Лора Лей
Вълкът на Елизабет (26)

Глава 25

Елизабет плачеше, когато Даш се наведе напред и устните му докоснаха нейните, потърквайки ги нежно. Когато малките капчици влага достигнаха устата му, устните му се преместиха на бузата й. С безкрайна нежност той ги целуна и пое в себе си, а ръцете му уловиха главата й.

Тялото й бе залято от топлина, пронизваща обвивката, която Елизабет се опитваше да задържи между сърцето си и пълното приемане на този мъж. От първия момент, в ресторанта, той бе поел нещата в свои ръце, бе разчистил пътя й, бе подслонил нея и Каси, докато тя си почиваше. Беше проправил пътя за безопасността на дъщеря й, беше й дал възможност отново да възвърне контрола върху собствения си живот и за сделката, и й беше дал истината за това кой и какво е той.

Нежни думи. Успокояващи целувки. Устните му се движеха по лицето й, докато й нашепваше нежно.

— Не плачи, бейби. Сълзите ти разкъсват душата ми. Не знаеш ли това? Ако можех, бих преместил небето и земята, за да изтрия всяка болка, която ще познаеш.

И наистина би го сторил. Елизабет го видя в мрачните черти на лицето му, в златния блясък в очите му. Този мъж не можеше да е истински. Не беше възможно. С какво бе заслужила Бог да отговори на молитвите й по този начин, с този човек? Той беше силен, прекалено арогантен и прекалено сигурен в себе си, за да се чувства тя спокойно, но беше човек, чийто глас звучеше с тиха честност, с приемане на всичко, което е.

Даш никога не се бе извинявал. Не бе претендирал, че има всички отговори. Но беше като камък от сила до нея — винаги готов да я подслони, когато тя се нуждае. И беше дошъл при нея без очаквания, знаейки за опасността, пред която са изправени тя и Каси. Знаейки, че подлага на риск собствения си живот.

Когато Даш се отдръпна и й отправи поглед, изпълнен с топлина и обожание, Елизабет не знаеше какво да каже. Никой никога не я бе приемал толкова пълно.

— Ти не ме познаваш — каза тя, внезапно изплашена, че недостатъците, които знаеше, че притежава, ще разколебаят това, което видя в очите му. — Не знаеш какъв човек съм.

— И ти не знаеш какъв съм аз — съгласи се мъжът тихо. — Не знаеш как трябваше да се боря с чувството за притежание и желанието да се сдържа, за да те предпазя. Как завземам властта и колко извратено мога да те взема сексуално. Аз имам същите страхове, които и ти имаш, Елизабет. Заедно ще преминем през тях.

— Как може да си толкова сигурен? — Сега Елизабет беше изплашена, ужасена, че един ден той ще я види такава, каквато тя знаеше, че е. Сутрин кисела, раздразнителна преди менструация, и най-вече, готова да убие човек хладнокръвно.

Пръстите му се плъзнаха по бузата й и палецът погали устните й.

— Не знам как — отвърна той. — Всичко, което знам, е, че връзката с теб е по-силна, отколкото с всяка друга жена, преди да те открия в онзи ресторант. Че съм те познавал в сънищата ми, в най-тъмните дълбини на безсъзнанието. Знам, че бих убил всеки, без първо да помисля за правото му да живее, всеки, който се опита да навреди дори на косъм от главата ти. Ти допълваш нещо, което е липсвало вътре в мен. Това е всичко, което знам. Не ме питай повече. Останалото ще дойде с времето.

Елизабет издиша накъсано, докато се взираше в него, усещаше как топлината на тялото му я обгръща и се обвива около нея като успокояващ облак. По гръбнака й пробягаха тръпки, когато осъзна, че никога не е познавала нещо подобно. В същото време усети колко са подути гърдите й, а зърната пулсират от копнеж. Между бедрата й, вагината й туптеше и изливаше скъпоценната си влага, правейки интимните устни още по-хлъзгави.

— Мога да подуша възбудата ти — прошепна Даш, устните му се спуснаха над нейните и леко ги потъркаха, докато се взираше в Елизабет с ленива чувственост. — Гореща и сладка. Знаеш ли какво ми причинява това, Елизабет?

Мъжът я подкани да разтвори краката си, дръпвайки ги надолу, докато не застанаха от двете страни на бедрата му. След това пръстите му намериха възела на халата й и го разхлабиха бавно.

— Какво? — дишането й вече беше неравно и тежко, докато се опитваше да си поеме дъх, за да се пребори с невероятната възбуда, която докосването му винаги караше да нараства вътре в нея.

— Това ме прави много гладен — призна Даш. — Кара ме да искам да те изям бавно и спокойно, да поема всяка капчица от сметаната ти в устата си и да накарам да потече още, докато ближа малкото ти котенце. Кара ме да искам да чуя вика ти, да те почувствам как трепериш и пулсираш, и изливаш сладките си сокове върху езика ми.

— Боже! Даш! — Елизабет почувства слабост и потръпна в очакване, когато той дръпна краищата на робата от тялото й.

— О, виж колко е красиво — погледът му се насочи към напрегнатите й гърди. — Толкова пълни и сладки, с най-красивите малки пъпки, почиващи върху тях. Искам да вкуся и хубавите ти гърди, Елизабет.

Главата й падна назад на стола, докато гледаше как лицето му се свежда. Дланите му уловиха заоблените хълмчета и ги повдигнаха към устата му, погледът му не изпускаше нейния, когато езикът му облиза бавно зърното.

— Даш! Искаш да ме измъчваш ли? — Елизабет стисна дръжките на стола отчаяно.

— Не, бейби. Ще те любя — той докосваше твърдото връхче със съблазнителни движения, наблюдавайки я внимателно. — Харесва ли ти, Елизабет? — попита Даш няколко секунди по-късно, когато устните му потъркаха другото хълмче и започнаха да го галят.

— Прекалено много — изрече задъхано жената.

Трябваше да го докосне. Трябваше да докосне тази гладка, твърда плът. Ръцете й се насочиха към раменете му, дланите й се плъзнаха по стягащите се мускули там, докато наблюдаваше как устните му се разтварят и поемат едно от отчаяните зърна в топлината на устата му.

Зъбите му одраскаха малката пъпка, езикът му я облиза, устата я засмука. Едно след друго, усещанията пронизваха утробата й и караха корема й да се присвива, докато тя се бореше за контрол. Можеше да усети как вагината й става по-влажна, а клиторът й се подува силно и мъчително.

— По дяволите, вкусът ти е толкова хубав — изръмжа Даш, премествайки се на другата гърда. Повтори действията си там, ръмжейки от удоволствие, звукът завибрира по чувствителното връхче. Ноктите й се забиха в кожата му.

Елизабет искаше да затвори очи, да се отдаде на усещанията, на дивата чувственост, която Даш призова вътре в нея, но той държеше погледа й. Очите му бяха настойчиви, блестящи от страст и глад, клепачите му бяха полуспуснати, а устните — подути от желанието, породено от собствените му действия върху зърната й.

Всяко докосване, всяка ласка на езика му, всяко всмукване в горещата му уста предизвикваше светкавица от удоволствие, което бе прекалено опустошително, за да може Елизабет да го понесе безмълвно. Тя скимтеше от копнежа, надигащ се в собственото й тяло. Даш можеше да й причинява неща, които никой мъж никога не бе успявал. Изобщо не бе подготвена за подобна остра вълна от възбуда и нужда, знаейки, че когато дойде оргазмът й, ще я откъсне от реалността и ще я захвърли в свят на такъв екстаз, от който се страхуваше, че един ден няма да може да се върне.

— Възхитително — изпъшка Даш, когато устните му се надигнаха от зърното и започнаха да обсипват заоблените хълмчета с леки, нежни целувки.

Нито една частица плът не остана недокосната.

— Ще ме убиеш — главата й се отметна на облегалката на стола, когато мъжът улови бедрата й и я придърпа напред.

— Не, бейби. Ще те любя — каза напевно Даш, гласът му, кадифен и тъмен, изпрати вълнички на удоволствие по тялото й. — И представа си нямаш колко ще се наслаждавам, докато го правя.

Повдигна краката й, разтвори ги широко, придърпа дупето й до ръба на стола и се взря между бедрата й с гладна съсредоточеност. Ръката му се плъзна по вътрешната страна на бедрото й, секунди преди да обхване женствеността й, пръстът му се придвижи към тясната цепнатина и се потопи в хлъзгавите сокове. Тогава очите му се надигнаха към нея.

— Опитай — прошепна той. — Разбери защо ми е толкова трудно да държа устата си далеч от сочното ти котенце, без значение колко опасно е положението.

Елизабет ахна шокирано, когато Даш намаза гъстата влага по долната й устна, погледът му гореше от такава огнена страст, че дъхът й почти секна.

— Опитай — подкани я отново.

Езикът й се подаде. Мъжът направи гримаса от почти болезнено удоволствие, което само я насърчи още повече. Обичаше този израз по суровото му лице, интензивността на възбудата, почти болезненото желание.

Езикът й се плъзна бавно и спокойно по извивката, вкусвайки гъстата влага. Беше доволна да осъзнае, че има чист, земен вкус.

— По дяволите. Елизабет — това силно, първично ръмжене излезе миг преди Даш да притисне пръста си между устните й, позволявайки й да изсмуче остатъка от собствените й сокове. Не беше неприятно, беше възбуждащо да вкуси себе си, да види как очите на мъжа потъмняват, да зърне гладния блясък на почти лудо отчаяние, докато той я гледа.

Даш облиза собствените си устни, сякаш завиждаше, че Елизабет е вкусила сладката влага, а той не. Раменете му се сведоха, високото му тяло сега бе отпуснато на пода в седнало положение, сложи ръце на двете й бедра и наведе глава, за да опита гладката й плът.

Първото бавно облизване между закръглените, подути устни на женствеността й накараха младата жена да се стегне от бурната наслада. Искрящите пламъци на пулсиращото усещане се извиха и рикошираха през тялото й със скоростта на светлината, а бедрата й потръпваха неволно.

— Даш — Елизабет простена името му, пръстите й се впиха в косата му. Жадуваше за по-силно докосване, искаше той да я изяде с целия глад, който усещаше да вибрира в тялото му.

— Ммм — промърмори Даш срещу клитора й, докато езикът му правеше бавни, възхитителни движения около напрегнатата пъпка.

Облиза и проучи пулсиращото възелче, докосваше го с леки, влажни ласки, които караха Елизабет да се притиска към него, пръстите й да се стягат в косата му, а тялото й да гори от желанието, пронизващо плътта й.

— Не мога да го понеса — извика тя, завладяна от нежността, която Даш показваше с ненаситните си милувки.

— Трябва — простена той възбудено, дъхът му изгори влажната й вагина, докато се опитваше да оближе всяка капка от изливащия се сироп от тесния отвор. — Господи, Елизабет. Опияняваш ме. Мога да стоя между бедрата ти в продължение на дни и да преживявам единствено от нежния крем, който тече от теб.

Елизабет щеше да възрази на думите му. Щеше да го помоли да я обладае, ако той не бе избрал този момент да потопи един от широките си пръсти в стегнатите дълбини на вагината й.

Ханшът й се изви, а от устните й прозвуча приглушен стон при проникването. Даш вмъкна пръста си бавно, плъзна се покрай присвиващата се тъкан и отново го потопи в соковете й.

Елизабет издаде протестиращ вик, когато той се оттегли и тялото й трепна шокирано, когато пръстът му се плъзна по устните й. Лицето му се сведе по-ниско. Докато Елизабет поемаше собствения си вкус с уста, езикът на Даш се гмурна рязко в трептящата й вагина, а стонът му отекна в стаята.

Жената засмука пръста му в устата си. Езикът й го облиза отчаяно, докато неговият се движеше в тесните дълбини на вътрешността й.

Даш я вкусваше като човек, умиращ от глад, привличаше извиращата влага в устата си и се връщаше за още. Езикът му я обладаваше със силни горещи тласъци, докато разпалваше огнена буря в трептящия проход.

Елизабет щеше да изкрещи, но това означаваше, че ще трябва да пусне твърдия пръст от устата си. Ужасяваше се, че резките тласъци във вагината й ще спрат, ако го направи, така че се сдържа, устните й се стегнаха около него и тя експлодира бурно.

От гърлото й се откъсна приглушен вик, когато пръстът се изплъзна от устата й, езикът му се потапяше отново и отново в пулсиращата й вътрешност. Даш пъшкаше напрегнато, очевидно решен да поеме всяка капка крем от вагината й, преди да приключи.