Дара Джой
Усещане за фамилиер (4)

Четвърта глава

Планета Авиара, Династията на Мъдреците, Висша Гилдия

— Мисля, че това е краят на въпросите за днес.

Магьосникът Гелфан, настоящ лидер на Висшата Гилдия, се опита да сложи край на още едно дълго мъчително заседание в Династията на Мъдреците. То беше протекло по обичайния начин, без да се реши нищо в действителност. С течение на времето, гилдията като че ли все по-трудно и по-бавно вземаше решения.

Може би, помисли Яниф, аз съм несправедлив? Въпросите изглежда отнемат повече време тези дни.

Династията на Мъдреците, винаги бе изправена пред безкрайни дискусии, размишления, разсъждения и спорове, които като че ли се оказваха изключително безполезни накрая. Яниф се чудеше защо се получава така. Във всеки случай, за днес не бяха приключили. Не беше направено почти нищо.

— Не още, Гелфан — Яниф се наведе напред в стола си.

Някои от магьосниците вече бяха започнали да се надигат от местата си. При думите на Яниф последва всеобщо скърцане и старците стовариха уморените си кости обратно в столовете. Из цялата Гилдия беше известно, че всеки път, когато Яниф заговореше, щеше да има още разисквания.

Той беше седмо ниво мистик — нямаше как да се предположи още колко ще продължат. Чу се познато и предсказуемо мърморене. Звукът бе обичаен при дълги дебати и идваше от примирилите се по-стари мистици. Боджо, крилатият спътник на Яниф, се изкиска радостно. Старият мистик се опита да потисне усмивката си, докато галеше перата признателно. Да, те бяха ято стари предвидими „глупаци“, както често ги наричаше Адееан.

Гелфан, хитър, проницателен манипулатор, вдигна вежди, сякаш без да иска, бе пропуснал този последен незначителен проблем.

Яниф не се заблуди. Напоследък, наблюдаваше Гелфан много внимателно.

— А, да. Въпросът с това фамилиерско момиче… Как й беше името?

Гелфан не беше забравил името й. Нито ситуацията.

— Соша — отговори кратко Яниф.

— А, да, Соша. Разбрах, че е избягала от Ма’ан. Но не виждам защо този въпрос е от значение за Висшата Гилдия, Яниф. Ако тази млада жена е решила да престъпи закона на краля си и да се изложи на опасност, това наистина не е наша грижа.

Яниф вдигна вежди.

— Тогава може би ти ще си този, който ще каже това на брат й, очакващ нашето решение отвън?

Няколко от магьосниците се изсмяха. Всички те бяха наясно, че енергичният фамилиер е точно пред вратата на палатата на Висшата Гилдия. Слушаха неспокойните му крачки още от обед, откакто бе започнало заседанието. Вече бе ранна вечер, а той все още бе отвън и от време на време даваше знак за присъствието си гласно. Изборът му на думи бе така подбран, меко казано, че веднага привличаше внимание.

Гелфан се намръщи и махна с ръка.

— Да, всички знаем за мъжа отвън.

Яниф се чувстваше задължен към отчаяния фамилиер.

— Откакто научи, че сестра му се намира на Сполтам, какво ли не му мина през ума. Не бива да се отнасяш несериозно към безпокойството му, Гелфан.

Суровите думи на Гелфан показаха, че не изпитва никакво състрадание.

— Разбрах, че този брат, Бригър, е доста дързък и нетърпелив мъж. Някои казват, че има тежкия темперамент на ксейту.

Няколко от магьосниците се изсмяха на уместното сравнение. Дори сега можеха да чуят виковете му извън залата.

Стига да поиска, Гелфан можеше да бъде много очарователен, но това винаги вещаеше опасност. Яниф съзнаваше, че магьосникът може да се превърне в сериозен проблем. Затова, облягайки се на жезъла си, тежко се изправи. Някои изказвания изискваха малко по-висока позиция. Особено в тази зала.

— Както всички чувате, в момента Бригър гръмогласно протестира отвън. Той понякога е импулсивен, но е много смел фамилиер и сърцето му е искрено. Разтревожен е за сестра си. Като знаем на какво са подложени заловените фамилиери, може ли някой да го вини?

Укорителните думи на Яниф мигновено отрезвиха присъстващите в залата. Ернак — добродушен стар мистик, кимна в съгласие.

— Тяхното положение е ужасно.

Гелфан въздъхна шумно.

— Да, естествено, че е ужасно, но нека не внасяме прекалена сантименталност. Всички знаем положението на фамилиерите. Почитаемият съвет помни споразумението ни да им помагаме. Но този конкретен случай е предизвикан от едно момиче, което е решило да не се подчини на пряка заповед на краля си, Джайън Рен. Нещо повече — братът, Бригър, настоява да придружи всеки воин на Чарл, когото изберем да изпратим. Ако решим да изпратим Чарл, естествено. И, бих добавил, той настоява да го направим.

Гелфан спря, за да позволи на пронизващия му поглед да улови очите на всеки един от членовете. Острото му изражение ясно показваше, че поведението на фамилиера към такъв почитан орган като Династията на Мъдреците е проява на абсолютна дързост.

Яниф наблюдаваше сцената, която се разиграваше пред него, ням като камък.

Гелфан продължи речта си:

— Аз мисля, че не трябва да се намесваме. С безразсъдното си поведение, този фамилиер вероятно ще доведе до огромен конфликт, който едва ли можем да си позволим. Върховният съвет на Сполтам, с основание ще приеме проявите на емоционалния котешки темперамент като грубо нарушение на крехкото равновесие.

Уолтант, един от най-добрите магьосници във Висшата Гилдия, изрази несъгласие.

— Грешиш, Гелфан. Бригър несъмнено ще тръгне след сестра си, със или без нашата помощ. Ще е най-добре да го подкрепим — дори и само за да имаме някакъв контрол върху него.

Яниф кимна на Уолтант, за да му благодари за подкрепата. Гелфан не беше известен с поддръжката си към фамилиерите. Котешката раса нямаше защитник в негово лице. Старият мистик добре си спомняше, че на Гелфан никак не му допадна, когато откри, че Реджар, полуфамилиерският син на Кру всъщност е наследил и пророческите сили на Чарл.

Първото, което направи Реджар като Чарл, беше да привлече рода на Гелфан към своя с приемането на неговия Кийракс. Беше хитър ход и Яниф по-късно беше похвалил ученика си. С течение на времето Реджар щеше да се научи да се осланя на мъдростта на кинжала си.

Яниф въздъхна. Беше жалко, че човек като Гелфан ръководеше Висшата Гилдия точно сега, когато фамилиерите се нуждаеха най-много от напътствията на Мъдреците. Имаше качеството да убеждава много добре и можеше да увлече много мистици да гласуват като него.

Зисиз, най-новият член на Династията на Мъдреците, прекъсна мислите на Яниф със своя първи интересен коментар.

— Извинете, но каква позиция има Сполтам по въпроса с Ганакри?

Яниф повдигна вежди. Може би бе отписал Зисиз прекалено рано? Може би имаше още един предполагаем съюзник тук… Ако успееше да го насочи в правилната посока, разбира се.

Гелфан, леко изненадан от проницателния въпрос на Зисиз, отговори:

— Сполтам и Ганакри са свързани с допълнителен Тунел. Сполтамците, с техните високо развити системи за ясно разсъждение, естествено усещат, че фамилиерите — раса, която разчита основно на инстинкт и емоция — са до известна степен по-низши.

Яниф отбеляза, че Гелфан използва думата „естествено“. Боджо потърка леко края на клюна си в меката част на ухото на му.

— Те са предубедени, но не открито враждебни към тази раса като цяло. До този момент не са обединени с договор с Ганакри. Въпреки че това може да се промени по всяко време, което прави ситуацията още по-деликатна.

Яниф побърза да поправи на пръв поглед балансираното обобщение на Гелфан.

— Те разрешават достъпа на търговци на роби на планетата си.

Някои от магьосниците се намръщиха неодобрително. Уолтант погали брадичката си.

— Винаги съм се чудил как сполтамците успяват да позволят на ясното си разсъждение да толерира подобно нещо. Изглежда, все пак, те са също толкова запленени от привилегията да са посредници.

— Те не са част от Алианса — изстреля Гелфан в отговор. — Тук робите бяха строго забранени. Ако се надяваме да ги привлечем някога към Алианса, тогава трябва да подходим предпазливо.

— Хм, доста е деликатно, може да се наруши баланса — добави Ернак очевидното, но с мек и благоразумен глас.

Яниф простена вътрешно. Ернак беше изключително добър магьосник, който нямаше сърце за решителни действия.

— Сполтам са благосклонни към нас — подчерта Гелфан. — Нека се знае, че техните учени прекарват много време в тълкуване на мъдростите от Династията.

Уолтант намигна през масата.

— Да, чувал съм, че сполтамските учени могат да се забавляват, прекарвайки години в тълкуването на едно изречение излязло от устата на мистик на Чарл. Рицари, стремежът ни към неяснота е изпълнен задоволително!

Въпреки сериозността на положението, всички се засмяха. Дори Боджо изкряка.

В този миг, един дълбок глас изрева отвън и недоволството му стигна ясно до залата на съвета — чак през дървените врати, които бяха почти толкова дебели, колкото стволовете на дърветата в Извисяващата се гора.

— Смях? Те се смеят, докато сестра ми изнемогва на онази превзета планета, позволяваща съществуването на роби!

Много от магьосниците вдигнаха вежди.

Яниф трепна. Фамилиерът не му помагаше. Той разбра, че преценката му е правилна, когато тирадата на Бригър срещу „прекалено предпазливите, бездействащи магьосници“ достигна нови висоти:

— Не смея да попитам колко време им отнема да се облекчат, защото те положително трябва да обсъдят церемонията с часове, преди да намерят правилния начин да го направят!

Някои от магьосниците започнаха да се мръщят. Силно.

Яниф разбра, че времето не работи в негова полза. Бързо пристъпи напред, за да отвлече вниманието им и да ги насочи към целта.

— Уолтант е прав — нека имаме някакъв контрол над случая. Чрез внимателния си избор на пратеник от Чарл, ние ще продължим да контролираме ситуацията. Важно е да изпратим до Сполтам някого, който не само ще открие Соша, но и ще е способен да укротява Бригър. По този начин ще владеем положението. Призовавам за първо гласуване.

Това беше блестящ тактически ход. Съвсем навреме точно преди предстоящата вечеря. Думите „укротявам“, „овладяване“ и „контрол“, поднесени всичките наведнъж, бяха ястие, което всеки магьосник можеше да сдъвче. Особено ако това ускореше заседанието. Процесът на взимане на решения от мистиците като че ли взе да става ясен. Старците не обичаха да вечерят късно вечерта.

Повечето от мистиците бързо изразиха съгласие, давайки на Яниф мнозинството, което му бе необходимо, за да пристъпи към действие.

Гелфан предпазливо остана неутрален.

— Имаш ли някого предвид, Яниф? — Ернак потупа корема си, когато той изкъркори.

Яниф се усмихна криво — умът на Ернак беше по-зает с мисълта какво да избере за вечеря, отколкото с въпроса, който ги беше събрал тук.

Боджо отегчено разпери крилата си и после си ги прибра обратно. След това крилатият спътник пренебрежително започна да хърка силно. Яниф разтърси рамото си, за да го събуди. Аз ли съм единственият, който постоянно се тревожи за съдбата на Вселената? Боджо отвори едното си око. После отново го затвори. Яниф изсумтя на себе си и продължи смело. С цялата си самоувереност на магьосник от седмо ниво, който бе силно загрижен за съдбата на Вселената, той предложи вариант:

— Както изглежда аз имам някой предвид.

— И кой точно? — промърмори Гелфан, но достатъчно силно, че да го чуят всички.

— Какво казваш, Гелфан? — Яниф нарочно сложи ръка до ухото си, сякаш не го е чул. — Не те чух добре — о, да, той чудесно се забавляваше за сметка на стария магьосник.

Приповдигнатото му настроение се прехвърли към крилатия му спътник, който се събуди и дари Гелфан с остра озъбена усмивка.

Това моментално вбеси Гелфан.

Поради някаква причина, спътниците като Боджо обикновено изпитваха огромна радост да дразнят другите магьосници. Техните изражения сякаш казваха: „Виждаш ли какво не притежаваш? Мен. Защо? Защото аз избрах по-добрия магьосник.“ Спътниците бяха пословично горди с магьосниците си.

Яниф справедливо заключи, че трябва да има някаква друга причина за продължителността на сесиите. И щом не беше раздразнението на Гелфан, тогава какво?

Гелфан очевидно бе ядосан и на него и на Боджо. Той се изправи и кресна:

— Прекланям се пред напредналата ти възраст и бъди сигурен, че говоря на теб, Яниф. Кой ще е този толкова властен и могъщ Чарл, че да е в състояние да държи подобен фамилиер под контрол?

Някои от мистиците затиснаха с ръце ушите си стреснати. Чашите, пълни с мир затракаха върху дървената маса от вибрацията на гласа му.

Яниф изглеждаше невъзмутим. Той се върна на мястото си.

— Ах! Като че ли в момента, немощните ми уши долавят отвън стъпки, които доближават вратата.

Вратите на залата внезапно се отвориха с оглушителен трясък! По каменния под затракаха токовете на ботуши в гневно стакато^[1].

— Какво означава това, Яниф — да ме призоваваш, сякаш съм проклет Чарл, длъжен да се подчини на волята ти! — Трейд та’ал Кру се изправи пред мистиците в стаята, оглеждайки намръщено цялата Династия на Мъдреците.

Тъй като мръщенето беше придружено от раздразнено разлюляна дълга до кръста тъмна коса, както и от искрящо блесналите очи на мистичен воин от високо ниво в разцвета на силите си, то беше доста въздействащо.

Няколко от мъдреците седнаха обратно на местата си.

Яниф се засмя. Момчето още не може да се примири със сполетялото го нещастие.

— Продължава да обвинява себе си, нали, Боджо?

Крилатият му спътник изкряка в отговор. Очите на Яниф, тъмни като най-тъмната нощ, светнаха дяволито.

— Ах, как бих могъл да постъпя другояче? — той разроши перата на Боджо.

Ако бурното влизане на Трейд не беше достатъчно да разклати равновесието на почитаемата Династия на Мъдреците, ръмжащият, разгневен фамилиер, който последва Авиаранеца, със сигурност се оказа достатъчен.

Мъжът продължаваше да негодува, дори когато влезе в помещението. Протестите му бяха много по-шумни сега, когато дебелите дървени врати не стояха между него и мъдреците. Ернак и Зисиз изпъшкаха и се плъзнаха надолу в столовете си. На другите в залата също им се искаше да се скрият някъде.

— Не и той!

— Не допускайте този досаден фамилиер тук!

— Аях! Затворете вратата бързо! Слушахме воплите му цял ден!

Очевидно фамилиерът не беше желан „гост“. Молбите на магьосниците бяха напълно игнорирани от високия, тъмен авиаранец, който се мръщеше пред тях. Ядът на Трейд обаче, бе насочен единствено към Яниф. Този, който го беше повикал. Този, който винаги го въвличаше от един план в друг.

За Трейд беше загадка как старият мистик го прави, след като той дори не бе Чарл.

— Виждам, че си получил съобщението ми, Трейд.

Ако яростта имаше име, то щеше да бъде Трейд та’ал Кру. Обикновено сдържаният авиаранец изпрати предупредителни сигнали с всяка част на тялото си. Подпирайки длани на масата на съветника, той се наведе напред към Яниф.

— Често съм ти казвал — произнесе той със смъртоносно тих глас, — че аз не съм Чарл. Не съм длъжен да изпълнявам твоите заповеди.

Яниф не би могъл да бъде по-доволен. С думите си, Трейд току-що се бе обвързал със задачата. Въпреки, че не го знаеше. Все още.

За разлика от магьосника, Мъдреците зяпнаха към Трейд, напълно втрещени. Такава наглост! Към мистик от високо ниво? Момчето се нуждаеше от дисциплина.

За мъдреците, Трейд бе загадка. Те се чувстваха неспокойни заради липсата му на подходящо обучение и поставяха под въпрос мрачното му наследство. До известна степен се бояха от неовладените му сили. Ако преди това се противопоставяха на Яниф, сега щяха да вземат неговата страна. Липсата на уважение у Трейд винаги бе изглеждала обезпокояваща. Такава обида никога нямаше да отмине незабелязано.

Многозначителното изражение на Яниф прекъсна Трейд. Младият мъж беше виждал този израз и преди — точно след като примката се стегне здраво. Моментално разбра грешката си. Зелените му очи се присвиха застрашително.

— Това няма да проработи — промърмори той към Яниф.

— Вече работи.

— Престанете с всички тези Чарл-глупости и ми кажете какво трябва да се направи за сестра ми! — изрева огромният, ръмжащ като мечка, изключително красив фамилиер. Очите му представляваха една необичайна комбинация — лавандула и аквамарин. Ако някой го погледнеше отблизо, щеше да се запита как някой, притежаващ очи с толкова успокояващ цвят, може да крещи толкова яростно.

Яниф се опита да сдържи смеха си. И все пак, събитията, разиграващи се пред него бяха извънредно комични.

— За какво беснее той? — кимна Трейд през рамо.

— Има едно момиче фамилиер на планетата Сполтам. Напуснала е Ма’ан без разрешение и е нарушила заповедите на Джайън. Това е нейният брат — Бригър. Ти ще го придружиш до Сполтам и ще се погрижиш нещата да се оправят.

Очите на Трейд се присвиха до цепки.

— О, аз ли ще го направя?

— Да, ти.

Трейд изви едната си вежда. Яниф се ухили.

— Тадж Джайън ти благодари предварително от целия народ на Ма’ан, който, ако си спомняш, според кралския указ, е твой втори дом. И има голямо значение за рода Лодарес — или трябва да кажа, за честта на рода Лодарес, Трейд та’ал Кру.

Ноздрите на Трейд се разшириха, но той остана безмълвен.

— Най-сетне нещо! — Бригър вдигна ръце. — Цяло чудо е, че не пострадах докато ви чаках. Със сигурност щях да загубя поне три от превъплъщенията си.

Трейд отправи хладен поглед към буйния фамилиер, но агресивната му поза се промени леко. Той издиша възмутено. Цялата ситуация беше ясна за него. Да, беше хванат в капан.

— Ти си лукав стар…

Яниф поклати пръст с престорено обидено изражение.

— Ах-ах-ах!

Трейд не трепна.

— Въвлякъл си Джайън в това, защото знаеш, че честта ме задължава да не му отказвам!

— Не е така. Джайън вече беше замесен. Той те направи член на голямото си семейство, когато ти спаси живота му и този на неговата таджа Дженис. Освен това, сега си признат син на Кру, един велик воин на Чарл.

— Събития, в които подозирам, че ти също имаш пръст, Яниф.

— Не можеш да отхвърлиш тази молба.

Бригър явно изчерпа търпението си.

— Тръгваме ли, Чарл, или ще стоим тук цяла вечер, да си разменяме любезности? Да тръгваме, веднага!

Челюстта на Трейд запулсира. Той дори не погледна към досадния фамилиер. Очите му се стрелнаха гневно към Яниф и погледът му бе достатъчно красноречив.

Трейд никога нямаше да изтърпи Бригър, да не говорим да предприеме пътуване с него. Авиаранецът беше самотен човек, спокоен и бдителен по свой си начин, винаги много сдържан. Бригър със сигурност щеше да го докара до лудост.

Яниф се засмя и това още повече вбеси младия мъж. Той посегна към светлинната сабя на кръста си. Очите на стария мистик светнаха весело. Той се обзаложи със себе си затова колко време щеше да мине, преди тази двамата да се хванат за гушите. За да им „помогне“, следващите му думи бяха просто подправка към приготвянето на „яхнията от гърла“.

— Твоето благоразумие ще го държи далеч от неприятности, Трейд.

Трейд беше чувал това и преди. Но кога? А, да, точно преди Яниф да го изпрати в Ре-Гент-Ска Ан-Глия след Реджар. Това приключение беше довело до разкриването на неговата сила пред Гилдията! Младият мъж погледна към Яниф.

Гелфан, отегчен от цялата ситуация — а също така и гладен — реши да сложи край на всичко.

— Трейд та’ал Кру, Гилдията постановява да отидеш на Сполтам и да върнеш това фамилиерско момиче на Ма’ан.

Трейд срещна погледа на Яниф. Не, старецът не би могъл да иска това.

— Сега виждаш защо винаги избирам теб, Трейд — промърмори одобрително Яниф. — Ти все още не си ме разочаровал.

— Може би трябва да положа повече усилия.

— Някак си мисля, че всеки път го правиш — отвърна мъдро мистикът.

Трейд погледна към него, безмълвен и… оглушителен.

— Достатъчно! Аз заминавам, с или без теб, Чарл! — Бригър вече бе изхвърчал през вратата.

— Ще си ми много задължен за това, Яниф — изскърца със зъби Трейд.

Яниф кимна с глава.

— Настигни го, преди да е предизвикал някоя Галактическа война.

— Не мисля, че един фамилиер може да направи такова нещо.

— Сигурен ли си? — устните на Яниф потрепнаха. — Тогава не познаваш този фамилиер.

Трейд издиша шумно, после се обърна, за да последва забързания Бригър.

Яниф се ухили дяволито.

— В края на краищата, добър обрат, а, Боджо? Те вече са като най-добри спътници.

Боджо ухапа меката част на ухото му. Остро. Смехът на един магьосник беше нещо вълшебно. Чуеш ли го — или се смееш с него, или бързо търсиш спасение.