Дара Джой
Усещане за фамилиер (17)

Седемнадесета глава

Трейд се пробуди под дразнещия поглед на Бригър.

— Ще те убия, фамилиере — ядосано изръмжа той, след това простена, когато собственият му глас предизвика вълни от болка в главата му. — Веднага след като успея да се изправя, си свършен.

Тъй като Трейд редовно заплашваше да го убие откакто бяха заедно, Бригър не изглеждаше особено загрижен. Освен ако… авиаранецът не го мислеше наистина този път.

— Трябва да останеш в съзнание, Чарл! — Бригър кимна към останалите същества, който го заобикаляха.

Когато се съвзе напълно, Трейд осъзна, че фамилиерът е окован към един грапав стълб забит в земята. Освен това, шестима търговци на роби от Оберон го пазеха.

Трейд се изправи на краката си бавно и несигурно. От силния удар главата му пулсираше. Той предположи, че и ушите му бучат — докато не осъзна, че влачи собствените си вериги след себе си. Ризата, светлинната сабя и пелерината му бяха изчезнали, вероятно откраднати, заедно с кожения ремък, който придържаше косата му. Изненада се, че са му оставили тракаса и ботушите.

Около Тунелните точки имаше негативни полета, вероятно нямаше да може да използва някоя от силите си, за да се измъкнат. Перфектен завършек на едно глупаво пътешествие!

Няколко кичура коса бяха паднали пред очите му, и го дразнеха. Ситуацията беше същата като на Молок, но без непрестанния пороен дъжд и проблясващия пейзаж. Той понечи да отметне косата от лицето си, а съзнанието му правеше опити да разбере абсурдността на случилото се. Може би ако беше казал на Бригър да скочи в някоя опасност, тъпакът щеше да се поколебае? Кръвта на Аях, никога ли не се сещаше първо да погледне, преди да действа?

„Изглежда попаднахме в капан, Чарл-който-не-е-Чарл!“

Трейд направи болезнена гримаса. Като връх на всичко, сега и крясъците на Бригър кънтяха в главата му. И дори на ум не спираше да вика. Наранената му глава туптеше безмилостно. Той я стисна в ръце с надежда за облекчение.

— Спри с това викане веднага!

„Чарл-който-не-е-Чарл, май попаднахме в капан!“

Този човек беше истински тъпак.

— Отново усещам „ние“ — отвърна безизразно той.

Един от търговците на роби хвърли на Трейд любопитен поглед, без да разбира за какво говори.

— На кого говориш?

Трейд го погледна и очите му бавно се разшириха. Изглежда ударът по главата, му бе размътил мозъка.

— Ти не го ли виждаш?

— Нагор Батис-с-с — търговецът на роби се изплю на земята и бързо погледна встрани. Подобно на пустинните номади на Зариан, оберонците бяха пословично суеверни. Лудостта ги правеше неспокойни.

Като се има предвид, че това бе Трейд, един от най-спокойните, логични, разумни рицари войни на Авиара, за Бригър представата беше доста комична. Фамилиерът избухна в смях. Пазачите незабавно опънаха веригите и смехът му бързо премина в ръмжене.

— Значи ти си воин на Чарл — проговори един от другите. Дрехите му го покриваха напълно и Трейд не можеше да види ясно лицето му. — Така си и помислих, за това взех необходимите предпазни мерки да те усмиря.

Трейд погледна към Бригър, който нарочно бе създал у тях впечатление, че е с воин на Чарл. Фамилиерът може и да нямаше чувство за посока, но — както Трейд бе започнал да разбира — беше хитър.

И по-проницателен, отколкото авиаранеца някога бе допускал.

Водачът се приближи бързо до Трейд.

— Не искам проблеми с теб, Чарл. Пазачите започват да осъзнават, че са нападнали рицар войн. Лошо стечение на обстоятелствата. Нямаме интерес да сме врагове.

Трейд мълчеше. Като всички могъщи воини, той проявяваше търпение и първо изслушваше. Още от начало Яниф го учеше: „… вслушай се в зрънцата пясък, Трейд, след това пресей тези зрънца през ума си, за да разбереш какво остава след тях“.

И така, той чакаше и отсяваше. И научи повече, отколкото мислеше, че е възможно.

— Платихме на един сполтамски просяк да дойде през Тунела и де ти освободи, след като си тръгнем — оберонеца се ухили, показвайки черна паст от изгнили зъби. — За да покажем доброто си отношение към Алианса.

Трейд хвърли проницателен поглед на търговеца на роби.

— Може би ще покажете добрата си воля, като освободите и двама ни веднага.

— Страхувам се, че това е невъзможно. Разбираш ли, ние имаме планове за твоя красив и силен приятел. Според знаците от вътрешната част на бедрото му, той е в разцвета на силите си. Има дълъг живот пред себе си. Дълъг живот в служба на империя Оберон.

Трейд игнорира водача и се обърна към Бригър:

— Позволил си им да погледнат вътрешната част на бедрото ти?

Той сви рамене.

— Очевидно техните мъже винаги се нуждаят от нещо, на което да се възхищават.

Веригите бяха издърпани по-силно. Бригър изсъска. Както всички фамилиери, той мразеше оковите, дори повече и от болката. Предстоеше му, обаче, да намрази и други неща.

Един от пазачите го сграбчи за косата и издърпа главата му назад. Мъжът се опита да излее някаква гъста течност в гърлото му. Бригър започна да се бори ожесточено. Огромният фамилиер почти успя да повали всичките шестима пазачи. Но оберонският еликсир не трябваше да бъде погълнат, за да бъде ефективен. Няколко капки попаднаха върху кожата му. Това беше достатъчно да го обезсили. В крайна сметка те успяха да го преборят и да излеят остатъка от наркотика в гърлото му.

Тази гледка вбеси Трейд, който винаги бе ненавиждал всякакъв вид несправедливост. Той затвори очи и се опита да извика силата в себе си, но беше безполезно. Негативното поле беше прекалено силно.

Бригър се опита да се фокусира върху Трейд, макар и очите му да бяха замъглени от наркотика.

— Не идвай да ме търсиш, Чарл!

Трейд се поколеба и смръщи чело.

— Още ли смяташ да ми казваш какво да правя, фамилиере?

Бригър се усмихна предизвикателно. „Ах, но аз току-що го направих!“

Може би Бригър наистина притежаваше допълнителна група „кани“.

Трейд се усмихна леко, щом осъзна, че този наркотик, не е същият, който бяха дали на Джайън Рен. Онзи беше блокирал напълно специалните фамилиерски сетива. Бригър все още можеше да изпраща своите мисли. И позволи на Трейд да го разбере. Нещо повече, като се имаше предвид количеството, което му бяха дали, огромният фамилиер не беше толкова упоен, колкото би трябвало да бъде. Бригър нямаше да бъде лесен противник за тези търговци на роби. И когато настъпеше време, щеше да се бори упорито. Вероятно до смърт.

Трейд извика към него:

— Постарай се да останеш жив, докато те намеря.

„Нямах представа, че те е грижа, Чарл-който-не-е-Чарл.“

Трейд сви рамене.

— Смисълът е много прост. Ако ще умираш, искам удоволствието да те убия да е мое.

Бригър изрева от смях, след това стана по-сериозен, отколкото Трейд някога го бе виждал.

Лавандулово аквамаринените му очи срещнаха тези на Трейд. „Не се бави прекалено много, приятелю.“

Авиаранецът кимна рязко.

— Имаш думата ми.

Уверен в себе си, Бригър се ухили подигравателно на похитителите си, докато го влачеха.

— Какво ще кажеш, преди да започнем това пътуване да поиграем на една игра „хвани и убий“?

Търговецът на роби от дясно го удари по главата, и го повали в безсъзнание. Трейд направи гримаса. Щеше да е най-добре да открие безочливия фамилиер бързо, преди той да предизвика похитителите си да го убият.

Водачът на оберонците каза:

— Смятай го за мъртъв, Чарл, — ти и всички, които го познават. Веднъж, след като го вземем в нашите светове, той ще бъде изгубен завинаги. Ще изчезне. Най-добре забрави за намерението си да го освободиш. От този ден нататък той е наша собственост. Ние не се отказваме от това, което ни принадлежи.

Трейд не се притесни от съвета на оберонеца.

— Всъщност, аз се опитвам да реша кое да направя първо…

— Първо?

— Да намеря него или да намеря теб.

Думите на Трейд постигнаха голям ефект върху оберонеца и той се разтрепери от страх.

— Ще направиш добре да запомниш, че Чарл не са добре приемани в Оберонската империя. Естествено, ние нямаме желание да се замесваме с такава велика сила, и все пак трябва да се запиташ, какво може да му се случи на един Чарл, който идва неканен в нашите светове, да наложи своите порядки.

— Ще рискувам — каза Трейд тихо право в лицето на търговеца.

Оберонецът пребледня.

— Има такива планети, които не са членове на Алианса и няма да погледнат благосклонно на подобни действия. Те могат да обмислят отново желанието си за присъединяване към вашия Алианс. А това ще има последствия. Но… всеки е свободен да избере страна. Кой може да каже какво ще се случи…

Определено не и Трейд. Той се взираше мълчаливо в оберонският водач.

— … и всичко това само заради един вечно крещящ фамилиер? Считай, че ти правя услуга, рицарю. Ние оберонците се грижим за нашите приятели Чарл, предпазвайки ги от това потенциално и катастрофално неудобство.

Трейд мигновено се фокусира върху думите му, но не заради заплахата, която съдържаха. А заради предупреждението на Яниф, което съвпадаше с думите на оберонеца. Простичко и както винаги мъдро старият му учител му бе казал само: „Върви сега след него. Преди да е предизвикал галактическа война.“