Лей Грийнууд
Единствено с теб (24)

Глава 24

— Това е баща ми — каза Елън на надзирателя. — Господин Уолъс го уби.

Мъжът отправи презрителен поглед към Солти.

— На мен ми се струва, че баща ти си е съвсем добре.

— Господин Бентън е втория ми съпруг — обясни Сара. — Роджър Уинборн беше първия. Той е бащата на децата ми.

— Дамата, за която всички мислехме, че е вдовица, изведнъж се оказва с двама съпрузи?

Сара бе толкова съсредоточена върху надзирателя, че не бе осъзнала, че Солти се е приближил, докато не застана помежду им.

— Ако имаш въпроси, ги задай възпитано и ще ти отговорим. Ако не можеш да го направиш, по-добре си тръгвай още сега.

Надзирателят го прониза с леден поглед, миг след което се отпусна в извинителна усмивка.

— Съжалявам, ако съм бил груб, но прекарахме цяла сутрин в претърсване на ранчото, без да намерим шефа или коня му.

— Не знам къде е господин Уолъс в момента, но беше тук снощи и искаше да прогони конете и кравите ни. Роджър, първият съпруг на Сара, се опита да го спре. Ние тримата видяхме как Уолъс го застреля. Не се втурнахме да го преследваме, защото бяхме по-притеснени за Роджър, който умря малко след това.

— Не познавам първия ти съпруг, а и не съм чувал много за него — призна надзирателя на Сара. — Къде е бил през цялото това време?

Солти понечи да възрази, но Сара положи ръка на рамото му, за да го спре.

— Хората трябва да знаят истината, без значение, колко неудобна може да бъде — каза тя. Обърна се към надзирателя на Уолъс и обясни: — Когато съпругът ми не се върна след войната, помислих, че е мъртъв. Вчера се появи. Беше шокиращо.

Надзирателят не каза нищо. Той продължи да гледа към ковчега и Сара знаеше какво си мисли.

— Солти, моля те отвори ковчега, за да покажеш на хората на господин Уолъс, че не погребваме работодателя им.

Солти изруга цветущо, но взе чука от Доби и откърти капака.

— Елате всички да погледнете — каза той на мъжете на Уолъс. — Не искам никакви въпроси, относно това кой е вътре.

— Никога не съм виждал Роджър Уинборн — отбеляза надзирателя.

Очевидно двама от другите мъже го познаваха. Те слязоха от конете и отидоха до ковчега. Беше нужен само един поглед, за да се съгласят, че това е Роджър.

— И казвате, че господин Уолъс го е застрелял? — попита надзирателят. — Това няма никакъв смисъл. Защо би го направил?

Джаред пристъпи напред.

— Опитваше се да открадне кравите ни.

— Защото мислеше, че ние крадем неговите — каза Сара.

— Защо би се съмнявал в подобно нещо? — попита надзирателят.

— Чу какво каза миналата седмица — припомни му Солти. — Беше ядосан от цялата ситуация. Събрахме няколко нежигосани крави от нашата земя и ги прибрахме в корала с конете. Уолъс очевидно е искал да ги изведе от там. Кучето ни предупредило Роджър. Уолъс застреля Роджър, когато той се опита да го издърпа от седлото. Мога само да предположа, че Уолъс не се е прибрал, защото ще бъде арестуван за убийство.

— Той казва истината, Гари — каза Доби на надзирателя.

— Бях малко зад тези двамата — добави Арни. — Но със сигурност видях как Уолъс застреля Роджър. Когато ни забеляза, го изрита и избяга.

— Не очаквай да направя нещо по въпроса — заяви Гари. — Няма да предам работодателя си заради нещо, което не съм видял. От къде да знам, че казвате истината?

— Не ми харесва мисълта да работя за убиец — каза единия от мъжете на Уолъс.

— И на мен — присъедини се другият.

— Не знаете дали е извършил убийство — възрази трети от работниците. — Имате само думата на тези мъже тук.

Доби се обърна към последния.

— Знаеш, че не лъжа, Тъли.

— Защо трябва да вярвам на отцепник? — настоя той.

— Напуснах работата при Уолъс, защото ни нареди да жигосаме всяка крава на негова земя, дори и да знаем, че не е негова.

Солти се обърна към Гари и повдигна едната си вежда.

— Никога не съм го правил — каза надзирателят. — Когато видех някоя от вашите нежигосани крави на наша земя, я прогонвах обратно.

— Тъли каза на Уолъс за това — рече Доби, посочвайки каубоя с пръст. — Гари трябваше да скалъпи история, за да не го уволни.

— Приказките не ни водят до никъде — намеси се Сара. — Вие трябва да намерите работодателя си, а ние да погребем Роджър. Защо не изпратите някой за шерифа?

— Ако искате да го предадете на закона, вие трябва да го повикате — изръмжа Тъли.

Сара усети, че и Гари се чувства по същия начин.

— Така ще е най-добре — реши тя.

— Аз нямам нищо против да отида до Остин — предложи Доби. — Може дори да срещна някоя симпатична сеньорита — добави той и намигна.

— Тогава ние ще тръгваме — каза Гари. — Аз ще се държа, сякаш нищо не се е променило и ще оставя съда да реши.

На Сара не й хареса, но не беше изненадана. Мъжът имаше само тяхната дума, а Уолъс му беше работодател.

— Ще тръгна веднага, щом го погребем — каза Доби, посочвайки ковчега на Роджър. — Очаквайте шерифа след два дни.

 

 

Всъщност минаха три дни преди да се върне. Сара прекара времето в опити да не мисли за господин Уолъс и злото, което бе извършил и да не се тревожи, че може отново да ги нападне. Нещо притесняваше стадото им. Дългорогите крави никога не се чувстваха удобно край хора, но говедата им бяха по-плашливи от обикновено. Не можеха да пренебрегнат възможността наоколо да се навърта вълк или че Уолъс продължава с нападенията си.

— Доби се върна — беше топъл ден и Джаред седеше на стълбите, препичайки се на слънце, докато белеше изсушен грах за вечеря. — Има някой с него.

Сара не спря да бие млякото. Беше истинско удоволствие да имат достатъчно и да може пак да прави масло. Смяташе да приготви кейк, първият от повече от десет години насам. Това трябваше да се свърши.

— Знаеш ли къде отиде Солти? — попита тя.

Нещата се бяха променили, откакто Солти завърши новата стая. Сара се бе преместила в нея, а Елън в тази на майка си. Решавайки, че ще е по-добре да изчакат, докато смъртта на Роджър официално се изясни, Солти бе предпочел да споделя стая с Джаред, вместо със Сара. Това позволи на Арни да се настани в бараката, в която щеше да спи с Доби, докато могат да си позволят да построят плевня.

— Солти каза, че с Арни ще обиколят земята за още нежигосан добитък. Ще се опитат и да намерят някакви следи.

Доби и непознатият пристигнаха. Мъжът се представи, като заместник-шериф Уилис. Изглеждаше твърде млад за работата, но уверен в способностите си.

— Арестувахте ли господин Уолъс? — попита Джаред.

— Отново е изчезнал — каза Доби с отвратено изражение.

— Какво искаш да кажеш с „отново“? — попита Сара. — Извинете ме за грубостта. Моля, заповядайте в къщата. Ще ми отнеме само няколко минути да приготвя кафе.

Заместник-шерифът слезе от коня.

— Благодаря, но не искам да прекъсвам работата ви.

— Ще имаме кейк — информира го Джаред. — Мама ще сложи сладко от боровинки между блатовете!

Сара се почувства засрамена, че нещо толкова просто като кейк, вълнува така момчето, но и тя се чувстваше по същия начин. Радваше се, че отново ще могат да се насладят на такова удоволствие.

— Звучи добре — каза заместник-шерифа. — Може би ще ми запазите едно парче, докато се върна.

Джаред поклати глава.

— Солти каза, че ще изяде всичко останало за закуска утре.

— Достатъчно — намеси се Сара. — Не е любезно да дразниш човек с нещо, което не може да има.

— Не го дразнех — възрази Джаред. — Просто му казвах.

— Има ли нещо, което искате да ни кажете? — попита Сара.

— Господин Уолъс се е прибрал у дома преди два дни.

— Закарал е група крави и е наредил на Гари да ги жигоса — каза Доби. — Гари не го е направил, заради това, което казахме. Не е знаел от къде са.

— Някои от тях изглеждаха твърде млади, за да са отбити — добави заместник-шерифа.

— Обзалагам се, че ги е откраднал от нас — каза Джаред.

— Един от мъжете на господин Уолъс му е казал, че всички сте го видели да застрелва първия ви съпруг, който всички са мислели за мъртъв. Господин Уолъс се заклел, че е лъжа. Опитал се е да убеди работниците си да му повярват.

— Казал на Гари, че е дошъл, за да говори с теб, да събирате крави заедно — добави Доби. — И че сигурно Солти е видял това, като възможност да застреля Роджър и да обвини него за набезите. Също, че ние сме опитвали да крадем добитъка му. Но после изчезнал и от тогава никой не го е виждал.

— Мога да ви уверя, че няма нищо вярно в обвиненията му — обърна се Сара към заместник-шерифа. — Защо би дошъл посред нощ да обсъжда събирането?

— Аз вече му казах, че Арни и Солти също ще се закълнат за това, което са видели — рече Доби.

— Какво искате да направим? — Сара попита заместник-шерифа.

Той поклати глава.

— Нищо засега. Доби пусна под клетва жалба срещу господин Уолъс. Това е всичко, което ми е нужно, докато го намеря. По-добре да тръгвам. Пътят до Остин, където мисля, че е отишъл, е дълъг — той се качи на коня. След като се намести на седлото каза: — Уолъс е богат мъж с някои влиятелни приятели. Не се изненадвайте, ако те опитат да обвинят втория ви съпруг в убийството на първия.

— Как биха могли? — попита Сара възмутено. — Никой, освен нас не видя, какво се случи. А това не е вярно!

— Не знам какво биха направили, но… свидетел може да се купи — Уилис изглеждаше засрамен да признае тази възможност.

— Аз няма да променя разказа си — заяви Доби. — Дори и ако някой ми предложи сто долара.

Солти нямаше да се изправи срещу лъжливи обвинения, ако Сара можеше да помогне.

— Съпругът ми също има влиятелни приятели. Свържете се със семейство Рандолф. Имат ранчо в…

Уилис се засмя.

— Знам къде е ранчото им. След парада в чест на баща им миналата година, всички ги познават и знаят, че са приятели с Ричард Кинг.

— Солти познава и Джейк Максуел. Той е служил с Джордж Рандолф по време на войната.

Повдигнатите вежди показваха, че заместник-шерифът е подобаващо впечатлен.

— Подкрепата на тези мъже ще постави съпруга ви в добра позиция, ако бъдат повдигнати обвинения — каза той. — Но бъдете подготвени Уолъс да причини възможно най-много проблеми — с тези думи, мъжът на закона обърна коня си и потегли.

— Няма да вкарат Солти в затвора, нали? — попита Джаред.

— В никакъв случай — каза Доби. — Докато аз и Арни разказваме какво сме видели, те ще строят бесило за Уолъс.

Сара се съмняваше, че Уолъс и приятелите му ще успеят да вкарат Солти в затвора, но беше притеснена за слуховете, които можеха да тръгнат. Обвинението, че е убил Роджър, за да може да остане женен за нея, щеше да го преследва като лоша миризма, а тя ненавиждаше мисълта нещо да петни репутацията му. Той беше най-добрият мъж, когото познаваше.

— Мразя господин Уолъс — каза Джаред. — Ако наистина е казал онези неща за Солти, искам да го обесят.

Сара бе разтревожена, че синът й иска някой да бъде обесен, но не знаеше какво да каже. Той беше само на седем, твърде малък, за да разбере вредата, която омразата можеше да нанесе. Разбираше само, че съседът им се опитва да му отнеме някой много скъп за него.

— Господин Уолъс не е добър човек, но не бива да го мразим.

— Защо не?

Омразата беше безполезна и разрушителна емоция, която щеше да навреди повече на Джаред, отколкото на Уолъс. Освен това, омразата и ревността бяха направили Уолъс такъв. Но преди да успее да му го обясни, Елън дотича, все още омазана с пръст от работата в градината.

— Кой беше мъжът, който си тръгна? Какво искаше? Намерили ли са господин Уолъс? Защо не ме извика?

— Това беше заместник-шерифа — обясни Сара на дъщеря си. — Все още не е намерил господин Уолъс, но го търсят.

— Господин Уолъс е казал, че Солти е убил Роджър — разказа Джаред на сестра си. — Той иска да вкара Солти в затвора и да го обесят.

Елън се обърна към майка си, а очите й бяха изпълнени със страх какъвто Сара никога не бе виждала.

— Не могат да го направят, нали?

Беше невъзможно да не се забележи важността на Солти в нейния живот и този на децата, но възможността да го загубят бе довела и двамата до ръба на паниката. Тя ги придърпа до себе си и обеща:

— Никой няма да вкара Солти в затвора и няма да го обесят.

— Но шерифът каза…

— Той каза, че господин Уолъс ще се опита да причини неприятности, Джаред. Може да опита, но няма да успее. Приятелите на Солти също са богати и влиятелни. Но той няма нужда от тях, защото истината е на негова страна — тя се молеше да е така.

— Но ще ги има за всеки случай, нали? — попита Джаред.

— Да, за всеки случай.

— Аз и Арни също ще бъдем до него — Доби увери момчето. — Никой не може да ни накара да кажем нещо срещу Солти.

— Сега, след като това се изясни, трябва да се връщаме на работа — каза Сара. — Солти ще очаква градината да е готова и вечерята приготвена, когато се върнат с Арни. А ти — обърна се тя към Доби — трябва да отидеш да му помогнеш.

— Имам чувството, че съм бил върху седлото три седмици, а не три дни — оплака се Доби. — Задникът ми има пришка върху пришка.

Децата се закискаха. Сара се зарадва.

— Колко от тези дни прекара в преследване на госпожици?

Доби се ухили на децата.

— Много по-лесно е да се натъкнеш на шериф, отколкото на симпатична сеньорита.

Сара се засмя против волята си.

— Тръгвай, калпазанин такъв! Няколко часа почтена работа няма да те убият.

— Предпочитам да работя за Солти — оплака се Доби. — Той не е толкова груб, като теб — и намигна, преди да се запъти към корала за свеж кон.

Съвсем скоро се бяха върнали към възложените им задачи, но уплашения поглед остана да витае в очите на Джаред. Сара знаеше, че момчето ще продължава да се притеснява, докато Солти не се върне у дома. А може би дори и след това.

През следващата седмица тя живееше с ежедневната надежда да разбере, че Хенри Уолъс е заловен, но не бяха чули нищо. Заместник-шерифът се бе върнал два пъти, но всичко, което успя да им каже бе, че опита на Уолъс да обвини Солти в убийството на Роджър се е провалил.

Приятелите му наистина бяха застанали зад него. Джордж Рандолф бе казал, че всеки, който вярва, че Солти може да бъде хладнокръвен убиец е глупак. Роуз, която беше в Остин, защото Джордж бе настоял да я преглежда доктор поне веднъж месечно, била още по-пряма. Тя казала, че всеки, който обвинява Солти в убийството на Роджър е явен лъжец.

Последва още една добра новина. Адвокатът на Рандолф бе заявил, че според него обявяването за мъртъв, било на практика също като развод и че това ще издържи в съда. Което означаваше, че нямаше повече от какво да се притесняват, освен за това, къде се криеше Уолъс.

Но Сара се страхуваше. Мъжът можеше да се спотайва някъде, докато не се отчае. Тя твърде добре знаеше, че отчаяните хора правят глупави и опасни неща. Бе умолявала Солти да обещае да не язди сам надалеч и държеше децата вътре в къщата, освен ако не беше с тях. Докато Джаред приемаше ограниченията със стоическо спокойствие, Елън вдигаше бунт, ако Сара не излезеше на езда с нея веднъж дневно.

Тя побърза да сгъне изпраните дрехи и да ги прибере. Не можеше да влезе в „будоара“, който Солти бе построил за нея, без да разтърси глава от изумление. Беше голям, колкото другите две спални взети заедно. Чувстваше се виновна да има толкова много пространство за себе си, но очакваше времето, когато те двамата щяха да го споделят. С всяка изминала нощ ставаше все по-трудно да гледа как влиза в стаята, която деляха с Джаред и затваря вратата.

Внимателно сгъна една от роклите, които Роуз й бе дала и помисли за дрешника, който Солти й бе направил. Имаше рафтове! Сега имаше повече от достатъчно място за малкото си дрехи. Тя се засмя. Никога нямаше да запълнят и половината. Все пак беше хубаво да имат допълнително място за склад. И новата стая… Когато влезеше в нея, не се чувстваше толкова бедна.

Но се чувстваше самотна. Спалнята й напомняше за единствената нощ, прекарана в обятията на Солти и многото последвали, откакто беше отделена от него. Леглото й се губеше в новата обстановка, точно както тя се чувстваше изгубена без Солти. Опита се да се убеди да бъде търпелива, че няма да се наложи да чака още дълго, но това действаше само докато не се настанеше в леглото, без нещо, което да разсейва мислите й. Започваше да си припомня вкуса на целувките на Солти, усещанията, които пораждаха ръцете му върху тялото й, магията на физическото и емоционалното й пробуждане. Цялото й тяло оживяваше. Усещаше целувките му по врата си, езика му върху гърдите си, как овладява тялото й и огъня, който пламваше в нея и скоро щеше да я накара да се гърчи. Тя опитваше да прогони мислите от главата си, но те бяха като пожар, който се поддържаше сам. С всеки нов спомен я връхлитаха все повече и повече.

Сара тръсна глава, за да изхвърли неканените образи. Трябваше да привърши с прибирането на дрехите си и да се върне в кухнята. Джаред белеше грах и сега, когато имаше отново мляко и сметана, щеше да е хубаво да направи яйчен крем за десерт. Двете с Елън щяха да отидат за яйца.

Когато влезе в кухнята, Джаред все още работеше. Не виждаше Елън обаче.

— Къде е сестра ти? — попита тя.

— Каза, че ще отиде да издои кравата.

Момичето трябваше отчаяно да иска да излезе навън, за да предложи това.

— Тя знае, че не трябва да напуска къщата без мен!

— И аз й казах така, но тя отвърна, че нищо няма да стане.

Това, че Елън бе излязла сама ядоса Сара, но мъжете й бяха намеквали многократно, че е прекалено предпазлива.

— Уолъс никога повече няма да се приближи до къщата — бе казал Доби. — Той знае, че всеки от нас би го застрелял.

Сара искаше да се застрахова и Солти бе застанал на нейна страна. Той подкрепи ограниченията й, когато Елън му се оплака. Очевидно, една седмица бе границата на търпението й.

— Колко дълго я няма? — попита тя.

— Само няколко минути.

Сара отиде до входната врата. През пролуката в дърветата, които заобикаляха къщата, можеше да види как Елън води кравата към мястото, където бе оставила столчето и кофата си. Трябваше да излезе и да я наглежда, но изглеждаше глупаво да бездейства, когато трябваше да приготви вечерята.

— Не се мотай — извика тя.

Елън помаха с широка усмивка на лицето. Беше толкова развълнувана да е навън, че с удоволствие правеше нещо, което по принцип мразеше.

Сара се върна вътре.

— Сестра ти не е много добра в следването на правилата — измърмори тя.

— Караш я да стои в къщата цяла седмица — отвърна Джаред. — Учуден съм, че не се е измъкнала по-рано.

— Ами ти?

— О, аз нямам нищо против.

— Е, щом намерят господин Уолъс, ще можете да ходите, където поискате — обеща му Сара.

След като Солти го бе научил да язди, той притискаше майка си да му даде собствен кон.

— Може ли да яздя със Солти?

— Може би — разреши тя. — Когато си по-сигурен върху седлото.

— Няма да се науча като стоя вътре.

— Знам. Просто бъди търпелив — изглежда повтаряше това на Джаред през целия му живот. И все пак, нещата бяха по-добре от всякога.

Сара надзърна набързо през прозореца. Елън завързваше кравата за едно дърво, така че беше с гръб към кухнята. Приготвянето на вечеря за шестима, трима от които са възрастни мъже, отнемаше поне час. Тя напълно бе изгубила представа за времето, когато Джаред каза:

— Елън трябваше да се е върнала досега.

— Погледни навън, за да видиш, какво прави — Сара продължи да меси тестото.

— Виждам кравата, но не и Елън.

Тревогата се смеси с гняв. Сара почистваше ръцете си, когато чу вратата да се отваря.

— Време беше да се върнеш — каза тя. — Тъкмо щях да…

— Не съм дъщеря ти.

Тя се обърна и видя Хенри Уолъс да стои на вратата с насочен към нея пистолет.