Лора Лей
Вълкът на Елизабет (32)

Глава 31

Една седмица по-късно, Елизабет бе завлечена грубо до къщата, наета в малкия град, от който бе избягала преди две години. Даш бе стиснал китката й, тялото му вибрираше от ярост, а младата жена бе не по-малко ядосана.

Зад тях, Саймън и неговите момичета вървяха по-бавно, както и някои други от групата, която бяха събрали. Останалите бяха разположени на стратегически точки около имението на Грейндж или работеха с подкупените пазачи от охраната му. Елизабет и Даш бяха минали през града, изпитвайки решителността на хората, които копелето бе оставило да я заловят.

Заповедите му, по отношение на нея, бяха ясни. Тя знаеше, че Даш ще й се ядоса, още когато се изплъзна от сенките на алеята, за да се увери, че Грейндж не е в автомобила, който бяха видели. Не се и съмняваше, че Породата ще е бесен, и без съмнение ще й покаже колко е недоволен. Но не бе очаквала това.

Младата жена беше толкова близо. Беше почти на точната позиция, за да провери самоличността на двамата мъже, когато Даш я сграбчи, довлече я обратно до алеята и след това до автомобила, който ги чакаше в другия край. Младият мъж бе застрашително притихнал, по-ядосан, отколкото някога го бе виждала.

— По дяволите, Даш, престани да ме влачиш наоколо — Елизабет се задърпа от хватката му, докато той я теглеше нагоре по стълбището.

Бореше със зъби и нокти, но изборът беше или да го последва, или да бъде влачена по пода. Не беше в настроение да получава повече синини.

Даш беше по-бесен от всякога. Не ръмжеше от гняв, а яростта му бе по-студена от всичко, с което някога се бе сблъсквала. Изражението му беше диво, устните му бяха изтеглени назад от тихо ръмжене, когато погледна назад към нея, а златистите му очи горяха като течен огън. Елизабет почти потрепери от страх.

Когато стигнаха до вратата на спалнята, Даш я отвори, дръпна половинката си вътре и се обърна да затвори с убийствено мълчание. Щракването на ключалката я накара да се сепне.

— Няма да ти позволя да ме малтретираш по този начин — обвини го Елизабет яростно, опитвайки се да не обръща внимание на слабостта в коленете си, когато той застана пред нея.

— Съблечи си дрехите.

— Защо? — озъби се тя. — За да ми покажеш къде ми е мястото? Под теб? Бях в безопасност, Даш.

— Ти разкъса строя. Не се подчини на заповедите. Знаеш ли какво щях да направя с Джонси или Чейс, или някой от другите, който така безотговорно застрашава не само мисията, а също така и собствения си живот?

Гласът му беше смъртоносен.

Елизабет поклати глава.

— Бях в безопасност.

— Ти си глупачка. Беше подмамена, Елизабет. Имаше още един автомобил, паркиран на не повече от десет фута от теб. За малко да те видят — каза мъжът тихо и мрачният, груб тембър на гласа му я накара да потръпне.

— Нямаше да ме видят — възрази тя буйно. — Бях предпазлива.

— А ако бяха? — попита Даш с ледено спокойствие. — Ако бяха успели да те хванат или, пази Боже, просто да те убият, и край. Тогава какво?

Младата жена примигна към него и ужасът я изпълни.

— Не биха могли — прошепна тя. — Бях скрита.

— Ако се бе преместила напред само още няколко сантиметра, щяха да те видят — отвърна той, гласът му още пулсираше от ярост, когато издърпа тениската през главата си. — Ти изложи на риск хората ми, нещо повече — изложи на риск моята половинка. Може би и детето ми, и всичко, което бяхме планирали, Елизабет. Сега си съблечи дрехите.

— Защо? — тя се отдръпна от него, ужасът от това, което едва не бе сторила все още вибрираше в тялото й. — Съжалявам, Даш. Бях внимателна. Просто си помислих…

— Не съм ти казвал да мислиш на тази мисия, освен ако не затънем наистина лошо — информира я студено, а ръката му се насочи към панталоните му. — Сега съблечи шибаните дрехи, преди да съм ги разкъсал.

— Не по този начин — жената поклати глава отчаяно. — Не и докато си ми толкова ядосан, Даш.

Той застина.

— Ядосан съм ти? — сега в гласа му отекна болка. — Мислиш, че това е ярост? Не е така, бейби. Ако бях ядосан, щях да одера кожата от костите ти, докато сипя по теб всяка обида, която ми дойде на ум. Не съм ядосан. Изплаши ме, направо скъси живота ми с десет години. Сега свали тези шибани дрехи.

Даш не спря да се съблича, след като й хвърли този първи, недоверчив поглед. Пред очите й, той свали оръжията си, ботушите, дрехите и се изправи великолепно гол и възбуден. Адреналинът още препускаше в тялото й — страх, остатъци от гняв и внезапна възбуда, която я шокира. Той щеше да я вземе независимо дали тя го искаше или не. Като предател, тялото й се възпламени, а вагината й се стегна от копнеж. Елизабет се отдръпна отново.

— Аз не мисля така — отсече жената, погледът й трепна към разтегнатата дължина на пениса му, преди да се върне на лицето му.

Даш изсъска, поемайки дълбоко дъх.

— Ще те яхна и ще ти покажа кой е шефът в това малко начинание, бейби. Един от уроците, който няма да забравиш скоро. Сега ги свали.

— Шеф? — тя повдигна вежда с изражение, което показваше надменно презрение, докато го гледаше внимателно. — Не мисля така, Даш.

Ръката му се отпусна към пениса, пръстите му се обвиха около изобилието от плът и я погалиха лениво. Набъбналата главичка блестеше от влага и пулсираше бясно от възбуда.

— Знаеш ли, тази вечер по най-трудния начин осъзнах, че смяташ, че би могла да се отървеш безнаказано от каквото и да било в тази връзка — изръмжа Даш. — Непрекъснато поставяш на изпитание водаческите ми способности, като се мотаеш наоколо и глезиш войниците ми. Усмихваше се и се държиш толкова сладко, че човек може да хване зъбобол само като те гледа. Но мога да се справя с това — отбеляза той с огромно количество мъжка гордост. — Справям се добре, така мисля. Но проклет да съм, ако допусна да пренебрегваш заповедите ми по време на мисия. Нито сега, нито когато и да било.

— Няма да се повтори — но Елизабет знаеше, че вероятно ще се случи. Не беше глупачка. Беше свикнала да ръководи, а не да следва някой друг. — Можеш да ме чукаш, след като се успокоиш.

Мъжът се усмихна бавно, почти хладно.

— Не.

Тогава започна да пристъпва към нея. Спалнята беше голяма, но не достатъчно. Нямаше начин да му избяга. Мисълта за това накара вагината й да се стегне и да излее гъстата си есенция по подутите гънки, подготвяйки я за проникването му.

Младата жена се премести в края на стаята, очите й се стрелкаха тревожно от едната страна към другата, докато се опитваше да намери път за бягство. Нямаше такъв, а Даш се приближаваше с всяка секунда.

Когато стигна до нея, тя понечи да скочи. Ръцете му сграбчиха ризата й и я разкъсаха от тялото й. Елизабет се обърна ядосана към мъжа.

— Писна ми да ми късаш дрехите.

— Тогава се съблечи — Даш беше спокоен и решителен. — Веднага. Поеми си наказанието като добро момиче, бейби.

Очите й се присвиха към него.

— Не мисля така.

Даш сви рамене равнодушно.

— Тогава ще разкъсам всяка ивица плат върху тялото ти и ще ти купя още, когато имаш нужда от тях.

Елизабет изскърца със зъби гневно. Вече беше близо до вратата, единственият й изход. Обърна се и се втурна към нея. За съжаление, Даш бе по-бърз. Преди тя да успее да избяга, той я улови. Обви ръка около кръста й, завлече я до леглото, хвърли я върху него и после я последва.

Младата жена се търкулна по корем с намерението да избяга. Преди да успее да направи друго, освен да застане на колене, Даш я хвана отново. Тя се бореше и се извиваше, съпротивляваше се с всеки дъх, докато той закачи пръсти на колана на панталоните й и ги издърпа под ханша й.

Крещейки от безсилие, Елизабет ритна назад към него. Той отговори със смях, плъзна дрехата до коленете й и я остави там. Тя се извиваше срещу него, когато ръката ме внезапно зашлеви заоблената извивка на дупето й. Шокирана, жената замръзна за секунда. След това се протегна назад и започна да го драска, проклинайки го, докато той не улови ръцете й в една от своите и ги задържа в средата на гърба й.

Съпротивата й не водеше до нищо. Дори по-лошо — възбуждаше я все повече, карайки вагината й да потече буйно, когато дланта му се приземи отново върху задничето й. Елизабет трепна изумено.

— Биеш ме? — изкрещя яростно. — Кучи син, ще те убия, когато се изправя.

— Тогава може би няма да ти позволя да се изправиш — последва нова плесница.

Ударът не беше силен, но достатъчно да запали дупето й, да я накара да се извива протестиращо. Това караше вагината й да се възпламенява. Гърдите й бяха подути от възбуда, зърната й станаха малки твърди пъпки, които се потриваха в чаршафа, чувствителността им се увеличаваше допълнително при всяко докосване до материята.

— Даш, кълна се, ще си платиш за това — Елизабет искаше да прозвучи грубо, заплашително, но вместо това думите излязоха по-скоро като стон, звук на желание.

Леките възбуждащи плесници я докарваха до лудост. Да бъде прикована под него, безпомощна, пламнала, я унищожаваше. И двете заоблени полукълба бяха удостоени с внимание, дланта му я наказваше, изгаряше я, докато Елизабет се гърчеше под Даш, но дали от болка или от удоволствие, самата тя не можеше да каже със сигурност.

Младата жена ахна, когато ръката му се мушна между бедрата й, а пръстите му погалиха влажната копринена мекота на гладката й женственост. Всеки нерв в подутата плът запулсира за живот. Клиторът й туптеше с нетърпелива настойчивост, докато Елизабет скимтеше срещу леките ласки около твърдата пъпка. Даш изтегли ръката си назад, събирайки хлъзгавата есенция, след това я плъзна отново от вагината й до цепнатината на задничето й.

Елизабет трепна, когато пръстите му се притиснаха към ануса й, натиквайки копринения естествен лубрикант в тесния отвор.

— Даш — светкавица от невероятно удоволствие прониза тялото й, когато върхът на пръста му проникна в нея и заглуши слабия й протест.

Усещането бе прекалено хубаво. Върхът на пръста се плъзна внимателно вътре в нея, галейки по-дълбоко и по-дълбоко, докато цялата дължина не потъна. Елизабет беше шокирана. Никога не беше докосвана там, никога не бе галена или обладавана по такъв начин. Помръдна назад колебливо, опитвайки се да сдържи стона си на удоволствие, когато пръстът му се отдръпна, след това се плъзна обратно с напълно очевидно сексуално намерение.

— Елизабет — младата жена се напрегна, гласът му беше напевен и умишлено нежен. Това изобщо не бе добър знак.

— Какво? — тя се задъха, когато още един пръст се присъедини към другия. Сега беше повдигната идеално към Даш, раменете й опираха в леглото, а дупето й бе разположено удобно за похотливото му изследване, докато мъжът държеше ръцете й здраво на гърба й.

— Ще чукам задничето ти, бейби — каза той. Елизабет бе шокирана, кръвта във вените й потече като лава от чувственото обещание. — Силно и дълбоко, Елизабет. Ще ти покажа какво става, когато разбудиш животното вътре в мен. Ще ти покажа, бейби, никога да не се излагаш на опасност по такъв начин отново.

Очите й се разшириха, докато потръпваше.

— Не ме наранявай, Даш — дали сега щеше да я накаже като й причини болка?

Пръстите му се измъкнаха от стегнатия канал. Секунда по-късно, нова плесница по дупето й я накара да потрепери гневно.

— Някога наранявал ли съм те? — попита рязко, премествайки се зад нея. — Отговори, Елизабет!

— Не — изпъшка тя, усещайки пениса му да се плъзва по цепнатината на задните й части.

Той беше дебел и набъбнал и Елизабет знаеше, че няма начин да успее да проникне вътре в нея. Това не бе възможно. Пръстите му се върнаха на предишната си работа, плъзнаха се през соковете, изтичащи от вагината й и ги намазаха обратно към ануса, после се вмъкнаха бавно в нея.

— По дяволите. Толкова си тясна тук — прошепна, когато тя се стегна под него. — Обзалагам се, че когато пенисът ми изстреля течността си в сладкото ти задниче, ще вляза. Ще бъде прекрасно и горещо, и толкова тясно около мен, че ще полудея.

Елизабет се разтрепери от подробното описание. Бореше се за всяка глътка въздух. Беше прекалено чувствено, прекалено порочно, да бъде наведена така, докато Даш отпуска изключително стегнатите й анални мускули.

Няколко дълги минути по-късно тя изскимтя. Широката главичка на пениса му се притисна към чувствителния вход, когато мъжът зад нея се сгуши в тесния отвор, който бе подготвил. Незабавно една гореща, силна струя от предеякулационна течност се изстреля вътре в нея.

— Спокойно — Даш освободи ръцете й и погали гърба й утешително. — Всичко е наред, бейби. Просто се отпусни за мен.

Анусът й пламна и стана невероятно чувствителен. Изведнъж, сякаш милиони малки нервни окончания се бяха събудили за живот и умоляваха пенисът му да се гмурне в нея. Мускулите започнаха да се отпускат съвсем леко и Елизабет усети как главичката потъва още малко. За всяко малко проникване, горещата течност се изстрелваше във вътрешността и я разхлабваше, прокарвайки път за дебелата главичка, за да мине безпрепятствено през стегнатия тесен отвор.

Елизабет гореше. Усещаше как плътта й е разтяга около неговата и улавя пулсиращия връх на члена му, докато овлажняващата течност се излива вътре в нея, принуждавайки тялото й да се разтвори, да приеме огромната ерекция, плъзгаща се в недокосвания досега вход.

— Даш… — пръстите й стиснаха чаршафа, а ханшът й се надигна за проникването, докато трепереше под него. Беше изплашена. Самото господство на акта я порази както нищо, което Даш бе правил досега. Чувстваше се по начин, който никога не би могла да си представи.

— Никога вече, Елизабет — изрече той, когато главичката най-сетне проникна изцяло, преминавайки през стегнатия пръстен от мускули, докато тя се тресеше и проплакваше под него. — Никога вече не проявявай такова неподчинение.

— Няма — в този момент беше готова да му обещае всичко. Нещо повече — знаеше, че Даш ще направи всичко, за да се увери, че тя ще го стори.

Върхът на пениса му беше забит в нея, пулсираше и се изливаше във вътрешността й, изпълвайки ректума й с топлина, която Елизабет не знаеше дали ще може да понесе. Ръцете му държаха ханша й здраво, а огромното му тяло бе надвиснало над нея, когато започна да движи набъбналата главичка навън и навътре. С всеки лек тласък проникваше по-навътре, разтягаше я още повече, причинявайки изгарящ огън в дълбините на дупето й, огън, който тя никога не бе смятала за възможен.

С всяко пулсиращо движение, тесния канал приемаше повече и повече от ерекцията му, докато най-накрая Елизабет изкрещя от болезненото удоволствие, когато цялата дължина се плъзна в стегнатите й дълбини.

Младата жена усети как тазът му се притиска към седалището й, ръцете му стискаха ханша й, държейки я силно прилепена към него, докато в ректума й се изливаше още от копринената предеякулационна течност. Сега едрото му тяло я покриваше изцяло, а бедрата му я държаха неподвижна.

— Това е мое — изръмжа Даш в ухото й. — Да го защитавам. Да го чукам. Да го обичам. Никога вече няма да бъдеш изложена на риск по такъв начин. Разбираш ли ме?

— Да — почти изпищя Елизабет.

Беше пронизана по начин, който никога не бе смятала за възможен, мускулите й се отпуснаха около него само колкото да изпратят силни, огнени вълни от агонизиращо удоволствие право в утробата й.

— Сега ще те чукам — каза Даш тихо, но гласът му вибрираше от похотлив глад, какъвто никога не бе чувала от него. — Ще чукам сладкото ти дупе, Елизабет. Защото е мое. Мое, да го чукам. Мое, да го пазя. Никога няма отново да забравиш да се грижиш за това, което е мое — той ръмжеше, когато започна да се движи вътре в нея. Дълбокият звук на плътска жажда изпрати тръпки по кожата й.

Елизабет не усещаше нищо друго, освен пениса му. Даш се отдръпна назад, докато само главичката му остана вътре, след това се тласна напред отново, разтягайки я, изгаряйки я, докато трепереше под него, връхлитана от усещания, с които дори не можеше да си представи да се бори.

Младата жена чувстваше как се разтяга, разтваря се около него, а всеки тласък изпращаше нова изгаряща струя течност във вътрешността й, правеща всеки тласък по-лесен за приемане. Всяко движение я докарваше по-близо до ръба на освобождението, което знаеше, че ще я ужаси. Даш стенеше в ухото й, докато я обладаваше с твърд ритъм, който я тласкаше към оргазма. Напрежението от болезненото удоволствие започна да стяга утробата й.

Елизабет не можеше да помръдне, не можеше да направи друго, освен да трепери под тежкото му тяло, да крещи при всяко проникване, засмукана от собственото си унищожение. Пронизващи вълни от усещания разкъсваха тялото й с всеки тласък, издигайки я по-високо, по-горещо, докато не достигна връхната точка. Тя се стегна около него и чу отчаяния му стон, когато тласъците му се засилиха. Пляскащите звуци от докосваща се кожа, засмукващото ехо от силните тласъци в добре овлажнения проход и собствените й отчаяни, приглушени викове, приветстваха оргазма й.

И тогава, подобно на свръхнова, тя експлодира. Изпълни я нажежена до бяло топлина, когато усети как зъбите на Даш се впиват в рамото й, почувства как той внезапно набъбва, ужасявайки я с невероятното напрежение, когато достигна кулминацията. Неочаквано Елизабет започна да се издига отново.

Можеше да усети твърдия израстък да се притиска в тънката стена от плът между ануса и влагалището й, изпълваше я, караше мускулите да пулсират един срещу друг, напрежението около клитора й се засили и тя потъна в забравата.

Беше опустошително. Невероятното, агонизиращо удоволствие я връхлетя, прониза цялото й същество и я разтърси мощно. Трепереща и гърчеща се под едрото мъжко тяло, Елизабет избухна в освобождение, което я заля толкова мощно, че още преди Даш да излее докрай горещата си сперма в ректума й, тъмнината я погълна.

 

 

Няколко дълги минути по-късно, Даш усети пенисът му да се отпуска, почувства как мъчителната горещина и стегнатата прегръдка около плътта му се разхлабва и се оттегли уморено. Беше повече от наясно, че последният, бурен оргазъм, който връхлетя Елизабет, я бе оставил в безсъзнание. По дяволите. Никога през живота си не бе чукал жена до припадък. И не искаше половинката му да е първата.

Породата се свлече уморено от леглото и пое към банята. Почисти се, след това взе една влажна кърпа и се върна в спалнята. Внимателно изми Елизабет, изтривайки спермата и овлажняващата течност, която блестеше по задните й части и бедрата, преди да разтвори нежните полукълба и да почисти цепнатината.

От зачервения тесен вход още личаха следи от спермата му. Даш затвори очи, припомняйки си краткия поглед, който си бе позволил към плътта й, разтегната около него, обгръщаща пениса му като стегната кожена ръкавица, която го подлудяваше от желание да я изпълни с плодовитата си течност. Бе имал намерение да се отдръпне. Изобщо не бе искал да позволява на издутия израстък да го заключи в деликатния проход.

Но кулминацията й го разтърси. Когато Елизабет се стегна около него, задържайки го във вътрешността си, докато достига върха, мозъкът му бе експлодирал. Преди да успее да се отдръпне, пенисът му се бе заключил в нея, изливайки освобождението му в горещите дълбини на ануса й.

Сега младият мъж бе напълно изчерпан. Емоционалните и физическите желания бяха сложили своя отпечатък върху тялото му и той не можеше да дочака да легне до нея и да заспи. Върна се в банята, хвърли кърпата в коша и отново тръгна към леглото. Придърпа Елизабет в прегръдките си и се усмихна кисело на недоволния звук, който тя издаде в съня си, но се сгуши в гърдите му, въздъхна леко и продължи да спи.

— Обичам те, бейби — въздъхна Даш и целуна главата й.

Обичаше я, но се закле, че ако някога направи нещо толкова глупаво отново, ще насини дупето й. От друга страна, още един страх, подобен на този, щеше да го докара до инфаркт. Грейндж не беше в автомобила, който Елизабет бе проверила. Беше в този, паркиран зад него. И се оглеждаше за Елизабет. Само няколко секунди го деляха от това да я залови. Ужасът, който изпълни Даш, когато разбра това, не приличаше на нищо, което бе познал до тогава.

Ръцете му се стегнаха около нея. Какво, по дяволите, щеше да прави, ако я изгуби?