Дара Джой
Усещане за фамилиер (8)

Осма глава

Планетата Молок

— Не дойдохме навреме, Чарл! В какъв свят са оставили сестра ми да гние?

Бригър, в човешката си форма, се взираше в блатистите равнини и сивото небе на Молок с надменното изражение на котарак, който изобщо не е изненадан, че гази в тази кал.

Трейд се подхлъзна два пъти преди най-накрая да настигне досадния фамилиер, който беше намерил едно сухо място на повърхността и се взираше в него предизвикателно сложил ръце на кръста.

— Къде е тя, Чарл? Не виждам нищо тук!

Трейд скръцна със зъби.

— Ами така е, защото тя не е тук. Не ме ли чу, когато ти извиках да спреш?

Бригър сви рамене.

— Разбира се, че те чух. Но не виждам защо?

Трейд пое дълбоко дъх и се опита да запази спокойствие. Той беше известен като търпелив човек. Един напълно спокоен човек. Сдържан. Затова самият той се изненада, когато ниският му глас прозвуча дрезгаво, сякаш е глътнал цяла гарта заедно с бодлите?

— Като си ме чул, защо не спря?

— Не видях причина да го правя. Чаках достатъчно! Сега, къде е тя?

Трейд заговори бавно, така че тъпакът да чуе думите му:

— Тя-не-е-тук.

— Какво!? Що за измама е това? Нима Мъдреците си мислят, че…

Трейд вдигна ръка, за да спре грандиозната тирада.

— Мъдреците нямат нищо общо с това. Ти скочи в неправилния Тунел. Това не е правилната планета, глупако.

Устата не Бригър се отвори, за да произнесе унищожителен отговор, но думите на Трейд най-накрая достигнаха до съзнанието му.

— Грешен свят? — той погледна надолу със смес от любопитство и презрение.

Сякаш земята под краката му го беше обидила с присъствието си.

— Тя не е ли на Сполтам?

Трейд затвори очи. Аях! Дай ми сили.

— Да, но това не е Сполтам. Ние сме на Молок.

— Хммм — Бригър скръсти ръце на мощните си гърди. — Данните, публикувани в Залата с Тунелите сигурно са грешни. Трябва да им кажеш да ги поправят, Чарл. Не се знае колко пътници са подвели.

Трейд му хвърли подигравателен поглед.

— Мога да ти кажа колко точно, фамилиере. Нито един. Информацията не е погрешна. Ти пое в грешната посока на Залата.

Бригър изсумтя при нелепото изказване.

— Невъзможно. Аз съм фамилиер. Трябва ли да казвам повече?

Трейд само се взираше в едрия мъж.

Бригър се намръщи.

— Тъй като твоите хора са ни довели на грешното място, нека се върнем през Тунела до правилния портал.

Трейд потърка костта на носа си.

— Позволи ми да ти обясня нещо. На това място няма Тунелна точка за връщане. Сега трябва да вървим през безкрайното пространство от кал до следващия портал, който, за твое сведение, се намира на няколко дни път от тук.

Фамилиерът изобщо не се интересуваше мнението на спътника му за причините, довели до тази кална разходка, затова реши да го игнорира. Шинар и шинджи.

— Това е недопустимо, Чарл.

Ноздрите на Трейд пламнаха, когато издиша. Фамилиери!

— Ако ти не се беше втурнал в грешния Тунел, нямаше да сме тук и да обсъждаме това.

— А ако ти не беше останал толкова дълго, за да спориш с всички онези стари престарели магьосници, ние вече щяхме да сме там.

Точно в този момент един червей се плъзна върху ботуша на Трейд. Червеите на Молок караха зорфите да изглеждат доста миловидни в сравнение с тях. Беше видял достатъчно!

Светлинната му сабя се измъкна от колана. За едно мигване на окото, оръжието застана на милиметри от гърлото на Бригър.

— Нека изясним едно нещо — аз не съм Чарл. Тук съм по заповед на Яниф и по молба на тадж Джайън. Не на Династията на Мъдреците — гласът му се снижи застрашително. — Не ме наричай Чарл отново.

Неподвижен, Бригър наблюдаваше Трейд с изражението на котка, която само чака битка.

— Всъщност има две неща, които трябва да изясним, Чарл-който-не-е-Чарл.

Присвил очи, Трейд докосна с режещия край на острието шията на другия мъж. Ръката му беше толкова прецизна и точна, че дори не поряза кожата. Предупреждението беше ясно.

— И кой е вторият въпрос, който спомена? — равният тон на гласа му подсказваше, че той ни най-малко не се интересува от отговора.

Бригър наклони глава на една страна, предизвиквайки смело съдбата и поряза гърлото си.

— Ако отново насочиш това оръжие към мен, ще изтръгна сърцето ти.

Трейд изви едната си вежда. Вместо да се отдръпне, той като че ли всъщност претегляше избора.

— Даваш ми чудесен стимул, фамилиере.

Очите на Бригър, едното лавандулово, другото аквамаринено, светнаха от любопитство и може би дори с искрица веселие.

— Ще ти осигуря всеки стимул, от който се нуждаеш, но по-късно. Първо трябва да открием сестра ми. Да тръгваме сега. Винаги мога да изтръгна сърцето ти, но след като тя е в безопасност у дома на Ма’ан. Можем ли да стигнем до проклетия Тунел, без да спираме?

— Не, прекалено далеч е — Трейд прибра острието и го върна на кръста си. — Трябва да има няколко колиби от кал по пътя, които служат като търговски постове за пътниците.

— Надявам се да имаш нещо за търгуване, авиаранецо, защото аз нямам.

Трейд започна да напредва бавно по посока на залязващото слънце. С всяка стъпка, блатото сграбчваше ботушите му, засмуквайки ги обратно в калта. Отвратително.

— Всъщност имам.

Фамилиерът му хвърли един кос поглед, след като го настигна шляпайки в калта.

— Така ли? И какво, ако смея да попитам?

— Теб.

Бригър избухна в смях. Но видя странните светлини в искрящите му нефритови очи се зачуди дали авиаранеца се шегува. Хм… най-вероятно не.