и математика, и нещо на руски или на такъв някакъв език (ако се съди по буквите), и нещо по гръцки. Е, мисля, че поне това на гръцки ще разчетете…

— Разбира се — отвърна Бънтинг, като свали очилата си и ги избърса; той веднага се почувствува много неловко, тъй като в главата му бяха останали съвсем малко знания по гръцки. — Да… гръцкият, разбира се, може да ни даде ключа.

— Ще ви намеря пасаж…

— Нека първо прегледам всички книги — каза Бънтинг, като продължаваше да си бърше очилата. — Най-напред, Къс, трябва да получим обща представа, а после може би ще потърсим и ключа.

Той се покашля, бавно си натъкми очилата, пак се покашля и си пожела да се случи нещо, което да предотврати неизбежния му позор. После пое книгата, която Къс му подаде спокойно.

И след това действително се случи нещо.

Вратата изведнъж се отвори.

Къс и викарият се стреснаха, но като вдигнаха очи, с облекчение видяха една червена физиономия под мъхест цилиндър.

— Тука ли се пие? — изхриптя физиономията и опули очи.

— Не — отвърнаха в един глас и двамата господа.

— Отсреща, чадо мое — каза Бънтинг.

— И моля, затворете вратата — добави ядосано Къс.

— Добре — рече влезлият тихо, сякаш със съвсем друг глас. — Ест! — отново изхриптя той както първия път. — Пълен назад — изкомандува си сам, изчезна и затвори вратата.

— Навярно е бивш моряк — забеляза Бънтинг. — Забавен човек. „Пълен назад“ — чухте ли го? Това трябва да е някакъв морски израз, който означава излизане от стаята.

— Сигурно е така — каза Къс. — Нервите ми днес са съвсем разстроени. Чак подскочих, когато вратата се отвори.

Бънтинг снизходително се усмихна, сякаш не беше сторил същото.

— А сега — произнесе той с въздишка — да се заловим с книгите.

— Една минутка — каза Къс, като стана и заключи вратата. — Сега, мисля, никой няма да ни обезпокои.

В тоя миг някой подсмръкна.

— Едно не подлежи на съмнение — рече Бънтинг, премествайки креслото си до креслото на Къс. — В Айпинг напоследък се случиха странни неща, съвсем странни. Аз, разбира се, не вярвам в тази нелепа измислица за Невидимия.

— Това е невероятно — рече Къс, — невероятно. Но фактът, че аз видях… да, да, аз надникнах в ръкава…

— И тъй, вие сте уверен, че действително сте видели това?… Може би там е имало огледало… да предизвикаш халюцинации, е твърде лесно. Не знам дали сте виждали някога истински добър фокусник.

— Нека не спорим — каза Къс. — Нали вече говорихме за всичко това. Да се заловим с книгите… Аха, ето това според мен е написано на гръцки! Да, разбира се, това са гръцки букви.

Той посочи средата на една страница. Бънтинг леко поруменя и доближи лице до книгата — с неговите очила несъмнено пак нещо се бе случило. Познанията му по гръцки бяха твърде слаби, но той предполагаше, че всички, с изключение на църквата, го считат за специалист по гръцки и староеврейски. И ето сега… Нима ще признае своето невежество? Или ще измисли нещо? Изведнъж той почувствува някакъв странен допир до тила си. Опита се да вдигне глава, но срещна непреодолимо препятствие.

Той усещаше някаква тежест, сякаш нечия здрава ръка му извиваше главата надолу, така че брадичката му опря в масата.

— Не мърдайте, любезни мои — прошепна някакъв глас, — иначе ще сплескам главите и на двама ви!

Бънтинг погледна Къс, лицето на когото бе наведено близо до неговото, и видя там отражението на собствената си уплаха и изключително учудване.

— Много съжалявам, че трябва да взема крути мерки — каза Гласа, — но това е неизбежно.

— Откога се научихте да надничате в личните записки на изследователите? — попита Гласа и брадичките на двамата едновременно се чукнаха в масата, а зъбите им изтракаха.

— Откога се научихте да се вмъквате в дома на човек, изпаднал в беда? — И отново последва чукване в масата и изтракване на зъби.

— Къде са дянали дрехите ми? Чуйте сега — рече Гласа. — Прозорците са затворени, а от ключалката на вратата измъкнах ключа. Аз съм много силен, под ръка ми е ръженът, да не говорим за това, че съм невидим. Не бива да се съмнявате ни най-малко, че ако поискам, като нищо ще ви убия и двамата и преспокойно ще офейкам, разбрахте ли? Ето какво. Ако ви пощадя, ще обещаете ли да не правите глупости и да изпълните всичко, какво го ви кажа?

Викарият и докторът се спогледаха и докторът се намръщи.

— Да — каза викарият; докторът повтори същото.

Тогава непознатият ги пусна и те се изправиха; лицата и на двамата бяха съвсем червени, и двамата въртяха глави.

— Моля, останете на местата си — рече Невидимия. — Както виждате, ръженът е в ръцете ми. Когато влязох в тази стая — продължи той, като поднесе поред ръжена към носа и на единия, и на другия от събеседниците си, — не очаквах да намеря тук хора; и при това разчитах да намеря освен книгите си и своите дрехи. Къде са те? Не, не, не ставайте. Виждам — махнали са ги оттук. Макар дните сега да са твърде топли и невидим човек да може да ходи и гол, вечер става доста хладно. Затова аз имам нужда от дрехи и от някои други неща. Трябват ми освен това и тези три книги.