Дара Джой
Усещане за фамилиер (10)

Десета глава

Планетата Молок, някъде между Тунелите

Те все още не бяха открили Тунела. Освен това непрекъснато валеше. Гъстите облаци се разтвориха над Трейд та’ал Кру, докато той се опитваше да издърпа ботуша си от дълбоката до коленете дупка.

Високият авиаранец гледаше към небето с вкиснато изражение. Водата се изливаше върху него безмилостно, стичаше се през косата и кожата му. Само след миг вече бе подгизнал до кости.

Пред него, един мъдслайсър подскочи на няколко метра във въздуха и се гмурна обратно в блатото. Страхотно! Ако не се удавеше в това море от кал, мъдслайсърите скоро щяха да бъдат повече от доволни да прободат подгизналото му тяло за едно обилно хранене!

До него фамилиерът наблюдаваше дразнещата гледка с такова надменно отвращение, което само той можеше да изобрази.

— Цялата планета ли е такава?

От миглите на Трейд капеше вода. Коженият ремък, който държеше косата му се разпадна от пороя. Един кичур от дългата до кръста маса се бе спуснал от челото му и висеше пред лицето му. Той хвърли на Бригър толкова гневен и изпълнен с отвращение поглед, че всеки фамилиер — или човек с повече здрав разум — щеше да избяга в ужас.

Бригър само скръсти ръце на мощните си гърди.

— Е, Чарл-който-не-е-Чарл, няма ли да отговориш на този прост въпрос?

Ето защо котките се нуждаят от девет живота. Без да откъсва пламтящите си очи от досадния фамилиер, Трейд изтри калта от устата си с опакото на ръката си. Като се опита да отметне мократа коса от лицето си. Два пъти. Но тя всеки път се връщаше обратно, шляпвайки студена и мокра върху носа му. Обикновено Трейд беше много търпелив човек. Но след цял ден в компанията на Бригър, вече бе готов да убие проклетия фамилиер. Очите му започнаха да искрят опасно.

Когато заговори, гласът му беше зловещо тих:

— Сигурен съм, че си твърдо решен да откриеш отговора, фамилиере.

Бригър изсумтя.

— Какво означава това?

Нефритовите очи на Трейд пламнаха като зелени огньове.

— Означава, че ако още един път объркаш пътя, със сигурност ще разберем дали цялата планета е такава.

Бригър изръмжа тихо.

— Осмеляваш се да намекваш, че аз съм виновен за сегашното ни положение?

Трейд скръсти ръце на гърдите си, имитирайки позата на Бригър. Двамата стояха изправени един срещу друг и се гледаха еднакво упорито и гневно.

— Не намеквам. Заявявам го ясно.

Ноздрите на Бригър пламнаха:

— Чувал съм, че авиаранците, за разлика от нас имат само една форма. Това е така нали? — Трейд го измери с поглед. — Жалко, че ти прахосваш твоята като ме обиждаш.

— Между обида и истина има голяма разлика, фамилиере. Ще е добре ако го запомниш.

— Твоята сабя няма да ти помогне ако реша да ти дам един урок. Най-добре ти да запомниш това, рицарю — Бригър хвърли шепа кал към челото на Трейд.

Глупакът имаше дързостта да се присмива.

— Ще видим — Трейд изтегли светлинната си сабя, предизвиквайки Бригър да се приближи, като обхвана дръжката й с цялата си длан и направи подканващо движение — неведнъж, а два пъти — с върховете на свитите си пръсти.

Това разколеба Бригър.

Сериозният авиаранец беше прекалено самоуверен. А фамилиерът можеше и да е дързък…, но не беше глупак. Той потърка брадичката си.

— Може би, смяташ да използваш някои от своите Чарл-не-Чарл фокуси, за да ме победиш?

— Може би не е необходимо.

Бригър се засмя на арогантността му. Фамилиерите обичаха наглостта и винаги я улавяха, дори в разгара на разгорещена битка. Той разтри тила си. Ако беше в котешката си форма, козината на гърба му щеше да е постоянно изправена нагоре още от началото на пътуването.

Този авиаранец непрекъснато го караше да настръхва. Нямаше причина да не му върне услугата.

Бригър поклати пръст срещу рицаря.

— Не забравяй, първо откриваме сестра ми, след това ти изтръгвам сърцето. Съгласен?

Трейд поклати глава, връщайки светлинната сабя в колана си.

— Едва ли ще забравя, но ти запомни. Първо, ще се съгласиш да ме следваш и да не се заемаш с „откриването“ на Тунела отново. Може би тогава ще имаме шанс да намерим сестра ти, преди да остарея колкото Яниф.

— Ние водим безсмислен спор! Това е глупаво! — Бригър вдигна ръце. — Добре. Щом смяташ, че ще можеш да ни измъкнеш от тук — давай, отведи ни до Тунела.

— Най-сетне показваш малко здрав разум. Следвай ме.

Трейд направи една крачка напред и веднага потъна в дълбока до гърдите кална яма.

Пльок!

Едната вежда на Бригър се изви.

— Странен начин за намиране на Тунел, без съмнение. Искаш ли да те последвам в тази яма, Чарл-който-не-е-Чарл?

Зверският поглед, който авиаранецът му хвърли остана без ефект, защото Бригър въобще не му обърна внимание.

Трейд се опита да се измъкне от калната яма, ала тинята го засмука обратно.

Бригър се разхождаше наоколо, като че ли нямаше никакви грижи на този свят. Отпускайки се на едно коляно, той демонстративно наблюдаваше ситуацията. Накрая показа малко „мъдрост“.

— Един фамилиер никога няма да попадне в такъв капан.

Трейд отново му хвърли убийствен поглед. Невъзмутим, Бригър продължи да бъде полезен.

— Нашите специални сетива ни казват кога да сменяме посоката и да коригираме движенията си, преди да е станало прекалено късно.

— Млъкни! Опитвам се да мисля.

— Само казвам, че…

Пренебрегвайки го, Трейд направи още един опит да се измъкне. Тинята го държеше здраво.

Бригър се прозина нарочно.

— Случайно да се нуждаеш от помощ?

— Не и от теб. Ще се измъкна сам.

Бригър вдигна рамене и се изправи.

— Както искаш. Не мога да остана с теб повече, трябва да търся сестра си — с тези думи фамилиерът се обърна, в неправилната посока, разбира се, и тръгна.

Трейд беше объркан.

— Не можеш да ме оставиш да изгния тук, фамилиере.

Бригър спря и каза през рамо:

— Имаш нужда от помощта ми?

Това беше най-обидното нещо, което можеше да попита този авиаранец.

— Казах ти, мога да изляза и сам.

Бригър, който не можеше да причисли търпението към добродетелите си, се обърна и тръгна бързо към Трейд.

— Ах! Ти си най-упорития, дразнещ Чарл, който някога съм…

Пльок!

Трейд притисна костта на носа си.

— Не каза ли, че фамилиерите никога не попадат в такива капани?

— Млъкни! Опитвам се да мисля.

Трейд го погледна иронично.

— Не бързай.