Дара Джой
Усещане за фамилиер (16)

Шестнадесета глава

Трейд беше повече от готов да се върне на Авиара. За съжаление, още не беше убедил този досаден тъпак да тръгне! Изглежда, че след като огромния фамилиер бе „превзел“ това място, той се бе установил за постоянно и нямаше намерение да се маха.

Най-накрая, след като прекараха на Сполтам няколко дни, Соша го удари с „лапа“.

— Братко, мисля, че е най-добре да се върнеш на Ма’ан.

Бригър дори не вдигна очи от лепкавия десерт, който ядеше.

— Ммм. И защо трябва да го правя, Соша?

— Съпругът ми твърди, че ще бъде принуден да те убие, ако останеш още един ден.

Бригър спря за миг, преди да лапне още една хапка от сполтамския сладкиш.

— Така ли? — той облиза върха на пръста си преднамерено бавно.

— Да, така — каза влезлият в стаята Даксан.

Трейд забеляза, че очите на домакина им са стеснени до цепки, от кипящия в тях гняв. Ако мъжът беше авиаранец, със сигурност щеше да искри.

А това означаваше, че може да стане интересно.

Аях, помисли със съжаление Трейд, ако можех да направя залог…

— Време е да си тръгваш, Бригър.

— И защо? — Бригър явно отказваше да приеме очевидното.

Трейд вдигна вежди, след това се облегна назад, за да проследи развитието на забавната ситуация.

— Първо, ти поставяш семейството ми в опасност всеки ден, в който оставаш.

— Хмм… — Бригър спокойно пое още една хапка от лепкавия сладкиш. — И какво още?

— В продължение на дни се съгласявах с всяко твое желание, с всеки твой каприз. Доведе домакинството ми до пълно изтощение. Нещо повече, непрекъснато ме следеше, ден и нощ. Не мога да си поема въздух, без ти да си наоколо. Не мога да търпя повече това!

— Аааах! — Бригър отпусна сладкиша надолу. — Най-накрая котарака показа нокти. Но ако това те притеснява толкова, защо го позволи?

— Защото си брат на Соша! И исках да й угодя. Но вече не мога да позволя това да продължава!

Бригър кимна леко.

— Добре. Точно това чаках — той се изправи в цял ръст, извисявайки се над всички в помещението.

Соша ахна. Даксан стоеше изправен пред Бригър. Всеки негов мускул беше стегнат от напрежение.

Трейд наблюдаваше и чакаше, с ръка до светлинната сабя. Яниф нямаше да погледне благосклонно, ако тези двамата се разкъсаха един друг на парчета. Много жалко, определено.

Като изненада всички, Бригър внезапно отметна глава и се засмя.

— Добре. Видях това, което исках. Явно те е грижа достатъчно за нея, че да ми позволиш да командвам домакинството ти. И въпреки това оставаш все още достатъчно мъж, за да ми прережеш гърлото.

Той широко разтвори големите си, мускулести ръце и притисна Даксан в задушаваща хватка, която почти го отлепи от земята.

— Добър баланс!

Даксан бе толкова изумен, че не можа да помръдне. Не че би успял, дори и да се бе опитал.

— Ха! — Бригър се обърна към Соша. — Виждаш ли? Той вече ме приема като брат!

— Пусни ме, глупако!

Очите на Соша се напълниха със сълзи от щастие.

— О, Бригър, как би могъл да не те обича?

Трейд та’ал Кру окончателно реши, че едва ли някой би могъл да проумее котешката раса. Оставаше единствено човек да опита да се погажда с тях. И така, всичко беше наред. Това означаваше, че ще се отправят към Тунелите.

Даксан им препоръча да използват по-малко известната Тунелна точка от тази, с която бяха пристигнали. Заради тяхната безопасност, той ги посъветва да използват един от Тунелите в селото на един ден път от Агни. Малкото село беше използвано от много търговски каравани, тъй като по този начин се избягваше задръстването на Агни. Освен това селцето имаше три отправни точки, свързани с три различни Тунела — и нито един от тях не се контролираше от Чарл.

Даксан им даде пълни инструкции. Първият Тунел беше свързан с точка, която водеше директно към Авиара. Вторият водеше към Ганакри. И трябваше да се избягва на всяка цена. Третият, към дори още по-опасно място, все още неизследвано.

Трейд и Бригър намериха селото много лесно, а пътуването край брега на морето беше почти приятно. Само няколко пъти се наложи Трейд да заплаши фамилиера със смъртоносни наранявания. Но техният спор приключи, когато стигнаха до отвесна скала, отбелязваща Тунелните точки.

Бригър отброи входовете на Тунелите от ляво на дясно, вместо от дясно наляво, както беше инструктирал Даксан. И, естествено, припряният фамилиер веднага се обърна, за да скочи в… неправилния Тунел.

Трейд не можеше да повярва. Той няма да направи това отново! Не трябваше.

— Стой, Бригър! Това не е правилният…

Твърде късно.

На Трейд му отне само няколко секунди — докато стоеше неподвижен пред отворения тунел — за да разбере навреме, че някогашният му спътник бе влязъл безгрижно през портал в свят, за който бяха предупредени, че е „все още неизследван“.

Той потри носа си и поклати глава невярващо. Добре. Не трябваше да се надява напразно. Ако не доведеше фамилиера обратно, Яниф дори нямаше да изслуша доводите му докрай. Предполагаше, че и Джайън Рен щеше да изкаже мнение по въпроса. Защо във всяко семейство има по един Бригър?

Нищо не бе по-опасно от влизането в един Тунел, който не е изследван. Той скръцна със зъби. Ах, да, радостта от търсенето. Нямаше представа какво ще го посрещне от другата страна. Изтегляйки светлинната сабя от колана си, той внимателно навлезе в Тунела.

Това, което го посрещна беше внезапен и силен удар по главата. Който веднага го повали в безсъзнание.