Лей Грийнууд
Единствено с теб (2)

Глава 2

Сара погледна към къщата, пред която беше застанала една жена и й махаше. Тя веднага забеляза две неща: жената беше много красива и много бременна.

— Роуз очаква първото си дете — обясни Солти. — Джордж опита всичко по силите си, за да я накара да си стои вкъщи, но накрая се предаде. Това често се случва, когато човек се опитва да спори с нея.

— Може би ще е по-добре да разговарям със съпруга й.

— Ако си въобразявате, че Роуз ще ви пусне да си тръгнете, без да сте говорила с нея, значи не я познавате. Но вие разбира се не я познавате. Няма как. Със сигурност обаче, ще я обикнете както всички останали.

Да не би Солти да намекваше, че всички слушаха Роуз, защото я обичаха? Сара никога не беше срещала жена, която да има такава власт над мъжете. Подобно умение би било по-ценно от злато.

Роуз спря на стълбите, за да посрещне Сара още преди фургона да е спрял. Не се държеше като жена, която има нужда от почивка. Изглеждаше преливаща от здраве и щастие.

— Аз съм Роуз Рандолф. Бих слязла, за да се запознаем, но ако прекрача тези стъпала, Солти ще каже на Джордж и ще трябва да слушам поредната му тирада.

— Никога не бих те издал — възрази Солти.

— Знам, но той ще ме попита и аз ще трябва да му кажа истината.

Сара се зачуди що за жена е това. Това не беше точно „неподчинение“, а по-скоро различие в мненията. Не както беше при тях с Роджър. Винаги, когато не успяваше да отговори на очакванията му, той й крещеше, дори понякога я удряше.

— Моля не слизайте — каза Сара. — Мога да изкача няколко стъпала.

— Не съм по-бавна — Роуз погали корема си, — но определено съм по-тромава.

Сара помнеше доста добре собствената си бременност. Роджър беше бесен заради промените в тялото й, за това, че вече не можеше да работи толкова много или да задоволява физическите му нужди, колкото често му се искаше. В последните месеци я мислеше за толкова непривлекателна, че беше отишъл на друго място.

— Въпрос на баланс е — обясни Роуз, докато Солти помагаше на Сара. — Ако се обърна прекалено бързо или се засиля повечко, изгубвам равновесие.

Сара си спомни как се препъваше, дори беше падала на колене.

— Нека ви помогна — каза тя.

— Глупости. Много съм си добре така като се държа за парапета. Кажете на децата си да слизат и да влизат вътре. Солти ще се погрижи за фургона и коня ви.

— Няма да стоим дълго, само искам да ви задам няколко въпроса.

— Нищо подобно. Оставате за вечеря. И ако имате повече от няколко въпроса, ще преспите и ще ги зададете утре.

Сара се почувства като прегазена от влак, но това като че ли беше обичайно, когато се запознаваш с човек като Роуз Рандолф. Ако и тя самата приличаше малко на Роуз, нямаше да се остави да я принудят да се ожени за Роджър.

По навик Елън изскочи от фургона, без да дочака помощ.

— Това е дъщеря ми, Елън Уинборн.

— Здравейте — поздрави Елън. — Приятно ми е да се запознаем — имаше добри обноски, стига да се сетеше за тях.

— Ще пораснеш височка — каза Роуз. — Обзалагам се, че си голяма помощничка на мама.

— Нищо подобно. Предпочитам работата навън.

— И аз — сподели Роуз, — но никой от мъжете не може да готви.

— Не обичам да готвя.

Роуз извърна поглед към Сара.

— Само така. Има доста мъже, които умеят да готвят. А сега искам да се запозная с брат ти.

— На Джаред ще му е трудно сам да слезе от фургона — каза Сара на Роуз. — По рождение има проблем с крака си.

— Аз ще го вдигна.

Сара беше забравила за Солти. Канеше се да отклони поканата му, но той вече беше стигнал до фургона. Обви с ръце Джаред и го вдигна все едно беше перце.

— Можеш ли да стоиш на крака? — попита той момчето.

— Ако има на какво да се облегна — отговори Джаред. — Мога да пристъпвам с пръчка, но не мога да стигна далеч.

Сара знаеше колко е притеснително за Джаред да обсъжда състоянието си с други хора, но се гордееше, че го превъзмогва.

— Занеси го в гостната — каза Роуз на Солти. — Сигурно целият е в синини от друсането във фургона.

Сара искаше да възрази, че това не е нужно, че стол в кухнята ще е достатъчен, но Солти изкачи стъпалата с Джаред на ръце все едно го е правил цял живот. Роуз затрупа Джаред с въпроси, а Солти със заповеди. Изчезнаха в къщата и оставиха Сара и Елън отвън, когато чуха тропота на приближаващ ездач.

Мъжът, който изникна миг по-късно, беше най-добре изглеждащия мъж, който Сара беше виждала. Беше по-красив дори и от Роджър. Щом ги достигна, той се смъкна от седлото. Гледаше я внимателно, вероятно чудейки се дали я познава. Усмихна се и протегна ръка за поздрав.

— Името ми е Джордж Рандолф. Дано да има добра причина да стоите навън в този вятър.

Сара се окопити.

— Аз съм Сара Уинборн, а това е дъщеря ми Елън.

— Да си спестим останалото, докато влезем вътре.

Той явно беше точно такъв джентълмен, за какъвто се мислеше Роджър. Но Сара беше сигурна, че Джордж в никакъв случай не би ударил съпругата си или зарязал сакатия си син. Тя погледна към мръсните си ботуши.

— Не се притеснявайте за обувките — каза Джордж. — Трябва да видите на какво приличат момчетата, когато се върнат.

Сара се почувства като просяк в износеното си палто и безформен шал, но нямаше какво да направи, освен да се отзове на поканата. Двете с Елън изкачиха стъпалата и влязоха вътре.

Коридорът, който се простираше от единия до другия край на къщата, нямаше мебели, но покрай стените бяха строени дузини обувки и ботуши.

— Мъжете се преобличат в плевнята, преди да дойдат да ядат, но понякога обувките им стават доста кални. По-лесно е да имаме резервни, вместо да изстъргваме калта.

На близката стена имаше врата, която водеше към кабинет. В ляво имаше арка. През нея Сара успя да види, че Солти е настанил Джаред на канапето. Роуз поставяше възглавници зад гърба му, докато Солти подпираше крака му на табуретка.

— Удобно ли ти е? — попита Роуз Джаред. — Имам още възглавници и одеяла, ако ти е студено.

— Добре съм — отвърна Джаред, леко смутен, че е привлякъл прекалено много внимание. — Огънят е много приятен.

Заради топлината от чугунената печка вдясно, стаята бе дори прекалено топла след студа навън.

— Ако всички са се настанили — каза Солти на Сара, — ще внеса торбите ви и ще разседлая коня.

— Аз мога да го направя.

Солти й се ухили.

— Май няма да откажа малко помощ. Кой знае как може да си изпатя от коня ви, ако не внимавам.

Елън не се засмя.

— Подиграваш ми се.

— Не, само те дразня, но няма да го правя повече. Мир?

— Предполагам. Просто повечето хора мислят, че нищо не мога да правя, само защото съм момиче и съм само на седем.

— Никога не бих си го помислил. А сега най-добре да разтрием коня и да го приберем в плевнята.

— Свали си палтото и се настанявай — каза Роуз на Сара, след като Елън и Солти излязоха.

Сара беше изтощена повече от тревога, отколкото от справянето с юздите цял ден.

— Сигурно си изморена — каза Роуз. — Ела, седни при мен. Можеш да ми съчувстваш за бременността. Мъжете тук си мислят, че всичко трябва да си е както преди.

— О, това е нищо, в сравнение с това, което те чака след раждането на бебето — отговори Сара.

— Роуз ни подготвя за този ден — обади се Джордж, хвърляйки любяща усмивка към жена си, — но аз го очаквам с нетърпение.

— Дано — каза Роуз със същата отдадена усмивка. — Щом изтърпявам всичко това, би трябвало да ти хареса резултата. А сега ми разкажи за себе си — обърна се тя към Сара. — Какво би могло да те принуди да изминеш толкова път в това ужасно време? Не живееш наблизо, нали?

Сара нямаше представа откъде да започне, но реши първо да отговори на по-лесния въпрос.

— Имам ранчо до Остин.

— Бедничката! Толкова дълъг път! Къде спахте, какво ядохте?

Сара реши, че ще е най-добре да започне от началото.

 

 

Солти и Елън трябваше да направят само един курс, за да внесат в коридора малкото вещи на семейство Уинборн. Той надникна в гостната, преди да се върне навън. Беше доста нагъл, когато срещна госпожа Уинборн и децата й, защото не знаеше какво да каже. Един поглед върху дрехите й му подсказа, че късмета й е изневерил. Жена с нейната гордост не би се облякла така, освен от крайна нужда. Тя не беше красавица и все пак беше хубавка по начин, който нейните размъкнати дрехи не можеха да скрият. Имаше нещо много привлекателно в нея, въпреки упорито стиснатата й челюст. Ако питаха него, беше й коствало целия й кураж да предприеме това пътуване. Надяваше се Роуз или Джордж да могат да й помогнат, но тя нямаше да успее да наеме никой от „Съркъл Севън“. Всеки мъж тук знаеше, че е късметлия да работи за семейство Рандолф. Борбата с крадците на добитък или бандитите на Кортина си беше тежка работа, но поне имаше къде да се спи, храна на корем и дори плащаха.

Най-много му беше жал за момчето, Джаред. За едно дете е много трудно да има безполезен крак, а и никоя жена не би взела съпруг, който не може да ходи. Как ли горкото момче щеше да си намери работа? Добре знаеше как се отнасят хората към сакатите. Цялото му семейство се сблъска с това след инцидента с баща му.

— Може ли да ти помогна да разпрегнеш коня? — попита Елън, докато слизаха по стъпалата.

— Би трябвало да си вътре на топло. Очаквам скоро да завали.

— Не ме е грижа. Обичам дъжда и конете също. Обзалагам се, че имате стотици.

Солти поспря на края на стълбите.

— Не чак толкова, но може би около четиридесет, ако броим жребчетата от миналата година.

— Сам — един от мъжете, които работиха за нас — каза, че големите имения имат стотици коне.

— Толкова много са ни необходими само когато прекарваме стадото. Трябва да питаш майка си дали можеш да дойдеш с мен в плевнята.

— Няма да има нищо против.

— Тя не ме познава, нито останалите тук. Трябва да я питаш.

Елън увеси нос, докато се връщаше към гостната. Солти предположи, че очаква майка й да не я пусне, но тя се върна само след минута с усмивка на уста.

— Мама каза, че мога да ти помагам, стига да не си докарам беля. Тя ще те пита после, така че й кажи, че съм била послушна.

Очите на Солти се присвиха дяволито.

— А ако не си?

— Ще бъда — увери го Елън. — Ако ли не, мама ще ме накара да стоя вътре и да нося рокля.

— Да вървим. Искам да свършим, преди да е заваляло.

По време на краткия път от къщата до плевнята Елън говореше толкова много, че едва спираше да си поеме дъх. Солти никога не беше имал малка сестричка или дори братовчедка. Фермата на баща му беше доста изолирана, така че никога не бе срещал момиче като нея. Всички жени, които познаваше, носеха рокли и рядко говореха за нещо друго, освен за бебета и грижите около мъжете си. Освен ако не се променеше значително, Елън едва ли щеше да се вълнува от такива неща.

— Задръж — каза Солти щом стигнаха плевнята. — Искам да вкарам фургона на майка ти вътре.

— Ще ми се да имахме плевня — информира го Елън. — Щях да спя там, вместо в къщата.

Солти отвори двете големи врати.

— Не би ти харесало много. През лятото не мирише много добре. През зимата е студено, а понякога мишки и змии се промушват в търсене на топлина.

— Опитваш се да ме сплашиш — каза Елън.

— Не. Вкарай коня. Ще го разседлаем вътре.

Щом влязоха, вниманието на Елън беше привлечено от стелажите и отделенията, които приютяваха принадлежностите за ранчото. Докато Солти разседлаваше коня, тя разгледа седлата, юздите и коланите. Прекара малко повече време, оглеждайки чифт кожени гамаши, преди да се насочи към необичайния фургон.

— Какво е това? — попита тя.

— Това е фургон за провизии — обясни Солти, — за прекарването на добитъка през пролетта.

— Иска ми се и аз да можех да участвам. Ти ходил ли си?

— Не. Момчетата го чакат с нетърпение, но аз се грижа за нещата тук.

— Че защо ще искаш да правиш това?

Очевидно току-що малко падна в очите й.

— Защото не ми харесва да спя на земята, да дишам прахоляк, да ям храна с пръст вътре, да съм цял ден на седлото, да се бия с индианци и крадци или да се опитвам да спра паническия бяг на полудяло стадо крави.

— Наистина ли си се бил с индианци и крадци? — очите й бяха грейнали от възторг.

— Да, и не искам отново да се налага да го правя.

— Защо?

— Достатъчно стрелях и видях доста смърт по време на войната. Искаш ли да видиш бика? Джордж построи този хамбар за него.

Минаха през една врата в дъното на хамбара. Едно заграждение водеше към голямо пасище.

— Отне почти месец да оградят пасището — обясни Солти, — но бикът е прекалено ценен, за да го оставят да скита свободно. Всяка вечер го прибираме, за да не го откраднат.

През следващите двадесет минути, Елън го затрупа с въпроси, от които ясно личеше, че е свикнала да върши работата, която иначе би поел брат й. Нещо повече — явно й харесваше. Това обърка Солти. Никога не беше виждал жена, която да се държи все едно иска да е мъж. Имаше малко неща, които да се опрат на Роуз, но тя не обичаше кравите и беше напълно щастлива да се ограничи до работата около къщата. Той не виждаше проблем едно момиченце да иска да язди кон или да преследва крави, но не можеше да разбере защо не би искала да е момиче. Би било жалко, ако натоварвайки се с всичко, което брат й не можеше сам да върши, я караше да се определя повече като мъж, отколкото като жена. В обществото на Тексас нямаше място за такива жени.

— Мисля, че е време да се прибираме — каза Солти, след като й беше обяснил прекарването на стадото с всички подробности, за които се бе сетил. — Ако искаш да научиш повече за кравите, питай Монти, когато се върне. А Хен може да ти разкаже всичко за крадците и индианците. Те са братята близнаци на Джордж. Аз съм просто един каубой, който обича да си работи в ранчото.

Не му се искаше да разочарова Елън, но и не го блазнеше идеята да защитава ранчото си срещу крадци и индианци. Нямаше защо да го прави, защото си нямаше ранчо. Или надежда да се сдобие с такова. Не разполагаше със средства дори за нищожно малка ферма. Вероятно щеше да прекара остатъка от живота си, работейки за Джордж Рандолф.

 

 

— Е, жена ми най-после задоволи любопитството си — каза Джордж на Сара, след като тя подробно бе описала пътуването им. — Сега би ли ни казала какво те подтикна да предприемеш такова дълго пътуване? Предполагам, че не си се отбила за малко тук, а е било крайната цел на пътуването ви.

Сара знаеше, че този момент предстои и се бе подготвила какво да каже. Но се оказа неподготвена за Джордж и Роуз Рандолф. Домакините й накараха нея и децата й да се почувстват у дома си и с цялото си поведение я уверяваха, че ще приемат историята й присърце.

— Трудно ми е да обясня, а е и малко притеснително.

— Тогава не обяснявай.

— Трябва, иначе няма да разберете защо ми трябва помощта ви — тя оправи невидима гънка на роклята си. Живея в ранчо, което наследих от баща ми. Съпругът ми така и не се върна от фронта. През последните шест години наемах доста мъже, но нещата така и не потръгнаха. Дори не знам колко крави имам, защото никога нямаха време да ги преброят. А сега не мога да си позволя да плащам на работници. Ако скоро не направя нещо, ще загубя ранчото — тя направи пауза. Кажеше ли веднъж следващото изречение, нямаше как да си върне думите назад. — Единственият начин е да се омъжа отново. Няма да се налага да плащам на съпруга си заплатата, която не мога да си позволя.

— Сигурна ли си, че това единственото решение? — попита я Роуз. — Нямаш ли семейство, на което да разчиташ?

Още по-голям срам. Не беше нейна вината, че семейството на Роджър ги заряза, но тя я чувстваше като своя.

— Родителите ми са мъртви, а семейството на Роджър ни обърна гръб — тя отказа да изложи още повече Джаред като разкрие, че той е причината за отчуждаването им.

— Бих казал, че имаш по-голям шанс да си намериш подходящ съпруг в Остин — каза Джордж. — Има много малко свободни мъже, които да работят в такива отдалечени ферми.

Сара много искаше да извърне поглед, да се обърне, да излезе от стаята, но беше стигнала твърде далеч. Нямаше смисъл точно сега да губи кураж.

— Предложих работа на доста мъже, без да им разкривам, че имам и нещо друго наум. Прекарах в Остин над седмица, без да успея да намеря мъж, който да мога да си представя като мой съпруг.

— Не е толкова просто, нали? — попита Джордж. — Иска ти се да е някой, който би ти помогнал да обедините семейството.

— Точно така — Сара беше изключително облекчена, че Джордж я разбираше. — Имам нужда от някой, който да ми помогне да покажа на Елън, че ще е по-щастлива, ако се превърне в млада жена, а не в сина, който си мисли, че искам да бъде. Вината за това е изцяло моя, защото разчитах твърде много на нея — тя се обърна към Джаред. — И имам нужда от някой, който разбира, че Джаред е чудесно момче, въпреки че не може да прави всичко, което останалите момчета могат.

— Точно това направи Роуз с моето семейство — каза Джордж. — Нямаше да сме тук, ако не беше тя.

— О, щяхте — запротестира Роуз. — Вероятно още щяхте да се биете, да носите мръсни дрехи и да се задавяте с манджите на Тайлър, но щяхте да сте тук.

Сара се зачуди дали беше възможно и нея някой мъж да я гледа така, както Джордж гледаше Роуз. Тя можеше да готви, да чисти, да пере, да поправя и шие. Можеше да работи на полето, да приготвя зимнина, да маринова месо и да прави наденички. Можеше да танцува, малко да пее и да поддържа разговор, стига да не се отклоняваше много от ежедневието. Вярваше, че умее да задоволява мъжките страсти. Едва ли някой мъж можеше да очаква повече от това.

— Продължавай — насърчи я Джордж. — Не исках да те прекъсвам.

Сара изтласка мислите за невъзможни неща от главата си.

— Когато реших да потърся още мъже, ми казаха, че при вас работят най-способните и надеждни работници в района. Ето защо съм тук — да ви помоля да ми помогнете да убедя най-способния ви и надежден служител да се ожени за мен.

— И защо да го правя? — попита Джордж.

— Нямате абсолютно никаква причина — отвърна Сара.

— Напротив, имаме — намеси се Роуз. — Имаш нужда от помощ и ние можем да ти я дадем.

— Как? — попита Джордж. — Нямаме никой, който да отговаря на нейните изисквания.

— Имаме перфектния човек — обяви Роуз със самодоволна усмивка. — Солти. Ако избереш него, няма какво да се обърка.

Сара се надяваше лицето й да не издаде изненадата й. Той й се струваше привлекателен, но не искаше мъж, който да й се харесва. Това не би трябвало да е част от сделката. Не искаше никаква емоционална обвързаност, докато са женени… или да се разправя с емоционални усложнения, след като се разведат. Разводът може и да не беше много разпространен и разведените жени може и да бяха обект на предразсъдъци, но за Сара той беше за предпочитане пред това тя и децата да са обвързани с някой като първия й съпруг.

— Мислех си за някой по-възрастен, някой, който да е готов да ни посвети поне пет години — каза Сара. — Солти е достатъчно млад, за да иска да се ожени и да си има свое семейство.

— Солти е на двадесет и седем — поясни Джордж. — Имаме само един по-възрастен от него в ранчото. Всичките ми служители са били войници по време на войната.

А тя не искаше войник. И двамата войници, които беше наела, бяха кисели, цинични и прахосваха малката си заплата за пиене. И по-лошо — не разбираха затрудненията на Джаред. Държаха се все едно се преструва. Техните подигравки го подтикнаха да предприеме рискован опит да оседлае кон. Беше паднал в корала, без да може да стане. Цяло чудо бе, че не беше стъпкан или ритнат. Веднага уволни и двамата, но вредата върху самочувствието на Джаред вече беше нанесена. Какво себеуважение би имал той като мъж, ако не можеше да оседлае или да язди кон — нещо, което сестра му вършеше всеки ден?

— Признавам, че почти не познавам Солти — каза Сара, — но не мисля, че човек като него би се заинтересувал от подобно нещо.

— Защо не? — попита Роуз.

Какво би могла да каже? Никой не знаеше, че тя всъщност не искаше да се омъжва. Беше принудена да се омъжи за Роджър, който я малтретираше, обърна гръб на сина й, след което остави семейството си. Физическата близост по време на брака им беше болезнено и унизително преживяване, което не искаше никога да се повтаря. Мъжете в живота й, от баща й до тези, които работеха за нея, бяха твърди и сдържани и не смятаха, че жените са годни за нещо повече, освен да задоволяват първичните нужди, а децата — да предоставят безплатен труд.

Солти беше различен. Макар да нямаше необходимата възраст и опит или тежестта, която тя предпочиташе, той се отнасяше с уважение към нея и с нежност към децата. Мъж като него би бил опасен. Тя можеше да го хареса, да се надява, че няма да я напусне.

— Не мога да ви дам конкретна причина — отвърна Сара. — Просто така го чувствам.

— Мисля, че трябва да питаме Солти — настоя Роуз.

— Да ме питате какво?

Изчервена от притеснение, Сара се обърна и видя Солти на прага.