Дара Джой
Усещане за фамилиер (5)

Пета глава

Трейд настигна Бригър чак в залата с тунелите и видя, че вече бе приел котешкият си облик. Нямаше как да сбърка това тромаво същество с черна козина и лавандулово аквамаринени очи. Котката даже си ръмжеше нещо, докато бягаше напред. Още по-зле, безразсъдният фамилиер беше на път да нахлуе в грешния Тунел.

Трейд изкрещя предупредително:

— Не!

Твърде късно. Без да спира, Бригър се насочи напред и скочи през портала. Трейд трепна.

Защо от всички светове, глупакът трябваше да избере точно този? Бригър беше нахлул стремглаво в Молок, сочен от всички като „царството на калта“.

Аях, какъв тъпак!

Но нямаше друг избор, освен да тръгне след него. Трейд стисна зъби и премина през портала. Мразеше калта! Почти толкова, колкото ненавиждаше постоянно да го молят да спасява някого.

Той попадна на повърхността на Молок, плъзвайки се дълбоко до бедрата в безкрайното море от всмукваща кал. И се възползва от възможността да наругае Династията на Мъдреците на двадесет и два езика.

Ако Трейд знаеше, че Мъдреците са пропуснали да го информират, че Бригър е известен на Ма’ан като фамилиера, на който му липсва всякакво чувство за посока…, щеше да ги прокълне на четиридесет и два. Особено след като бедите изобщо не можеха да спрат упорития котарак.

Всъщност, той просто решително игнорираше всички онези, които му казваха, че не може да проследи собствените си стъпки дори и в най-яркият ден.

Някой беше ли чувал за фамилиер без вътрешно чувство за посока? Не, разбира се, но само ако не познаваше Бригър.