Нора Робъртс
Антракт в смъртта (5)

Глава 5

Като дете, Рурк беше любимата „боксова круша“ на баща си, която той щедро налагаше с юмруци и крака, обути в тежки ботуши. Обикновено, момчето усещаше приближаването на издевателствата и ги избягваше, когато бе възможно, а когато не успяваше, се опитваше да живее с тях.

Доколкото му беше известно, това бе първият път, в който старецът му нанасяше удар от гроба. Все пак седеше спокойно и четеше разпечатките, които Ив му беше донесла. Бе изминал дълъг път от пребитото кльощаво момче, което бе тръгнало от дъблинските улици. Необходимостта да си го припомни сега, не го безпокоеше особено.

— Това двойно предателство е станало няколко месеца преди баща ми да свърши в канавката с прерязано гърло. Явно някой е предварил Скинър. Тук във файла му има отбелязано за това неразкрито убийство. Може би той го е организирал.

— Не мисля така — Ив не беше съвсем сигурна, как да подходи към разговора с Рурк за неговото детство и баща му. Той бе оставил своето минало зад гърба си, докато тя… е, добре, тя непрекъснато се изправяше срещу стената на своето минало, без значение колко често и умишлено променяше посоката.

— Защо го казваш? Слушай, Ив, при мен нещата стоят по съвсем друг начин. Не е нужно да бъдеш внимателна. Неговият призрак не ме преследва. Обясни ми, защо Скинър да не може да поръча на някой убийството му в Дъблин, след като баща ми му се е изплъзнал в Атланта?

— Преди всичко той е бил полицай, а не убиец. Няма нито един запис във файла, че търсения обект е бил открит в Дъблин. Има кореспонденция с Интерпол и местните ирландски власти. Той е работил по процедура за екстрадиция, в случай, че търсеният обект се появи на ирландска територията и вероятно е получил документи и съдебна заповед. Това е искал той — продължи тя, стана и започна неспокойно да обикаля из стаята. — Искал е копелето да се върне на негова територия, където се е случило всичко и където са били убити неговите хора. Искал е да го направи лично. Но не се е получило — тя се обърна назад. — Ако всичко бе станало така, както го е искал, той би обърнал страницата и би продължил напред. И не би си губил времето с теб. Ти му напомняш за единствения най-голям личен и професионален провал в живота му. Той е загубил хората си и лицето отговорно за тяхната загуба се е измъкнало от него.

— Смъртта не му е достатъчна, без арест, разпити и съд.

— Не, не е достатъчна. И тук идваш на ред ти — богат, успял, известен и женен — за бога — за ченге. Дори не ми е нужна помощта на Майра, за да съставя профила му. Скинър вярва, че извършителите на определено престъпление, включително и престъпление, съпроводено със смъртта на полицейски служител, трябва да платят за това с живота си. След справедлив процес. Твоят баща е избегнал това. А ти си тук и трябва да платиш.

— Тогава той е обречен на разочарование. По редица причини. Първо — аз съм много по-умен, отколкото е бил моят баща — Рурк стана, отиде до нея и прекара пръст по малката вдлъбнатина на брадичката й. — И моето ченге е много по-добро, отколкото Скинър някога се е надявал да бъде.

— Аз трябва да го арестувам. Трябва да пратя на майната петдесет години служба и да го арестувам.

— Знам — „и ще страдаш заради това, помисли си Рурк, както Скинър никога не би го направил. Скинър никога не би го разбрал.“ — Трябва да поспим — каза той и притисна устни в челото й.

 

 

Сънуваше Далас и студената мръсна стая в Тексас, където я заключваше баща й. Беше й студено, гладно и неописуемо страшно. Червената светлина от неоновия надпис на сексклуба отсреща проблясваше в помещението и се отразяваше върху лицето й. И върху неговото лице, когато той я нападна.

Когато сънуваше баща си, винаги сънуваше болката. Как се разкъсваше младата й плът, докато той се забиваше в нея. Как изхрущява костта и собствения й тънък и силен писък, когато той й счупи ръката.

Сънуваше кръв.

Също като бащата на Рурк и нейния умря от удар с нож. Но ножът беше забит от собствената й осемгодишна ръка.

На голямото меко легло в разкошния апартамент тя плачеше, като дете. Лежащият до нея Рурк я прегърна, притисна я здраво до себе си и я държа докато заспа отново, без да сънува.

 

 

В шест часа сутринта Ив беше на крака и напълно облечена. Елегантното сако, което се оказа в куфара й прекрасно скриваше кобура и оръжието й. Тяхната тежест я караше да се чувства самоуверена.

Тя се възползва от телелинка в спалнята, за да се свърже с Пийбоди. Най-малкото, предположи, че подутината под купчината завивки е нейната помощничка.

— К-какво?

— Събуди се — изкомандва я Ив. — След петнадесет минути искам доклада ти.

— Кой?

— Боже, Пийбоди. Ставай, обличай се и идвай тук.

— Какво ще кажеш, да поръчам някаква закуска? — предложи Рурк, когато тя свърши разговора.

— Добре, но поръчай за цялата група. Ще се опитам да огрея като малко слънце и да събудя всички — тя се поколеба. — Аз се доверявам на моите хора, Рурк, и знам колко мога да им кажа. Но не познавам Анджело.

Той продължаваше да чете сутрешната информация за акциите, която вървеше на екрана.

— Тя работи за мен.

— Така или иначе, това прави всеки трети в населената част на Вселената. Това не ми говори нищо.

— Какво е впечатлението ти за нея?

— Енергична, умна, твърда и амбициозна.

— И моето е същото — съгласи се охотно той. — Иначе нямаше да бъде началник на полицията в Олимп. Кажи й всичко, което е необходимо да знае. Жалката история на баща ми не ме смущава.

— Ще поговориш ли с Майра? — Ив продължаваше да го гледа внимателно, докато той се изправи и се обърна към нея. — Искам да я поканя да се присъедини към нас, необходима ми е нейната консултация. Поговори с нея, а?

— Ив, аз не се нуждая от психотерапевт. Кошмарите не са мои… — той тихо изруга и прокара ръка през костта си, когато лицето й пребледня и се вкамени. — Извинявай! По дяволите!… Само исках да кажа, че всеки от нас се справя с нещата посвоему.

— Значи ти можеш да натиснеш тук, да побутнеш там и да намериш начин да направиш нещата лесни за мен. Но аз не мога да го направя за теб.

Мекотата в нейния глас облекчи до голяма степен чувството му за вина, споменавайки кошмарите й.

— Изключи екрана — нареди той и приближи към Ив. Обгърна лицето й с длани. — Позволи ми да ти кажа това, което веднъж споделих с доктор Майра, не като консултант, и не на сеанс. Ти ме спаси, Ив — Рурк видя, как тя замига, абсолютно изненадана. — Това, което си ти, това, което чувствам към теб, това, че сме заедно — ме спаси — той я гледаше право в очите, когато я целуна. — Събери твоите хора. Аз ще се свържа с Дарсиа.

Рурк почти беше излязъл от стаята, когато тя възвърна най-после възможността си да говори.

— Рурк? — струваше й се, че никога няма да може да намери такива думи като неговите, но те дойдоха от само себе си. — Ние се спасихме взаимно.

 

 

Нямаше начин Ив да превърне огромния елегантен салон в една от конферентните зали на Полицейската централа. Особено, когато нейния екип с огромен апетит се беше нахвърлил на сладкишите със сметана, ягодите с размер на топка за голф и резените истински бекон. Всичко това за сетен път й напомняше, колко много мрази, когато не се намира на собствена територия.

— Пийбоди, докладвай новата информация.

Пийбоди с труд се отърси от видението на доброто ангелче, което седеше на рамото й с прилежно поставени на скута си ръце и дяволчето, което пъхаше в лакомата си уста сладкиш с пълнеж.

— А-а… сър. Аутопсията бе извършена миналата нощ. Позволиха на Морис да асистира. Причина за смъртта — множествена травма и по-специално — фрактура на черепа. Много от нараняванията са били нанесени посмъртно. Днес Морис трябва да вземе участие в експертна работна група, а после да присъства на семинар на патоанатомите, но той задължително ще ви осигури копие от докладите. Засега е известно, че направения токсикологичен анализ е отрицателен, всичко е чисто.

— „Метачите“? — попита Ив.

— В шест часа сутринта доклада на „метачите“ не беше все още готов. Но това, до което успях да се добера потвърждава вашите предположения. По бухалката са открити следи от защитен спрей. На местопрестъплението друга кръв или телесна течност, освен на жертвата, не са открити. Също така, до сега не е намерена униформа, на която да липсва еполетна звезда. Екипът на Анджело проверява рециклиращите устройства и службите за почистване на дрехи в хотела и извън него. Имам информация, че всички униформи са индивидуални и снабдени с идентификационен номер. Когато намерим униформата, ще можем да открием и нейния собственик.

— Искам тази униформа — заяви Ив, и когато тя се обърна към Фийни, дяволчето спечели.

Пийбоди си взе още един сладкиш.

— С охранителните камери е поработил някой вътрешен — каза той. — Достъпът до панела за управление е невъзможен без сканиране на ретината, дланта и съответен код. Да се заобиколи всичко това е сложно и е направено много хитро. В интересуващия ни промеждутък от време вчера вечерта, в този сектор са били дванадесет човека. В момента ги проверявам.

— Добре. Ние търсим някаква връзка със Скинър, всякакви оплаквания по служба или внезапни финансови постъпления. Особено щателно проверете, работил ли е някой от тях тук, преди да премине в частната служба за сигурност — Ив взе от масата един диск и го подаде на Фийни. — Съпостави ги с имената тук.

— Няма проблем. Но аз работя по-добре, когато съм наясно какво правя.

— Това са имена на полицаи загинали при изпълнение на служебния си дълг в Атланта преди двадесет и три години. Скинър е ръководел операцията — тя си пое дълбоко дъх. — Имал е доносник, който го е предал. Бил е бащата на Рурк — когато Фийни само кимна, Ив изпусна въздуха, който бе задържала. — Едно от имената е Томас Уийкс, бащата на Реджинал Уийкс, нашата жертва. Предполагам, че след като Скинър е взел при себе си едно от децата на убитите офицери, то може да е взел и други.

— Следователно, след като този е използван, за да се стегне примката около Рурк, то и друг може да бъде използван със същата цел.

Когато на вратата се позвъни, Ив погледна устройството на китката си.

— Това трябва да е Анджело. Искам ти да провериш тези имена, Фийни, затова няма да ги дам на нея. Засега. Но всичко останало ще съобщя и на нея, и на вас.

 

 

По същото време, когато Ив отваряше вратата на Дарсиа, Скинър отвори вратата на Рурк.

— Ще ми отделите ли минута от вашето време, командире?

— Нямам време за губене.

— Тогава няма да го губим напразно — Рурк пристъпи вътре и повдигна вежди, когато забеляза Хейс. Мъжът стоеше плътно зад Скинър, отдясно, с ръка в джоба на сакото си. — Ако си мислите, че представлявам заплаха за вас, защо не оставихте вашия човек да отвори вратата.

— Вие не сте заплаха за мен.

— Тогава защо да не поговорим само двамата?

— Всичко, което искате да ми кажете, може да бъде произнесено и пред моя личен помощник.

— Много добре. Би било много по-достойно и много по-ефективно, ако ме бяхте преследвали директно, вместо да използвате лейтенант Далас и да пожертвате един от собствените си хора.

— Значи признаваш, че си го убил.

— Аз не поръчвам убийства… Скинър, тук сме сами и съм сигурен, че вашите хора са блокирали в тази стая звукозаписващите устройства и камерите за наблюдение. Искате да ме заловите, тогава го направете. Бъдете истински мъж и не замесвайте в това моето семейство.

Устните на Скинър се разтегнаха в хищна усмивка.

— Твоят баща не беше истински мъж, само един страхливец и жалък пияница.

— Вярно казано — Рурк отиде до едно кресло и седна. — Ето виждате ли, по този конкретен въпрос, вече постигнахме съгласие. Първо, нека да поясня, че под „семейство“ имах предвид жена ми. Второ, трябва да ви кажа, че сте твърде добър по отношение на Патрик Рурк. Той беше зъл, жесток, дребнав побойник и дребен престъпник с мания за величие. Мразех го с всяка клетка на тялото си. Затова негодувам, при това твърде силно, срещу вашите очаквания, аз да плащам за неговите многочислени грехове. Имам достатъчно изобилие от свои собствени, така че ако искате да опитате щастието си да получите главата ми на поднос, то само си изберете някой от тях. На тази основа можем да работим.

— Смяташ, че като носиш костюм за десет хиляди долара, то аз не мога да подуша, че от теб смърди на канавка? — лицето на Скинър започна да почервенява, но когато Хейс пристъпи напред, Скинър рязко поклати глава, заповядвайки му да не се намесва. — Ти си същия, като него. И дори още по-лош, защото той никога не е претендирал, че е нещо повече от безполезно парче боклук, какъвто беше всъщност. Произходът говори сам за себе си.

— Може би, но преди доста време.

— Ти се присмиваш на закона, а сега се криеш зад гърба на една жена и нейната значка, която тя опозорява.

Бавно, Рурк се изправи на крака.

— Вие не знаете нищо за нея. Тя е чудо, за което не мога, а и не искам да обяснявам на такива като вас. Но мога да ви уверя, че не се крия зад ничий гръб. Вие стоите тук с ръце, изцапани с прясна кръв, прикривайки се зад щита на сляпата правда и спомени от старата ви слава. Вашата грешка, Скинър е била, че сте се доверили на такъв човек като баща ми и сте имали работа с него. А моята изглежда е в това, че си мислех, че вие ще се разправяте с мен. Затова ви предупреждавам… — той спря, когато Хейс помръдна. Бърз, като гърмяща змия, Рурк извади от джоба си малък лазер. — Извади проклетата ръка от джоба си, докато все още я имаш.

— Ти нямаш право, нито пълномощия да носиш и употребяваш оръжие.

Рурк погледна бясното лице на Скинър и се усмихна.

— Какво оръжие? По корем, Хейс! Ръцете на тила! Действай! — нареди той, когато Хейс хвърли бърз поглед към Скинър. — Дори и най-слабия заряд на това нещо, причинява гадно разтърсване — той насочи оръжието към чатала на асистента. — Особено, ако попадне в някои чувствителни части на тялото.

Въпреки, че дишаше затруднено, Скинър даде знак на Хейс.

— Предупреждавам ви. Стойте далече от жена ми! Стойте, колкото е възможно по-далече, и по-дълго, иначе вашето „запознанство“ с мен няма да ви бъде по вкуса.

— И какво ще ми направиш, ще ме пребиеш до смърт на стълбището.

— Вие сте досаден човек, Скинър — каза Рурк с въздишка и се отправи към вратата. — Дяволски досаден. Бих посъветвал хората ви да не ходят наперено, размахвайки оръжие. Това е моя територия.

 

 

Независимо от огромните размери на апартамента, Ив се задушаваше като затворена в кутия. Ако имаше случай, подобен на този, в Ню Йорк, тя щеше да бъде по улиците, да проклина трафика по пътя до лабораторията, да тормози техниците, да прехвърля възможностите в ума си, докато воюва със скоростните таксита по пътя към моргата или обратно към Централата.

„Метачите“ щяха да треперят, очаквайки позвъняването с нейното искане на окончателния доклад. И всички задници, които щеше да срита по пътя си по време на разследването щяха да й бъдат познати.

Този път цялото веселие щеше да бъде за Дарсиа Анджело.

— Пийбоди, слез и направи запис на доклада на Скинър. Тъй като той играе по правилото „шоуто трябва да продължи“, ще го предаде по график.

— Да, сър.

Мрачният й тон, накара Ив да попита:

— Какво?

— Знам защо клоните към него, Далас. Мога да видя парчетата от мозайката, но просто не мога да събера картината. Той е легенда. Някои ченгета пропадат, защото натиска ги руши отвътре, или поради изкушенията, или просто защото още от самото начало са имали склонност към глупави постъпки. Той никога не е сгрешил. Това е ужасно голям удар, да видиш, как отхвърля всичко, в което е вярвал, и убива един от своите, за да обвини Рурк за нещо, което се е случило, когато Рурк е бил дете.

— Ела с друга теория и аз ще те изслушам. Ако не можеш да си вършиш работата, Пийбоди, кажи ми сега. Тук не си на служба.

— Мога да си върша работата — гласът й беше толкова твърд, колкото раменете й, когато тръгна към вратата. — Откакто ви срещнах, за мен не съществува нещо такова като „не на служба“.

Ив стисна зъби, щом вратата се захлопна, и докато прекосяваше стаята, вече формулираше словесния двубой.

Майра я спря с думите:

— Ив. Остави я. Трябва да й влезеш в положението. Трудно й е, тя се разкъсва между двама свои герои.

— О, за бога.

— Седни, преди да си издълбала коловоз в този прекрасен под. Ти също си в трудно положение — мъжът, когото обичаш, работата, която е твоята същност, и още един мъж, който предполагаш, че е преминал определената граница.

— Нужно ми е да ми кажеш дали е способен да пристъпи тази черта. Знам какво ми говори моя инстинкт за уликите на престъплението. Но това не е достатъчно. Имам информация, свързана с него. Повечето получена от официален източник — тя замълча за миг, докато Майра продължаваше да я наблюдава спокойна като езерна вода. — Няма да ви кажа, как съм я получила.

— Аз няма и да те моля. Вече знам достатъчно за Дъглъс Скинър. Той е човек посветен на правосъдието — със своя собствена визия, човек, който е посветил живота си на това, което символизира неговата значка, този, който е рискувал живота си, за да служи и да защитава. Също като теб.

— Точно сега не го чувствам като комплимент.

— Между вас има разлика и тя е много елементарна. Той винаги е бил принуден да разпространява своето виждане за справедливост, както религиозните фанатици са принудени да разпространяват своето виждане за вярата. Ти, Ив, в сърцето си, стоиш на страната на жертвите. Той стои на страната на своето виждане. А с времето, то значително намалява. Някои могат да станат жертва на собствения си образ, докато самите те се превърнат в икона.

— И заради тази истерия се е затрил като ченге.

— Точно казано. Същото мнение, като на Пийбоди, имат много хора и много такива, работещи в правоохранителните органи. За мен не е сложно да видя, от гледна точка на психологията, че той е толкова обсебен от заблудата — при това неговата собствена заблуда — че тя струва живота на мъжете под неговата команда, а провала му се е превърнал в гладен див звяр, който го преследва по петите.

— Но мъжът, който е мъртъв не е бил улична измет. Той е млад сътрудник с чисто досие, женен. Син на един от убитите хора на Скинър. Ето това не мога да го разбера, доктор Майра. Нима звярът е толкова гладен, та Скинър е поръчал смъртта на невинен човек, за да го нахрани?

— Ако съзнанието му може да го оправдае, да. Притесняваш се за Рурк?

— Той не иска да се притеснявам за него — отговори Ив.

— Предполагам, че на него му е много по-удобно да се притеснява за теб. Баща му е бил жесток с него.

— Да. Разказвал ми е малко за това. Пиян или трезвен, старецът му е избивал дяволите — Ив прекара ръка през косата си и отново отиде до прозореца. В небето нямаше дори намек за някакъв трафик. Чудеше се как хората издържат на тази тишина на това безмълвие. — Той е карал Рурк да мошеничества, да пребърква джобове, и ако не му е носил достатъчно, го е пребивал от бой. Изглежда баща му не е бил особено силен в измамата, защото са живели в бедняшки квартал.

— А майка му?

— Не знам. Рурк казва, че и той не знае. Изглежда тя няма значение за него — Ив се върна и седна до Майра. — Възможно ли е това? Наистина ли за него не е от значение какво му е причинявал баща му, или че майка му го е изоставила?

— Той знае, че баща му го е поставил на пътя, така да се каже, на заобикаляне на закона. Знае, че е бил предразположен към насилие. Научил се е как да го направлява в правилната посока, като теб. Той е имал цел — да се измъкне и да стане богат и могъщ. И я е постигнал. После е срещнал теб. Рурк разбира от къде е дошъл и си мисля, че това е част от гордостта му, да стане такъв мъж, в който да се влюби жена като теб. И като знам неговия… психологически профил — каза Майра с усмивка, — предполагам, че той е решен да защити теб и твоята кариера в този случай, точно както ти си решена да защитаваш него и репутацията му.

— Не виждам, как… — прозрението й дойде внезапно и Ив бе започнала да се изправя, когато Рурк влезе през вратата. — Дявол да го вземе! Дявол да го вземе, Рурк! Ти си ходил при Скинър!