Лора Лей
Вълкът на Елизабет (20)

Глава 19

Мили Боже! Той беше толкова голям. Елизабет усети широката главичка на пениса му да се притиска към чувствителния й отвор и си пое дъх от напрегнатото разтягащо чувство, което започна да изгаря нежната й плът. Даш я наблюдаваше внимателно, коленичил между бедрата й, краката й се повдигнаха и свиха в коленете над ръцете му, когато той я привлече към себе си.

Елизабет изскимтя нещастно, когато той спря, после потръпна, когато усети силна копринена струя предеякулационна течност да пулсира от пениса му. Дейн никога не бе правил това. Никога не бе изливал тази хлъзгава течност вътре в нея при проникването.

Миг по-късно последва още една. Когато го направи, младата жена усети слабо отпускане на плътта си около широката главичка и Даш се плъзна съвсем малко напред. О-о, това беше толкова хубаво. Беше разпъната плътно около пениса му, улавяйки малката част, която бе вкарал в нея, а беше алчна за още.

Даш простена, когато изля още една струя. С всеки кратък изблик на течността, мускулите й се отпускаха повече. Елизабет осъзна неясно, че това не може да бъде естествено. Нямаше начин предеякулационната течност да може да отпуска стегнатата й, дълго недокосвана вагина, но правеше точно това.

— Даш — изскимтя тя, внезапно обхваната от нервност, въпреки невероятното удоволствие, което я изпълваше. Той се плъзна напред още един сантиметър. Главичката на пениса му вече бе заровена в нея и на всеки няколко секунди в тялото й се освобождаваха кратки, резки еякулации.

— Толкова си тясна, Елизабет — изпъшка той и погледът му се премести към мястото, където се съединяваха телата им. — Толкова гореща и сладка, че почти е невъзможно да чакам да се потопя изцяло.

Мъжът се отдръпна леко, преди да вкара твърдия връх отново, разширявайки я допълнително, отпускайки отвора й за себе си. Мускулите му бяха изопнати, а тялото му напрегнато от борбата му за контрол, докато гледаше как пенисът му потъва в тесния й проход. Елизабет се изви под него, дишайки тежко, докато усещаше как я разтяга, чувстваше огъня, бушуващ вътре, който заплашваше да унищожи здравия й разум.

Пулсиращата течност, която Даш изля вътре в чувствителната й тъкан, накара всеки сантиметър, проникнал в нея, да погали нервните окончания, които изкрещяха за облекчение. Тя беше разпъната толкова плътно около широкия ствол, че можеше да усети всяка вена, всеки детайл от кадифената плът.

— Даш — ръцете й удряха чаршафите, а главата й се замята, когато той започна да помпа нежно, галейки я по-дълбоко, изпълвайки я още повече, докато вагината й се отпусна достатъчно, за да може да се плъзне по-навътре.

Беше прекрасно, нарастваща чувствителност и възбуда, която я караше да се задъхва, а утробата й да се свива конвулсивно, докато вагината й се стягаше около пениса му. А Даш беше най-еротичната гледка, която някога бе виждала през живота си. Мускулите му се издуха, докато се бореше за контрол, златистокафявите му очи пламтяха, черната му коса падаше около лицето му, създавайки впечатление за едно диво, обхванато от страст, мъжко животно.

Елизабет се изви към него, поемайки го по-дълбоко, движейки се в ритъм с неговите тласъци, докато той сякаш мълвеше молитва, след това изруга тихо, когато тя се разтегна около него.

Внезапно я обля нова силна струя и Даш стихна, клатейки глава, докато се бореше да диша.

— Елизабет! О, Господи! Бейби — мъжът дишаше тежко и неравно, малко повече от половината набъбнала плът я изпълваше сега, като пулсираше силно и горещо в канала, който се присви още веднъж.

— Даш? — собственият й глас беше напрегнат, когато усети как вагината й стиска члена му, притегля го, привлича го по-дълбоко.

— Не мога да чакам — младият мъж се бореше за въздух, за контрол. — Не мога да чакам, бейби. Толкова си тясна, толкова нежна…

Очите му се затвориха, когато се отдръпна съвсем малко, галейки чувствителните нервни окончания на влагалището й, преди да спре отново. Елизабет едва има време да поеме дълбоко дъх, преди той да се тласне силно и дълбоко вътре в нея.

Младата жена изкрещя името му, когато той си прокара път през стегнатата тъкан и я разтвори, разтегна я, а пенисът му потръпна от няколко по-силни еякулации.

Елизабет се гърчеше под него, опитвайки се да приеме огромната мъжка плът, която я пронизваше.

Очите на Даш проблеснаха към нея, а ръцете му уловиха бедрата й, докато дишаше тежко.

— Аз съм животно, Елизабет — изръмжа той с дрезгав глас, когато пенисът му запулсира отново. — Почувствай го. Почувствай какво изстрелвам вътре в теб — звучеше отчаяно, но това не му попречи да продължи да се движи дълбоко в нея или да излее още течност в дълбините й.

— Даш — Елизабет поклати глава отчаяно — смесицата от удоволствие и напрежение във вагината й я подлудяваше вече.

— Почувствай го, Елизабет — настоя Даш грубо. — Почувствай какво ти причинявам, по дяволите. Само едно животно може да прави това.

Той беше измъчен, изтерзан. Изръмжа диво, когато тя го усети да пулсира отново. Елизабет осъзна неясно каква е тази течност — естествен страничен ефект от неговата ДНК. Един лубрикант, който отпускаше и подготвяше женския вход за проникването му. Беше благодарна за това. Имаше нужда от това. Нуждаеше се от него вътре в нея, изпълващ я така, както никога не бе смятала, че бе възможно. Без това, тя нямаше никакъв шанс да успее да го поеме удобно.

— Даш — Елизабет се протегна към него, дланите й се плъзнаха по влажните му гърди, ноктите й го одраскаха леко и той потрепери от ласките й. — Не ми пука.

И наистина беше така. Тя раздвижи бедрата си към него, дъхът й секна отчаяно, когато усети пениса му, движещ се плътно във вътрешността й. Той беше толкова твърд, толкова горещ, толкова здраво закрепен във вагината й, че тя знаеше, че никога няма да забрави усещането за него.

— Не ти пука? — изпъшка мъжът, докато се движеше конвулсивно, раздалечи бедрата й още повече, след това ги пусна и се наведе над нея.

Едрото му тяло покриваше нейното, лактите му поемаха тежестта, докато дланите й се плъзгаха по раменете му, наслаждавайки се на усещането на кожата му. Това също така промени ритъма на проникването му, карайки го да се потопи по-дълбоко вътре в податливата й плът.

Усещанията се натрупваха едно след друго, горещите като светкавица пламъци от удоволствие и напрежение, се надигаха в утробата й караха вагината й да се свива. Клиторът й беше набъбнал, пулсиращ и се надигаше нетърпеливо при спускането на таза на Даш. Зърната й се притискаха към твърдия му гръден кош, гладките мускули се потриваха в тях, малките фини косъмчета ги галеха възбуждащо.

— Не — простена тя, докато се извиваше под него, притискайки болезнените пъпки по-силно към гърдите му. — Не ми пука.

Едната му длан улови ханша й, когато той се отдръпна. Плъзна се плавно в тесния проход, след това си прокара път обратно, докато отново не се зарови докрай в нея.

— Можех да те вържа, Елизабет — очите й се разшириха при грубите думи, докато се взираше в него шокирано.

Не намираше смисъл в думите му, не можеше да си представи, че неговата ДНК засяга сексуалността му дотам. Но осъзна, че не я интересува, ако го направи. Не я интересуваше как ще я вземе, колко ще я изпълни, докато знаеше, че му принадлежи, засега.

— Никога не съм правил това с друга жена през живота си. Но би могло да се случи — Даш дишаше тежко, обладаваше я с почти рефлексни тласъци, повдигаше ханша й към себе си, потапяше се дълбоко в нея.

Елизабет знаеше, че трябва да задържи вниманието си в този разговор. Знаеше, че трябва да намери смисъл в него. Но сега Даш се движеше, пенисът му се отдръпваше, след това се заравяше вътре в нея, отново и отново, галеше чувствителната тъкан и разпалваше нервните й окончания, събуждайки ги за живот. Тя не можеше да се концентрира. Не намираше смисъл в нищо, което Даш казваше. Така или иначе, той не проговори повече. Дишаше тежко, главата му се сведе, така че устните му да могат да погалят рамото й, докато я обладаваше с постоянни, засилващи се тласъци.

Елизабет чуваше как сама скимти от удоволствие. Краката й се обвиха около кръста му, повдигайки я по-близо, движеше се към него, изгарящото нахлуване изпращаше огнени искри по цялото й тяло.

— По-силно — изпъшка тя, протестирайки срещу почти нежните му тласъци.

Даш изръмжа в рамото й, зъбите му одраскаха кожата, докато тя се тресеше под него. Телата им се навлажниха от пот, когато Елизабет усети как Даш се вкопчва в контрола си с последни сили.

— Чакай, Елизабет — простена той, когато тя се раздвижи под него.

Не можеше да чака. Не искаше да чака. Тя гореше. Вагината й се свиваше конвулсивно около големия му пенис, копнееща за повече, жадуваща за енергични, яростни тласъци, каквито не бе познавала по време на брака си с Дейн. Никога не бе преживявала нещо като това. Диво и горещо, прогонващо всякакво чувство за благоприличие, всяка скромност, която някога бе притежавала. Искаше Даш дълбоко, силно забиващ се вътре в нея, докато около тях избухне в пламъци.

— Моля те — младата жена се стегна около пулсиращата му ерекция. — Моля те, Даш. Чукай ме сега. Чукай ме по-силно. Моля те.

Изразителното й, горещо настояване експлодира в главата му, разрушавайки самоконтрола му. Мекият й глас, така сладък и пресипнал, почти невинен, умоляващ да я вземе, да я чука, беше повече, отколкото Даш можеше да понесе.

Той простена отчаяно, борейки се с желанието да забие зъби в крехкото й рамо и да й даде точно това, което тя иска. Бореше се с инстинктите, със силния глад толкова дълго, колкото можеше. Когато думите й достигнаха сетивата му, той беше загубен.

Даш изръмжа в рамото й и го улови със зъби, докато ръцете му се стегнаха на ханша й, и й даде това, за което молеше. Потъвайки в хлъзгавия, изключително тесен проход, той пое твърд, бърз ритъм, който вкара ерекцията му в самите й дълбини, заравяйки пениса му докрай, и започна да я чука с глад, какъвто не бе познавал никога през живота си.

Тя беше негова. Неговата жена. Неговата половинка.

Елизабет крещеше под него, ноктите й се забиваха в гърба му, докато зъбите му пронизваха рамото й, а пенисът му — тясната й вагина. Даш усещаше приближаването на освобождението си, както усещаше плътта й, свиваща се около него. Толкова близо. Задържа я неподвижна, докато се тласкаше в нея по-силно, звуците на влагата изпълваха ушите му, засмукващата вътрешност се стегна около него, когато почувства експлозията й около себе си. Вагината й се сви, стискаше пениса му, опитвайки се да го задържи дълбоко вътре, докато соковете й се изливаха върху него. Това му дойде прекалено много. Прекалено горещо. Прекалено дяволски тясно. Даш усети как остатъкът от самоконтрола му се разкъсва, когато собственото му освобождение разчупи сдържаността му.

— Не. Мамка му, не — той се опита да се отдръпне, когато усети първата силна струя от семенна течност да се излива в Елизабет, след това почувства нещо друго.

Една отчаяна подутина в средата на пениса му, една пулсираща ерекция, разцъфна и това го ужаси.

— О, Господи! Даш! — Елизабет изкрещя името му и тялото й се разтресе конвулсивно под него, когато оргазмът й се надигна мощно — прекрасен и силен — от дълбините на тялото й.

Тя беше толкова стегната около него. Плътта й се разтегна, обгърна го, давайки път на израстъка, появил се от пениса му, и заключващ го дълбоко вътре в нея. Даш не можеше да се отмести, без да я нарани, не можеше да отдръпне набъбналата си плът от тясната й вагина. Можеше само да стене победено, да я притиска към себе си и да позволи на освобождението да избликне от тялото му.

Всеки силен пулс на спермата му туптеше в твърдия израстък и предизвикваше контракции във влагалището на Елизабет, които я караха да крещи пресипнало. Тя се гърчеше под него, борейки се да поеме допълнителната ширина, когато в нея се надигна още един оргазъм, който я накара да потръпне диво, като бе принудена да поеме всяка силна струя на спермата му във вече препълнените си дълбини.

Даш усети вкуса на кръв и осъзна, че острите върхове на кучешките му зъби са пронизали рамото й. Езикът му го ближеше, устата му смучеше малката рана, докато Елизабет скимтеше под него. Опустошителните усещания, които разтърсваха тялото й, вече бяха по-слаби. Потрепваше под него, вагината й стискаше твърдия израстък, заключен вътре в нея, докато тя стенеше от затихващите тръпки на оргазма.

Ръцете й паднаха на леглото, краката й се плъзнаха изтощено от кръста му, преди Даш най-сетне да усети отпускането на плътта си. Беше бавно. Разрушително. Силни горещи струи от спермата му изригваха вътре в нея при всеки трепет на израстъка, въпреки че силата им намаля, когато издутината започна да се смалява.

Даш задържа Елизабет близо до гърдите си, дишайки тежко. Бореше се срещу собствения си шок и ужас, докато най-накрая успя да се изтегли от нея, излизайки от вагината й, която даде на плътта му една лека, звучна целувка за сбогом.