Нора Робъртс
Антракт в смъртта (3)

Глава 3

Ив стоеше на площадката на края на стълбището. Някога девствено бели, стените бяха опръскани с кръв и мозък. Гадни следи от двете бяха размазани и по стълбите, върху които бе проснато по очи тялото. Оцелялата част от лицето и костта бяха достатъчни, за да може тя да го идентифицира като мъжа, чийто нос беше разбила няколко часа по-рано.

— Изглежда, че някой друг му е бил много по-ядосан отколкото аз. Твоят човек има ли защитен спрей? — попита тя Рурк.

Когато той й подаде малкия флакон, тя напръска ръцете и обувките си.

— Ще имам нужда от записващо устройство. Пийбоди, помогни на хората от службата по безопасност към хотела да отцепят стълбището. Морис — протегна му флакона, — идваш с мен.

Рурк й подаде миниатюрно записващо устройство, принадлежащо на службата му по безопасност и пристъпи напред.

Ив сложи ръка на гърдите му.

— Никакви цивилни, независимо дали те са собственици на хотела или не. Просто изчакай. Защо не дадеш на Фийни разрешение да конфискува дисковете със записи от видеокамерите в този участък на хотела. Така ще ни спестиш време.

Тя не изчака отговора му, спусна се по стълбите, приближи тялото и приседна до него на пети.

— Това не е направено с юмруци — тя разгледа лицето му. Едната страна беше напълно разбита и буквално хлътнала навътре в черепа, докато другата до голяма степен бе останала недокосната. — Лявата ръка е счупена. Момчето беше левичар. Забелязах това на приема. Вероятно са го нападнали отляво и първо са му счупили ръката.

— Съгласен съм. Далас? — Морис кимна с глава по посока на седемнадесетия етаж. Дебела метална бухалка, покрита със засъхнала кръв, лежеше на стъпалата долу на стълбите. — С това е възможно да бъдат нанесени такива поражения. Мога да се консултирам с местните съдебни медици по време на аутопсията, но предварителният оглед ми позволява да кажа, че това е оръжието на убийството. Искаш ли да изровя отнякъде няколко специални плика за улики и два комплекта с пособия?

Тя отвори уста да му отговори, но след това шумно въздъхна. Миризмата на смъртта гъделичкаше ноздрите й и това бе твърде познато.

— Тук не е наша територия. Със случая трябва да се заеме полицията на станцията. Дявол да го вземе!

— Би трябвало да има начин да се заобиколи процедурата, все пак твоя човек владее това място.

— Може би…

Тя топна покрития си със защитен спрей пръст в локвата кръв и побутна нещо метално и сребристо. И позна звездата, която носеха на пагоните си хората от охраната на хотела.

— Кой може да е толкова глупав, да пребие до смърт човек, в хотел препълнен с ченгета? — изуми се Морис.

Ив поклати глава и се изправи на крака.

— Давай да започваме.

Когато се качи горе на стълбищната площадка, тя огледа коридора. Ако беше в Ню Йорк, то до сега щеше обстойно да е огледала тялото, да е установила времето на смъртта, да е събрала данните и уликите от местопрестъплението. Щеше да е извикала екипа криминалисти и „метачите“ и изпратила хора да разпитват от вратата на вратата. Но не беше в Ню Йорк.

— Твоята служба по сигурност извести ли вече полицията на станцията? — попита тя Рурк.

— Те са вече на път.

— Добре. Отлично. Ние ще продължим да охраняваме местопрестъплението и ще окажем всякаква помощ — умишлено изключи записващото устройство. — Тук нямам никакви пълномощия. Технически погледнато дори не би трябвало да влизам в района на убийството. По-рано тази вечер имах конфликт с жертвата и това прави ситуацията още по-неприятна.

— Аз притежавам този хотел и държа контролния пакет акции на тази станция. Мога да се обърна за съдействие към всеки представител на органите по правораздаване.

— Добре, това го изяснихме — тя погледна към него. — На някой от твоите служители по сигурността му липсва звезда на униформата. Тя е там долу, покрита с кръвта на жертвата.

— Ако един от моите хора е отговорен за това, то ти ще получиш пълното ми съдействие за установяване на неговата самоличност и задържане.

Тя кимна отново.

— Така, значи и за това също се изяснихме. Как се осигурява охраната на този сектор?

— С многофункционални камери поставени в коридорите, асансьорите и стълбищата. Пълна звукоизолация. Фийни ще получи всички дискове.

— Той ще трябва да ги даде на полицията на станцията. Когато случая се касае за убийство, те имат максимален срок от седемдесет и два часа, след което са задължени да предадат разследването на МПО. Тъй като МПО има хора тук, то от страна на местните ченгета би било по-разумно да се обърнат към тях още сега.

— Ти това ли искаш?

— Не става въпрос, какво искам аз. Слушай, това не е мой случай.

Рурк извади носна кърпичка от джоба си и изтри кръвта, размазана по ръката й.

— Не е ли?

Той се обърна, тъй като от асансьора слезе началника на местната полиция. Ив изобщо не очакваше да види величествена брюнетка в къса черна рокля и с коса, достатъчна да се натъпче един матрак. Докато тя приближаваше към тях по коридора на високите си токчета, Ив чу благоговейната оценка на Морис.

— Оле, какво горещо секси парче!

— Господи, запази самообладание — скара му се Ив.

Брюнетката се спря и бързо се огледа.

— Рурк — произнесе тя с глас, който предизвикваше образи на горещи пустинни нощи.

— Началник. Лейтенант Далас — отдел „Убийства“, Централно управление на нюйоркската полиция и доктор Морис — експерт от отдела по съдебна медицина в Ню Йорк.

— Да. Дарсиа Анджело — началник на полицията на Олимп. Извинете външният ми вид. Бях на едно от мероприятията за „Добре дошли“. Съобщиха ми за предполагаемо убийство.

— Убийството е установено — каза й Ив. — Жертвата е мъж, кавказки тип, 35–40 годишен. Пребит. Оръжието е метална бухалка, оставена на местопрестъплението. Предварителният оглед показва, че той е мъртъв от около два часа.

— Бил е направен предварителен оглед? — попита студено Дарсиа.

— Да.

— Добре. Няма да спорим по този въпрос. Аз лично ще огледам преди моя екип да пристигне тук.

— Там всичко е оплескано — Ив хладнокръвно й подаде флакона със защитния спрей.

— Благодаря.

Дарсиа събу вечерните си обувки. Ив не би могла да я вини за това, тя направи същото нещо, когато си спомни за своите. Приключила, брюнетката й върна обратно спрея, извади от чантичката си записващо устройство и го прикрепи към деколтето на роклята си, която съблазнително обгръщаше гърдите й.

Морис дълбоко въздъхна, когато жената започна да слиза надолу по стълбите.

— Къде ги намираш? — попита той Рурк. — И как мога да взема една за себе си?

Преди Ив да успее да му изръмжи, в коридора се появи забързания Фийни.

— Има проблем с дисковете — обяви той. — Камерите на стълбището са били изключени за петдесет минути. За този период на записите няма нищо друго, освен статична картина. Същото се отнася и за камерите в коридора на двадесетия етаж, където има два промеждутъка от шестдесет секунди със статична картина. Някой много добре е знаел какво прави — добави той. — Това е една сложна система с безотказна резервна схема. Тук е действал професионалист, с достъп до оборудването.

— С този интервал от време трябва да има най-малко две участващи лица — установи Ив. — Било е предумишлено, а не импулсивно и не от страст.

— Установи ли самоличността на жертвата? Аз мога да го проверя.

— Началникът на полицията се появи на сцената — каза Ив равнодушно.

За момент Фийни изглеждаше озадачен.

— О, да. Съвсем забравих, че не сме си у дома. Местните ще ни вземат ли случая?

— Той никога не е бил ваш — каза Дарсиа, идвайки от стълбището — в качеството си на официални разследващи.

— Напротив — отвърна Рурк. — Аз поисках помощ от лейтенанта и нейния екип.

Раздразнение проблесна по лицето на Дарсиа, но тя бързо успя да се справи с него.

— Това е ваше право. Лейтенант, може ли за момент?

Без да дочака отговор, брюнетката тръгна надолу по коридора.

— Безцеремонна, напориста и защитава своята територия — Ив изгледа Рурк. — Ти определено умееш да ги избираш.

Той само се усмихна, когато съпругата му се отдалечи.

— Да, определено умея.

 

 

— Слушайте, Анджело, ако искате да ми сритате задника заради предварителния оглед, само си губите времето, моето също — Ив свали своето записващо устройство и й го подаде. — Аз установих убийството по молба на собственика на хотела. После се оттеглих. Не искам работата ви и не желая вашия случай. На мен ми стига и кръвта, която газя в Ню Йорк.

Дарсиа отметна гривата на блестящите си черни коси.

— До преди четири месеца, аз арестувах незаконните търговци в Колумбия, като ежедневно рискувах собствения си живот и при това едва бях в състояние да платя наема на вонящия малък двустаен апартамент. В днешно време, ченгетата не са особено ценени в моята страна. А сегашната работа ми харесва — тя отвори чантичката си и пусна вътре записващото устройство на Ив. — Не рискувам ли да изгубя работата си, ако откажа да предам този случай на жената на моя работодател?

— Рурк не води моите битки и не уволнява хората за това, че те не са съгласни с мен за нещо.

— Добре — кимна Дарсиа. — Аз работех с нелегални измамници и обирджии дванадесет години. И съм добро ченге. Убийството обаче не е по моята специалност. Не ми харесва идеята за споделяне на разследването, но бих оценила всяка помощ, която вие и вашите сътрудници сте готови да ми дадете по този случай.

— Чудесно. Тогава за какво беше цялата тази игра?

— Накратко? За да бъдем вие и аз наясно, че този случай е мой.

— Тогава трябва да сте наясно, че по-рано тази вечер, аз ударих жертвата в лицето.

— Защо? — попита Дарсиа подозрително.

— Той се изпречи на пътя ми.

— Разбирам. Интересно ще можем ли да разрешим случая, без да си заставаме една на друга на пътя.

 

 

Два часа по-късно, за удобство, двете водещи разследването страни се събраха в местния офис на Рурк.

— Жертвата е идентифицирана, като Реджиналд Уийкс, тридесет и осем годишен. Местожителство — Атланта, Джорджия, Земята. Женен, без деца. Настоящ работодател — корпорация Дъглас Р. Скинър — изпълняващ функцията личен бодигард — приключила, Дарсиа кимна на Ив.

— При огледа на тялото на местопрестъплението, е установена масивна травма — продължи Ив излагането на фактите. — Причина за смъртта най-вероятно е фрактура на черепа. Лявата част на главата и тялото са силно повредени. Жертвата е била левичар, а този начин на нападение показва, че нападателят е знаел за това. Камерите за охрана на стълбището и на двадесетия етаж са били изключени до и по време на убийството. Металната бухалка е иззета като веществено доказателство и се предполага, че е оръжието на убийството. Като улика също е взета и посребрена еполетна звезда — част от униформата на хотелската охрана. Началник Анджело?

— Основните данни, събрани до сега за Уийкс, не показват престъпна дейност. На сегашната си месторабота е от две години. Преди нея е бил нает от „Дясна сила“ — фирма, която се занимава с личната сигурност и консултации по охрана за членовете на Консервативната партия. Преди това е служил в армията — погранични войски — в продължение на шест години.

— Това ни говори, че знае как да изпълнява заповеди — продължи Ив. — Тази вечер той ми препречи пътя, защото Скинър или някой от неговите подчинени, му бе дал сигнал да го направи. Той ме хвана поради същата причина. Обучен е и ако е бил толкова добър, за да прослужи шест години в погранични войски, и да получи място в „Дясна сила“, то той не е този тип човек, който ще излезе на звукоизолирано стълбище, дори и под принуда. Ако е бил нападнат в коридора, то там би трябвало да има следи. Ако е бил нападнат на двадесетия етаж, то какво, по дяволите, е търсел там? Неговата стая, залата за брифинг по сигурността и апартамента на Скинър — всички са на двадесет и шестия етаж.

— Може да е имал среща с жена — Фийни протегна краката си. — По уговорка.

— Това е идея — съгласи се Ив. — Всички улики сочат, че това е планирано нападение, а жената може да е използвана, като примамка. Длъжни сме да го потвърдим или да го отхвърлим. Искаш ли да се заемеш с това, Фийни?

— Капитан Фийни може да помогне на моите офицери в тази посока на разследването — Дарсиа само повдигна вежди, когато Ив се обърна към нея. — Ако той е съгласен. И както се надявам, ще продължи да работи с отряда на хотелската охрана.

— Ние сме наистина мил екип — каза Ив с широка усмивка.

— Отлично. Следователно няма да имате проблеми да ме придружите до двадесет и шестия етаж да съобщим на работодателя на жертвата за смъртта на неговия бодигард.

— Нито един. Пийбоди, моята помощничка ще дойде с мен — рече бързо Ив, преди Дарсиа да успее да каже нещо друго. — Това не подлежи на обсъждане. Пийбоди — повтори Ив, като с жест й заповяда да я последва на излизане от стаята, и остави Дарсиа да раздава заповеди на своите офицери, — искам да включиш твоето записващо устройство, когато говорим със Скинър.

— Да, сър.

— Ако ме отстранят, ще имам нужда да измъкнеш от местния съдебен лекар новите данни. Ако не успееш да го уговориш, свържи се с Морис и го накарай да използва старите си връзки в тази област.

— Да, сър.

— Искам да бъде намерена униформата, от която е паднала звездата. Искам да се проверят рециклиращите устройства, камериерите, които се занимават с почистването на дрехите в хотела, както и почистващите служби извън хотела. Поговори си приятелски с нашия земен екип. Искам да знам на минутата, когато са готови рапортите на „метачите“ и криминалистите. Обзалагам се, че по бухалката ще бъдат открити следи от защитен спрей, а на местопрестъплението ще има само кръв от жертвата. Шибан капан — промърмори тя и се обърна, когато Дарсиа излезе.

Началникът на местната полиция не каза нищо, докато извика асансьора и влезе в него.

— Вие срещали ли сте се с Дъглас Скинър, лейтенант?

— Не. Не и до тази вечер.

— Моята информация е, че той специално ви е извикал на своята маса, за да разговаря с вас насаме. Изглежда между вас е възникнало разногласие, и когато жертвата се е опитала да предотврати вашето оттегляне, вие сте го ударили. Това вярно ли е?

— Да.

— За какво беше това разногласие между вас и Дъглас Скинър?

— Аз заподозряна ли съм в този случай или консултант?

— Вие сте консултант, и като такава ще ви бъда благодарна за всяка информация.

— Ще си помисля за това — Ив излезе от асансьора на двадесет и шестия етаж.

— Разбира се, ако нямате какво да криете.

— Аз съм ченге — припомни й Ив. — Върху мен този метод няма да проработи.

Тя позвъни на вратата и зачака. Забеляза примигването на зелената светлина на охранителната система и запази непроницаем израз на лицето си, докато устройството сканираше нея и нейните спътници. Секунди по-късно самият Скинър отвори вратата.

— Лейтенант, не е ли малко късно за посещение?

— Никога не е твърде късно за официално посещение. Началник Анджело, Дъглъс Скинър.

— Извинете за притеснението, командир Скинър — гласът на Дарсиа звучеше ниско и с уважение, но лицето й остана спокойно. — Имаме лоши новини. Може ли да влезем?

— Разбира се — той отстъпи назад. Беше облечен в дълга бяла роба, предоставена от хотела, и на нейния фон лицето му изглеждаше пребледняло. Голямата гостна бе слабо осветена и изпълнена с аромата на букетите с рози. Той нареди на осветлението да се увеличи на десет процента и с жест ги покани на дивана. — Моля, дами, седнете. Мога ли да ви предложа нещо? Кафе например?

— Не сме дошли на приказки. Къде бяхте между двадесет и два часа и полунощ?

— Не ми харесва тона ви, лейтенант.

— Моля да ни извините — Дарсиа меко се включи в разговора. — Имахме тежка нощ. Ако мога все пак да ви помоля да ни кажете вашето местонахождение. Това е просто една формалност.

— Съпругата ми и аз се прибрахме в апартамента ни, малко след десет. Легнахме да спим по-рано, тъй като утре имам дълъг и труден ден, планиран до минутата. Какво се е случило?

— Пръснали са мозъка на Уийкс — отговори Ив.

— Уийкс? Реджи? — Скинър се втренчи в Ив. Неговите хладни сини очи се разшириха, потъмняха и сякаш посивяха в тон с кожата му, когато шока се измести от ярост. — Мъртъв? Момчето е мъртво? А вие определихте ли местоположението на Рурк? Или бихте отишла толкова далеч, че да прикриете убийство, за да го защитите? Тя нападна Уийкс само преди няколко часа — той посочи към Ив. — Непредизвикано и жестоко нападение над един от моите хора, защото аз я разпитвах за брака й с един престъпник. Вие сте позор за значката си.

— Един от нас наистина е — съгласи се Ив, когато Скинър потъна в едно от креслата.

— Командир — Дарсиа пристъпи напред, — знам, че за вас това е шок. Искам да ви уверя, че полицейското управление на Олимп щателно ще проследи всички възможности в това разследване.

Няколко секунди той не каза нищо, единствения звук бе неговото бързо затруднено дишане.

— Аз не ви познавам, началник Анджело, но знам кой ви плаща. Нямам доверие във вашето разследване, докато то се финансира от Рурк. А сега ме извинете. Нямам какво повече да ви кажа в този момент. Трябва да се свържа със съпругата на Реджи и да й съобщя, че е станала вдовица.