Лей Грийнууд
Единствено с теб (6)

Глава 6

— Солти.

Сара не повярва на собствените си уши. Искаше да каже Уолтър. Името му беше буквално на върха на езика й. Как изобщо можа да каже Солти? Самият той бе толкова изненадан, че за малко да обърне кафето си.

— Винаги съм смятала, че той е идеалния избор за теб — каза Роуз. — Радвам се, че си съгласна.

Погледът на Сара запрехвърча от Уолтър към Солти и обратно. И двамата изглеждаха изненадани, но по различен начин. Уолтър изглеждаше примирен. Сигурно бе предположил, че ще предпочете него, макар тя да не бе казала нищо.

Все още объркан, Солти попита:

— Сигурна ли си, че наистина избираш мен? Беше казала, че не отговарям на изискванията ти — той й предлагаше чудесна възможност да поправи грешката, която емоциите й я бяха накарали да направи.

— Не искаш ли да ни бъдеш баща? — попита Джаред. — Защото съм сакат ли?

Сара погледна към сина си, но той се бе обърнал към Солти с такава надежда изписана на лицето, каквато никога не бе виждала. Какво бе сторил той, за да се привърже Джаред така бързо и силно? Как не го бе забелязала? Тя затаи дъх и зачака отговора на Солти.

— Ти не си сакат — каза той. — Имаш някои проблеми с ходенето, но бих могъл да те науча на много неща.

Джаред се обърна към майка си.

— Ще му позволиш ли? — копнежът в очите му можеше да пробие стената на много по-кораво сърце от нейното.

— Сестра ти харесва ли Солти? — попита Сара.

Елън ощастливи мъжа с една от редките си усмивки.

— Тайлър каза, че той може да язди по-добре от всеки друг, с изключение на Джордж, Монти и Хен — в очите на дъщеря й, той не се нуждаеше от други качества.

Сара се обърна към Солти.

— Какво ще кажеш?

Погледът му се задържа за няколко секунди върху Джаред, преди да се обърне към нея.

— Бих бил щастлив да приема предложението ти.

В очевидно неведение за напрежението в стаята, Монти каза:

— Това трябва да се отпразнува!

Част от сковаността напусна лицето на Солти и той се обърна, за да попита:

— Защо? Защото се отърваваш от мен?

— Точно така. Роуз те харесва повече от мен.

Безгрижното настроение, което бързо превзе стаята, прикри неудобството на Сара и й позволи да отбягва погледа на Солти.

Не приличаше много на празненство, когато можеше да вдигнеш тост само с кафе, вода или мляко, но това изглежда не можеше да охлади настроението. Сара с облекчение забеляза, че Уолтър се включи в забавлението, но не можеше да спре да се притеснява, какво може да си мисли Солти. Когато за един дълъг момент гледаше към Джаред, преди да й отговори, тя вярваше, че ще й откаже. Нямаше съмнение, че е приел заради сина й, а не заради нея.

Не бе подготвена за това, колко много ще я нарани тази мисъл. Тя остави вилицата си, за да не може никой да види, колко силно трепереше ръката й. Вярваше, че е овладяла увлечението си, но чувайки се как изрича името му, осъзна, че то владееше нея. Сега бе обещала да се омъжи за човек, който желаеше земята й, искаше да помогне на сина й и беше обещал да не показва към нея интерес като към жена.

Това бе съкрушителен удар, но не беше твърде късно. Все още можеше да промени мнението си, преди да се оженят.

Една дума — неговото име — бе променила посоката на живота на Солти. В един миг, той беше обикновен работник в ранчо с минимална възможност за различно бъдеще, а в следващия — бъдещ пастрок и собственик на земя с отговорността да направи от едно разорено ранчо печелившо. И все пак можеше да постигне това само като се ожени за жена, която не искаше да е омъжена, не и за него, защото го намираше привлекателен. По-лошото бе, че тя го привличаше. Ако разбереше, ако дори само заподозреше, вероятно щеше да се откаже от уговорката.

Той отпи от кафето, за да отпусне гърлото си, което бе станало сухо и стегнато. Беше му трудно да се усмихва на Сара, да се смее на шегите на Монти и да не обръща внимание на намеците му, докато мозъкът му работеше трескаво, за да измисли начин да преживее предстоящите месеци. Той не беше голям привърженик на брака, но това не важеше за жените. Беше лесно да избягва изкушението, когато наоколо нямаше приемливи жени, но как щеше да успее да не стане жертва на нуждите си, след като обекта на желанията му щеше да е законната му съпруга? Нямаше да има студени извори, в които да се потопи, когато изкушението станеше непоносимо. Нямаше постоянно да има дърва за цепене, дупки за копаене или крави за поваляне.

Най-разумно щеше да бъде да отхвърли предложението на Сара. Уолтър щеше да е добър с децата и мил със Сара. Бе казал на Солти, че брака го е научил да уравновесява нуждата си от жена с желанието да отбягва опитите да бъде прекроен и подобрен от тях, така че нямаше да има проблем с изискването на Сара да живеят отделно. Но беше нужен само един поглед към широката усмивка на Джаред, звука от смеха му и Солти разбра, че не може да наруши обещанието, което му бе дал. Ако можеше да излезе нещо добро след дългите години, прекарани в борба с недъгавостта на баща му, щеше да се изрази в това, което можеше да стори за Джаред.

— Спри да гледаш сякаш са те осъдили на десет години тежка работа — каза му Монти. — Ако се колебаеш, аз бих заел мястото ти.

Гласът на Джеф беше твърд, а тона му хаплив.

— Съмнявам се Сара да иска да добави трето дете към семейството си.

Любезността се отдръпна от лицето на Джордж.

— Бих искал да погледнем заедно сметките на ранчото по-късно, Джеф. Още не са довършени, нали?

Джеф стисна ядно устни.

— Знам кога се опитваш да се отървеш от мен.

— Сигурен съм, че е така. Ако прекарваше повече време в сметки и по-малко да измисляш болезнени начини да нараниш хората, нямаше да го правя.

Джеф избута стола си и стана на крака.

— Събирането на цифри е всичко, което един сакат може да прави.

— Никой тук не вярва в това. Сега, преди да излезеш, се извини на Джаред за безчувствената си забележка.

Солти забеляза доволно, че Джеф засрамено се изчерви.

— Съжалявам — каза Джеф на сина на Сара. — Имам лош характер, който не се подобрява, когато седемгодишния ми брат може да прави неща, които аз не мога.

Джаред огледа сериозно Джеф, преди да отговори.

— Аз не съм способен и на половината неща, които Елън може, а тя е момиче. Мама казва, че трябва да потърся какво ще мога да правя, а не да губя толкова много време в мисли, какво не мога. Това просто ще ме направи нещастен.

— И на мен ми дадоха същия съвет, но очевидно ти го следваш повече от мен.

Очите на Джаред заблестяха от непролети сълзи.

— Не знам. Понякога е трудно.

Гневът на Солти утихна. Той толкова бе свикнал с недъгавостта на Джеф, че бе забравил колко му е трудно да се изправя срещу нея през всеки час от деня. Точно той не биваше да прави такава грешка. Баща му никога не му позволи да забрави, дори за ден, какво изживява.

— Винаги е трудно — съгласи се Джеф. — Сега по-добре да се захващам за работа. Така както това семейство яде, ще имаме нужда от много пари.

— Мога да застрелям още пуйки — предложи Монти.

— Не, не можеш — каза Джордж. — Почти си ги избил до крак. Освен това Роуз няма нужда от повече пера за възглавници.

Имаха пухени възглавници дори в плевнята. Солти се съмняваше, че при Сара ще е толкова удобно. Но нямаше смисъл да гадае как ще е. Щеше да разбере след няколко дни. По-добре беше да използва времето, за да събере малкото си вещи. И да помоли Джордж за заплатата си. Смяташе, че скоро ще му потрябва.

— Кога ще тръгнете? — Монти попита Сара. — Възнамерявах утре да взема Елън с нас навън, ако още е тук.

Вълнението на Елън бе очевидно, но липсата на ентусиазъм у Джаред имаше по-голямо въздействие върху Солти. Той каза:

— Не съм сигурен дали имам право все още да взимам решения, но ако Сара няма нищо против, бих искал да тръгнем още утре сутринта. Ще ни отнеме няколко дни да стигнем у дома.

У дома. Кога за последно бе използвал тази дума и защо я изрече сега?

— Съгласна съм с него — каза Сара. — Достатъчно дълго отсъствахме — тя погледна към дъщеря си. — Очаквам Елън да има достатъчно възможности да язди със Солти.

— Всички ще имате — обеща той. — Това е семейно ранчо, нали?

Все още не знаеше, какво може да прави Джаред, но беше твърдо решен момчето да не бъде изключвано. Нямаше начин да направи крака му нормален, но смяташе да му помогне да наблегне на това, което умее. Джаред имаше нужда от причина да се гордее със себе си. Солти помнеше, как липсата на гордост бе съсипала баща му. Щеше да се увери, че това никога няма да се случи с момчето.

Роуз се изправи на крака.

— Зак има някои дрехи, които са му омалели — обърна се тя към Сара. — Мислиш ли, че Джаред или Елън ще могат да ги носят?

Солти мразеше нещастния израз на лицето на Сара. Сигурно се срамуваше да приеме дрехите, но децата й се нуждаеха от тях. В този миг Солти си обеща, че тя никога повече няма да изпадне в подобно положение, ако той можеше да направи нещо по въпроса.

— Това е много мило от твоя страна, но…

— Няма на кой да ги дам. Ако не ги вземеш, ще трябва да ги нарежа на парцали.

— Щом на Зак са му умалели, значи вероятно вече са парцали — намеси се Хен.

— Малко са поизносени — призна Роуз, — но ако нямате много работни дрехи, ще си спестиш половината от времето, в което ще переш едни и същи отново и отново.

— Не гледай към мен — каза Монти. — Не аз искам дрехите ми да са изпрани.

Неспособността на Монти да осъзнае, че света не се върти около него, даде време на Сара да се вземе в ръце. Солти се зарадва от това. Когато Роуз отново се обърна към нея, неговата бъдеща съпруга не показа никакъв знак на емоционално неудобство.

— Бихме се зарадвали на малко допълнителни работни дрехи. Елън буквално е протрила нейните.

Роуз направи знак на Зак.

— Можеш да ми погнеш да решим какво да запазим.

Момчето сви рамене.

— Не ме интересува. Дай им всичко.

Роуз сложи ръце на хълбоците си, за да наблегне:

— Няма да получиш нищо ново, преди да е минал прехода до Абилийн, млади момко.

— И то само ако получим цената, на която се надяваме — добави Джордж.

— Никога не получавам нищо ново — оплака се Зак като последва Роуз към стаята.

Монти се обърна към Джаред.

— По-добре да изпереш дрехите, които вземеш от Зак, преди да ги облечеш. Ако не го направиш, ще хванеш въшки.

— Въшките на Зак — пошегува се Хен. — Те са най-лошия вид.

Солти се зарадва като видя, как близнаците разсмиват Джаред. Беше сигурен, че момчето е имало твърде малко причини за смях през по-голямата част от живота си. Вероятно и със Сара беше така. Сигурно не й бе било лесно да се бори да запази ранчото си по време на войната. Трябва да е станало още по-лошо, когато е изгубила съпруга си. И определено се бе отразило и на децата.

Колкото повече мислеше за положението, в което щеше да се окаже, толкова по-ясно осъзнаваше, че представата да има собствена земя бе засенчила огромните размери на задачата, с която се заемаше. Беше повече от това да поеме западащо ранчо и да го направи печелившо. Най-важно щеше да бъде да се опита да върне надеждата на семейството. Надежда, която бяха изгубили.

Джордж се обърна към него.

— Искаш ли да ти помогна с багажа?

— Разбира се — Солти не знаеше какво е намислил Джордж, но той никога не правеше нещо без причина.

— И аз ще дойда — рече Монти.

Джордж поклати глава.

— След като Роуз и аз не сме тук, ти трябва да останеш, за да забавляваш гостите. Само опитай да не посрамиш семейството ни.

— Това означава, че Хен трябва да остане — каза Монти.

— Не бих си и помислил да оставя тези мили хора сами с теб и Тайлър — отговори Хен. — Той няма да говори, а ти трябва на всяка цена да избягваш да го правиш.

За удоволствие на Джаред и Елън, близнаците продължиха да спорят. Солти и Джордж ги оставиха.

 

 

— Мисис Уинборн наистина ли ти каза, че няма да избере теб? — попита Джордж, когато излязоха от къщата.

— Точно така — отговори Солти.

— Какви бяха възраженията й?

Солти се усмихна криво.

— Привличам я.

Джордж се засмя.

— Чувал съм много причини, поради които да не дадеш работа на някого, но никога тази, защо не искаш някой мъж да ти бъде съпруг.

И двамата издаваха дращещи звуци, когато каменистата почва се притискаше под тежестта на стъпките им. Сега, когато слънцето бе залязло, въздухът беше студен и сух. Плодовите дръвчета нямаше да напъпят още известно време. Солти се зачуди, кой ще се грижи за градината тук.

— От това, което каза, разбрах, че е имала лош брак и не иска да предоставя шанс това да се случи отново. Няма да имаме физически контакт помежду си и ще й позволя да се разведе с мен, веднага щом ранчото си стъпи на крака. В замяна ще получа половината й земя.

— Ще се ожениш и ще се преструваш пред целия свят, че е истинско — Джордж се засмя и отвори вратата на плевнята. — Винаги съм си мислел, че си умен мъж, но може и да размисля — той се пресегна за фенера, който държаха вътре. — Това е гаранция за провал.

Солти се изненада.

— И какво препоръчваш да направя?

Джордж сви рамене.

— Не питай мен. Нямах намерение да се женя за Роуз, макар да си помислих, че е красива като картина, първия път щом я видях. Не съм по-добър с романтиката от теб — той запали фенера и го вдигна. — Сега нека видим от какво искам да се отърва.

— Можем ли да започнем с бика? — пошегува се Солти.

Джордж силно се засмя.

— Не мога да направя това, но ще ти дам едно теле като сватбен подарък.

— Шегувах се!

— Какво е едно теле между приятели? — Джордж го погледна спокойно. — Освен това, ако тази жена е достатъчно отчаяна, за да се омъжи за мъж, без да го иска, ще ти е нужна всичката помощ, която можеш да получиш.

Солти бе убеден в това. Само че помощта, от която тя се нуждаеше, трябваше да дойде от него. Той не знаеше дали има нужните качества, за да стане от работник ръководител на ранчо, което е на ръба на фалита, съпруг на жена, която е изгубила вяра в мъжете и баща на две деца, които имаха нужда от мъжа, който майка им не искаше. Какво го бе накарало да си мисли, че ще може да се справи с подобно предизвикателство? Бе прекарал целия си живот изпълнявайки заповеди. От баща си, от офицерите по време на войната и от Джордж. Никога не бе имал възможност да направи нещо сам, не бе получавал шанс да докаже, че може.

Е, сега имаше тази възможност. Казваше, че го иска и не можеше да се провали. Други, по-уязвими хора, зависеха от него.

 

 

Цялата сила на това, което бе сторила, връхлетя Сара, когато излезе от къщата на следващата сутрин и видя Солти да стои до натоварената й каруца със завързани отзад два коня. Тя щеше да се омъжи за човек, когото не бе виждала допреди два дни и се надяваше, че ще може да обича децата й, макар да не чувстваше нищо към нея. За да повиши залога от разумен до невероятен, той трябваше и да превърне западащо ранчо в печелившо.

Беше полудяла. Нямаше друго обяснение.

Трябваше да каже, че е направила грешка, че е променила мнението си, но Джаред вече седеше в каруцата и се усмихваше по нов, различен начин. В очите му не се четеше страха, който толкова често бе виждала в дълбините им. Тази усмивка може би издаваше, че вече не гледа толкова черногледо на бъдещето. Прокрадваше се дори надежда. Каквото и да бе, Джаред смяташе, че Солти бе видял в него момче, а не само „изсъхнал крак“.

Елън стоеше до главата на коня, който беше впрегнат в каруцата и ръката й държеше юздата, горда, че са й се доверили да го държи спокоен и под контрол.

Роуз последва Сара навън. Тя се приближи и снижи глас.

— Знаеш, че имаш най-добрия мъж, нали? Джордж никога няма да намери някой, който да заеме мястото му.

Сара не знаеше как да отговори. Как можеше да й каже, че не иска да го мисли за най-добрия мъж, защото можеше да поиска да остане завинаги, след като ранчото отново започнеше да печели? Как да й каже, че смята да се омъжи за мъж, когото не иска, след като не беше истина?

— Децата вече го харесват.

— Всички харесват Солти. Той ще ни липсва.

Раздвоена между вината и страха, Сара не знаеше дали е направила най-добрия, или най-лошия избор в живота си. Как бе възможно да вземе решение, когато не искаше да се чувства виновна, че го е направила и същевременно да е решена да продължи? Мислите й бяха толкова неясни, че не знаеше дали е просто объркана, или е на път да изгуби ума си.

Мисълта й се проясни, когато Зак и Тайлър излязоха от къщата и закрачиха надолу по стълбите, за да натоварят два големи вързопа в каруцата. Тя се обърна към Роуз и каза:

— Не мога да взема толкова много.

— Вземи ги — помоли се Зак. — Ако чекмеджетата ми са пълни, Джордж ще каже, че нямам нужда от нови дрехи, дори и всичко, което имам да ми е омаляло!

Сара бе раздвоена между облекчението, че децата й ще имат достатъчно дрехи за цяла година и срама, че нуждата й бе толкова голяма. Това беше още една несправедливост, която трябваше да добави към „наследството“ на Роджър и семейството му. Явно липсата на любов, която демонстрираха, все още не спираше да наранява децата.

Роуз не срещна погледа й.

— Добавих някои неща, от които вече нямам нужда. Ако не можеш да ги използваш, ги дай на някой, който ще може.

Сара се почувства като просяк.

— Не мога да приема всичко това.

Роуз хвана ръката й.

— След войната никой в Тексас няма всичко, от което се нуждае. Джордж и аз искаме да споделим това, което можем. Когато нещата се подобрят при теб, очаквам ти да сториш същото за някой друг.

Сара не можеше да си представи да е в състояние да помогне на други, както Роуз на нея, но щеше да намери начин да направи нещо.

Джеф излезе от къщата. Джордж и близнаците се зададоха откъм обора, а Уолтър и другия работник ги следваха. Всички се бяха събрали, за да ги изпратят.

Роуз стисна по-силно ръката на Сара.

— Ще ми липсвате, ти и децата ти. Обещай ми, че ще дойдете да ни посетите отново.

Сара усети как от очите й започнаха да преливат сълзи.

— Благодаря ти за добрината.

— Стига — каза Роуз. — Ако можех, щях да те задържа тук, за да ми правиш компания — тя пусна Сара и отстъпи. — Сега по-добре тръгвай. Солти изглежда нетърпелив.

Внезапното напомняне за това, което предстоеше, спря сълзите й. Сара се зарече от този миг нататък да не се поддава на емоциите си. Те я бяха докарали до тук. Само строгия контрол можеше да й помогне сега.

— Пиши ми — извика Роуз, докато Сара слизаше по стълбите на верандата.

Краката й бяха натежали, а крачките забавени, сякаш тялото й се съпротивляваше. Тя не знаеше дали върви към познатата любов на децата си, несигурното бъдеще със Солти, или далеч от успокояващата сигурност на семейство Рандолф. Реши, че нямаше значение, защото очевидно правеше и трите.

— Няма нужда да ти пожелавам безопасно пътуване — каза Джордж, когато Сара приближи каруцата, — защото Солти ще се погрижи за това. Но ти пожелавам успех и щастие.

Монти се приближи и намигна.

— Солти ще се погрижи и за това.

Хен удари близнака си и пристъпи пред него.

— Осведомете ни, ако имате някакви проблеми с крадците на добитък, мадам.

— Да — съгласи се Монти. — След като крадливите Маклендън ги няма, наоколо е твърде спокойно.

Сара позволи на Хен да й помогне да се качи на каруцата, докато Монти и Джордж обсипваха Солти със съвети в последната минута.

— Семейството ви направи твърде много за нас — каза тя на Хен. — Моля ви, няма нужда да се притеснявате повече за нас.

Хен поклати глава.

— Джордж не спира да се опитва да се грижи за всички, а Монти се отегчава, ако не може да намери някой проблем.

Проблем? Имаше си достатъчно, за да държи и двама им заети, но и тя, и семейството й трябваше сами да се справят.

Солти скочи в каруцата и седна до нея. Посегна към протегнатата ръка, която му подаваше Джордж и каза:

— Благодаря, задето ме прие.

— Ти напълно си заслужи да останеш. Ще те проверявам, така че не се учудвай, когато ме видиш да приближавам.

Солти се ухили.

— Очаквах това. Сега по-добре да тръгвам. Искам днес да изминем половината път до Остин.

Той развърза юздите. Елън бързо скочи отзад в каруцата и кацна върху единия вързоп с дрехи. Всички помахаха, когато той поведе конете и се насочи към пътя за Остин.

— Защо ще ходим до Остин? — попита Елън.

И Сара се питаше същото.

— Искам да купя някои неща.

Тя се опита да не показва изненадата си. Солти не й бе споменал това, иначе щеше да му каже, че няма никакви пари.

— Какви неща? — попита Елън.

— Не знам докато не ми разкажете нещо за ранчото ви.

— Какво искаш да знаеш?

— Колко мляко дава млечната ви крава?

— Ние нямаме млечна крава. Вълците я отмъкнаха една вечер и мама нямаше пари да купи друга.

— Ами пилета? Имате ли много яйца?

— Не знам. Питай мама.

Сара бе покрусена да признае за толкова много провали.

— Трудно е да задържиш пилета, когато наоколо има койоти.

— Можем да поправим това. Ами прасета?

— Имам две свине — един от работниците й бе застрелял нереза им, казвайки, че имат нужда от нещо за ядене.

— Как ги развъждаш?

— Пуснах ги, за да могат да се оплодят от див нерез.

Така или иначе трябваше да ги пусне, защото нямаше никаква храна за тях.

— Поне сме се погрижили за конете — каза Солти.

След момент Елън попита:

— Има ли още нещо, което трябва да правим в Остин?

— Най-важното от всичко — отговори Солти.

— Какво е то? — Елън звучеше развълнувано.

Солти се засмя.

— Знам, че майка ти знае, но защо не попиташ Джаред? Да видим дали той ще се сети.