Нора Робъртс
Антракт в смъртта (4)

Глава 4

— Е, всичко мина добре — Ив разкърши рамене и се отправи към асансьора. — Ако човек няма нищо против да бъде обвинен, че е глупак или мръсно ченге — тя натисна копчето и повика асансьора. — Някога чували ли сте в Колумбия, че който живее в стъклена къща не трябва да хвърля камъни.

— Това не ми харесва — очевидно изнервена Дарсиа влезе в асансьора. — И вашият командир Скинър не ми харесва.

— Хей, той не е мой.

— Той смята, че съм марионетка на Рурк. Защо мисли така и защо вярва, че Рурк е виновен за смъртта на Уийкс?

Спокойната, изпълнена с уважение жена изчезна и на нейно място се появи ченгето с безпощаден поглед и стомана в гласа. Ив видя как Дарсиа Анджело се бе закалила през дванадесетте си години в Колумбия.

— Една от причините е, че Уийкс ме дразнеше, и тъй като аз съм само една слаба жена, предназначена да ражда деца, то единствено моят съпруг, който е войн и защитник и притежава пенис, може да доведе нещата до край.

— Аха — Дарсиа замислено прехапа бузата си. — Звучи ми познато. Все пак да пръснеш мозъка на човек е прекалено голямо възмездие за такова дребно прегрешение. Командирът прави твърде смели изводи. Тук трябва да има още нещо.

— Възможно е. Не съм мислила още по този въпрос. Освен това, Скинър ми се стори много бодър за човек, който вече си е легнал да спи. И докато светлината в гостната беше слаба, когато влязохме, то тя беше включена на пълна мощност в дясната спалня. Не беше затворил плътно вратата на излизане.

— Да, и аз забелязах.

— Разположението на апартамента му съвпада с нашия. Във втората спалня отляво също светеше. Жена му бе открехнала вратата — тя подслушваше.

— Това не съм го забелязала — замислено произнесе Дарсиа, после погледна назад, когато Пийбоди промърмори нещо.

— Тя също го е пропуснала — рече Ив. — Моята помощничка мрази това. Щом Бела Скинър подслушва от втората спалня, значи тя не е спала с командира в една стая. Няма съпружеска идилия, което е интересно. Няма и алиби.

— Какъв мотив би имал Скинър, за да убие един от собствените си телохранители?

— И за това ще помисля. Искам да проверя някои неща — тя спря асансьора, за да могат Дарсиа и Пийбоди да слязат. — Ще се свържа с вас.

Да върви в крак с Дарсиа Анджело не означаваше, че не може да предприеме някои собствени странични ходове. Ако щеше да участва в разследване на убийство извън собствената си територия, без обичайната си система и когато значката й бе малко повече от просто украшение, то тя бе готова да използва всички средства, които имаше на разположение.

Имаше едно специално средство, което знаеше, че е много универсално и гъвкаво.

Тя беше омъжена за него.

 

 

Ив намери Рурк, както очакваше, пред компютъра в спалнята. Той беше свалил смокинга си и запретнал ръкави. До него имаше кана с кафе.

— Откри ли нещо? — взе чашата му и жадно изпи половината кафе.

— Нищо, което да свързва мен или някой от моите бизнеси със Скинър. Имам известни интереси в Атланта, естествено.

— Естествено.

— Комуникации, електроника, развлекателна индустрия. Недвижими имоти, разбира се — той взе чашата си от нея и лениво погали задника й със свободната си ръка. — И по време на един прекрасен промеждутък, преди връзката ми с теб, притежавах добре печелившо контрабандно предприятие. Федералните нарушения…

— Нарушения? — повтори тя.

— Може да се каже. Нищо, което води до сблъсък с държавната и местната власт.

— Значи пропускаш нещо, защото за него е много лично. В противен случай във всичко това няма никакъв смисъл. Ти не си чак толкова голям злодей.

— Сега нарани чувствата ми.

— Защо той се е залепил за теб? — попита тя, като не му обърна внимание. — Бил е ченге петдесет години, видял е всичко. И е загубил немалко. Занимавал се е с бездушни убийци, педофили, сексуални извратеняци, канибали, по дяволите. Защо точно ти си му трън в петата? Той се е оттеглил от активна служба преди шест години и…

— Седем.

— Добре, седем. Седем години. Но той се обърна към мен с това, което може да се нарече подкуп или изнудване, в зависимост от гледната точка, за да ме накара да те предам. Това е арогантно и лекомислено — тя разсъждаваше, обикаляйки из стаята. — Не мисля, че той е разчитал това да проработи. Мисля, че е очаквал да му кажа да върви на майната си. По този начин иска да ни пъхне, нас двамата заедно, в една торба и с един куршум — два заека.

— Той не може да направи нищо нито на теб, нито на мен.

— Скинър може да направи така, че да ни запари под краката, като ни замеси в убийство. И той полага основите за това, като ме предизвиква на публично място, след което ме сблъсква с една от горилите си. И кавгата е готова. Няколко часа по-късно, мозъка на същата горила е изпръскал цялото стълбище в хотел собственост на „Рурк Индъстрис“ — бинго! А ето ти и уликата, Шерлок, превъзходна при това. Една еполетна звезда от униформите на охраната на Рурк, плаваща в кръвта на жертвата.

— Не е особено хитро.

— Той няма време да хитрува. Нетърпелив е — продължи тя. — Не знам защо, но той забързва нещата. Навира в очите на местните власти косвени доказателства, и те трябва да проследят възможността разяреният съпруг и предполагаем междупланетен бандит да е наредил на една от собствените си горили да даде на Скинър един урок.

— Ти докосна жена ми, сега аз трябва да те убия? — Рурк грациозно и небрежно повдигна рамене. — Прекалено драматично и романтично, особено след като го удари в лицето, преди да мога да ти се притека на помощ.

— В неговия малък ограничен свят мъжете са ловците и защитниците. Това изглежда логично от неговата гледна точка. Ето още една погрешна преценка, защото това не е твоя стил. Ако искаш, по дяволите, да натупаш някой, ти сам ще го направиш.

Рурк нежно й се усмихна.

— На мен повече ми харесва да гледам как ти го правиш, скъпа.

Тя му хвърли намръщен поглед.

— Един стандартен психологически тест бързо ще опровергае тази теория. Ти не си човек, който ще поръча убийство, или ще рискува пениса си, само защото някой е обидил жена ти. Доктор Майра може да проведе тест първо ниво, просто за да отхвърли тази идея.

— Не, благодаря, скъпа. Още кафе?

Ив изсумтя и закрачи отново из стаята. Рурк се изправи и отиде при малкия автоготвач, за да направи нова кана с кафе.

— Това няма да издържи. Работата е там, че Скинър смята, че ти си вътре в нещата, и че ако той оказва дълго време натиск върху МПО и те поемат разследването, ще те въвлече в процес, който ще те унищожи, а покрай теб и мен.

— Лейтенант, МПО вече ме разследваха в миналото. Те не ме притесняват. Повече ме тревожи факта, че ако отидат толкова далече може да пострада репутацията и кариерата ти. Това няма да го позволя. Струва ми се, че аз и командира трябва да си поговорим.

— А ти какво мислиш, той тъкмо на това разчита — отвърна тя.

— Защо да го разочаровам тогава? — с чаша кафе в ръка, той приседна на облегалката на креслото. — Събрал съм личните и професионални данни на Скинър. Не намерих нищо съществено, но не съм проучил файловете със случаите му в дълбочина. Все още.

Ив остави чашата с кафето си, което той току-що й беше налял, леко удряйки порцелана в дървото.

— Файловете с неговите случаи? Ти си пробил защитата на неговите файлове? Луд ли си? Ако Скинър надуши, ще те обвинят и арестуват много преди твоите прекрасни адвокати да успеят да завържат луксозните си вратовръзки.

— Той няма да разбере.

— Службата за компютърна сигурност… — тя замълча, намръщено поглеждайки компютъра в спалнята. Службата за компютърна сигурност следеше всички операции с данни и програми на планетата и извън нея. Въпреки че знаеше, че у дома Рурк използва нерегистрирано оборудване, системата в хотела бе съвършено друг въпрос.

— Искаш да кажеш, че този компютър не е регистриран?

— Не, в никакъв случай — изражението му бе невинно, като на момче, пеещо в църковен хор. — Той е надлежно регистриран и отговаря на всички изисквания на закона. Или до преди няколко часа беше.

— Не можеш за няколко часа да блокираш Службата за компютърна сигурност.

Рурк тежко въздъхна и поклати глава.

— Първо нараняваш чувствата ми, а сега ме обиждаш. Не знам защо търпя лошото ти отношение — после бързо приближи към нея, грабна я в ръцете си, притисна я към себе си и плени устата й с такава гореща целувка, че устните й сигурно запушиха — помисли си Ив. — О, да — пусна я и отново взе чашата си с кафе. — Затова.

— Ако това трябваше да ме разсее от факта, че незаконно си блокирал Службата и си проникнал в засекретени данни, то беше дяволски добър опит. Но шегата настрана. Щях да те помоля да ми изровиш тези данни.

— Наистина ли, лейтенант? Ти не преставаш да ме изненадваш.

— Те са го били, докато костите му не са станали на прах — нейният глас стана равен и глух. Истинско ченге. — Унищожили са половината от лицето му. Другата част са оставили недокосната, за да мога веднага да го позная. В минутата, в която застана пред мен тази вечер, той е бил мъртъв. Била съм проклетото оръжие на убийството — Ив отново погледна към компютъра. — Така че да се захващаме за работа.

Те проучиха всички дела на Скинър от последното десетилетие на активната му работа и потърсиха пресечна точка с нещо, което имаше отношение към тях през седемте години от неговото пенсиониране. Това частично препокриваше времето, преди идването на Рурк от Ирландия в Америка, но беше логично начало.

Тъй като броят на случаите беше огромен, си ги поделиха. Ив остана да работи на компютъра в спалнята, а Рурк отиде във втората спалня.

В три слепоочията на Ив пулсираха от болка, а стомаха я болеше от погълнатия кофеин. И у нея се появи ново, макар и неохотно, възхищение от командир Скинър.

— Дяволски добро ченге — призна тя. Старателен, съсредоточен, и до пенсионирането си е посветил себе си — тялом и духом — на полицейската работа.

Какво е, да се оттеглиш от всичко това? — чудеше се Ив. В края на краищата изборът бе негов. На шестдесет и четири, пенсионирането е възможност, не необходимост. Спокойно би могъл да поработи още десет години. Би могъл да получи званието комисар.

Вместо това, на петдесет, бе прекратил активната си служба и после я бе използвал като трамплин за кандидатурата си в Конгреса. И с трясък се бе провалил. Половин век на държавна служба не бе достатъчен да компенсира възгледите му, толкова тесногръди, че и най-преданите членове на Консервативната пария бяха разочаровани от него. В допълнение към това и политическата му платформа е залитала от една на друга страна.

Той беше твърд привърженик на закона за забрана на оръжията, който консерваторите се опитваха да отменят при всяка възможност. Освен това агитираше за възстановяване на смъртното наказание, което бе отклонило либералите от средата, далече вляво.

Скинър искаше отмяната на законната и регулирана проституция и премахването на всички правни и данъчни облекчения на съвместно живеещите двойки. Проповядваше за светостта на брака, при условие, че е хетеросексуален, но отричаше правителствената заплата за професионалните майки. Майчинството, според Евангелието на Скинър, е дадено от Бога задължение и заплащане само по себе си.

Противоречивата му объркана кампания бе приключила катастрофално. Но колкото и много пари да получаваше от лекциите, книгите и консултациите, Ив предполагаше, че той все още носи рани от този провал.

И все пак не успя да открие връзка с Рурк.

Разтривайки челото си, тя отблъсна назад стола и стана, за да се раздвижи. Вероятно беше преиграла. Може би го правеше, защото Скинър я бе атакувал лично? Може би Рурк бе за командира просто символ? Някой, който беше заобиколил системата и на когото Скинър бе посветил целия си живот?

Ив погледна устройството на китката си. Може би трябваше да поспи малко и да се върне отново към това на свежа глава. Но първо искаше да прегледа още няколко файла, които вероятно щяха да доведат до съвсем нова картина. Каквото и да е пропуснала — а вътре в нея нещо й говореше, че е пропуснала — то ще изплува на повърхността.

— Компютър, намери всички връзки с Рурк… — тя широко се прозя и тръсна глава, за да я проясни. — Във всички файлове — лични и професионални — на Скинър, командир Дъглъс.

РАБОТЯ.

— Направи списък с препратките в хронологичен ред, от първите до последните, хм… най-напред от официалните документи на полицията, после от личните файлове.

РАЗБРАНО. РАБОТЯ. НЯМА НАМЕРЕНА ВРЪЗКА С РУРК В ПОЛИЦЕЙСКИТЕ АРХИВИ НА СКИНЪР, КОМАНДИР ДЪГЛАС… ОБРАБОТВАМ ЛИЧНИТЕ ФАЙЛОВЕ.

— Да, добре. Продължаваш да твърдиш това, но… — Ив се завъртя и погледна в монитора. — Компютър, стоп. Намери всички връзки между Рурк и Скинър, Дъглас, всички звания.

РАБОТЯ. ПЪРВА ВРЪЗКА СЪС СКИНЪР, КАПИТАН ДЪГЛАС, ФАЙЛ С ДЕЛО С — 439014, РУРК, ПАТРИК, ИЗВЕСТЕН ОЩЕ КАТО О’ХАРА, ШОН, ИЗВЕСТЕН ОЩЕ КАТО МАКНАЙТ, ТОМАС, ЩЕМПЕЛ-ДАТА 12 МАРТ 2036. ОБЕКТЪТ РУРК Е ЗАПОДОЗРЯН В КОНТРАБАНДА НА ОРЪЖИЕ, НЕЗАКОННО ВЛИЗАНЕ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ, КРАЖБА НА АВТОМОБИЛИ, ЗАГОВОР ЗА УБИЙСТВО НА ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛИ. ОБЕКТЪТ НАПУСНАЛ ТЕРИТОРИЯТА НА АТЛАНТА, А В ПОСЛЕДСТВИЕ И СТРАНАТА. ПОСЛЕДНО ИЗВЕСТНО МЕСТОЖИТЕЛСТВО, ДЪБЛИН, ИРЛАНДИЯ. ДЕЛОТО Е ЗАКРИТО, ИМА СЛЕДСТВЕНИ ДАННИ. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ПЪЛНИЯ ФАЙЛ?

— Да. Разпечатай го.

РАБОТЯ.

Ив седна отново, бавно, докато компютъра тихо бръмчеше. 2036 — помисли си тя — двадесет и три години назад. Рурк е бил тогава на… колко… дванадесет-тринадесет?

Значи, не беше Рурк в основата на манията на Скинър.

Беше бащата на Рурк.

 

 

На своя компютър Рурк проследяваше финансите на Скинър. Сред най-очевидните мотиви за убийство са алчност, отмъщение, ревност, секс, страх от позор, и облагата. Той реши на първо място да проследи парите. Имаше възможност, реши Рурк, Скинър да е инвестирал в една от неговите компании или на конкурент. Може би е загубил голяма сума пари. Хората се мразеха един друг и за по-малко.

Скинър беше понесъл финансови загуби по време на кампанията си за Конгреса. Това не само го беше прекършило, но и унизило.

— Рурк.

— Хмм — той вдигна пръст, за да предупреди Ив, когато тя влезе в стаята. — Комуникациите — каза Рурк. — Имам интереси в медиите на Атланта, а те са били жестоки към Скинър по време на неговата кампания за Конгреса. Това може би сериозно е повлияло на шансовете му за победа. Медията „Нетуърк линк“ е изцяло моя и тя е била откровено злостна. Точна, но злостна. Плюс това е инвестирал доста много в „Кордей Електроникс“, базирана в Атланта. Моя компания е подкопала стабилно техните печалби и клиентската им база през последните четири години. Отдавна беше време да ги погълна, като им изкупя контролния пакет акции — добави той тази току-що хрумнала му идея.

— Рурк.

— Да? — той разсеяно хвана ръката й, като продължи да проследява данните.

— Всичко е много по-сериозно, отколкото политика и пари. Преди двадесет и три години, търговци на нелегално оръжие основали база в Атланта и Скинър е бил начело на специален отряд за тяхното арестуване. Имали са доносник и достоверна информация. Но когато нападнали базата, попаднали в капан. Доносниците работят и за двете страни, всички го знаем — Ив си пое дълбоко дъх, като се надяваше, че е намерила верния тон. Любовта й към Рурк от време на време й пречеше да остане обективна. — Тринадесет ченгета са били убити — продължи тя, — още шест ранени. Те загубили, но въпреки това Скинър успял да разбие организацията. Картелът загубил двадесет и двама човека, предимно войници. Същата нощ успял да арестува двама от лидерите. Това довело до още два ареста през следващите дванадесет месеца. Но той изпуснал един. До един той никога не успял да се добере.

— Скъпа, аз може да съм бил преждевременно развит, но на дванадесет работех все още с ръцете си, освен ако не броим няколко самоделно направени бомбички, продавани в малките улички. И не бих се осмелил да изляза извън пределите на Дъблин. А що се отнася до доносника, това е нещо, което никога не бих допуснал.

— Не — тя се взираше в лицето му. — Не ти.

Ив видя, как очите му се промениха — потъмняха и станаха студени — когато за него всичко дойде на мястото си.

— Е, тогава… — каза той много тихо. — Кучи син.