Лорета Чейс
Лорд Безупречност (21)

Епилог

Писмото, написано преди три месеца, достигна до Перегрин през юни 1822 г.

„Милорд,

Благодаря за писмото, което беше безкрайно интересно, както и за малкия Египетски Човек, за който съм щастлива да ти съобщя, че пристигна невредим, а не на парчета, както се Опасяваше. Много мило от твоя страна, че си помислил за мен. Аз съм безкрайно щастлива, Мама също, което е най-важно, въпреки това много ми се иска да бях заминала за Египет с вас, Чичо Рупърт и Леля Дафне. Още не мога да проумея защо лорд Ратборн и мама бяха толкова непреклонни и ни разделиха. Не е като да ни се е случило нещо ужасно по време на Мисията ни до Бристол. Не сме извършили никакви Престъпления, още по-малко Углавни. Всъщност извършихме Благородно Дело, като събрахме Мама и Чичо ти заедно.

Все пак съм убедена, че ти си този, който заслужава това Удоволствие и ще оползотвориш пътуването по-добре от мен. Много умно от страна на Леля Дафне да се сети за това. Доста навреме, също, тъй като баща ти и лорд Ратборн бяха на ръба да си разменят по няколко удара. Щеше да е Забавно. Проблемът е, че Жените щяха да се разпищят, а както Мама ми каза по-късно, нямаше да е добре за майката ти да се Вълнува в нейното Състояние.

Между другото вече си имаш Брат, роди се преди пет дни. Много е червен и набръчкан и изглежда като Маймунка, но мис Велкел каза, че Бебетата изглеждат така когато се родят. Сигурно е, защото са били притискани от корсета. Знам, че е шокиращо за родителите ти на тази възраст, но трябва да погледнем от Хубавата му страна. Колкото повече деца, толкова по-малко внимание ще ни обръщат. Да, имам предвид и себе си, тъй като подозирам, че Мама също Очаква бебе.

Колкото до Египет — представям си, че си заминал наблизо заради Училището, както Леля Дафне каза на родителите ти. Само дето този път си намерил подходящото училище на най-доброто място и могат да са сигурни, че този път няма да те изгонят от него. (Знам, че Чичо Рупърт само се шегуваше, когато каза, че ще те Хвърли на Крокодилите). Трябва да пътуваш нагоре по Нил и да откриваш Велики Чудеса между уроците с Леля Дафне.

Междувременно имам уроци с мис Велкел. Тя е Германка и е много строга. Но аз съм се решила да уча, защото съм доведената дъщеря на лорд Ратборн, и е важно да се Науча на Маниери Подходящи за Положението ми. Не се занимавам само с Досадно Благоприличие, обаче. Веднъж седмично посещавам вдовстващата лейди Харгейт и играем вист с нейни приятелки. Знаят най-интересните Клюки и винаги забелязват, когато мамя. Научих много от тях. Засега любимата им тема е Чичо Дариъс и какво да правят с него. Не знам какво е необходимо да се направи, тъй като съм го виждала много малко. Наричам го Неуловимия Чичо, тъй като никога не е наоколо. Но той е Ерген в крайна сметка, а те водят свободен живот.

Едва чакам деня, в който ще стана Ерген. И аз бих искала да водя свободен живот. Много си мисля за бъдещето и имам няколко идеи.

Но Мама идва и ще ме накара да загася свещта. Успех с учението ти и дано откриеш Велики Чудеса. Ще ти пиша скоро.

Твоя най-искрена:

Оливия Уингейт-Карсингтън“