Нора Робъртс
Антракт в смъртта (8)

Глава 8

В бара, в просторно елегантно сепаре, Ив седеше замислена над чаша газирана вода. Би предпочела зашеметяващия удар на коктейла „Зомби“, но искаше главата й да е бистра, а не размътена.

— Ти имаш спокоен, учтив стил — обърна се тя към Дарсиа. — Мисля, че тя ще говори с теб, ако се окажеш наблизо.

— И аз така мисля.

— Доктор Майра е тук със същата задача. Ще можете да поработите и двете с нея — Ив погледна към докторката, която пиеше бяло вино.

— Тя беше шокирана и потресена — започна Майра. — Първо ще провери информацията за смъртта на своята кръщелница. Когато го направи мъката ще се смеси с шока.

— Така ще бъде по-уязвима по отношение на правилните въпроси, зададени в подходящ стил.

— Ти си толкова студена, Далас — каза Дарсиа. — Това ми харесва в теб. Ще ми бъде много приятно да разпитам Бела Скинър, заедно с доктор Майра, ако й е удобно.

— Ще се радвам да помогна. Предполагам, че имаш намерение да говориш отново със Скинър, Ив?

— С разрешението на шефа.

— Не започвай тепърва да бъдеш вежлива — каза й Дарсиа. — Ще съсипеш имиджа си. Той няма да иска да говори с теб — продължи тя. — Каквито и да са били чувствата му към теб преди, то след неговата реч, впечатлението ми е, че те възприема също както и Рурк — мрази ви.

— Той каза ли нещо за нас в своето изказване?

— Не спомена имена, но намекна. Неговата вдъхновяваща, по-скоро лидерска реч взе обрат някъде към средата. Засегна ченгетата, които се развалят, които забравят основните си задължения в полза на лични удобства и печалби. Жестовете, езикът на тялото… — Дарсиа сви рамене. — Беше ясно, че говори за това място — луксозни дворци построени от кръв и алчност, струва ми се, че това бяха точните му думи. А за теб — курвата на нечестивия. Много убедено говореше за това, също като религиозен фанатик. Имаше някои, които бяха ентусиазирани и подкрепяха идеите му. Но по-голямата част от присъстващите се чувстваха неудобно — бяха смутени или ядосани.

— Искал е да се възползва от своето изказване, за да ни удари плесница — на мен и Рурк — но това не ме притеснява — Ив забеляза Пийбоди, забила поглед в своята чаша. — Пийбоди?

— Мисля, че той е болен — каза тя тихо и най-накрая повдигна глава. — Не мисля, че е стабилен психически. Беше ми тежко да гледам това, което се случи тази сутрин. Той започна добре, красноречиво, след това просто се впусна в тази тирада. Възхищавала съм му се през целия си живот, но ми беше много тежко да гледам това — повтори тя. — Много от ченгетата, които присъстваха се отвърнаха от него и можеше да се почувства как уважението им се изпари. Той говори и за убийството — как един млад, перспективен човек е станал жертва на дребно бездушно отмъщение. Как убиецът може да се скрие зад значката си, вместо да бъде изправен пред правосъдието.

— Добре казано — отбеляза Ив.

— Много ченгета от Земята излязоха след тези думи.

— Така че сега най-вероятно е малко несигурен в себе си. Аз ще се заема с него — каза Ив. — Пийбоди, свържи се с Фийни, вижте какви още детайли можете да изкопаете за двете жертви и въобще за всеки, който е бил свързан с проваления случай в Атланта. Имаш ли нещо против, началник Анджело?

Дарсия допи виното си.

— Всичко е наред.

 

 

Ив се върна първо в апартамента. Искаше да узнае повече подробности преди отново да разпита Скинър. Изобщо не се съмняваше, че Рурк е открил нещо.

Когато влезе, той разговаряше по телефона с началника на службата за сигурност на хотела. Неспокойна, Ив излезе на терасата, за да поразсъждава върху фактите, уликите и възможните връзки.

Двама мъртви. Бащите и на двете жертви са били ченгета-мъченици. И бяха свързани с бащата на Рурк и Скинър. Убити в сграда, принадлежаща на Рурк, на място пълно с ченгета. Беше толкова чисто, почти поетично.

С какво е започнало всичко? Това не е импулсивно убийство, а умело и хладнокръвно планирано. Уийкс и Винтер са пожертвани като пешки, използвани, а после изхвърлени заради голямата игра. Игра на шах, добре — реши тя. Черният цар против белия. Инстинктивно усещаше, че Скинър няма да се задоволи само с „шах и мат“. Той искаше кръв.

Тя се обърна, когато Рурк излезе на терасата.

— В края на краищата да те унищожи няма да му е достатъчно. Той подготвя всичко за твоето наказание, стъпка по стъпка. Задействал е много начини, за да ти повлияе. Продължава да натиска и трупа улики и всички започват да си мислят, че ти си поръчал убийствата. Всичко, от което се нуждае, е един войник, готов да поеме вината. Обзалагам се, че това е Хейс. Скинър не разполага с много време да организира всичко.

— Не, не разполага — съгласи се Рурк. — Прегледах медицинските му досиета. Преди година му е открито рядко заболяване. Малко е сложно, но доколкото успях да разбера, нещо от вида „разяждане на мозъка“.

— Лекува ли се?

— Да, съществуват някакви лечебни програми. Той е преминал през две от тях… без много шум, в частна клиника в Цюрих. Те забавят процеса, но в неговия случай… имал е проблеми със сърцето и белите дробове. Още един опит за лечение ще го убие. Тогава са му давали година. Сега му остават навярно не повече от три месеца. И само два от тях ще може да прекара извън болницата, докато може самостоятелно да се движи и разсъждава. Подписал е заявление за евтаназия.

— Това е ужасно — Ив мушна ръце в джобовете си. Имаше още нещо — виждаше го в очите на Рурк, усещаше го от начина, по който я гледаше. — Това съвпада с останалите данни. Този случай го е тормозил в продължение на десетилетия. Иска да изчисти всички дългове, преди да умре. Това, което унищожава мозъка му вероятно го прави по-нестабилен, по-фанатичен, и по-малко притеснен за маниерите си. Скинър трябва да види, че ти ще умреш преди него. Какво друго откри? Какво?

— Минах през още няколко слоя на защита при делото за провала. Допълнителни записи, бележки. Той е бил уверен, че е проследил баща ми до тогава, докато е изчезнал отново от страната. Скинър е използвал някои връзки, за да го намери. Смятало се е, че баща ми се е отправил на запад и е прекарал няколко дни в компанията на свои партньори в престъпния бизнес. В Тексас, в Далас, Ив.

Стомахът й се сви, а сърцето й пропусна няколко удара.

— Градът е голям. Това не означава…

— Времето съвпада — той приближи до нея и погали ръцете й, сякаш да ги стопли. — Нашите бащи са били дребни престъпници, които са търсили големия удар. Теб са те открили в онази малка уличка в Далас само няколко дни след като Скинър отново е загубил дирите на баща ми.

— Искаш да кажеш, че нашите бащи са се познавали.

— Казвам, че съвпаденията са твърде очевидни, за да се пренебрегнат. Но почти не мога да кажа дали е така в действителност — добави той и опря чело в нейното.

— Дай ми минутка — отдръпна се от Рурк, облегна се на перилата, загледана в далечината. Пред очите й отново изникна студената мръсна стая, и тя сама, с кървави ръце, сгушена в ъгъла, като животно.

— Той имаше сделка — каза тихо. — Мисля, че имаше някаква сделка. По това време не пиеше толкова много. А това беше лошо за мен, защото когато се върнеше пиян не можеше да ми причини болка. И имаше пари. Добре — въздъхна дълбоко. — Е, всичко съвпада. Знаеш ли какво си мисля?

— Кажи ми.

— Мисля, че понякога съдбата ни дава втори шанс. Сякаш ни казва: „Добре, имал си достатъчно гадости, време е да ти предложа нещо хубаво. Виж какво можеш да направиш от това“ — обърна се към него. — И ние ще направим нещо. Каквито и да са били бащите ни за нас, или един за друг, по-важното е това, което сме сега.

— Скъпа, Ив. Обожавам те.

— Тогава направи ми една услуга. Изчезни някъде през следващите няколко часа. Не искам да давам на Скинър повече възможности. Трябва да говоря с него, а той няма да се съгласи ако си до мен.

— Съгласен съм, при едно условие — ако си сложиш подслушвателно устройство — той извади от джоба си малка брошка със скъпоценни камъни и я прикрепи към ревера на сакото й. — Ще те наблюдавам оттук.

— Запис без уведомяването и съгласието на всички страни е незаконно, освен ако нямаш съответното разрешение.

— Наистина ли? — той я целуна. — Виж до какво могат да те доведат креватните отношения с лоши момчета.

— Нима и за това си чул?

— Чух също и че голяма част от колегите ти ченгета са си излезли по време на речта. Репутацията ти е добра, лейтенант. Мисля, че на твоя утрешен семинар ще присъстват много хора.

— Моят… Мамка му! Бях забравила. Не искам да мисля за това — промърмори на излизане. — Въобще не искам.

 

 

Ив се вмъкна в конферентната зала, където Скинър водеше семинар на тема „Тактика“. Изпита облекчение, като разбра, че е изпуснала лекционната част и е дошла тъкмо за дискусията. Много от присъстващите й отправиха продължителни погледи, докато вървеше покрай стената на залата и си намери място по средата на редовете.

Тя прецени обстановката. Скинър стоеше зад катедра на сцената. Хейс — в стойка „мирно“, зад гърба му, в дясно. Още двама, приличащи на охрана, стояха от другата му страна. Прекалено, помисли си тя, и при това очевидно. Всичко изглеждаше така, сякаш това място и ситуацията представляваха опасност за Скинър, но той, предприел необходимите мерки за сигурност, продължаваше да изпълнява своите задължения.

Чисто изпипано.

Ив вдигна ръка, но я пренебрегнаха. Пет въпроса получиха отговор преди тя да се изправи на крака и да се обърне към Скинър. И докато ставаше, видя как ръката на Хейс се плъзна под сакото.

Тя знаеше, че всяко ченге в залата е забелязало този жест. Настъпи мъртва тишина.

— Командир Скинър, длъжността командващ редовно изисква от вас да изпращате вашите хора по задачи, където загубата на човешки живот — цивилен или служебен — е основният риск. В такъв случай, мислите ли, че е по-полезно за операцията да оставите настрана личните чувства към подчинените си, или ги използвате при формирането на екипа си?

— Всеки, който избере полицейската значка декларира, че в случай на необходимост ще отдаде своя живот, за да служи и защитава. Ние командирите трябва да уважаваме тази декларация. Личните чувства имат значение тогава, когато трябва да се избере член на екипа, който най-добре от всички, ще се справи с конкретната ситуация. Това е въпрос на опит и дългогодишно трупане на информация, които позволяват да се направи правилен избор. Но лични чувства, като емоционална привързаност, лични връзки, приятелство или омраза, не трябва да влияят на решението.

— Затова ли, по време на мандата ви като командир, за вас не е било проблем да пожертвате близък приятел или познат заради успеха на операциите?

Скинър почервеня. И треперенето на ръцете му, което бе забелязала по-рано, стана по-явно.

— „Да пожертвам“ ли, лейтенант Далас? Неправилен избор на думи. Полицаите не са агнета, за да бъдат изпращани на заколение. Не като необходима жертва заради общото благо, а като тежка загуба, когато преданите войници загиват в борбата за справедливост.

— Войниците биват убивани в битки. Това са приемливи загуби.

— Няма приемливи загуби — той удари със стиснат юмрук по катедрата. — Необходими, да. Но не и приемливи. Всеки човек, загинал под моето командване е тежко бреме на съвестта ми. Всяко дете, останало без баща, е моя отговорност. Командването го изисква, а всеки командир, трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме тежестта.

— И длъжността командващ по ваше мнение изисква възмездие за тези загуби?

— Да, лейтенант. Няма справедливост, без наказание.

— А това отнася ли се за децата на загиналите и за децата на тези, които са успели да се изплъзнат от правосъдието? Какво е вашето мнение?

— Греховете на бащите трябва да се плащат от техните деца — гласът му започна да се повишава и да трепери. — Ако бяхте по-загрижена за справедливостта, отколкото за собствените си интереси, нямаше да е необходимо да ми задавате този въпрос.

— Аз се грижа за справедливостта, командире. Изглежда, че с вас имаме различно тълкование на този термин. Мислите ли, че вашата кръщелница, бе най-правилния избор за тази операция? Смъртта й тежи ли сега върху вашата съвест или тя балансира другите загуби?

— Не смей да споменаваш за нея! Ти продаде значката си заради леглото! Ти си позор! Недей да си мислиш, че парите или заплахите на твоя мъж ще ме спрат да използвам цялото си влияние, за да ти отнема значката!

— Аз не се крия зад Рурк, както и той не се крие зад мен — тя продължи да говори, когато Хейс направи крачка напред и постави ръка на рамото на Скинър. — Аз не съм замесена във вчерашния инцидент. Двама души са мъртви тук и сега. Това е моят приоритет, командире. Справедливостта за тях е моя грижа.

Хейс застана пред Скинър.

— Семинарът приключи. Командир Скинър ви благодари за присъствието и съжалява, че лейтенант Далас провали дискусионната част.

Хората се раздвижиха по местата си и започнаха да стават. Ив видя, че Скинър напуска обграден от двамата телохранители.

— Ако питаш мен — изкоментира някой близо до нея, — тези семинари биха могли да имат и по-шибани прекъсвания.

Ив тръгна към предната част на залата и се сблъска лице в лице с Хейс.

— Имам още два въпроса към командира.

— Казах, че семинара приключи. Както и малкото ви шоу.

Усети блъскането на тълпата около тях, някои от хората бяха достатъчно близо, за да чуят разговора им.

— Знаеш ли, това е смешно. Мислех си, че аз съм дошла на шоу. Дали той го ръководи, Хейс, или ти го правиш?

— Командир Скинър е велик човек. А великите хора често се нуждаят да ги защитават от курви.

Едно ченге приближи към тях и смушка Хейс в рамото.

— Може би искате да ви арестувам за обида, човече.

— Благодаря — с признателност кимна Ив. — Разбрах намека.

— Не ми харесва, когато хората, преструващи се на ченгета, наричат някоя жена-ченге курва — мъжът отстъпи назад, но остана наблизо.

— Докато защитаваш твоя велик човек — продължи Ив, — но не забравяй, че двама от неговите войници са в моргата.

— Това заплаха ли е, лейтенант?

— По дяволите, не. Това е факт, Хейс. Също както е факт и това, че и на двамата бащите им са загинали под командването на Скинър. Ами твоя баща?

Ярка червена заля скулите му.

— Вие не знаете нищо за баща ми и нямате право да говорите за него.

— Само ти давам нещо, върху което да мислиш. Поради някаква причина ми се струва, че аз съм по-заинтересувана да намеря този, който ги прати в моргата, отколкото ти или твоят велик човек. И заради това, ще изясня всичко още преди това проклето шоу да свърши или да продължи по-нататък. Обещавам.