Лей Грийнууд
Единствено с теб (27)

Епилог

— Не искам да си тръгвам толкова рано — каза Роуз, като позволи на съпруга си да й помогне да се качи във фургона. — Но Джордж няма да ми даде и миг покой, докато не се върна при доктора. Сякаш жените никога не са раждали, без над тях да виси хирург.

Сара се наслаждаваше на компанията на Роуз, както и на помощта й през изминалите три дни, но нямаше търпение живота да се върне към нормалния си ход. Приятелството на Рандолф беше благословия, но те имаха толкова много енергия, че претоварваха всички около тях. Искаше да се върне само към семейството си, към Джаред, Елън и Солти. Може би и Арни и Доби също. Нямаше търпение и Солти да заеме полагащото му се място като неин съпруг. Тя бе преотстъпила стаята си, за да може Роуз и Джордж да спят там, но тогава споделяше легло с Елън, а Солти с Джаред. Имайки предвид раните им, те не се доверяваха сами на себе си, за да споделят едно легло. Това щеше да се случи тази нощ.

— Очаквам Солти да се държи по същия начин, ако чакаме бебе — каза тя.

— Бъди сигурна, че ще е така.

Солти бе влязъл в стаята и от погледа в очите му можеше да се съди, че е възможно за в бъдеще да има още едно или две бебета. Тя беше съгласна. Нямаше нищо против няколко малки момчета, които да приличат на него. Сега, след като най-накрая щяха да споделят едно легло, това бе реална възможност.

Солти й намигна.

— Ако ще купуваме ранчото на Уолъс, ще ми е нужна допълнителна работна ръка. Разбира се, ще трябва да пораснат наистина бързо.

Виждайки работата, която бе свършил тук, Джордж предложи да заеме на Солти пари да купи съседното ранчо, ако можеше да го вземе на приемлива цена. Само мисълта за това караше Сара да поклаща учудено глава. Едва преди два месеца, тя беше на ръба да загуби всичко. Сега беше възможно тя и Солти да станат собственици на най-голямата земя в окръга. С двете телета, които Джордж им беше дал, щяха със сигурност да имат най-доброто стадо. И всичко това само защото името на Солти се бе изплъзнало от устните й, когато възнамеряваше да каже „Уолтър“.

— Ако имаш още неприятности, ще ти изпратя Монти — каза Джордж, докато излизаха. Той скочи до жена си във фургона. — Скучно му е, откакто Маклендън спряха да крадат кравите ни и Кортина се оттегли зад границата.

— Може ли да доведете Зак следващия път?

— Ще ти го подаря — засмя се Роуз и потупа корема си. — Скоро ще има заместник.

Сара и Солти махаха, докато фургона на Рандолф не се скри зад дърветата, които обграждаха къщата. Елън бягаше отстрани — вероятно щеше да стигне чак до главния път — но Джаред бе заел любимото си място — до Солти.

Сара обви ръка около кръста на Солти и го прегърна. Той положи целувка на главата й.

— Уморена ли си?

— Малко — каза тя. — Обичам Роуз, но ме изтощава.

Солти се засмя.

— Тя е идеалната съпруга за Джордж. Сигурно е единствената жена на света с повече енергия от братята му.

— Предпочитам теб — тя вдигна поглед към него.

Изплаши я мисълта, колко близо беше до това да избере някой друг, как трудностите от миналото почти я бяха направили сляпа за възможностите на бъдещето. Ако не бе дала шанс на Солти, никога нямаше да сбъдне мечтите си.

— Не мога да повярвам каква късметлийка съм.

— Как може да си късметлийка със съпруг, който е толкова надупчен, че изглежда сякаш е изгубил битка с кактус? — пошегува се Солти.

— Защото той получи тези дупки, защитавайки дъщеря ми.

— Нашата дъщеря — той сложи ръка върху рамото на Джаред. — С помощта на сина ни.

От щастливия израз на лицето на Джаред, сърцето на Сара преля от обич. Роджър се бе отказал от децата, но Солти бе неин съпруг и техен баща. Той я обичаше и тя него също. Бъдещето беше пред тях.

„Единствено с теб би могло да се случи това, помисли си тя. Единствено с теб“.