Нора Робъртс
Антракт в смъртта (1)

Глава 1

Мотивите за едно убийство са многобройни и сложни. Някои от тях стари колкото света и земята попила кръвта, пролята от Каин — настойник, но и убиец на брат си. Разбира се, за времето си, този случай е бил доста елементарен за разрешаване поради ограничения брой заподозрени.

В началото на пролетта на 2059 година Земята е толкова пренаселена, че хората напускат родната планета, за да изграждат нови изкуствени светове и спътници в дълбокия Космос. Но способността и уменията им да създават живот на друго място и стремежа им да го постигнат, не ги спира да убиват своите събратя. Начинът, по който го правят, понякога е коварен, често пъти ужасен, но също толкова архаичен и неразбираем като в ранните дни на човечеството, когато човек разцепвал черепа на съседа си като хрупкава маруля.

През вековете човешката природа е измислила много нови алтернативни начини за убиване, както и разнообразие от мотиви и жертви. Това довело до необходимостта от различни начини и средства за наказване на виновните.

Осъждането на виновните и търсенето на справедливост за невинните се е превърнало — може би още при този първи брутален случай на братоубийство записано в историята — в изкуство и наука.

В модерните времена, наказанието за убийство е много повече отколкото „разходка“ до „Земите на Нод“^[1]. Виновните биват затваряни в килии от стомана и бетон, където разполагат с достатъчно време, за да разсъждават къде са сгрешили.

Но да се постави грешника там, където правосъдието смята, че му е мястото, е истинско предизвикателство. За това е необходима система. А системата се нуждае от правила, техническо оборудване, човешки ресурси, организационна структура, както и от вратичка за заобикаляне на законите. И семинари, провеждани от време на време, с цел обучение и информация.

Що се отнася до лейтенант Ив Далас, тя по-скоро предпочиташе да застане лице в лице с орда наркомани, отколкото да участва в семинар, свързан с убийствата. В края на краищата наркоманите не я притесняваха до смърт. И сякаш не бе достатъчно, че я бяха избрали да посети Междупланетната конференция по закон и сигурност, където нейният командир я пращаше да чете лекции, ами и проклетия цирк бе организиран извън пределите на планетата.

Не можеха ли тези идиоти да го направят в Ню Йорк, мислеше си Ив, докато лежеше по очи в хотелското легло. Толкова ли не можаха да намерят място на шибаната планета, което да ги задоволи. Не, трябваше да запратят куп ченгета и техника в Космоса.

Боже, как мразеше космическите пътувания.

И от всички известни места във Вселената организационният комитет беше избрал да ги прати в курорта Олимп.

Не бе достатъчно, че е ченге, което трябваше да се занимава с неща, които не са нейна работа, ами и трябваше да чете лекции в зала, която се намираше в един от възмутително шикозните хотели притежавани от съпруга й.

Това беше унизително.

Подъл кучи син, помисли си тя, докато се чудеше дали беше останала здрава костица по цялото й тяло, което буквално бе смазано по време на кацането й на Олимп. Беше го планирал, а след това направил. И сега тя плащаше за това.

Щеше да й се наложи да участва в разговори, да присъства на срещи. Мили Боже, трябваше да произнесе и реч. И след по-малко от седмица щеше да бъде принудена отново да влезе в този причудлив летящ смъртен капан на Рурк и да преживее завръщането у дома.

И тъй като само при мисълта за това стомахът й се преобръщаше, тя започна да разсъждава за предимствата да остане до края на живота си на Олимп.

Какво лошо има в това?

Тук имаше хотели, казина, къщи, барове и магазини. Което означаваше, че тук живеят хора. А където имаше хора, благословени да са користните им сърца, съществуваше и престъпност. Имаше ли престъпност, трябваха и ченгета. Можеше да замени значката си от нюйоркската полиция срещу значка на Междупланетните Правоохранителни Органи (МПО).

— Бих могла да работя в системата на МПО — промърмори тя, завряла лице в чаршафа.

— Разбира се — в другия край на стаята Рурк приключи с изучаването на отчета за един от многобройните му имоти. — След известно време, без никакво колебание ще летиш между планетите и космическите спътникови станции. И ще изглеждаш очарователно в една от синьо-белите униформи с високи ботуши до коленете.

Малката й фантазия се изпари. Все пак пътуването в космоса си оставаше пътуване в космоса.

— Целуни ме отзад.

— С най-голямо удоволствие — отговори Рурк като се приближи до леглото и притисна устни върху дупето й. След това започна да проправя с целувки пътечка нагоре по гърба й. За разлика от съпругата му, на него космическите пътувания му действаха възбуждащо.

— Ако се надяваш на секс, приятел, помисли си отново.

— Тъкмо това правя — наслаждаваше се на дългото й слабо тяло. Когато стигна до тила й, потърка устни точно в основата на късо подстриганата й коса. Почувства я как потръпва, усмихна се и я обърна. Докосна с върха на пръста си малката вдлъбнатина на брадичката й и се намръщи.

— Все още ли чувстваш слабост?

Златистокафявите й очи го погледнаха сърдито. Широките й пълни устни се разтегнаха в подигравателна усмивка.

— Когато се почувствам отново във форма, ще смачкам красивата ти физиономия.

— Ще го очаквам с нетърпение. А сега… — той се протегна и започна да разкопчава ризата й.

— Развратник.

— Пак заповядай, лейтенант — защото тя му принадлежеше и му доставяше удоволствие да се грижи за нея. Нежно целуна гърдите й, после издърпа ботушите и смъкна панталона й. — Надявам се скоро да стигнем до извратената част от нашата програма. Но за сега… — вдигна я и я пренесе през спалнята. — Мисля да опитаме малка възстановителна послелетателна терапия.

— Но защо трябва да бъда гола?

— Обичам, когато си гола — и влезе в банята.

Не, това не е баня, размишляваше Ив. Това беше твърде обикновена дума за този оазис на чувствени плътски наслади.

Ваната приличаше на тъмносиньо езеро, което се пълнеше от блестящи сребристи тръби, съединени във формата на цвете. Големи розови храсти с бели цветове, колкото чинийки, ограждаха от двете страни мраморните стълби отвеждащи към душ-зоната, където по блестящите стени нежно струеше водопад. Високите цилиндри, поставени за подсушаване, бяха обкръжени от цветове и листа. Ив си представи, че когато някой използва един от тях, ще изглежда като статуя в градина. Стена от стъкло разкриваше гледката на безоблачно небе, което добиваше златист оттенък от защитния екран.

Съпругът й я положи върху меките възглавнички на стола за спане и се приближи към една от извитите стойки, разположени в стените. Той плавно плъзна един панел и набра програма на открилия се пулт за управление. Вода започна да пълни ваната, светлината избледня и музика — нежно изпълнение на струнни инструменти — изпълни въздуха.

— Ще се къпя ли? — попита тя.

— Всяко нещо с времето си. Сега се отпусни. Затвори си очите.

Но тя не го направи. Беше толкова възбуждащо да го наблюдава как се движи из стаята, за да изсипе нещо пенесто във ваната, а след това да налее някаква бледозлатиста течност в чаша.

Рурк беше висок и притежаваше вродена грация. Като котка, помисли си тя. Голяма опасна котка, която само се преструваше на укротена, когато беше в подходящо настроение. Косата му беше черна и гъста, по-дълга от нейната собствена. Стигаше почти до раменете му и образуваше съвършена рамка около лицето, което я караше да си мисли едновременно за тъмни ангели, обречени поети и безжалостни воини.

Когато я погледнеше със своите страстни, диво сини очи, любовта й към него я обхващаше толкова бързо и силно, че сърцето й спираше от болка. Той й принадлежеше, помисли си Ив, бившето лошо ирландско момче, което само бе изградило живота си, постигнало щастието и извоювало своето място честно, а може би и — нямаше смисъл да го отрича — с мошеничество.

— Изпий това.

Той обичаше да се грижи за нея, помисли си Ив и взе чашата, която й предложи.

Тя, безпризорното дете, безкомпромисното ченге, все още не можеше да разбере, дали това я дразни или вълнува. Предполагаше, че преди всичко я обърква.

— Какво е?

— Нещо вкусно — взе обратно чашата от ръката й и отпи малко, за да докаже думите си.

Както винаги се оказа прав, помисли си Ив, след като отпи от течността. Рурк мина зад креслото. Нежно докосна раменете й; удоволствието, изписано на лицето му, беше прекалено явно и тя подозрително присви очи.

— Затвори очи — повтори той и постави очила на лицето й. — Само за минута — добави.

Цветове затанцуваха под затворените й клепачи, преминавайки от тъмносиньо към наситеночервено, с бавно сменящи се образи. Усети как ръцете му, намазани с нещо прохладно и ароматно, започнаха да масажират раменете и напрегнатите мускули на врата й.

Организмът й, разнебитен от полета, започна да възвръща нормалната си форма.

— Какво пък, това не е лошо — промърмори тя и си позволи да се унесе.

Рурк взе чашата от ръката й, когато тялото й се „потопи“ в десетминутната възстановителна програма, която беше избрал. Беше й казал, че е за минута. Излъга.

Когато тя се унесе напълно, той се наведе, целуна я нежно по челото и я зави с копринено покривало. Знаеше, че нервното напрежение я беше изтощило напълно. Като се добавеше към това стреса и умората от успешно приключилия труден случай и изпращането й веднага след това на тази омразна за нея извънпланетна командировка, нищо чудно, че организмът й се бе „скапал“.

Остави я да спи и излезе да се занимае с няколко незначителни подробности, свързани с вечерните мероприятия. Върна се тъкмо, когато таймера на програмата сигнализира тихо и Ив се разшава.

— Уау — запримига тя и прокара ръка през косата си, когато Рурк й свали очилата.

— Чувстваш ли се по-добре?

— Чувствам се страхотно.

— Лесно се справи със стреса от полета. Ваната трябва напълно да довърши процеса на възстановяване.

Тя погледна към ваната, която вече се беше напълнила и пяната леко се поклащаше на местата, където тръбите вливаха водата.

— Обзалагам се, че така ще стане — усмихна се и стана, прекоси банята и се потопи в малкото езеро. — Може ли още малко вино, или каквото, по дяволите, беше онова?

— Разбира се — той й донесе пълна чаша и я постави на широкия плот, зад главата й.

— Благодаря. Трябва да кажа, че това е някаква… — замря, притискайки пръсти към слепоочието си.

— Ив? Главата ли те боли? — той разтревожено протегна ръка и с едно преобръщане се озова във водата до нея.

Когато Рурк подаде глава на повърхността, тя се ухили и собственически постави ръка между краката му.

— Подмазвач — каза тя.

— Развратница.

— О, да. Нека ти покажа как завършва тази малка възстановителна програма, умнико.

 

 

Отпочинала и доволна, Ив бързо се мушна в цилиндъра за подсушаване. Ако й оставаха само няколко дни живот, преди случаен метеорит да удари совалката или да изгори жива при взрив на ракетно гориво по пътя за вкъщи, то тя можеше да ги оползотвори по най-добрия начин. Взе халата, облече го и бавно се отправи обратно към спалнята.

Рурк обул вече панталоните си, изучаваше някакви закодирани символи пробягващи по екрана на телелинка, поставен в спалнята. Нейната рокля, все пак предположи, че това е рокля, беше просната върху леглото. Ив намръщено погледна огромния поток прозрачна бронзова тъкан и приближи да опипа материята.

— Това аз ли съм го опаковала?

— Не — отвърна той, като дори не си направи труда да се обърне; и така доста ясно можеше да си представи подозрителният й сърдит поглед. — Ти опакова ризи и панталони, достатъчни за няколко дни. Съмърсет внесе няколко корекции в твоя гардероб за конференцията.

— Съмърсет — името излезе през зъбите й като съскане на змия. Икономът на Рурк беше като трън в задника й. — И ти му позволи да си вре лапите в дрехите ми? Сега ще трябва да ги изгоря.

Въпреки, че за изминалата година съпругът й бе нанесъл сериозни изменения в гардероба й, там, по негово мнение, все още имаше няколко неща, които заслужаваха да бъдат изгорени.

— Той рядко си вре лапите. Хайде, че сме малко закъснели — добави той. — Коктейлът започна преди десет минути.

— Само оправдание за един куп ченгета да се напият до припадък. И не разбирам защо трябва да се обличам с тази дреха?

— Имидж, скъпа Ив. Ти си „гвоздеят на програмата“ и една от ВИП-персоните на мероприятието.

— Мразя тази част. Достатъчно гадно е, че трябва да присъствам на твоите сделки.

— Не е нужно да нервничиш по повод семинара.

— Кой е казал, че съм нервна? — тя грабна роклята. — Не се ли вижда през това нещо?

Устните му се извиха леко.

— Не съвсем.

 

 

„Не съвсем“ е точната дума, реши Ив. Тоалетът бе лек, като облак и беше изключително удобен. Тънките слоеве плат едва прикриваха най-важните й места. Все пак, тъй като нейния вкус за мода можеше да се нанесе върху повърхността на микрочип и оставаше още място, тя реши, че Рурк знае какво прави.

Заслушана в смесицата от гласове, които ставаха все по-силни с наближаването им към балната зала, тя поклати глава.

— Обзалагам се, че половината вече са „готови“. Тук се предлагат първокласни питиета, нали?

— Само най-доброто за нашите трудолюбиви държавни служители.

Тъй като познаваше жена си, Рурк я хвана за ръка и я издърпа през отворените врати на салона. Балната зала бе огромна и претъпкана. Гостите идваха от цялата планета и всички нейни спътници. Полицейски служители, техници, експерт-консултанти — мозъците и мускулите на правоохранителната система.

— Не се ли чувстваш нервен от това, че се намираш в едно и също помещение с — колко сме тук — някъде около четири хиляди полицаи? — попита го тя.

— Напротив, лейтенант — отвърна й през смях. — Чувствам се надеждно защитен.

— Някои от тези момчета, вероятно са се опитвали да те арестуват някога.

— И ти също — той хвана ръката й и преди тя да успее да го спре, я целуна. — И виж до къде те доведе това.

— Далас!

Полицай Дилия Пийбоди, облечена в къса червена рокля, вместо стандартната си изгладена униформа, се втурна към тях. Тъмната й коса беше бухнала и подвита в краищата. А високата чаша в ръката й беше вече наполовина празна, отбеляза Ив.

— Пийбоди. Изглежда все пак си се добрала до тук.

— Транспортът беше точно по разписание, без проблеми. Рурк, това място е наистина зашеметяващо. Не мога да повярвам, че съм тук. Благодаря ти, че ме взе със себе си, Далас.

Ив не бе го планирала точно като услуга. Беше решила, че след като й се налага да търпи лекциите, то и нейната помощничка трябва да страда. Но съдейки по държанието й, Пийбоди сякаш летеше от удоволствие.

— Дойдох с Фийни и съпругата му — продължи Пийбоди. — И доктор Майра, съпругът й, Морис, Дики Беренски, Сайлъс от отдела по сигурността, Люард от отдела за борба с престъпността — те всички са някъде наоколо. И още няколко момчета от Централното управление и от няколко полицейски участъка. Нюйоркската полиция наистина е добре представена тук.

— Страхотно — можеше да очаква, че подигравките по повод нейното изказване, ще я преследват в продължение на седмици.

— По-късно ще си организираме една малка среща в зала „Лунен пейзаж“.

— Среща? Та нали вчера се видяхме.

— На Земята — устните на Пийбоди, оцветени в яркочервено бяха готови да се нацупят. — Това е различно.

Ив хвърли намръщен поглед към вталената вечерна рокля на своята помощничка.

— На мен ли го казваш!

— Дами, защо да не ви донеса по едно питие? Ив, вино? А за теб, Пийбоди?

— Аз искам един „Страхотен оргазъм“. В смисъл, напитката, а не… е, не истински.

Развеселен, Рурк я потупа по рамото.

— Ще се погрижа за това.

— О, Боже, ако той може… — промърмори Пийбоди, когато Рурк се отдалечи.

— Млъкни — Ив огледа залата, като мислено отдели ченгетата от техните половинки, от техническия персонал и консултантите. Фокусира погледа си върху голяма група, събрала се в югоизточния ъгъл на залата. — Какъв е проблемът там?

— Това е „голямата клечка“. Бившият командир, Дъглъс Р. Скинър — Пийбоди вдигна чашата си за тост към него и отпи голяма глътка. — Срещали ли сте се?

— Не. Въпреки, че много съм слушала за него.

— Той е легенда. Аз още не съм се срещала с него, защото, откакто влязох в залата, около него непрекъснато има най-малко сто човека. Прочела съм повечето от книгите му — затова как е преживял Градските войни, защитавайки своята територия. Бил е ранен по време на обсадата на Атланта, но продължил да поддържа отбраната. Той е истински герой.

— Пийбоди, полицаите не са герои. Ние просто си вършим работата.