Лей Грийнууд
Единствено с теб (26)

Глава 26

Той успя да избегне първата атака на ранчерото, като се претърколи, но усещаше тялото си като игленик. Беше отпаднал и дезориентиран от пушека, който бе вдишал. Нямаше да успее да го избегне втория път, но Елън се хвърли между тях. Когато ранчерото се опита да я изблъска, тя го ухапа. Виещ от болка и гняв, той щеше да зашлеви детето с опакото на ръката си, но Солти успя да сграбчи единият му глезен и го извади от равновесие. За нещастие, Уолъс стовари ритник в главата му. Ударът беше кос, но достатъчно силен, за да го просне по гръб.

Елън нападна отново. Уолъс отвърна на удара й и от начина, по който налагаше детето, ставаше ясно, че смята да я отстрани от пътя си. Солти се опита да проясни главата си и да възвърне част от контрола върху тялото си. Въпреки изгарящата болка, която усещаше като хиляди игли забити в плътта му, трябваше да попречи на Уолъс да я нарани. Той се изправи на колене и успя да се хвърли върху краката на ранчерото изотзад. Мъжът се строполи с грохот, зашеметен за миг.

Солти изпълзя до мястото, където Елън лежеше на земята. Тя изглеждаше безжизнена.

— Елън, събуди се. Ранена ли си?

Малкото момиче отвори очи.

— Ще убия това копеле!

Въпреки болката, която разкъсваше тялото му от край до край, Солти се ухили.

— Това е моето момиче. Ти на практика ми спаси живота. Само не изричай тази дума пред майка си. Ще ме обвини, че си я научила от мен.

— Обърни се бързо — прошепна тя.

Мръщейки се от болка, Солти се обърна и видя как Уолъс се изправя в седяща позиция. Ако Солти не станеше на крака сега, щеше да изгуби всякакво предимство. Нещо в него се скъса. Роджър беше самовлюбен, Арни вманиачен, но Уолъс беше самото зло. Имаше случаи, в които човек просто трябваше да пренебрегне последствията и да се бие. Припомняйки си какво бяха изстрадали някои от приятелите му, войници на фронта, той игнорира болката в бедрото си. И все пак му отне всяка капка психическа издръжливост, за да се изправи.

Той стисна зъби и се заклатушка към мястото, където Уолъс се опитваше да се изправи на крака. Призовавайки цялата си енергия, заби юмрук в челюстта на мъжа. Ударът просна Уолъс и остави Солти без дъх.

— Това е задето простреля Сара, ти кучи син. Сега ставай. Смятам да ти дам още един, задето нарани Елън. Ако след това все още можеш да се държиш на крака, ще получиш и още един заради проклетата болка в бедрото ми.

Уолъс не помръдна.

— Събуди се, ти страхлив негодник. Не съм свършил с теб.

Уолъс все още не помръдваше.

Елън се появи, взирайки се в него.

— Надявам се да е мъртъв.

— Просто е в безсъзнание — Солти бе горд, че в неговото състояние е успял да удари Уолъс толкова силно. Само му се искаше юмрука да не го болеше почти колкото бедрото.

— Какво ще правим сега? — попита Елън.

Солти понечи да каже, че трябва да огледат огъня, за да се уверят, че няма да достигне до следващия гъсталак, но земята навън беше мокра от скорошния дъжд и следващата най-близка горичка беше на голямо разстояние, а групата дървета на около сто ярда.

— Трябва да намерим коня ми — каза той. — До вкъщи има да се върви много, а не мисля, че ще успея с този шип в бедрото си.

— Можем да ползваме коня на господин Уолъс — каза Елън.

— Ако го намерим.

— Можем — тя посочи близкия гъсталак. — Завърза го ето там.

След като бе погълнал всичкото сухо гориво наоколо, огънят бе започнал да стихва. Солти отиде до близкия гъсталак и намери коня на Уолъс. На него имаше дълго въже. Той взе мигновено решение да завърже Уолъс и да каже на заместник-шерифа, къде да го намери. Това изглеждаше по-лесно, отколкото да измисли как да стигне с него и Елън обратно до ранчото.

— Да тръгваме — каза й той. — Притеснявам се за майка ти.

 

 

Да разказва на Сара как дъщеря й се бе борила с похитителя си, помогна на Солти да се разсее, докато доктора превързваше раната й и им каза, че тя не е в опасност. Описанието на Елън как бе карала коня да излиза от пътеката, за да може Солти да ги последва, ги забавлява, докато докторът сменяше пациентите.

Той прекара повече време със Солти, отколкото със Сара.

— Никога не съм виждал човек с толкова много забити тръни!

— Започва да се превръща в риск на професията — пошегува се Солти. — Трябваше да видите крака ми преди няколко дни.

Той се опитваше да развесели обстановката, но сега болеше повече, отколкото преди доктора да извади тръните. Справяше се много добре, докато не дойде ред на този в бедрото му. Тогава, направи всичко по силите си да не се излага пред децата. Дори описанието на Елън как умишлено е запалила пожара, не можа да отвлече вниманието му от болката.

— Двамата трябва да останете на легло поне до утре — нареди им докторът. — Важно е за госпожа Уилър да не стъпва на крака си, за да остави време на раната да заздравее. Има късмет, че не е много дълбока.

— Как да го направя, когато трябва да храня шест души? — попита Сара.

— Аз мога малко да готвя — предложи Арни.

— И аз — добави Доби.

— Ако става въпрос и аз мога — каза Солти. — Но се съмнявам, че някой ще иска да го яде.

— Ще измисля нещо — каза Сара, усмихвайки му се нежно. — Искам да се оправиш, а не да станеш по-зле.

— Ще изпратя готвача на господин Уолъс — каза заместник-шерифът. — Предполагам, че скоро ще си търси нова работа.

Представителят на закона беше там, когато Солти се върна с Елън. Той отиде за Уолъс и го отведе в ранчото му, като нареди на мъжете там да го пазят, докато го транспортират обратно към Остин. Изясни им всички наказания за подпомагане на бягство на издирван човек. Никой не изглеждаше склонен да рискува, дори и Тъли.

— Някой идва — обяви Джаред. — Чувам фургон.

Солти не можеше да свикне със способността на Джаред да чува неща много преди останалите. Сетивата на момчето изглежда се бяха изострили, за да компенсират крака му.

Елън скочи от мястото, откъдето наблюдаваше как доктора вади тръните от Солти.

— Ще отида да видя — тя изхвърча през вратата със скоростта на газела.

— Мисля, че се възстановява след изпитанието — каза шерифа.

Солти се опита да се усмихне.

— Ако бяхте видял какво стори с Уолъс, щяхте да знаете, че той пострада повече от нея.

Вратата се отвори рязко и Елън връхлетя.

— Рандолф са — обяви тя, останала без дъх. — И са докарали две телета!

Роуз, която изглеждаше достатъчно голяма, за да роди всеки миг, се засуети из стаята.

— Джордж искаше да остана в Остин, докато родя бебето, но аз му казах, че няма да си почина и миг, докато знам, че имате проблеми — тя погледна към крака на Сара и се обърна към съпруга си, който я бе последвал през вратата. — Казах ти, че тя има нужда от мен. Какво мога да направя?

Тялото на Солти бе покрито с рани, не бе спал и бе преживял най-стресиращите двадесет и четири часа от войната насам. Без никаква причина, той започна да се смее. Е, не беше точно смях, а по-скоро задавен звук. Но когато Роуз го погледна объркано и леко намусено, премина в смях. А веселите пламъчета в очите на Сара довършиха това, което бе останало от самоконтрола му.

— Солти Бентън Уилър — произнесе бавно Роуз, — да не си посмял да ми се смееш. Аз съм тази, която каза на Сара, че си възможно най-добрия избор за съпруг и че ако избере теб, нищо няма да се обърка.

В този миг той просто избухна в смях.