Лей Грийнууд
Единствено с теб (17)

Глава 17

С яростен вик, Солти прескочи оградата и се втурна напред. Пъстрият кон вдигна глава, изтръгна крака си от захвата на мъжа и избяга. Също толкова стреснат, човека се втурна към далечния край на заграждението.

Ботушите за езда, които носеше го забавяха, но каменистата трънлива земя беше безмилостна към голите крака на Солти. Щеше да е невъзможно да го настигне, освен ако не яздеше. С надеждата, че конете му помнят уроците си, той спря, за да изсвири с уста. Едно от животните се отдели от групата и се обърна, но не дойде при него. Очевидно беше просто любопитно от звука.

Солти чу нещо да приближава отзад, обърна се и видя двата си коня да се препускат в тръс към него.

— Добро момче — каза той на петнистия, който го достигна първи. — Сега стой мирен, за да се кача.

Никога не беше лесно да възседнеш голия гръб на кон, но сега беше още по-трудно, защото нямаше кой да му помогне. Краката му бяха толкова изранени, че дори поемането на собственото му тегло беше болезнено, но той хвърли оръжието си, хвана се здраво за гривата на коня, сгъна колене и на практика скочи отгоре му. Въпреки че кожата под него се движеше свободно, Солти успя да се изправи и заби пети в хълбоците на жребеца. Животното реагира със задоволяваща скорост.

Почти бе забравил уроците от детството си. Не бе яздил без седло, откакто беше момче във фермата на баща си, но използвайки натиска на коленете си и подръпвайки гривата, успя да насочи животното в правилната посока към бягащата плячка. Дистанцията помежду им се скъсяваше със задоволителна бързина.

Щяха да стигнат заедно до оградата. Подвиквайки на жребеца да побърза, Солти успя да настигне мъжа. Той шокирано повдигна лицето си нагоре и Солти разпозна Арни.

— Спри — извика той. — Ако се налага да те застрелям, за да ти попреча да избягаш, ще го направя.

Очевидно Арни имаше достатъчно разум, за да се досети, че мъж по бельо, който язди кон без седло, едва ли носи оръжие, тъй като спря и се плъзна в друга посока. Неспособен да се обърне толкова бързо, коня на Солти направи голям скок, преди да го последва. Арни спря и смени посоката си още два пъти, преди да се изтощи.

— Спри — извика Солти отново, като яздеше редом с него. — Или ще те съборя на земята — Арни не хаби от енергията си да му отговаря, а продължи упорито напред все по-бавно.

Разочарован, Солти доближи коня си достатъчно, за да забие крака си в гърба на Арни. С един тласък, той го събори на земята и му нареди:

— Ставай. Искам да знам защо се опитваш да съсипеш Сара. Можем да отидем в бараката и да поговорим като цивилизовани хора или да те пребия, докато ми отговориш.

— Мразя те — промърмори Арни.

— И аз не съм много очарован от теб в момента — отвърна Солти. — Стъпалата ми са покрити с рани и имам трън в крака си, който ме боли ужасно.

— Иска ми се да си беше счупил врата.

— Пълен с благопожелания, а?

Арни изсумтя.

— Ставай или ще те стъпча с коня си.

Арни бавно се изправи на крака. Той отправи омразен поглед към Солти, но в него липсваше гняв. Изражението му по-скоро показваше примирение. Солти се надяваше, че това означава, че може да бъде убеден да изостави опитите си да спечели Сара. Макар самият той никога да не бе разбирал логиката на плана му. Без значение дали щеше да успее, или не, Сара беше негова съпруга. Но все пак може би влюбения мъж не бе способен да мисли разумно. Напоследък и неговите разсъждения не бяха особено трезви. Та той току-що бе заплашил човек, че ще го стъпче с коня си.

Докато отиваха към бараката, Солти си спомни, че бе хвърлил оръжието си, преди да възседне коня. Арни го забеляза и се впусна в измъчен бяг. Той го последва и направи гримаса, заради неизбежността, на това, което трябваше да стори. Когато коня му беше само на крачка от Арни, той се хвърли във въздуха. Приземи се върху него, изкарвайки въздуха от дробовете и на двама им.

Като избута по-възрастния мъж настрани, той се претърколи към пушката и я сграбчи. Бързата му реакция бе наградена с трън в рамото. Ако доживееше до сто, щеше да си го върне на Арни за това.

Изправи се на крака, внимавайки да не отпуска цялата си тежест върху този със забодения трън.

— Ставай и не смей да ми причиняваш повече проблеми! Ако още един трън се забие в мен, вероятно ще изгубя контрол над пръста си върху спусъка.

Арни се претърколи и седна.

— Ти си патриот. Няма да ме застреляш. Твърде почтен си.

— Нямаше да рискувам, ако бях на твое място. Идеализмът отстъпва пред болката.

— Що за войник си, щом се оплакваш от няколко въшливи бодила? — изръмжа Арни.

— Ядосан — Солти побутна бившия работник с цевта на пушката си. — Сега ставай.

— Какво ще направиш в противен случай?

Солти вдигна пушката си във въздуха.

— След като стоваря приклада върху дебелата ти глава, ще завлека краставото ти тяло до бараката. Тогава, ако се почувствам особено щедър, може да размисля и да те развържа, за да извадиш бодлите от кожата си.

Арни бавно се изправи на крака и се запъти към навеса.

Когато стигнаха до него, Солти бе изненадан да види, че Сара ги чака там.

— Какво правиш тук? — попита тя Арни.

— Опитва се да осакати конете ни — отговори Солти. — Покажи й ножа си.

Арни не беше склонен, затова той го подбутна с пушката.

— Подай й го с дръжката напред.

Той извади ножа от колана си и го подаде на Сара.

— Ще ти бъда благодарен, ако донесеш фенера от бараката — обърна се Солти към нея. — Имам няколко тръна, които трябва да се извадят — той повдигна крак, за да й покаже, че не носи обувки.

— Защо си тръгнал след него бос? — попита тя.

— Беше на път да използва ножа върху един от конете ти.

— Преследвал си го с трън в крака си?

Би било хубаво да каже, че има героични способности, но се спря на истината.

— Яздих един от конете си.

— Яздил си без седло и с трън в крака?

— Не можех да му позволя да се измъкне.

Нямаше достатъчно лунна светлина, за да бъде сигурен, че правилно е изтълкувал погледа на Сара, но в очите й се четеше одобрение.

— Къде е фенерът? — попита тя.

— Точно до вратата. Има няколко кибритени клечки на рафта над него. Ти — каза той на Арни, — последвай я, но не прави нищо глупаво.

Още не бяха стигнали до бараката, когато Елън се появи на бегом, все още облечена в нощницата си. Тя се огледа и попита:

— Ще застреляш ли Арни? — очите й бяха станали големи като чинии за кейк.

— Обмислям го.

— Какво е направил?

Солти не успя да отговори. Сара отвори вратата на навеса и Скелет налетя право върху Арни, с надигащо се дълбоко в гърлото му ръмжене и оголени зъби, които блестяха на лунната светлина.

— Спри го! — кресна Солти.

Елън се хвърли върху Скелет и успя да обвие ръце около него. Кучето не се предаваше лесно, но очевидно не искаше да нарани малкото момиче, а тя бе непоколебима. След кратка борба, Скелет спря да се дърпа, но продължи гневно да гледа Арни, а в гърдите му все още се надигаше ръмжене.

— Какво става? — с помощта на патерицата си, Джаред сега можеше да се движи бързо почти колкото сестра си.

И двамата изглеждаха толкова малки в нощниците си, че Солти искаше да им каже, че трябва да са в леглата и да сънуват великолепни десерти, вместо да бъдат изкарвани навън посред нощ от някакъв побъркан обожател.

— Арни отново създава проблеми — каза той.

— Какво е направил? — попита момчето.

— Нищо. Солти го е спрял навреме — Сара се беше върнала с фенера и помоли Джаред да го държи.

— Защо? — децата правеха ли някога нещо, без преди това да попитат защо?

— Трябва да изкарам един трън от крака на Солти.

— Имам един и в рамото.

Щеше да боли почти толкова като го изкарваха, колкото когато се беше забил. Още нещо, което да се добави към сметката на Арни.

— Дай да видя крака ти — нареди Сара.

Вместо да седне и да рискува Арни да се измъкне, Солти вдигна крака си зад него.

— Бодилът е под кожата — обясни Сара. — Ще имам нужда от игла, за да го извадя.

Той се бе научил да шие по време на войната.

— Имам една в спалния си чувал.

— Аз ще я взема — предложи Джаред. Като държеше фенера в свободната си ръка, момчето закуцука към навеса и изчезна вътре.

— Защо се върна? — попита Сара, като се обърна към Арни.

— Знаеш защо — неприкрития глад в очите му щеше да бъде засрамващ, ако не беше ядосал Солти толкова много. Никой мъж нямаше право да гледа съпругата му по този начин.

— Планираше ли да направиш нещо на съпруга ми, след като избиеш добитъка и осакатиш конете ми? Сега съм омъжена.

Арни отправи към Солти вече познатия омразен поглед.

— Не е нужно да сме женени, за да избягаш с мен.

Скелет лежеше на земята, очевидно разбрал, че няма да му позволят да си отхапе от мъжа, който го бе намушкал. Той спря да ръмжи, но не сваляше очи от Арни.

— Какво ще правиш с него? — Елън попита Солти.

— Ще го закарам в Остин — каза Солти и въздъхна. — Хора са били обесвани за кражба на коне. Не мисля, че за осакатяване ще е много по-различно.

— Той не е направил нищо достатъчно ужасно за такова наказание — ахна Сара.

Солти понякога беше добродушен, но също и практичен.

— Ако имаше възможност, щеше да убие и двете прасета, може би също и млечната крава и да осакати неизвестно колко коне. Какво чакаш, да подпали къщата ти?

— Никога не бих го направил — настоя Арни.

— Съжалявам, но ми е трудно да ти повярвам — скастри го Солти. — Нямам много опит с мъже, които се опитват да разрушат всичко, което принадлежи на жената, която твърдят, че обожават.

— Не съм се опитвал да разруша нищо. Просто исках да накарам Сара да ме обикне.

Джаред се върна с иглата.

— Намерих я.

Солти почувства съжаление към Арни, но не искаше да чува повече изкривени обяснения. Този мъж беше луд. Опасен, умопобъркан.

— Ще седна — каза той. — Ако опиташ да избягаш, няма да се поколебая да те застрелям. А, ако не уцеля, Скелет има дълг, който е нетърпелив да ти върне.

Кучето изръмжа и понечи да се изправи.

Елън стегна хватката около него.

Сара взе една кофа, която бе поставила на земята с дъното на горе.

— Седни тук.

Солти закуцука и се настани върху кофата. Ръбът се заби толкова дълбоко в плътта му, че отново се изправи.

— Или ще завържеш Арни за оградата, за да не избяга, или ще се наложи да свършиш това, докато съм прав.

— Къде ти е въжето?

— Аз знам — обади се Джаред. — Ще го донеса.

— Какво мислиш, че трябва да направим с него? — Солти попита Сара, като гледаше към Арни. — Не можем просто да го пуснем да си тръгне.

— Може да го държим вързан — предложи Елън.

— Това означава, че някой ще трябва да го наблюдава и храни — отбеляза Солти.

— Скелет може да го пази.

— Той ще трябва да помага с измъкването на говеда от храсталаците.

— Аз мога да го наблюдавам — Джаред се бе завърнал и влачеше въже зад себе си.

— Ти ще ми трябваш, за да нагорещяваш железата за жигосването.

— Аз няма да го пазя — каза Елън. — Ще помагам при събирането на говедата.

— Ти ще жигосваш — отвърна й Солти. — Аз и майка ви ще вкарваме говедата в улея.

— Сара няма улей — тросна се Арни.

— Вече има — каза Солти. — Или поне ще има утре, веднага щом го завърша.

— Арни може да ни помогне — предложи Джаред. — След това, което направи, ни е длъжник.

Солти реши, че това е луда идея.

— Как?

— Може да вкарва кравите в улея — обясни момчето.

Елън поклати глава.

— Ще избяга.

— Не и ако го вържем за крака — предложи той. — Няма да трябва дълго въже, защото не е нужно да се движи много.

— Няма нужда да ме връзвате — каза Арни, гледайки към Скелет. — Няма да се опитам да избягам.

— Не ти вярвам — рече Сара. — Но ще се съглася просто да завържем краката ти за оградата — не й отне дълго да се увери, че е вързан здраво и е само на няколко ярда разстояние. — Сега е твой ред — обърна се тя към Солти.

Той седна на земята и положи крака си върху кофата. Държеше ръката си върху пушката.

— Дръж фенера неподвижен — каза Сара на Джаред.

Солти знаеше, че забиването на игла в крака му щеше да е болезнено. Просто нямаше идея колко. Той издърпа крака си обратно, преди да успее да се спре.

— На дълбоко е — обясни Сара.

— Съжалявам. Знам.

Нямаше да трепне. На фронта бе виждал твърде много момчета с разкъсани ръце и крака, които трябваше да се отрежат само с помощта на уиски, което да притъпи болката. Освен това, погледа на Джаред беше залепнал върху него. Момчето трябваше да живее с повехнал крак всеки ден от живота си и го правеше, като го приемаше спокойно и с добро настроение. Солти нямаше да бъде унизен от един миризлив малък трън.

Но не беше лесно да изглежда стоик, когато Сара дълбаеше дупка с големината на кокоше яйце в нежната кожа на стъпалото му. Сякаш използваше касапски нож.

Тя не спираше да дълбае.

— Сигурна съм, че е бил много по-голям, преди да се счупи.

Болезненото ровичкане на иглата почти пречупи решителността на Солти. Той стисна юмруци, пое дълбоко дъх и го задържа, докато се оттегли вълната от болка. Тогава Сара вдигна иглата.

— Извадих го.

Елън огледа бодила.

— Малък е.

— Беше дълбоко в крака му. Изваждането му трябва да е било много болезнено.

— Той не се разплака — каза Джаред.

— Мъжете не плачат — обясни Сара.

Солти си спомни за мъже, които ги болеше толкова много, че не можеха да плачат, а само да крещят.

— Напротив. Още един бод и щях да се разплача като бебе.

Децата се засмяха и Сара го ощастливи с толкова топъл поглед, че заплашваше да разгорещи нощта. Вече беше сигурен, че чувствата й към него бяха много повече от просто физическо привличане. И ако този поглед измерваше силата им, то тя го харесваше много.

Въпреки пулсирането в крака си, Солти усети как тялото му започва да реагира на желанието. Той започна да се бори с него. Подозираше, че според Сара мъжете се интересуват от жени само заради физическите си нужди и не искаше тя да мисли така и за него. Налагаше се да пренасочи вниманието на всички.

— Трябва да решим какво да правим с Арни — обяви той. Говореше така, че мъжа да не може да чуе.

— Да го застреляме — предложи Елън.

Сара се засмя изненадано.

— Мислех, че го харесваш.

— Той се е опитал да нарани конете ни — в света на малкото момиче, конете бяха много по-важни от хората.

Тя се обърна към Солти.

— Какво предлагаш?

— Ще трябва да съберем и жигосаме много крави през следващите няколко дни и няма кой да ни помогне. Той може да ни е от полза за седмица и да докаже, че е променил намеренията си. Ако не се съгласи или избяга, преди да сме свършили, ще го предадем на шерифа.

— Как ще го хванеш, ако избяга? — попита Елън.

Солти погледна Скелет.

— Имам чувството, че не би могъл да стигне далеч. Какво мислиш? — попита той Сара.

Тя отправи суров поглед към ухажора си.

— Защо намушка Скелет?

— Нямах намерение. Просто се опитвах да му попреча да ме ухапе.

— Ами убийството на прасето ни и опита да осакатиш конете ми?

Арни сведе глава.

— Надявах се, че ако мислиш, че този мъж не може да те защити, ще ме приемеш обратно.

— Сторил си ужасни неща, Арни, но не ни достига работна ръка. Ще приема предложението на Солти, ако ти се съгласиш с него, но трябва да разбереш, че сега той е мой съпруг и пастрок на децата ми.

— Ами ако той застреля Солти? — попита Джаред изведнъж ужасено.

— Аз ще го застрелям — заяви Елън.

— Той няма да застреля Солти — каза Сара.

Джаред не беше убеден.

— Ами, ако го направи?

— Тогава ще позволя на Елън да го застреля и ще оставим трупа му на койотите.

Децата се засмяха, но на Солти му се стори, че е доловил стоманена нотка в гласа на Сара. Макар да се съмняваше, че тя ще го направи, се зарадва да разбере, че би искала. Щом приключеха с жигосването, щеше да разгледа промяната на чувствата й към него много по-обстойно. Междувременно по-добре бе да се увери в своите.

Той насочи вниманието си обратно към Арни.

— Изглежда имаш избор. Да работиш за нас, или да отидеш в затвора. Кое ще бъде?

Беше невъзможно да се разбере какво става в главата на Арни. Всеки мъж, който мислеше, че може да спечели благоразположението на жена, като срине способността й да оцелява и напада добитъка й, не беше с всичкия си. Солти не беше сигурен, че работата с Арни е добра идея. Не би го предложил, ако нямаха такава отчаяна нужда от помощ.

— Ще помогна с жигосването — реши Арни. — Поне ще получавам нещо за ядене, нали?

Солти не се бе замислял, колко трудно можеше да бъде за мъж като Арни да си намери работа.

— Не мога да изгоня другар войник, но ще трябва да спиш навън. Няма да се чувствам удобно, ако си с мен в бараката.

Арни присви очи.

— Щом сте женени, защо не спиш при Сара?

Беше невъзможно да даде за обяснение истината.

— Със Скелет спим навън, за да наглеждаме за крадци.

Арни изглежда искаше да зададе още няколко въпроса. Вместо това, той попита:

— Ами, ако завали?

— Можеш да спиш във фургона — предложи Сара.

— Ще ти дам спалния си чувал, за да те пази сух — предложи Солти.

— Той ще избяга — каза Джаред.

— Не, няма. Ако отида в затвора, никога няма да си намеря прилична работа — Арни сведе поглед. — Или жена, която да се омъжи за мен.

Това може и да беше нещо хубаво, помисли си Солти. Тексас нямаше нужда от деца, обременени с умствените изкривявания на Арни.

Той заяви:

— Добре ще е всички да се връщаме в леглата.

— Трябва да превържа крака ти — каза Сара.

— Не е нужно. Ще се погрижа винаги да съм с ботуши.

Тя не изглеждаше убедена, но не го оспори. Взе децата и се запъти към къщата. Арни ги наблюдава унесено, докато те не изчезнаха между дърветата.

— Ще бъдеш много по-щастлив, ако си избиеш тези мисли от главата — каза му Солти.

Арни бавно пое дълбок дъх и издиша толкова силно, че сякаш се смали.

— Предполагам, че съм бил глупак да си помисля, че това някога ще се получи.

Солти не можеше да не се съгласи, но съжали мъжа. Той знаеше, какво е да се страхува, че никога няма да бъде обикнат от жена.

— Ами кучето ти? — попита Арни.

Скелет бе спрял с опитите да се докопа до него, когато Сара го завърза за оградата, но не бе спрял да гледа.

— Ще държа Скелет в бараката при мен.

— Прибери го, преди да ме развържеш. Не ми харесва начина, по който ме гледа.

— Точно сега просто те наблюдава. Не му давай причина да си промени решението. Ще ти дам няколко одеяла за фургона. Поспи малко. Всички трябва да го направим.

Но след като Солти бе настанил Арни и се мушна в леглото си, Скелет остана да будува до вратата напълно буден. Глупав ли беше, да държи Арни наоколо, въпреки че имаха отчаяна нужда от помощ? Мъжът страдаше от сериозно изкривено мислене. Нямаше ли да е по-безопасно за всички, ако беше в затвора?

Обърна се на другата страна. Не беше много по-удобно, но мислите му започнаха да му харесват повече. Сара го бе нарекла пастрок на децата. Това беше първия път, когато бе включила и тях в отношенията им. Вместо да е техен партньор в бизнес споразумение, звучеше, сякаш тя наистина гледаше на него като на част от семейството. Той много държеше на двете деца. Животът им досега, бе движен от обстоятелства, извън техния контрол. Искаше те да имат шанс да открият какво искат за себе си, а не да познават само необходимостта от оцеляване.

Не искаше ли същото и за Сара? Не съвсем. Желаеше тя да открие какво е да живее живота си, без надвисналата угроза от разорение, или с мъж, който ще злоупотребява с нея емоционално, ако не физически. Искаше тя да знае, какво е да си лягаш без страх, да се събуждаш без чувство на отчаяние, да бъдеш способен да се изправиш пред света, без нуждата да се впишеш на всяка цена.

Искаше също и нея. Не беше сигурен дали беше любов, или увлечение, но знаеше, че не е просто страст. Имаше достатъчно опит, за да знае. Онова, което не познаваше, беше любовта. Майка му твърдеше, че обича баща му, но бе живяла в страх от гнева му. Баща му бе казвал, че обича съпругата си, но се отнасяше към нея, като към слугиня. Бе обявил пред света, че обича сина си, но Солти никога не се бе чувствал обичан. Роуз и Джордж му бяха възвърнали вярата в истинската любов, но той не беше герой от войната като Джордж. Беше просто обикновен войник, който не бе сигурен, че е способен на подобни чувства.

Но той искаше такава любов. Искаше я достатъчно, за да рискува да се провали.

 

 

— Желязо — извика Солти.

Това продължаваше вече седмица. Ставаха всяка сутрин преди изгрев, ядяха първото от двете си хранения, които щяха да получат за деня, после отиваха да докарат животните, които трябваше да се дамгосат. Джаред палеше огъня и нагорещяваше железата, докато се върнат. Солти трябваше само веднъж да му покаже как да разбере дали желязото е твърде горещо или не достатъчно загрято. Момчето беше толкова умно, колкото и добро.

Джаред избра едно желязо от огъня, който поддържаше, и го занесе на Солти до улея. Вътре четиригодишен бик се бореше срещу огражденията, които го държаха затворен.

— Притисни го — извика Солти.

Арни избута бика срещу едната стена на улея и го задържа неподвижен, докато Солти го жигоса, без да размаже знака. Миризмата на опърлена козина и обгоряла кожа атакува ноздрите на Солти, но той толкова бе свикнал със смрадта през последната седмица, че почти не я забелязваше. Доволен, че дамгата е ясна и дълготрайна, Солти отстъпи и каза:

— Пускайте го.

Арни издърпа бика и докато животното възвръщаше баланса си, махна решетките, които го затваряха в улея. Солти подвикна и плесна бика по задницата. Ядосаното говедо се изстреля на бегом. Като измуча разярено, то се отправи към откритото пасище.

Като върна желязото на Джаред, Солти се качи на коня, за да отдели друго животно от стадото, което Сара и Елън задържаха. Този път избра крава с теленце до нея. Така щеше да приключи с две наведнъж. Кравата щеше да бъде хваната в улея, а той да улови телето с ласо и Арни да го повали на земята.

Солти се съмняваше, че някога ще се научи да го харесва, но Арни спазваше дадената дума. Не беше опитен каубой, но правеше всичко, което Солти му кажеше, колкото бързо и добре можеше. С малко повече опит, вероятно щеше да стане добър работник. Солти вече се двоумеше дали да не го задържи, за да закара говедата, които щяха да пратят на север с Рандолф.

— Кога може да жигосам бик?

Елън копнееше да се докопа до желязото за дамгосване, а Солти се опитваше да й обясни, че не е лесно да направиш ясна, годна за разчитане дамга. Трябваше желязото да е с подходящата температура, да знаеш как да направиш формата и колко силно и продължително да притискаш, за да може знака да е ясен, но да не прогори под кожата. За съжаление изглеждаше лесно.

— Спри да тормозиш Солти — скара й се Сара. — Имаме нужда от теб точно там, където си.

След вълнението от събирането на говедата, пазенето им в стадото не беше достатъчно интересно за Елън.

— Нямаш нужда от мен. Имаш Скелет.

Кучето бе показало стойността си, що се отнасяше до измъкването на кравите от храсталаците и заплетените трънливи лози и бе доказало, че е ценно, почти колкото овчарско куче. Ако някое говедо се отделеше, Скелет веднага се изстрелваше след него.

— За жигосване са нужни поне десетима души — обясни Солти на Елън. — Ние сме на половина. Мислех, че искаш да прекарваш целия ден на гърба на коня.

Така беше, но също копнееше да е в центъра на вълнението, а за нея това означаваше жигосване, а не седене на коня, в очакване нещо да се случи.

За днес трябваше да дамгосат само още десет. Солти се чудеше, дали е направил достатъчно. Дървеният материал бе пристигнал. Беше нетърпелив да започне да строи допълнителна стая в къщата на Сара. Вече беше минало времето, в което трябваше Елън да дели една стая с брат си.

Беше жигосал кравата и повалил телето й на земята, когато Джаред каза:

— Някой идва.

Солти вдигна поглед, за да види как няколко ездача приближават. Хенри Уолъс беше начело и яздеше в бърз галоп.

— Подай ми желязо — каза Солти на Джаред. Не искаше да се изправя пред Уолъс, докато държи телето и смяташе да жигоса животното, докато е повалено.

Джаред му подаде желязо. Солти тъкмо го поставяше на хълбока на телето, когато Уолъс извика:

— Спри! Това е моето теле! — с тези думи, той извади пушка и я насочи към Солти.