Дара Джой
Усещане за фамилиер (15)

Петнадесета глава

Бригър обяви, че ще остане със Соша достатъчно дълго, за да се увери, че на сестра му са предоставени всички удобства, които смяташе, че тя заслужава. Или с други думи, искаше да се убеди дали „сполтамеца“ осигурява на Соша всеки лукс, който тя пожелаеше. Което в действителност означаваше — каквото той желае.

Да се каже, че издръжливостта на Даксан Саин бе поставена на изпитание би било твърде меко. Непрекъснатите изисквания на Бригър докараха златокосият мъж до ръба на лудостта.

Трейд не можеше да разбере гледната точка на Бригър за ситуацията. Той продължаваше да го нарича „сполтамеца“ и то право в лицето, което дразнеше другият мъж безкрайно. Освен това подозираше, че отношението му едва ли щеше да се промени някога. И нямаше никакво значение, че мъжът бе фамилиер. Не и за Бригър. Шинар и шинджи.

— Брат ти ме подлудява.

Устните на Даксан се плъзгаха по страничната извивка на шията на Соша.

— Трябва ли да говорим за него сега? — тя намигна на очарователния си съпруг, потърквайки бедрата си в очертаните мускули на корема му. Кожата му беше кадифено гладка, а мускулите под нея твърди.

Великолепната му грива отново беше прихваната със спираловидна лента. Украсените с мъниста краища се движеха по ключицата й, като пораждаха множество възбуждащи ласки след себе си. Колкото и да харесваше Соша косата му свободна, спираловидните ленти бяха невероятни. Миналата вечер, Даксан й бе показал няколко техни интересни приложения, които тя не мислеше за възможни. Само при мисълта за това в нея се надигна възбуда.

Даксан беше започнал да показва истинските си възможности в изкуството да доставя удоволствие. В сексуално отношение, той беше опустошителен. В него имаше властна, интензивна черта, която се превръщаше в пламенност, когато беше с нея. От собствен опит, Соша знаеше, че всеки фамилиер има уникално умение в правенето на любов. Преживяването винаги бе незабравимо.

Но Даксан… Ами, той бе създаден точно за нея. Младата жена обичаше начина, по който той я докосваше!

— Кога да го обсъждаме тогава? — Даксан потри брадичката си по върха на главата й. — Той ме държи под око през всяка една минута от деня! Не позволявай небрежното му държание да те заблуди, Соша. Ако случайно изляза на някой от балконите — той е там! Залепен за стола, като че ли винаги е бил там!

Соша сложи ръка на устата си и се изкикоти.

— Не се смей. Когато отида в кухнята, той е облегнат на стената, и се преструва, че гледа как зота приготвя храната.

Соша извъртя очи.

— Сигурно си въобразяваш, Даксан.

— Така ли? Тази сутрин, когато излязох от спалнята, за да отида на долния етаж, той беше в коридора.

— Е, и? Може би той също е излизал от стаята си?

— Беше се излегнал пред прага на вратата ни.

Соша почеса брадичката си.

— Мястото беше ли огряно от слънцето? Той обича да прави това в…

— Соша!

— Нищо не мога да направя по този въпрос, Даксан. Той е водачът на нашия клан и…

Ноздрите му пламнаха. Главата му се наведе докато носовете им се докоснаха.

— И какво?

— Той е мой брат — вдигна рамене тя.

— Ммм — Даксан потърка носа си в нейния. — Не може ли поне за няколко дни да го приспя с един хубав бой. Уверявам те ще му се отрази добре.

Соша се усмихна, когато твърдият му член се притисна между бедрата й. Съпругът й беше раздразнен — но не се бе разсеял от основната си цел. Истински фамилиер.

— Ще го обикнеш, ще видиш.

— Ще се наложи да ме убедиш — зъбите му уловиха долната й устна във фамилиерско любовно ухапване, познато като целувката на котенцето. След това бързо близна върха на ухото й. Устните му трепнаха развеселено при звука на смеха й.

Котката в нея се усмихна подканващо.

„О, аз съм много добра в убеждаването, съпруже“.

Даксан изръмжа, приемайки предизвикателството. „Нека видим тогава, колко си добра в действителност“.

Соша беше повече от щастлива да му покаже колко е добра в изкуството на убеждаването. Скоро той крещеше на глас своята убеденост, въпреки че отказваше да го признае.

Крещеше на стените. На тавана. На пода. И странно, дори на централната колона в стаята.