Сюзън Елизабет Филипс
Кой би повярвал (14)

Глава 14

Кейн дълго търси Кит. Намери я в ранния следобед. Беше се сгушила под един стар фургон, изоставен по време на войната в северния край на плантацията. Видя омазаните й в сажди лице и ръце, и изгорелия подгъв на роклята. Невероятно, тя спеше! Побутна я с върха на ботуша си.

Кит отвори очи. Слънцето светеше насреща й, затова видя само една огромна тъмна сянка надвесена над нея. Не й бе необходимо да види повече, за да разбере кой е. Опита се да скочи на крака, но той бе настъпил полата й, приковавайки я към земята.

— Няма да мърдаш от мястото си.

Нещо падна до нея. Тя погледна надолу и видя разтопения сребърен гребен.

— Следващият път, когато решиш да изгориш нещо, не оставяй доказателства.

Стомахът й се разбунтува. С дрезгав шепот успя да проговори:

— Нека да ти обясня.

Това беше най-глупавото нещо, което можеше да каже! Как да му обясни? Той вече беше разбрал, при това много добре.

Кейн измести малко главата си, закри слънцето, което й пречеше да вижда и тогава тя трепна, съзряла очите му — твърди, студени и празни. За щастие, той се помръдна отново и слънцето пак я заслепи.

— Пърсел помогна ли ти?

— Не! Брандън никога не би направил нещо такова… — Брандън — не, но тя — да. Кит изтри с длан пресъхналите си устни и се опита пак да стане, но Кейн не отмести крака си. — Съжалявам. — Думите й бяха толкова неубедителни!

— Сигурен съм, че съжаляваш, задето огънят не погълна цялата плантация!

— Не! Само това — не! „Райзън Глори“ е целият ми живот! — Трябваше да се опита да му обясни. — Плантацията е всичко, което някога съм искала. Аз… трябваше да се омъжа за Брандън, за да получа парите от попечителския фонд. С тях щях да си откупя „Райзън Глори“ от теб.

— И как ще ме накараш да я продам? С друг пожар ли?

— Не. Това, което се случи нощес… беше… — задъхваше се тя. — Видях счетоводната книга и знам, че си на границата на разорението. Едно бедствие и ти си свършен. Исках да съм подготвена. Нямаше да те излъжа, щях да ти предложа добра цена за земята. А предачницата не ми е нужна.

— Значи затова беше толкова решена да се омъжиш. Предполагам, че дори Пърсел не би се оженил заради пари.

— Не е така. Ние се харесваме. Просто…

Гласът й заглъхна. Каква полза имаше да лъже? Кейн беше прав.

Той отстъпи от полата й и отиде при Вандал. Не можеше да й причини нищо по-лошо от това, което бе решил да направи. Отпращането й обратно в Ню Йорк за нея бе равносилно на смърт.

Върна се обратно с манерка в ръка.

— Пий!

Тя я взе от него и я доближи до устните си. Водата беше топла и с вкус на метал, но пи, за да утоли жаждата си. Когато му върна манерката обратно, забеляза това, което висеше от пръстите му.

Дълъг, тънък шнур.

Преди да се опомни, той хвана китките й и ги уви с шнура.

— Байрън! Не го прави! — Той завърза краищата към оста на стария фургон и без да проговори се върна обратно при коня си. — Спри! Какво правиш?

Кейн възседна жребеца, пришпори го и изчезна така внезапно, както се бе появил.

 

 

Следобедът се точеше с мъчителна мудност. Кейн не бе затегнал твърде много шнура около китките й, за да не се вреже в кожата й, но го бе направил достатъчно добре, за да не може да се освободи.

Позата беше толкова неудобна, че скоро раменете й се схванаха. Комарите бръмчаха около нея, стомахът й къркореше от глад, но при мисълта за храна й се повдигаше — прекалено голяма беше ненавистта й към самата себе си.

Кейн се завърна по залез и слезе от коня с ленива грация, която не би могла да я излъже. Беше се преоблякъл в чиста, бяла риза и светлобежови панталони, в пълен контраст с нейния мръсен външен вид. Извади нещо от дисагите и отиде при нея.

Погледна я и приседна на пети. С няколко ловки движения развърза шнура и я освободи. Тя безсилно се свлече до колелата на фургона.

Кейн отново й подхвърли манерката и развърза вързопа, който бе донесъл със себе си. Вътре имаше хляб, бучка сирене и парче шунка.

— Яж! — нареди й грубо той.

Кит поклати глава.

— Не съм гладна.

— Въпреки това.

Тялото й имаше по-належаща нужда, отколкото храненето.

— Трябва… да се усамотя.

Кейн извади тънка пура от джоба си и я запали. Пламъкът хвърли неравни кървавочервени отблясъци по лицето му. Кибритената клечка изгасна. Сега само нажежения край на цигарата осветяваше безжалостно стиснатите му устни.

Той кимна към един от храстите на шест крачки от тях.

— Там! И нито крачка повече!

Бе твърде близо за уединение, но тя бе загубила лукса на свободата, когато подпали дървените стърготини в предачницата.

Чувстваше краката си сковани. Изправи се с труд и се запрепъва към храстите.

Молеше се той да се отдръпне по-надалеч, но Кейн не помръдна. Към всичките й мъки се добави и унижението.

Когато свърши се върна обратно при фургона и яденето, което той бе донесъл. Седна и започна да се храни. Преглъщаше с труд всеки залък. Кейн не я препираше. Седеше облегнат на дървото, сякаш цялото време на света му принадлежеше.

Вече се бе стъмнило, когато Кит приключи с храненето. Единственото, което виждаше, бе огромният му тъмен силует и горящия връх на пурата.

Кейн отново отиде при коня си. Луната изплува от облаците и ги обля в сребриста светлина. Медната тока на колана му проблесна, когато се обърна към нея.

— Ставай! Закъсняваме за среща.

Безстрастно мъртвия му тон я вледени.

— Каква среща?

— Със свещеника. Ще се женим.

Изведнъж светът спря да се върти.

— Ще се женим! Да не си луд?

— Вероятно.

— По-скоро бих се омъжила за дявола.

— То е едно и също. С времето ще го разбереш. — Нощта беше топла, но студената сигурност в гласа му вледени кръвта й. — Ти изгори предачницата ми — каза той, — сега ще платиш за възстановяването й. Не само Пърсел може да се ожени за теб, заради парите ти от попечителския фонд.

— Ти си луд! Няма да го направя!

— Нямаш избор! Качвай се на коня! Когдел ни чака.

Кит почувства слабост в краката си от облекчение. Преподобният Когдел й беше приятел. Когато му кажеше какво е намислил Кейн, свещеникът нямаше да се съгласи да ги венчае.

Тя отиде до Вандал и се приготви да се качи на седлото.

— Пред мен! — изръмжа той. — Научих по твърде жесток начин колко е опасно да съм с гръб към теб!

Помогна й да се качи и сам седна зад нея. Не проговори, докато не оставиха поляната зад себе си.

— Само не си въобразявай, че Когдел ще ти помогне! Най-лошите му опасения се потвърдиха и сега нищо не може да попречи на женитбата ни.

За миг сърцето й спря да бие.

— За какви опасения говориш?

— Казах му, че си бременна с моето дете.

Кит не можеше да повярва на ушите си.

— Ще го отрека! Това няма да ти се размине така лесно!

— Можеш да отричаш, колкото си искаш! Вече му обясних, че няма да си признаеш. Казах му, че откакто си разбрала, че си бременна се държиш странно. Дори си се опитала снощи да се самоубиеш, като си запалила пожара. Затова не мога да те оставя повече сама да се оправяш.

— Не!

— Казах му още, че преди седмица съм те помолил да се омъжиш за мен, за да не се роди детето ни копеле, но ти си ми отказала. Той обеща, че ще оправи работата тази вечер, колкото и да се противиш. Можеш да се съпротивляваш, колкото си искаш, Кит, но няма да се получи.

— Това няма да ти се размине!

Гласът му едва забележимо се смекчи.

— Той се притеснява за теб, Кит. Помисли си от колко страдания ще избавиш него и себе си, ако направиш така, както ти е наредено.

— Върви по дяволите!

Но дори когато го проклинаше, знаеше, че е загубила. В ставащото имаше някаква жестока справедливост. Бе сторила зло и сега си плащаше за него.

И все пак, направи едно последно усилие, когато видя свещеника и съпругата му да чакат пред прага на старата робска църква. Изтръгна се от ръката на Кейн и се хвърли към Мери Когдел.

— Моля ви! Това, което Кейн ви е казал, не е вярно! Няма никакво бебе! Ние никога не…

— Хайде, хайде, мила, успокой се! Ти си разстроена. — В кафявите очи на Мери имаше сълзи, когато я потупа по рамото. — Трябва да се успокоиш заради бебето.

Това беше мигът, в който Кит разбра, че не може да избяга от съдбата си.

 

 

За щастие, церемонията бе кратка. Когато всичко привърши, Мери Когдел я целуна по бузата, а преподобният я посъветва да се подчинява на съпруга си във всичко. Тя незаинтересовано чу новината, че мис Доли е решила да пренощува у роднини. Значи Кейн я беше отстранил от пътя си.

Съпругът й я изведе от църквата, качи я на Вандал и поеха към „Райзън Глори“. И колкото повече наближаваха, толкова повече растеше паниката й. Какво щеше да стори с нея, когато останеха насаме?

Когато пристигнаха пред къщата, Кейн слезе от коня и предаде юздите на Самуел. Хвана Кит през кръста и я свали на земята. За момент краката й се подгънаха и тя залитна, но Кейн я задържа. Когато дойде на себе си, побърза да се отдръпне.

— Ти получи парите ми — каза му, след като Самуел си отиде. — Остави ме на мира!

— И да се лиша от удоволствието на брачната ни нощ? За нищо на света!

Стомахът й се стегна на възел.

— Няма да има брачна нощ!

— Ние сме женени, Кит! И тази вечер най-после ще те имам!

Евиният грях. Ако не беше толкова изтощена, може би щеше да се опита да поспори с него, но просто й липсваха думи. Всичко, което се въртеше в главата й, бе да избяга.

Навсякъде цареше мрак. Само от къщата на Магнус в края на градината идваше светлина. Тя вдигна полите си и побягна натам.

— Кит! Върни се!

Тя хукна по-бързо. Опита се да избяга. Да се изплъзне от своя отмъстител.

— Магнус! — изкрещя тя.

— Кит, спри! Тъмно е! Ще се нараниш!

Но тя вече беше в градината и прескачаше през стърчащите корени, които познаваше като собствената си длан. Той изруга зад гърба й, когато се препъна в един от същите тези корени. Въпреки това, щеше да я настигне.

— Магнус! — изпищя отново Кит.

И тогава всичко свърши. С крайчето на окото си тя видя как Кейн прелетя във въздуха и я хвана отзад.

Кит изкрещя, когато двамата паднаха на земята и той я притисна с тялото си. Тя вдигна глава и заби зъби в мускулестото му рамо.

— Дявол да го вземе! — Вдигна я на крака с ръмжене.

— Какво става тук?

Кит изхълца от облекчение, като чу познатия глас на Магнус и се хвърли към него.

— Магнус! Позволи ми да остана в къщата ти тази вечер!

Негърът внимателно я хвана за ръка и се обърна към Кейн.

— Какво правиш с нея?

— Опитвам се да я предпазя от самоубийство. Или себе си. Сега ми е трудно да кажа кой от двама ни е в по-голяма опасност.

Магнус я погледна въпросително.

— Тя е моя жена! — рече Кейн. — Ожених се за нея преди час!

— Той ме принуди! — изплака Кит. — Искам да остана в дома ти тази вечер!

Магнус се намръщи.

— Невъзможно! Сега ти му принадлежиш!

— Аз принадлежа единствено на себе си! И двамата можете да вървите по дяволите!

Кит се обърна, за да побегне, но Кейн се оказа по-бърз. Преди да бе успяла да направи и крачка, той я грабна и я метна на рамото си.

Кръвта нахлу в главата й. Кейн затегна хватката си около бедрата й и пое към къщи. Тя го удари по гърба и затова получи плесница.

— Спри, преди да те изпусна!

Тя успя да види краката на Магнус, притичващ след Кейн.

— Майоре, тя е прекрасна жена! Не ти ли се струва, че се отнасяш малко грубо към нея! Може би е по-добре да си дадеш малко време да се поохладиш!

— Това ще правя през останалата част от живота си! — Кейн зави зад ъгъла и ботушите му изхрущяха по чакъла пред къщата.

Следващите думи на Магнус хвърлиха и без това убитата от мъка Кит в истинско отчаяние.

— Ако я пречупиш тази вечер, ще съжаляваш до края на живота си. Спомни си какво става с коня, чийто дух е сломен твърде бързо.

Под затворените клепачи на Кит кръжаха звезди. След това чу благословения звук на стъпки, бързащи надолу по стълбите.

— Кит! Мили боже, какво става?

— Софрония! — Кит опита да се надигне.

В същото време Сифрония сграбчи ръката на Кейн.

— Пуснете я!

Кейн избута негърката към Магнус.

— Дръж я по-далеч от къщата тази нощ! — изръмжа той и понесе Кит нагоре по стълбите.

Заключена в обятията му, Софрония започна да се бори с Магнус.

— Пусни ме! Трябва да й помогна! Не можеш да си представиш какво може да направи на жената такъв мъж! Бял! Той си мисли, че притежава света! Нея — също!

— Особено нея! — придърпа я той към себе си и я погали. — Те сега са женени, скъпа!

— Женени?!

Спокойно, с тих глас й разказа това, което току-що беше научил.

— Не трябва да заставаме между тях. Той няма да я нарани — добави, като се надяваше тя да не долови слабия оттенък на съмнение в гласа му. Знаеше, че по-справедлив човек от Кейн няма, но тази вечер очите му бяха пълни с ярост.

Магнус продължаваше да й говори успокояващи думи, докато я водеше през тъмната овощна градина, а тя покорно вървеше с него. Разбра къде се намира, едва когато застанаха пред верандата на неговата къща. Вдигна рязко глава.

— Къде си мислиш, че ме водиш?

— При мен, в дома ми — отвърна й спокойно. — Ще влезем вътре и ще хапнем. После, ако се чувстваш добре ще поседнем в кухнята и ще си поговорим. А ако си уморена, можеш да отидеш в спалнята и да си легнеш. Аз ще взема едно одеяло и ще легна на верандата в компанията на Мерлин. Там е по-приятно и прохладно.

Софрония не отвърна нищо. Само го погледна. Магнус я чакаше, давайки й възможност да събере мислите си. Най-накрая тя кимна и влезе в дома му.

 

 

Кейн се разположи в голямото кресло, стоящо до прозореца в спалнята му. Ризата му бе разтворена до кръста, за да почувства нощния бриз, краката му почиваха кръстосани върху малка табуретка пред него. Ръцете му бяха отпуснати върху облегалките на креслото. В едната държеше чаша бренди.

Обичаше тази стая — уютна, с удобни мебели, но не претрупана. И леглото му беше голямо, достатъчно за неговия ръст. До кревата имаше умивалник, а в другия край на стаята — гардероб и малка библиотека. През зимата излъсканият под се застилаше с дебел килим. Сега дъските бяха голи — така му харесваше.

Чуваше плисъка на водата в медната вана, идващ зад паравана в ъгъла на спалнята. Стисна раздразнено устни. Не беше казал на Софрония, че горещата вода не е за него, а за Кит. Тя му бе наредила да напусне стаята, но като видя, че той не се помръдва от мястото си, бе вдигнала инатливо глава и изчезнала зад паравана. Въпреки че водата бе изстинала отдавна, тя не бързаше да излиза.

Дори и да не я виждаше, Кейн знаеше как ще изглежда Кит след банята. Кожата й щеше да блести, позлатена от светлината на лампата, а косите й щяха да се вият по раменете — мастиленочерни къдрици върху бледокремава кожа.

Спомни си за попечителския й фонд, заради който се бе оженил за нея. Бракът заради пари бе нещо, което би презрял у друг мъж, но сега това не го вълнуваше. Чудеше се защо ли? Но реши да спре с терзанията — не искаше да знае отговора.

Не желаеше да си признае, че женитбата му няма нищо общо с парите или възстановяването на предачницата. По-скоро беше проява на единствения му момент на слабост, когато бе изоставил предпазливостта и бе разтворил сърцето си за една жена. За един миг си бе позволил да бъде нежен, глупав и в крайна сметка се беше подложил на опасности по-големи, отколкото битките от войната, в които бе участвал.

Искаше да я накаже не заради изгорената предачница, а да си плати точно заради този миг на уязвимост. Тази вечер щяха да станат завинаги врагове. И тогава щеше да продължи по избрания път, без да се изкушава повече от призрачни надежди за бъдещето.

Отпи глътка от брендито и остави чашата. Нямаше да пие повече. Бе длъжен да остане трезвен, в очакване на това, което щеше да се случи.

Кит чу скърцането на креслото и разбра, че той губи търпение. Излезе от ваната и бързо се уви в кърпата. Искаше да има нещо по сигурно с което да се покрие. Но дрехите й бяха изчезнали. Кейн ги бе изхвърлил, след като тя ги съблече.

Той бутна рязко паравана и Кит стреснато вдигна глава.

— Не съм свършила още — едва успя да каже.

— Имаше достатъчно време.

— Не знам защо ме принуди да се изкъпя в твоята стая.

— Знаеш и още как!

Кит се вкопчи още по-здраво в кърпата. За пореден път премисли възможните начини за бягство, но в душата й се прокрадна ужасното чувство на неизбежност.

Сега Кейн бе неин съпруг. Ако тя се опиташе да избяга, той щеше да я догони. Ако се опиташе да се бори, щеше да я надвие. Значи трябваше да последва съветите на мисис Темпълтън, дадени в онзи далечен, полузабравен живот, който Кит бе водила преди малко повече от месец, и да се предаде. Но покорността никак не й се удаваше!

Втренчи се в тънкия златен пръстен на пръста й. Малък и изящен, с две сърчица деликатно очертани с диамантени и рубинени камъчета. Кейн й бе казал, че го е взел от мис Доли.

— Нямам какво да облека — оплака се тя.

— Няма да ти е нужно.

— Студено ми е.

Бавно, без да сваля поглед от нея, той съблече ризата си и й я подаде.

— Не искам да ти взимам ризата. Ако ме пуснеш да мина, ще отида до стаята си, да си облека робата.

— Бих предпочел да останеш тук.

Упорит, арогантен мъж!

Кит притисна кърпата с една ръка и се пресегна за ризата му. Несръчно я облече над хавлията, след това се обърна с гръб към него, издърпа кърпата и припряно закопча копчетата. Дългите ръкави й пречеха. Освен това й беше неприятно, че материята бе много тънка, а под нея бе съвсем гола.

Нави ръкавите и се плъзна покрай Кейн.

— Трябва да отида до моята стая, за да разреша косите си, иначе утре ще са съвсем заплетени.

— Използвай гребена ми — и той кимна към тоалетката.

Тя приближи и взе гребена. Погледна отражението си в огледалото. Изглеждаше бледа и предпазлива, но не и уплашена. „А трябва да бъда“ — помисли си тя, разресвайки дългите си мокри коси. Кейн я мразеше. Той бе силен и непредсказуем, а и законът бе на негова страна. Би трябвало да го моли за милост. Вместо това, усещаше в себе си странна възбуда.

Кейн седна отново в креслото и кръстоса крака, погледите им се срещнаха в огледалото. Тя извърна очи и продължи по-енергично да разресва косата си, като пръскаше на всички страни капчици вода.

Зад гърба си чу движение и погледът й се стрелна обратно в огледалото. Кейн вдигна чашата с бренди за поздрав към отражението й.

— За съпружеското ни щастие, мисис Кейн!

— Не ме наричай така!

— Но това вече е името ти! Или забрави?

— Нищо не съм забравила! — Пое си дълбоко дъх. — Не съм забравила какъв удар ти нанесох, но вече си платих за това! Не желая да плащам повече!

— Това ще преценя аз! Остави гребена и се обърни към мен, за да мога по-добре да те разгледам!

Бавно, Кит направи така, както й бе наредил. Някаква странна възбуда се примеси с чувството й на ужас. Погледът й се вторачи в белезите, които покриваха гърдите му.

— От къде е белегът на рамото ти?

— Мисионари Ридж.

— А на ръката?

— Питсбърг. А този на корема, получих при бой заради нечестна игра на покер в един бордей в Ларедо. А сега, разкопчай ризата и ела тук, за да мога да огледам новата си собственост.

— Не съм твоя собственост, Байрън Кейн!

— Но законът казва друго, мисис Кейн! Жените принадлежат на мъжете, които се женят за тях!

— Повтаряй си го колкото си искаш, ако това те прави щастлив! Но аз не принадлежа на никого, освен на себе си!

Той стана и тръгна към нея, бавно и уверено.

— Нека изясним нещо от самото начало. Аз те притежавам. И от този момент ще правиш точно това, което ти кажа. Ако искам да ми лъснеш ботушите, взимаш четка и почваш да лъскаш. Ако кажа да почистиш обора, бягаш и грабваш метлата и лопатата. А когато те искам в леглото си, лягаш по гръб и разтваряш крака, още докато ме видиш да си разкопчавам колана.

Думите му би трябвало да я разтреперят от ужас, но имаше нещо твърде пресметливо в тях. Умишлено се опитваше да я сломи, но тя нямаше да му позволи!

— Умирам от страх! — насмешливо провлече Кит.

Това не бе отговорът, който очакваше да получи от нея.

— Когато се омъжи за мен, ти загуби и последната си надежда за малко свобода. Сега мога да правя с теб всичко, което си поискам, с изключение на това, да те убия. Все пак, като се замисля, мога и да го сторя.

— Ако аз не те убия първа — възрази му тя.

— В никакъв случай!

Кит отново се опита да го уговори.

— Направих нещо ужасно. Признавам си. Но сега имаш парите ми. Те са тройно повече, отколкото са ти необходими за възстановяване на предачницата. Така че нека да приключим с това.

— Някои неща са безценни — парира я той и се облегна на рамката на леглото. — Може да ти се стори смешно, но…

Тя го погледна предпазливо. Изобщо не й беше до смях.

— Снощи реших да не те изпращам обратно в Ню Йорк. Щях да ти го кажа на сутринта…

Прилоша й и поклати глава, надявайки се това да не е вярно.

— Абсурдно, нали? — попита я той. — Не исках да ти причиня болка. Но това беше вчера! Сега нещата се промениха и не ме е грижа какво чувстваш.

Той протегна ръка и започна да разкопчава копчетата на ризата. Кит стоеше неподвижно, а предишната искра на доверие беше изгаснала.

— Не прави това!

— Твърде късно е!

Той разтвори ризата и погледна надолу към гърдите й. Кит опита да се сдържи, но думите сами излязоха от устата й:

— Страх ме е.

— Знам.

— Ще боли ли?

— Да.

Кит отчаяно затвори очи.

Кейн свали ризата.

Тя остана гола пред него.

„Днешната нощ ще е най-лошата“ — помисли си Кит. Но когато вземеше своето, той щеше да изгуби властта си над нея.

Кейн я вдигна на ръце и я занесе на леглото. Тя обърна глава настрани, когато той започна да съблича дрехите си. Секунда по-късно дюшекът потъна под тежестта му.

При вида на Кит, нещо се преобърна в душата на Кейн. Затворените й очи… Необичайното изражение на смирение върху сърцевидното й лице… Какво ли й бе струвало да признае страха си? По дяволите, не искаше да я вижда такава! Предпочиташе да бълва огън и да се бори с него! Искаше да го проклина и да разпалва яростта му така, както само тя можеше да го направи!

Обхвана бедрата й, за да предизвика у нея някаква реакция, но тя не помръдна. Разтвори краката й и се намести на колене между тях. Безсрамно разгледа най-потайната част на тялото й, окъпана от светлината на лампата.

Кит лежеше неподвижно, когато той раздели с пръсти тъмните копринени къдрички. Неговата дива роза от дълбините на гората. Розови листенца под тъмни венчелистчета предпазваха неразцъфналата й сърцевина.

Стомахът му се стегна на възел. Още в онзи следобед край езерото знаеше, колко малка и тясна е тя. Заля го убийствено чувство на нежност.

С периферното си зрение видя как нежната й длан стисва завивката в юмрук. Чакаше да се нахвърли върху него и да се бори срещу онова, което правеше с нея. Искаше това да се случи.

Но тя не помръдна и тази трогателна беззащитност го смири. Със стон легна до нея и я придърпа в прегръдките си. Кит трепереше. Вина, равносилна на желанието му, започна да го терзае. Никога не се бе отнасял толкова жестоко с жена. Това, което го бе обхванало, беше някакво безумие.

— Съжалявам — прошепна й.

Притисна я към голите си гърди и започна да гали влажните кичури. Докато я успокояваше, собствените му желания се разгоряха отново, но той нямаше да им се поддаде, докато тя не спреше да трепери.

Ръката му, топла и надеждна, по ирония на съдбата, й носеше спокойствие. Чуваше равномерното му дишане, но знаеше, че той не спи. Лунната светлина посребряваше тихата стая и тя усети странно чувство на радост. Нещо в тази сребърна тишина, независимо от ада, през който преминаха и този, който без съмнение ги очакваше занапред, й даде възможност да му зададе въпроса, който я измъчваше.

— Защо ме мразиш толкова много? Още от преди пожара. От деня, в който се върнах в „Райзън Глори“.

Кейн помълча малко, след това й отговори:

— Никога не съм те мразил.

— Обречена съм да ненавиждам всеки, който наследи плантацията — обясни му тя.

— Защо всичко се върти около тази плантация? Толкова ли много я обичаш?

— Повече от всичко на света! Имам единствено нея. Без „Райзън Глори“, аз съм нищо!

Кейн отстрани кичур коса паднал върху бузата й.

— Ти си красива и смела жена.

— Как можеш да го кажеш, след това, което сторих?

— Мисля, че всички ние правим това, което трябва.

— Като това, че ме принуди да се омъжа за теб?

— Нещо подобно — замълча за миг. — Не съжалявам за нищо, Кит. Не повече от теб.

Напрежението й се върна.

— В такъв случай, защо не продължи и не направи това, което искаше? Нямаше да те спра.

— Защото искам сама да дойдеш при мен. По собствена воля и толкова гладна за мен, колкото съм аз за теб.

Сякаш едва сега тя осъзна голотата му и се отдръпна по-далеч от него.

— Това никога няма да стане!

Очакваше, че той ще се ядоса. Но Кейн се подпря на възглавницата си и се загледа в нея, без да я докосва.

— Ти си твърде страстна натура. Почувствах го в целувките ти. Не се страхувай от себе си.

— Не искам да имам страстен характер! Това е недостатък за една жена!

— Кой ти го каза?

— Всеки го знае! Когато мисис Темпълтън ни разказваше за Евиния грях, заяви, че…

— Евин… какво?

— Евиния грях. Ти знаеш.

— О, милостиви боже! — Той седна в леглото. — Кит, знаеш ли какво точно се случва между мъжа и жената?

— Виждала съм конете.

— Конете не са хора. — Кейн я хвана за раменете и я обърна към себе си. — Погледни ме! Въпреки че ме мразиш, сега сме женени и нямам намерение да държа ръцете си далеч от тебе. Но искам да знаеш какво да очакваш от нашите отношения. Нямам желание да те плаша отново.

Търпеливо, с прости и понятни думи, той й разказа за природата на плътската любов — за предназначението на неговото и нейното тяло. И тогава й обясни какво става, когато двамата се съединяват.

Като привърши, стана от леглото и както беше гол отиде до масата и взе чашата бренди. Отпивайки се обърна и застана пред нея, позволявайки й да удовлетвори любопитството си, за което тя никога нямаше да си признае.

Кит се опиваше от гледката на голото му, обляно от луната тяло. Пред погледа й се разкри своеобразна невиждана до тогава красота от мускули и нашарена от белези загоряла кожа, дълги крака и тесни бедра, говорещи за сила и твърдост, за неща, които до сега не бе разбирала напълно. Очите й неволно се съсредоточиха върху мъжествеността му. Налятата му плът се надигна и гордо се изправи под силата на погледа й. Опасенията й отново я връхлетяха.

Изглежда бе усетил реакцията й, защото остави чашата на масата и се върна обратно в леглото. Този път очите му излъчваха предизвикателство, и въпреки че Кит се боеше, не беше в природата й да избягва опасността — дори да идваше от него.

Ъгълчетата на устните му се извиха в подобие на усмивка. Той наведе глава и леко, като с перце целуна устните й. А после завладя устата й, но този път без грубото и безцеремонно нахълтване на езика му, което да й напомни за друга по-жестока атака, която скоро трябваше да се случи.

Напрежението се стопи. Устните му намериха пътя до ухото й. Целуна вдлъбнатината зад него, след това захапа меката му част, там, където седеше сребърната й обеца, и започна да го дразни със зъби.

Под напора на новите усещания, които той събуждаше в нея, очите на Кит се затвориха. Но ги отвори отново, когато стисна китките й и ги постави над главата й.

— Не се страхувай — прошепна й той, като прокара нежно пръстите си по меката вътрешна част на ръцете й. — Ще бъде хубаво. Обещавам ти! — Спря ръката си върху свивката на лакътя й и започна да гали чувствителната кожа.

Всичко, което ставаше, би трябвало да я притесни, но когато той започна да прави леки кръгове под мишницата й, миналото сякаш се изпари и сладостните усещания на настоящето я направиха затворница на страстта и желанията й.

Кейн плъзна чаршафа до талията й и се загледа в това, което се разкри пред погледа му.

— Гърдите ти са красиви — прошепна дрезгаво.

Всяка добре възпитана дама би се прикрила веднага с ръце, но недостатъците във възпитанието на Кит й позволиха да забрави за срама. Тя видя как се отпуска главата му, как се отварят устните му, и почувства топлото му дихание върху голата си плът.

От гърлото й се изтръгна стон, когато езика му закръжи около едното й зърно. Това превърна мекотата в твърд пулсиращ връх. Тя изви тяло и Кейн взе това, което му предложи. Пое нежно с устни зърното и започна да го смуче.

Тя вдигна ръце и притегли главата му към себе си. Докато устата му дразнеше едното зърно, той галеше другото със загрубялата възглавничка на палеца си, след това го хвана между двата си пръста и започна леко да го стиска.

Кит, която не познаваше мъжете, не можеше да си представи каква сила бе необходима на Кейн, за да се сдържи и да не даде воля на своето желание, преди да й достави удоволствие. Всичко, което разбираше, беше притегателната страст на неговите устни върху гърдите й, които разпалваха непознати, могъщи усещания дълбоко в нея.

Той отхвърли чаршафа настрани и легна до нея. Намери отново устата й, но този път не беше нужно да я принуждава да я отвори. За негово удоволствие, устните й жадно го очакваха. Въпреки това й остави достатъчно време, за да може да привикне.

Докато си играеше с устните й, ръцете на Кит неспокойно се движеха по гърдите му. Случайно докосна твърдото му плоско зърно. Това взриви крехката му воля и със стон Кейн зарови пръсти в заплетените й влажни коси, вдигна главата й от възглавницата и проникна с език в горещата влажна пещера на устата й. Тя изви тяло под него и разтвори пръсти върху гърдите му.

Необуздаността, която винаги бе била част от нейната същност, разпали още повече страстта му.

Последните остатъци от самоконтрола му се стопиха. Ръцете му вече не се задоволяваха само с гърдите й. Дланта му се спусна през корема й и се потопи в тъмния копринен триъгълник.

— Отвори се за мен, сладката ми — прошепна хрипливо в устните й. — Позволи ми да вляза.

И тя се отвори. Би било немислимо да не откликне на молбата му.

Той галеше вътрешната страна на бедрата й, докато Кит не си помисли, че ще полудее. Накрая отвори краката си достатъчно широко, за да удовлетвори желанието му.

— Моля — въздъхна.

Най-накрая докосна самата сърцевина на неговата дива роза. Отвори я бавно и нежно, за да не я изплаши, макар че бе почти обезумял от нуждата да я има. Никога до сега не бе желал жена с такава сила.

Кейн се премести върху нея, целувайки гърдите и сладката й уста. И тогава, неспособен повече да се удържа, се насочи към нейната сърцевина и бавно навлезе в жаркото й тяло.

Кит се напрегна. Той я успокои с целувки, а след това с един мощен тласък проби девствената преграда и потъна дълбоко.

Кратката, рязка болка върна Кит в реалността. Досега имаше само удоволствие. Но почувства болката като предателство. Ласките му я бяха излъгали. Бяха й обещали нещо вълшебно, а се оказаха дяволско изкушение.

Ръката му хвана брадичката й и обърна лицето й. Тя го погледна осъзнавайки, че плътта му, твърда и масивна, цялата е дълбоко в нея.

— Всичко е наред, сладката ми — прошепна той. — Няма да има повече болка.

Този път не му повярва.

— Може би за теб! Махай се!

Кейн се усмихна с дълбока, мечтателна усмивка. Ръцете му се върнаха обратно върху гърдите й и тя се разтопи отново. Той се раздвижи в нея и Кит не пожела повече да го пусне. Стисна силно мускулестите му рамене и зарови устни в шията му, за да го вкуси с език. Кожата му имаше солен и чист вкус.

Скоро Кит потъна в море от удоволствие. Той продължаваше да прониква все по-дълбоко в нея — в утробата, в сърцето и в душата й.

Тя се извиваше и напрягаше под него, позволявайки на своя ездач да се носи върху нея през деня и нощта, през пространството и времето… вкопчена в него — красивият й мъж и твърдата му мъжественост, която навлизаше все по-дълбоко и дълбоко, която я извисяваше в небесата и я хвърли в ослепителния блясък на слънцето и луната, където я задържа цяла вечност. След това се разпръсна на милиони частички светлина в тъмнината, и отговори на неговия мощен вик със своя собствен.