Дара Джой
Усещане за фамилиер (14)

Четиринадесета глава

Педантичният зот не се нуждаеше от втора покана. Той бързо мина през вратата в края на салона, а опашката му бясно се въртеше зад него.

Даксан насочи леденият си поглед към неканените гости. Макар че думата „гости“ изобщо не им подхождаше.

Единият от тях изпъна широките си рамене, отметна глава назад и обяви високо:

— Аз съм Бригър от Петия клан на фамилиерите! Ти държиш сестра ми и настоявам да я пуснеш веднага!

Даксан изсумтя толкова развеселено, че можеше да се чуе дори на горния етаж.

Това със сигурност не бе реакцията, която Бригър очакваше.

— Знам кой си, Бригър от Петия клан.

— Е, аз не те познавам, сполтамецо, но ако веднага не ми предадеш сестра ми, много скоро ще бъде без значение кой си.

— Винаги ли нареждаш така гръмогласно, Бригър? Трябва да знаеш, че незаконното нахлуване в чужда собственост е доста добра причина, за да те осъдят.

— Опитах се да му го обясня. Казах му, че е безсмислено — още един мъж влезе в къщата. Той имаше високомерното, властно държание на воин на Чарл.

Даксан изви вежди. Какво правеше този войн рицар с фамилиера Бригър? Той нямаше никакво желание да намесва Чарл в това! Особено някой, който изглеждаше толкова застрашително, като този зеленоок мъж срещу него. Авиаранеца не беше в настроение за битка, но все пак в очите му затанцуваха искри. А той е могъщ. Въпреки потенциалната опасност, силните мистични сили бяха приятна утеха за всеки фамилиер. Привлекателен и опасен. Фамилиерите винаги се чувстваха привлечени от тази комбинация. Затова с течение на времето, те се бяха съюзили с магьосниците от Авиара.

Силата му вероятно даваше отговор на въпроса защо Бригър пътува с един Чарл, но не обясняваше защо бе необходим.

— Бригър, сестра ти не ми е казвала, че нейни защитници ще са воин на Чарл, и фамилиер, който си мисли, че притежава две групи от сетивата „кани“.

Трейд го поправи веднага:

— Аз не съм Чарл.

Даксан беше изненадан.

— Имаш дарбата, но не и свещените права? — той не беше сигурен, но усещаше, че нивото на силата му, като че ли бе много над пет. Даксан никога не бе чувал за авиаранец с такава мощ, който не е Чарл. Беше любопитен да узнае как е допуснато подобно положение. А знаеше, че Висшата Гилдия бе много стриктна за тези неща.

Трейд пренебрегна въпроса на другия мъж по типичния си маниер, като продължи да гледа напред с каменно изражение.

— Виждаш ли какво трябва да понасям? — промърмори на себе си Бригър, възмутен от държанието на Трейд, като се опитваше да съзре нещо в сенките на коридора, и да получи по-добра представа за „домакина“ си. — Но си прав, че притежавам две групи сетива „кани“.

Трейд изви едната си вежда към Бригър. През последните няколко дни бе научил, че фамилиера има извратено чувство за хумор. Явно живееше, за да прави възмутително нелепи изказвания.

Бригър погледна към Трейд и каза с измамна сериозност:

— Е, Чарл-който-не-е-Чарл, не си ли чувал, че такива допълнителни способности явно идват от сполтамците, които нямат никакви. Изгубили са ги заради безстрастната логика, към която се стремят — той отново се обърна към Даксан. — А сега ми кажи, кой си? Излез от сенките, за да можем да видим кого трябва да убием.

Ние? Трейд хвърли на Бригър още един кос и многозначителен поглед. Убийството на невъоръжен човек облечен в роба, и то в собствения му дом му изглеждаше малко крайно. Въпреки че, при определени обстоятелства идеята можеше да стане привлекателна… Той погледна отново към Бригър, само че този път погледът му беше замислен. Дали мъжът облечен в роба можеше също да се похвали с две групи сетива „кани“.

Да, това щеше да е приемливо за него. Трейд пренебрегна фантазията си. Неохотно. И каза:

— Не чу ли опита ми за дипломатичност в началото, Бригър?

Фамилиерът се ухили дяволито.

— Честно казано, не ме е грижа — той очерта кръг с ръка във въздуха. Шинар и шинджи, — защото няма никакъв смисъл за мен.

— Това не ме изненадва — беше очевидно, че Бригър никога не изпълнява доброволно план, който не харесва.

Ясно бе, че тази ситуация по-скоро щеше да се усложни, отколкото подобри. Трейд скръсти ръце на гърдите си и се облегна на рамката на вратата. Или каквото там беше останало от нея след Бригър. Понякога не можеше да се направи нищо, освен да се наблюдава развитието на глупостта. Авиаранецът въздъхна, след това попита Даксан:

— Обядвахте ли вече?

— Дали съм обядвал? — примигна Даксан. И двамата ли бяха луди?

— Разбирате ли, чувствам се по-добре, когато убивам хора, преди да са обядвали. Изглежда много коравосърдечно да сложиш край на живота на един човек, след като се е нахранил. Храната прави противника муден. Няма много борчески дух в него.

Въпреки, че говореше с напълно сериозен тон, зелените очи на авиаранеца проблясваха все така леко в нещо, което би могло да се нарече само черен хумор.

— Така че ако сте обядвали — продължи той, — вероятно ще изчакам до утре, за да ви убия.

— Тогава определено съм обядвал — Даксан излезе от сенките на нишата.

За пръв път Бригър онемя. Но това не продължи дълго.

— Ти-и?!

Устните на Даксан се извиха нагоре и той наклони глава в поздрав.

— Нямах представа, че фамилиерите са толкова добре подсигурени, Бригър. Моите почитания към твоя клан. Или… си избягал, без да те усетят?

— Какво правиш тук? — ядоса се Бригър и се извърна от Даксан към Трейд. — Какво прави той тук?

Все едно Трейд бе длъжен да знае.

Без да се помръдва от рамката на вратата, Трейд само сви рамене. Нямаше никаква представа и не беше склонен да се задълбочава в това повече. Освен ако не се наложеше, естествено.

Даксан направи знак към Трейд:

— Влез вътре и затвори вратата зад себе си, преди целия град да узнае за присъствието ви.

Той се отдръпна от рамката и опита да затвори вратата. След няколко опита дъската се наклони на една страна, но остана на място.

— Вие двамата как стигнахте до тук, без да ви забележат? — Даксан затвори очи. — Или може би греша?

— Нека просто да кажем, че Бригър се движи много бързо. Можеш да добавиш и това към всичко останало. А и не мисля, че някой му обърна по-особено внимание.

Даксан съсредоточи изцяло вниманието си върху високия авиаранец.

— А ти си?

— Трейд та’ал Кру.

Кехлибарените очи на сполтамеца се разшириха, щом го разпозна. Той беше известен само с част от името си. Това не беше изненадващо за Трейд. Кру беше известен рицар на Чарл, а Трейд бе легендарен майстор на острието.

— Не бъдете толкова сигурен, че той не е бил забелязан. Търговците на роби никога не се виждат, но са навсякъде.

Трейд кимна, като благодари на непознатия за предупреждението. По отношението му си личеше, че не представлява заплаха за Бригър или сестра му. Явно нямаше никакво намерение да им навреди. Трейд се обърна към Бригър:

— Имаш ли нещо против да ми кажеш кой е нашият „домакин“, тъй като ти очевидно го познаваш?

— Неговото име е Даксан Саин и е добре познат на семейството на Джайън Рен. Този човек не искаше да се подчини на правилата и напусна Ма’ан точно след Празника на магьосниците, доколкото си спомням.

Трейд слушаше внимателно думите на Бригър. Празникът на магьосниците беше фамилиерски празник, с който те почитаха Династията на Мъдреците. Цялата Висша гилдия на Авиара присъстваше всяка година.

Той се обърна и проучи внимателно Даксан.

Въпреки че малцина знаеха — освен неговия стар учител Яниф — Трейд притежаваше Зрението. Той се съсредоточи върху богато украсената лента на ръката на сполтамеца.

Едно авиаранско устройство, притежаващо необикновена способност. Плетеният дизайн беше сложен. Само мистик от високо ниво имаше дарбата да създаде такъв вид енергиен модел. Това бе рядко, и трудно за постигане, защото прикриваше действителността. За да се направи, магията трябваше непрекъснато да изкривява фундаменталната реалност, която заобикаляше този, който я носеше.

Устройството изискваше редовно „захранване“ от магьосника, който го е създал. Само шепа магьосници имаха способността да възпроизведат такова устройство. Още по-малко можеха да го зареждат непрекъснато.

Трейд мислеше, че тези устройства са строго контролирани от Висшата Гилдия. В неподходящи ръце — или за лоши цели — статичната магия можеше да се окаже пагубна.

И така, кой го бе дал на този фамилиер?

Той се приближи до Даксан и повдигна ръката му, тази, на която стоеше лентата. Дъги от сияйна енергия потекоха от пръстите на Трейд към лентата и очите на Даксан разкриха истинските си цветове.

— Интересно — промърмори Трейд. — Мога ли да попитам кой ти даде това?

Даксан срещна погледа на Трейд, но не отговори. Авиаранецът не беше изненадан. Той пусна устройството, а зелено кехлибарените очи на домакина им се скриха отново.

— Ще те притесня ли ако те попитам какво правиш на Сполтам, или няма смисъл да си губя времето?

Даксан остана безмълвен.

— И аз го помислих, въпреки това трябва да подчертая, че ти…

— Той е престъпник! — Бригър пристъпи напред. — Няма нужда да ти обяснявам в какви неприятности се е забъркал. От всичко, което знаем, не е изключено той да работи с търговците на роби от Оберон. Къде е Соша?

— Тук съм, Бригър! — приятният глас на сестра му се понесе по коридора от горната част на стълбището. Тя ги наблюдаваше от балкона, а дългата й черна коса се развяваше над парапета като блестящ абаносов водопад.

Тримата мъже се спряха едновременно, за да се насладят на гледката на невероятно красивото момиче.

Даксан почти измърка, когато си припомни обвитата около него копринена коса. Чистото й ухание. Сякаш чувствени въжета го придържаха към нея точно както си го бе представял. Беше се свързал с нея миналата вечер по един толкова привлекателен начин. Планираше да извърши много изобретателни неща с косата й за в бъдеще. Ако доживееше да види Ма’ан отново.

— Слез веднага, Соша! Трябва да се връщаме у дома. Можем да обсъдим това твое глупаво приключение по-късно — очевидно Бригър нямаше намерение да губи време, за да я отведе обратно на Ма’ан.

Соша почувства порив да одраска този глупак. Ама че безразсъден, дебелоглав брат!

— Това е невъзможно, Бригър — Соша притича надолу по стълбите, а движенията й бяха като на перце понесено от вятъра.

Бригър скръсти ръце на гърдите си и нервно потропа с крак.

— И защо да е невъзможно?

— Един момент — прекъсна ги Трейд. — Първо трябва да разбера повече за това защо този човек носи авиаранско устройство…

— Защото, скъпи братко, ние сме женени!

Тази новина бе твърде ужасна за Бригър, за да може да я разбере.

— Какво? — изрева той, като местеше поглед между двамата.

Не можеше да се отрече, че този ренегат, Даксан бе обгърнат от аура на доволство. И ако той говореше истината, явно неговата сестра също.

Бригър се опита да пренебрегне последната част, приблизително по същия начин, по който игнорираше понятието дипломация. Соша владееше добре шийнар и шинджи, но Бригър беше експерт в това. Ако нещо не му харесваше, той даваше най-доброто от себе си да го игнорира.

— Не и той! Не ми казвай, че е така! Соша, той е мошеник! И освен това, винаги кара косата ми да настръхва по краищата. Не го харесвам!

Соша вирна брадичка и изръмжа към брат си.

— Тогава е чист късмет, че не ти си женен за него! Ще го приемеш в нашия клан, скъпи братко, защото той ще се върне, за да живее с нас в нашия дом!

Даксан вдигна вежди, след това потри лицето си с ръка, докато ги слушаше как се карат.

— Престъпник ли си? — попита Трейд обнадеждено.

— Не.

Ноздрите на авиаранеца пламнаха от досада и скука. Но братът и сестрата не им обърнаха никакво внимание, защото бяха твърде заети да спорят.

Соша се присмя на нелепите аргументи на Бригър.

— Няма значение дали е престъпник, той е мой съпруг!

Даксан тъкмо понечи да се усмихне на застъпничеството й, когато тя добави:

— Негодникът ще се върне с нас на Ма’ан! И ще е най-добре да се научиш да го наричаш брат!

Бригър зяпна от възмущение. Трейд си помисли, че изражението му подхожда. Нещо повече, караше го да мълчи. Даксан, обаче, имаше да каже нещо по въпроса.

— Не, няма.

Нито братът, нито сестрата го чуха.

Трейд ги наблюдаваше с опасен блясък в очите. Сега можеше да се намира в дома си, и да върши нещо полезно. Като да почисти ноктите на своя фитзгър. Със сигурност си заслужаваше повече от това. Как можа да допусне да се стигне до тук? А, да. Яниф.

— Не може да дойде! — Бригър вдигна ръце във въздуха. — Той е престъпник!

— Не това е причината да… — опита се да ги прекъсне Даксан, но не успя.

— Пфу! — Соша махна ръка пред носа на Бригър. — Тогава Джайън Рен трябва да го оневини.

— Джайън! — изрева Бригър. — Ще бъдеш късметлийка, ако краля не те изгони след това, което направи!

В този момент Даксан покани с жест Трейд да седне. Нямаше никакви признаци, че битката ще затихне скоро.

Двамата мъже седнаха един срещу друг. Трейд спокойно наблюдаваше как брата и сестрата ръмжат, крещят, съскат, реват и си викат един на друг.

— А аз мислех, че тези от Династията на Мъдреците са луди, когато ме изпратиха с него — промърмори той замислено. — Сега не съм толкова сигурен. Той е заплаха за всички около себе си!

Даксан се усмихна.

— Чувал съм за твоите „отношения“ с Висшата Гилдия. Сигурно много те дразни мисълта, че те могат да се окажат прави — дори само веднъж.

Трейд рязко извърна глава към Даксан. И той както всички фамилиери, не пропускаше възможността да подразни някого. Нефритовите очи на Трейд заблестяха.

Даксан се засмя.

— И така, Даксан Саин, ти работиш за тадж Джайън и за кой още?

Усмивката на лицето на фамилиера угасна.

— Много си хитър за авиаранец.

— За това Яниф изпрати мен на това важно пътуване.

Този мъж определено притежаваше остър ум. Даксан вдигна ръце с дланите нагоре, сякаш казваше „какво мога да кажа“.

— Според мен кралят те е изпратил на Сполтам, за да се внедриш при тези хора и да установиш какво е нивото на заплаха, което съществува за Ма’ан, ако има такава.

— Започна да ме впечатляваш, Чарл.

— За това е трябвало да напуснеш Ма’ан като престъпник, за да избегнеш съмненията.

Даксан примигна.

— От това, което разбрах, прекарал си на Сполтам доста време.

Отговорът на Даксан беше леко колеблив.

— Да.

Трейд кимна.

— Интересно.

Зад тях една урна прелетя във въздуха и пропускайки Бригър се насочи към дясното ухо на Трейд.

Той не се предпази от удара, а извади плавно светлинната си сабя и раздроби урната миг преди да се разбие в главата му.

Оръжието бе прибрано и върнато обратно в колана още преди първите парчета да паднат на пода.

Трейд продължи спокойно разговора си, сякаш не беше станало нищо.

— Лентата, която носиш на ръката си е доста сложна. Никога не съм виждал нещо подобно до сега. Съществуват само няколко човека, които имат силата да създадат толкова сложна тъкан. Кажи ми кой ти я даде?

Даксан се облегна назад върху стола си и подпря с ръка брадичката си.

— Знаеш ли, имаш рефлекси на фамилиер, това е доста необикновено.

Трейд не беше човек, който можеше да бъде отклонен. Особено когато бе толкова наблюдателен. Той мигновено завъртя светлинната сабя край гърлото на Даксан.

— При повечето оръжия точността е най-важна.

Даксан дори не мигна.

— Не искаш да направиш това, приятелю — каза той тихо.

— И защо?

— Първо, защото ще те убия преди острието ти да докосне шията ми.

Трейд изви вежда.

— Всички така казвате. Каква е другата причина?

— Ако все пак успееш да ме победиш, след това ще ти се наложи да се справяш със Соша — ухили се широко Даксан.

Мъдрите му думи разколебаха Трейд. Изглежда фамилиерката не се вслушваше много в разума, особено щом нещо не ставаше, както тя го иска. Много приличаше на брат си. Би било глупаво да я провокира. Той я погледна през рамо.

В този момент Соша държеше ръката си с извити нокти пред лицето на брат си, заплашвайки да го издере безмилостно. Трейд повдигна лявата си вежда.

Даксан знаеше, че авиаранеца ще се справи много добре със Соша — ако се наложи. Но дали искаше? Това беше съвсем друг въпрос.

Въпреки страшната заплаха с „необузданата Соша“, зеленоокият мъж продължаваше да държи острието до гърлото му. Даксан беше впечатлен.

— Разбира се, съществува и новият ми брат Бригър и неговите две групи сетива „кани“.

Миглите на Трейд трепнаха веднъж.

Даксан изсумтя. Намираше това за забавно.

— Поне той не е част от твоето семейство. Представи си моят шок, когато слязох по стълбите.

— Не съм сигурен, че не е част от моето семейство — и това е, което ме притеснява — пошегува се в отговор Трейд.

Даксан отметна глава назад и избухна в смях.

Трейд прибра острието. Обаче си спомни как Бригър бе казал, че Даксан е престъпил закона точно след Празника на магьосниците.

Връзката не изглеждаше случайна и Трейд трябваше да разбере истината. Беше му заложено в характера винаги да се връща към онова парче от пъзела, което не съответстваше.

— Яниф ли е този, който ти даде лентата?

Даксан дълго се взира в него, преди да проговори.

— Толкова ли е важно за теб да разбереш?

— Да.

— Ти вярваш, че е бил Яниф?

— Да.

— Това безпокои ли те?

Трейд се замисли, преди да отговори.

— Безпокойство не е най-точната дума.

— Хммм — Даксан преметна глезен върху коляното. — Джайън често ми е казвал, че в повечето случаи е по-добре да не си запознат с работите на магьосниците, защото това знание може да ти донесе скръб и печал.

— Предпочитам да се навъртат около мен, вместо да живея с илюзии.

— Нещо ми подсказва, че ще се навъртат около теб, рицарю.

Трейд не каза нищо.

Даксан въздъхна. Чарл бяха странна раса. Дори когато твърдяха, че не са Чарл. Никога не разкриваха пред другите какво мислят. И този Чарл нямаше да го направи.

— Много добре, ще ти кажа, но се считай за предупреден. Това наистина може да опечали сърцето ти.

Трейд се стегна.

— Давай.

Даксан докосна сложната плетеница върху лентата на ръката си.

— Това не е работа на Яниф.

Трейд очакваше да чуе името на мистика седмо ниво, познат още като магьосника, направил това. И сега сърцето му се изпълни с печал — точно както беше предрекъл фамилиера.

С подозрителността си не помагаше на Яниф, а старият магьосник очевидно значеше за него много повече отколкото бе склонен да признае. Като дете Трейд бе игнориран от Гилдията и от повечето авиарански фамилни родове. Тогава Яниф го взе, като свой ученик, а по-късно, се бе противопоставил на Династията на Мъдреците като го призна за свой син.

Порядките на Чарл бяха заровени дълбоко в него. До този ден той никога не бе отказвал каквато и да е молба, отправена от стария мистик. Хитрият магьосник успяваше да го вкара в своите планове.

Все пак ако не беше Яниф, тогава кой?

Само шепа магьосници от Висшата Гилдия притежаваха този вид сила. Създаването на такова устройство щеше да отнеме месеци и да доведе до значително отслабване на магьосника по време на сътворяването. Да не говорим за непрекъснатото изтичане на силите му.

Може Яниф да не е създал лентата, прошепна един глас в Трейд. Може би е поръчал на някого да я направи.

Въпроси. Все повече въпроси! Трейд не беше сигурен защо отговорите им са толкова важни, но знаеше, че е така.

Даксан наблюдаваше внимателно играта на мисли, която преминаваше през чертите на лицето на другия мъж. Само един фамилиер беше в състояние да различи и най-малката промяна в настроението, а този авиаранец беше истински майстор в прикриването на емоциите си.

Тук имаше повече, отколкото Даксан искаше да научи — все пак, той не беше Чарл. И имаше достатъчно проблеми, с които да се справя. Даксан се опита да хвърли светлина по въпроса.

— Естествено, за да изясним историята, Трейд та’ал Кру, фамилиерите всъщност не притежават две групи…

Трейд вдигна ръка.

— Това е повече, отколкото бих искал да зная.

Стаята зад тях изведнъж притихна.

Трейд се обърна любопитен да види дали двамата вече не са се избили един друг, за да може той най-накрая да се прибере вкъщи.

Сцената пред очите му го изуми. Братът и сестрата се прегръщаха и се усмихваха.

Очевидно, след като ръмженето и съскането беше приключило, всичко бе забравено. Двамата сияеха като щастлива двойка хармонизирани кристали.

Трейд примирено въздъхна.

Широко ухилен Бригър, заяви:

— Сестра ми и аз постигнахме съгласие! Престъпникът, който няма гордост, ще дойде с нас у дома!

Даксан се изправи веднага.

— Не, аз няма да се върна на Ма’ан.

Соша тръгна към него, а усмивката върху лицето й угасна.

— Но, Даксан, ти трябва… — тя се спря, не беше много сигурна какво да каже, за да го убеди да дойде с нея. Той познаваше тялото й, но тепърва щеше да опознае съзнанието й изцяло.

— Соша — Даксан докосна с длан лицето й. — Аз съм тук по заповед на Джайън Рен. Не мога да си тръгна.

— Ти… ти искаш да кажеш, че не си извън закона?

Той поклати глава, след това се наведе, и устите му докоснаха леко нейните.

— Не — въздъхна той. — Опитвам се да помогна на народа ни. Тунелът между Сполтам и Ганакри крие опасност за нас. Ако Сполтам обедини силите си с Ганакри, нашият народ ще бъде в още по-голяма опасност, както и Алианса. Трябва да остана тук, Соша.

Тя прехапа устни и сведе поглед.

— За колко време, съпруже?

Ръцете му уловиха нейните и ги поднесоха към устните му. Вече беше влюбен в нея. Вече чувстваше болката от раздялата им. Без нея до себе си, щеше да умира по малко всеки ден.

Но народът му имаше нужда от него и всички те щяха да се жертват, за да оцелеят.

— До момента, в който Сполтам или влезе в Алианса, или се обърне срещу нас. Няма друг начин. Аз съм очите и ушите на кралската династия.

— Тогава ще остана с теб, Даксан Саин.

Почувства предложението й като удар. Знаеше, че тя не харесва много този свят — и с право. Беше преследвана и почти поробена минути след пристигането си. Точно тогава, той бе видял всичко онова в нея, което винаги бе жадувал да открие в половинката си. В интерес на истината, беше полудял по нея от момента, в който я забеляза за първи път да скача от сергия към сергия на пазара, причинявайки хаос навсякъде, където стъпи. Смеейки се през цялото време.

Заради смеха й би направил каквато й да е жертва. Защото звукът на този смях, толкова чист, толкова непринуден, толкова щастлив, представляваше всичко фамилиерско, за което си заслужаваше да остане и да се бори за оцеляването им. Сега бе принуден да задържи всичко в сърцето си. Съпругата му все още не знаеше какъв е той наистина. Не знаеше, че бе способен на всяка щуротия, само за да види усмивката й. Или че понякога плаче тайно, когато мислите му се отклоняваха към изгубеното му семейство. Но щеше да дойде време, когато всички те щяха отново да бъдат свободни и неговите деца щяха да си играят под светлината на многото различни слънца.

„Сигурна ли си за това, Соша?“ Той изпрати мисълта си тайно към нея.

„Да. Ще остана с теб, Даксан“.

„Ще бъде опасно“.

„Аз съм фамилиер. Аз живея в опасност“.

Той я погледна с гордост.

„Ще трябва да стоиш скрита. Моята лента няма да действа върху теб“.

„Никакви разходки до сакри?“

Той се засмя.

„Не. Особено на сакри“.

„Дори и един път?“ — попита тя, забавлявайки се с него по начина, по който се забавляваше нейният вид.

„Дори и един път. Мислиш ли, че ще те изгубя заради някакви търговци на роби?“ Езикът му се плъзна игриво между пръстите й.

„Винаги можеш да кажеш, че съм твоята фамилиерска робиня за любов“.

Той спря, за да я погледне над съединените им ръце.

„Хората ще бъдат по-склонни да приемат за вярно обратното“.

Дъхът на Соша секна от откритото му изражение. Съвършените, интелигентни черти на лицето му я очароваха. Мъжът, който беше неин съпруг, бе истинска загадка. Хитър, но методичен. Чувствен, но контролиран. В тъмните часове на нощта беше също толкова необуздан, като всички фамилиери… и все пак беше невероятно чувствителен любовник. Нещата, които Даксан правеше с нея, неща, които тя никога не…

Сърцето й се разтуптя, когато погледна в очите му. В този миг разбра, че двамата ще открият толкова много страст, толкова много любов заедно. Те бяха пълни противоположности, но си пасваха идеално. Той беше нейното приключение!

Соша се обърна към брат си без колебание.

— Реших да остана тук, на Сполтам със съпруга си.

Бригър се взря в сестра си втрещено.

Трейд безмълвно броеше секундите, през които думите щяха да достигнат до съзнанието на едрия фамилиер. Едно, две, тр…

— Не можеш да останеш тук! Това е твърде опасно! Аз няма да го позволя!

За момента Трейд не смяташе, че Бригър ще пострада от ината си, така че реши да се отдаде на просвещение. Той взе от масата до стола си една дебела книга. Нямаше значение, че не може да чете на сполтамски. Докато Бригър свикнеше с очевидната истина, той най-вероятно щеше да е усвоил и сполтамската писменост. Вдигна краката си на отсрещния стол и ги кръстоса.

Даксан не беше толкова търпелив, колкото авиаранеца. Той пристъпи напред и се изправи лице в лице с тъмнокосия фамилиер.

— Сигурно ще се радваш да узнаеш, че съм съгласен с теб. Сполтам е опасен за нея. Смятам, че тя трябва да се върне на Ма’ан. Въпреки това, Соша взе своето решение и аз съм длъжен да го уважа. Сестра ти ще остане на Сполтам с мен. Най-добре е да го приемеш сега, за да избегнем проблеми по-късно. Искам да разбереш и още нещо, Бригър… никога няма да приема заповед от теб.

Това изявление не бе особено подходящо, точно за този фамилиер, заключи Трейд и отвори първата страница на книгата.

Както се очакваше, челото на Бригър се смръщи зловещо.

— Наистина? А в чие семейство ще влезеш, когато се върнеш на Ма’ан? Ммм? Ти нямаш свое, доколкото си спомням. Това е моят клан и ще бъдеш допуснат в него ако ние, тоест аз, реша така.

На челюстта на Даксан трепна един мускул. Това бе вярно, той нямаше останали близки роднини. Те бяха сред първите изчезнали фамилиери. Може би, подобно на него, те винаги бяха избирали най-опасните, много отдалечени места за изследване?

Той се бе зарекъл да отмъсти за загубата им, и това бе една от причините да бъде очите и ушите на Джайън в най-опасната от всички мисии.

И все пак, фамилиер без клан беше малко повече от ренегат. Такива фамилиери бяха наричани самотници и ги смятаха за опасни, затова те бяха верни само на себе си.

Думите на Фамилиера го нараниха повече, отколкото Бригър предполагаше, макар че той едва ли го бе направил умишлено.

— Тогава ще поставя началото на свой собствен род. Може би има още няколко души, останали от клана…

Бригър установи това, което искаше да разбере. Даксан имаше дух. И това му хареса.

— Няма да направиш подобно нещо. Ще дойдеш в моето семейство, към което ще принадлежиш и ще ти хареса!

Позата на Даксан се отпусна.

— Много добре тогава.

Сблъсъкът бе предотвратен. Трейд се наклони в стола си, с изпънати крака и скръстени ръце. Затвори очи. Пътуването с Бригър се бе превърнало в един непрекъснат спор за всичко. Трейд отказваше да си спомня това, през което бяха преминали, за да се освободят от тинестото тресавище на Молок. Липсата на чувство за ориентация на фамилиера изглежда бе компенсирана от безкраен запас от енергия.

— Сестра ти ще помогне на вашия род, Бригър. При тези обстоятелства, тадж Джайън най-вероятно ще погледне със снизхождение на прегрешенията й — Трейд преплете пръсти зад врата си и се протегна. — Бягството й от Ма’ан вероятно е било неизбежно. Тя е била отредена за съпруга на Даксан. Дори кралят не може да възрази срещу това.

Бригър се плесна по челото.

— Аях, Чарл-който-не-е-Чарл е прав! Как, о, как може да не съм разбрал това? — изсумтя той подигравателно.

Трейд отвори едното си око.

— Никога не искай съвета ми отново, фамилиере.

— И сега не си спомням да съм го искал.

— Заради малоумната ти природа, ти позволих да ме дразниш до известна степен, като се разпореждаш свободно. Съвсем скоро търпението ми ще се изчерпи — Трейд отново затвори очи.

Бригър побутна сестра си.

— Виж, Соша, той се държи като Чарл.

Трейд остана спокоен, но ръката му се придвижи към колана. Пръстите му бавно потупаха предупредително дръжката на светлинната му сабя.

Соша плесна брат си по ръката, за това че дразни сериозния авиаранец. Нефритовите очи на мъжа блестяха със силна енергия. Щом не искаше да се нарича Чарл, така да бъде. Нямаше нужда да й казва на какво бе способен, ако Бригър продължеше да му досажда прекалено дълго.

Соша стисна устни разтревожено. Красивият рицар изглеждаше доста страшен, макар и до известна степен очарователен. Нивото на неговата мощ беше едно от най-силните, което някога бе усещала.

Младата жена бе чувала истории за любовните умения на един Чарл. За това как искрят, когато правят любов и как страстта им се разгорещява. Тя наблюдаваше привидно отпуснатата поза на рицаря. Но това не я заблуди. На мига би нарязал и въздуха на парчета със сабята си, ако някой се осмелеше да го нападне.

Като жена, тя не можеше да направи друго, освен да се запита, каква ли гледка ще представлява този хладен авиаранец, когато се съблече в мрака и внушителната му сила се освободи наистина. Какви необуздани страсти ще отприщи? Според външния му вид, повече, отколкото голяма част от хората биха били в състояние да приемат.