Дара Джой
Усещане за фамилиер (18)

Осемнадесета глава

Както обеща оберонецът, сполтамският скитник дойде да освободи Трейд малко след като търговците на роби тръгнаха, влачейки изпадналия в безсъзнание Бригър.

Трейд пое обратно към Авиара, а умът му беше натежал от случилите се събития. Не бе изненадващо, че Соша не се върна с него. Със своето мълчание, Яниф бе намекнал, че може да стане така.

Трейд вече съвършено ясно разбираше стария мистик, затова истинската причина да бъде изпратен на това пътуване сега му стана пределно ясна. Съвсем не е било заради Соша. Било е заради Бригър.

„Върви след него“, беше казал мъдрият му учител. „Преди да е предизвикал галактическа война“. Яниф тайно го бе зачислил като Чи’ин т’се Лю на огромния фамилиер. Според авиаранският закон, сега Трейд бе обвързан да бъде пазач на фамилиера. За пореден път старият мъдрец го беше впримчил в своята магьосническа игра и той бе уловен заради честта си в нея. Магьосникът го беше обвързал със собственото му обещание!

Сега заради чувството си за чест Трейд, бе принуден да открие и спаси Бригър. От това, което бе намекнал Яниф, много неща бяха изложени на риск.

Но откъде да започне?

Преди да тръгнат оберонците, Трейд беше чул водачът им да дава указания на един от групата: „Продай този на племето на Мъклак Каргиган. Той ще знае как да се справи с него. Каргиган ще го пречупи достатъчно, за да получи най-висока цена за него.“ Обаче Трейд знаеше, че Бригър не е човек, който може да бъде пречупен лесно. Не и този фамилиер. Той никога нямаше да се предаде. А това означаваше, че вождът на Петия клан на фамилиерите несъмнено ще бъде шибан непрекъснато с камшик, а дори и по-лошо.

Все пак имаше едно нещо, което оберонците не бяха отчели, когато оставиха Трейд окован да чака сполтамският просяк. Но въпреки че бе вързан физически, той все още можеше да броди. Зрението невинаги отслабваше от негативните полета около Тунелите.

В този случай, той беше в състояние да „наблюдава“ напредването на групата до момента, в който те влязоха в следващия Тунел. Така Трейд имаше отправна точка за своето търсене и горко на Мъклак Каргиган, когато го откриеше!

Но първо трябваше да се върне на Авиара, за да уведоми Династията на Мъдреците за тази ситуацията. Щеше да се изправи срещу Яниф, а след това да отиде за Бригър. Защото това беше начинът, по който трябваше да бъде написана историята.

Аях!

 

 

Яниф постави една чаша топъл „мир“ на масата пред Трейд.

— Това е жалко — фамилиер, който няма усет за посока — той седна срещу високия авиаранец.

— Можеше да ми споменеш за това, преди да се впусна в тази ваша авантюра — Трейд повдигна чашата към устните си и отпи от ароматната отвара.

Очите на Яниф, тъмни като най-тъмната нощ, просветнаха развеселено.

— И да бъда обвинен, че те отегчавам?

Трейд отговори на мистика с обичайното си безмълвно каменно изражение.

И все пак думите на Яниф прозвучаха в главата му. Тъжната истина беше, че хората често биваха хвалени и осъждани за различията си. Често поради еднакви различия при това. След подобаващо размишление, той изви вежди. Може ли истината да се превърне в неразгадаем парадокс?

— Ти си един интригуващ ученик, Трейд.

— Аз не съм твой ученик.

— Ах — Яниф погледна нагоре към гредите при внезапното изкрякване на Боджо. — Да, прав си, това е друга тема — той наля и на двама им по втора чаша „мир“. — И така Бригър следваше обичайното си поведение и сега се намира в опасност?

Трейд кимна.

— Смъртна опасност.

Старият мъдрец цъкна с език.

— Наистина трудно положение — той отпи от чашата си, чакайки Трейд да продължи.

— Очакваш от мен да го намеря, нали?

Яниф сви рамене.

— Както желаеш, Ученико-който-не-е-ученик.

Челюстта на Трейд се сви.

— Не играй своите игрички с мен. Заловиха го търговци на роби! Ще страда много. Ти самият никога не би позволил подобна мерзост.

Яниф отпи още една бавна глътка от чашата си.

— Това няма нищо общо с мен. Аз не дължа нищо на този човек… — той погледна хитро Трейд. — А ти?

Да. Трейд беше обещал на Бригър, че ще го спаси. Авиаранецът бе избран за пазител на фамилиера. Яниф добре знаеше това. Нещо повече, като даде думата си, той бе възприел поведението на рицар Чарл. Открай време Чарл и фамилиерите споделяха специална връзка. Магьосниците винаги ги защитаваха, а те им се отплащаха със специалните си умения.

Но с времето връзката се задълбочаваше. Тя беше от мистичен характер, и се засилваше все повече чрез силата притежавана от рицарите на Чарл.

Яниф се взираше в Трейд многозначително. Той опря длани на масата и се наведе напред.

— Не ме гледай така.

— Така? — Яниф остави чашата си, взе една древна книга със заклинания, която стоеше на масата и започна да я разглежда разсеяно.

— Ще отговориш ли на следващия ми въпрос?

— Да.

— Можеше ли да предотвратиш това?

Линиите върху лицето на Яниф се задълбочиха.

— Не.

Столът на Трейд одраска дървеният под, когато се изправи.

— Защо позволих това да се случи?

Няма нищо, по-дразнещо от кикотенето на един стар магьосник.

Ноздрите на Трейд пламнаха от раздразнение.

— Кажи на Гилдията, че няма да тръгна заради тях. Отивам, защото съм обвързан с клетвата си.

— И двамата знаем, че причината, поради която тръгваш, е защото имаш сърце, Трейд.

Скулите на сериозния авиаранец почервеняха.

— Достатъчно! Остави ме на мира, магьоснико! — той се втурна навън от къщата, затръшвайки вратата след себе си.

Яниф вдигна ръка, Боджо литна от гредата и кацна на рамото му. Старият магьосник погали нежно пухкавите пера любимият си крилат спътник.

— Никога, Трейд — прошепна той гласно, докато Боджо издаваше меки звуци от екстаз. — Никога.