Линда Хауърд
Играта на Чанс (9)

Глава 8

Девствена! Съни Милър беше девствена. Чанс се опита да мисли, ако изобщо беше в състояние, какви са възможните последици от това, но абсолютно всичко му се струваше нереално. Точно сега бе много по-важно да успокои жената, чийто първи път бе направо на земята, посред бял ден, с мъж, който не си беше свалил дори и ботушите.

Потънал в размисли, той лежеше по гръб върху одеялото. Съни се бе обърнала на една страна, далеч от него, свита на кълбо, а стройното й голо тяло видимо трепереше. Всяко движение му се отдаваше с усилие, дори свалянето и хвърлянето на презерватива. Кулминацията му бе толкова бурна, че се чувстваше леко замаян. Защо при всичкият му богат опит, този оргазъм го бе развълнувал толкова много? Какво ли си мислеше тя? Какво ли чувстваше? Очакваше ли болката или бе шокирана от нея?

Той знаеше, че бе стигнала върха. Страстта й се равняваше на неговата, а когато зашеметен беше разбрал за невинността й и започна да се отдръпва, тя сама пое инициативата. Беше видял шока застинал в очите й, а когато влезе в нея, бе почувствал отговора на топлата й плът. През цялото време беше наблюдавал изражението на лицето й и старателно я бе възбуждал. Наложи си безжалостен контрол и успя да сдържи желанието си, докато накрая не почувства, как в див екстаз започнаха да се свиват мускулите на женската й сърцевина. Чак тогава, отпусна юздите на собственото си удоволствие и избухна в див и продължителен оргазъм.

Сигурно имаше доста сериозни причини, за да остане девствена до двадесет и деветата си година. Въпреки че, още от самото начало усещаше съпротивата й за по-голяма интимност, тя му се беше отдала с желание. Почувства се поласкан, но в същото време и дяволски изплашен. Не беше нежен с нея, нито по време на любовната им игра, нито при кулминацията им. На пръв поглед, изпитаното от нея удоволствие, говореше за това, че всичко е наред, но той знаеше, че не е така. Тя нямаше достатъчен опит да се противопостави на чувственото насилие, което бяха претърпели тялото и емоциите й. Сега й бяха необходими утеха и разбиране, за да се успокои и да спре да трепери.

Чанс сложи ръка на рамото й и я придърпа по-близо към себе си. Тя не се противопостави, макар да изглеждаше някак безучастна и самотна. Беше много бледа, а очите й блестяха странно, като че всеки момент от тях щяха да потекат сълзи. Той се наведе над Съни и погали с длан любимото лице, дарявайки й нежност и внимание, от които толкова много се нуждаеше. Тя го погледна бързо, но почти веднага отвърна поглед, а бузите й почервеняха от смущение.

Нейното изчервяване го очарова. Нежно прокара ръка по голото й тяло, погали корема, а с върха на пръстите си докосна зърната й. Забеляза по гърдите й малки драскотини, оставени от наболата му брада. Мислено си отбеляза, че трябва да се избръсне. После се наведе и нежно прокара език по тях, като внимаваше да не прави нови белези.

Знаеше, че трябва да каже нещо, но не се сещаше какво. Надарен с редкия талант да убеждава, той бе в състояние да уговори всеки, независимо от мястото, където се намираше — военната база, по средата на наркосделка или правителствена институция. Притежаваше уникалната способност светкавично да преценява хората и дадената ситуация и с помощта на точните думи, да получи от съответния човек, реакцията, към която се стремеше. Но от момента, в който видя Съни, страстта започна да пречи на придобития му опит. Не беше подготвен за въздействието на огромните й искрящи весели очи и лъчезарната й усмивка, нищо не му беше подсказало, че ще бъде обезоръжен от чувството й за хумор. Без съмнение Съни беше най-подходящото име за нея.

Сега вече следобедното слънце, не светеше толкова ярко, почти бе залязло, като че ли съжаляваше за тяхната интимност. Не можеше да се примири с мислите, които го измъчваха. През годините беше загубил броя на жените, които се опитваха да се вкопчат в него след една набързо прекарана нощ заедно, от която той винаги се изплъзваше физически и психически. Сега не можеше да се примири с факта, че тази единствена жена не се опитва да го задържи по някакъв начин. Къде беше проблема? Дали защото всичко стана прекалено бързо, или поради прекалено силната им страст. А може би съществуваха и други, лични мотиви, заради които тази жена се опитваше да го държи на разстояние. Тя не се беше гушнала в обятията му, за да се успокои след преживяното удоволствие, а се беше свила и затворила в себе си, обграждайки се с невидима стена, зад която се криеше от първия момент на тяхното запознанство.

Всичко в него започна да се бунтува и той моментално отхвърли тази идея. Обхвана го примитивната мъжка ярост и чувство на собственост. Тя беше негова и той нямаше да я пусне. Мускулите му се напрегнаха от нова вълна на желание. Намести я под себе си и се плъзна в тясната обвивка на женската й плът. Съни си пое рязко въздух, шокирана от внезапното му нахлуване, което веднага сложи край на обхваналата я апатия. Не се опита да го отстрани, въпреки че притисна ръце между телата им и заби пръсти в гърдите му. Почти автоматично повдигна крака и обви бедрата му. Той ги пое и ги вдигна по-високо на кръста си.

— Свиквай — каза го по-остро, отколкото имаше намерение. — С мен. С това. С нас. Защото няма да ти позволя да си тръгнеш от мен.

Устните й трепнаха, но думите му привлякоха цялото й внимание.

— Дори така да е най-добре за теб? — прошепна тя. Сините й очи се изпълниха със страдание, което остави след себе си само сива пустота.

Той замълча за част от секундата, като се чудеше дали има предвид баща си.

— Особено заради това — отговори той и се зае със сладката задача да я възбуди отново.

Този път удоволствието бе изцяло за нея. Ухажваше я с умение, което надхвърляше обикновения сексуален опит. Продължителното обучение в бойните изкуства го научи не само да осакатява с едно докосване и да убива с един удар, но също така му откри всички необичайно чувствителни точки по тялото на човека, докосването до които даряваше невероятно удоволствие. Нежните места по тялото й — ямките зад коленете, вътрешната страна на бедрата, нежните глезени, долната част на дупето — бяха подложени на гальовното му внимание. Тялото й бавно и неусетно оживяваше от чувственото удоволствие, вътрешността на женската й сърцевина овлажня и облекчи проникването му. Започна да се движи в синхрон с бавните му тласъци, като се повдигаше всеки път, за да го посрещне. Погали я на едно особено чувствително място на гърба и беше възнаграден с рефлексно извиване на тялото й, което му позволи да навлезе още по-дълбоко. Тя въздъхна тихо, разтвори уста и затвори очи. Бузите й блестяха, подпухналите й устни почервеняха. Чанс забеляза тези признаци на силна възбуда и започна да й нашепва думи за насърчение. Съни отметна назад глава, втвърдените й зърна го прободоха в гърдите. Нежно, съвсем леко той захапа местенцето, където изящната й шия преминаваше към рамото.

Тя извика, когато я връхлетя вълната на екстаза, и кулминацията на нейното удоволствие накара Чанс изненадващо скоро да се доближи до собствения си оргазъм. Въпреки нежеланието си да стигне толкова бързо до края, той усети как сладко се свиват и разпускат мускулите на плътта й, обвити около него, и безумната наслада, която изпита се понесе по тялото му, като разруши целия му самоконтрол.

Опита се да спре, да се отдръпне, но тялото му не се подчини. Вместо това навлезе още по-дълбоко в пулсиращата плът и диво затрепери, като почувства, как струята на семето му се изля в жарката й топлина. Сякаш времето спря, когато чу собствения си дълбок и груб вик. Останал без сили той се срути с цялата си тежест върху Съни.

Вечерната сянка се спусна над каньона, когато я зави в одеялото и я понесе към защитния им навес. Надвисналата скала през деня предпазваше техния лагер от лъчите на палещото слънце, като в същото време запазваше топлината, затова през нощта, при рязкото снижаване на температурите, в тяхната малка, но удобна ниша, беше значително по-топло, отколкото навън. Съни се прозя сънливо и със задоволство, склони глава върху рамото на Чанс.

— Мога да ходя и сама — каза меко тя, но не направи опит да спусне крака на земята.

— Хей, аз се опитвам да се държа като истински мачо — заяви той, — не ми пречи.

Съни повдигна глава и го погледна.

— Макар че в действителност не си такъв, нали?

— Не — призна той, за което получи още една усмивка.

Те бяха изгубили представа за времето, докато си почиваха опустошени от бурната им страст. Слънцето вече се спускаше по небосклона и осветяваше само горните върхове на каньона. В догарящата светлина на залеза, скалите се оцветяваха в златни и червени оттенъци, а небето имаше синьо-виолетов цвят.

— Отивам да проверя капаните, докато още не се е стъмнило — каза й, когато я пренесе в лагера и я пусна на земята. — Седни и ме чакай. Ще се върна много бързо.

Съни поседя няколко секунди, докато той се скри от погледа й, после скочи на крака. Бързо се изми и облече, за да скрие голотата си. Обхвана я неприятното чувство, че от момента, в който Чанс я направи своя под лъчите на греещото слънце, целият й живот се беше променил безвъзвратно. Въпреки че очакваше любовните ласки, не бе подготвена за яростното нападение върху сетивата си. Надяваше се да получи само удоволствие, но вместо това изпита нещо много по-мощно, което не бе в състояние да контролира.

Преди всичко я порази същността на Чанс, онази едва доловима опасност, която витаеше около него.

Беше забелязала намеци за това и по-рано, в моментите когато силната му индивидуалност успяваше да пробие през постоянния му самоконтрол. Още тогава трябваше да разбере — никой няма да охранява празна стая със стоманени врати. Здравият самоконтрол на Чанс я бе дарил с такова чувство на безопасност, че тя стана прекалено разсеяна и не обърна внимание на онази властност, която се криеше зад солидната преграда. Не се и замисли какво щеше да се случи, когато излезеше на свобода. Но този следобед, разбра.

Чанс сам й бе разказал за службата си като рейнджър в армията. Това бе напълно достатъчно, да разбере към кой тип мъже спада той. Искаше й се да мисли, че необикновената ситуация, в която се намираха в момента и безпокойството й за Маргрет, я бяха заслепили, за да не види истинската му същност.

Тръпка на възбуда пробяга по гърба й, когато си спомни за часовете на удоволствие, които прекараха двамата върху одеялото. Шокирана от силата на своята откровено чувствена реакция, тя се почувства объркана и безпомощна. От самото начало разбра, че Чанс я привлича, но тъй като не бе изпитвала нищо подобно към друг мъж, се оказа съвършено неподготвена за съкрушителната буря от връхлитащи емоции. Не само той умееше да се владее — през целия си живот тя зависеше от контрола над всяка ситуация, но сега откри, че не може да контролира ставащото, не може да контролира Чанс или своите чувства към него.

Никога преди не се беше чувствала толкова изплашена.

Емоциите, които бе предизвикал в нея преди, изобщо не можеха да се сравнят с това, което изпитваше към него в момента. Не ставаше дума за секса, който беше много по-интензивен и бурен, отколкото можеше да си представи и в най-смелите си фантазии. Всичко се дължеше на характера му. Днес, той бе показал качества, които старателно криеше от всички и които завинаги я покориха. Разбра, че само смъртта й може да унищожи чувствата й към Чанс. Той беше представител на много рядка порода мъже — истински защитник и безстрашен воин. Всички черти на характера му, като малки парченца от мозайка, бяха заели местата си и обрисуваха портрет на мъж, в дъното на чиято душа, винаги щеше да се таи нещо първобитно, диво и безмилостно. Мъж, готов да се излага на риск и да бъде на огневата линия, за да защити тези, които обича. В това, Чанс бе пълна противоположност на баща й, чийто живот бе посветен изцяло на смъртта и унищожението.

Съни никога не бе имала избор, винаги бе жертвала много. За да ги спаси, майка им бе дала нея и Маргрет за отглеждане в чуждо семейство, но не изчезна напълно от живота на дъщерите си. Обучи ги как да оцеляват при трудни условия, как да се крият, как да изчезнат, а при необходимост да отвърнат на нападението. Не по собствена воля, а заради обстоятелствата, Памела Викери Хауер стана експерт по водене на собствена тайна война. Всеки път, когато преценеше, че е безопасно, тя се срещаше с дъщерите си, а добросърдечните Милър нямаха нищо против.

Когато Съни стана на шестнадесет, късмета на майка й изневери. Баща й имаше огромна мрежа от връзки и разполагаше с повече ресурси, отколкото избягалата му съпруга. При тези обстоятелства, да попадне в ръцете му, беше само въпрос на време. И когато накрая я откриха и се опитаха да я хванат, тя се самоуби, защото се опасяваше, че при изтезанието или под въздействието на наркотици, може да издаде местоположението на дъщерите си.

Това беше наследството на Съни — живот живян в сенките, и споменът за смелата й майка, която бе предпочела смъртта, за да защити децата си. Никой не я попита, дали това е живота, който иска, той бе предначертан от самото й раждане. Можеше само да тръгне по него и да се опита да го направи поне малко по-поносим.

Решението да живее далеч от Маргрет не беше нейно, сестра й бе направила избора. Тя бе по-голямата, и си имаше собствени демони, с които да се бори. При това, не владееше така добре начините за оцеляване, както Съни. Получи се така, че най-напред се разделиха пътищата им, после умряха Милърови — първо Хал, след това и Елеонор и Съни остана напълно сама. Редките телефонни разговори по мобилния, бяха единствената връзка между двете сестри, очевидно Маргрет бе напълно доволна от това.

Точно сега нямаше сили да се откаже и от Чанс. Бе напълно ужасена от факта, че нейното присъствие, излага живота му на опасност. Само една мисъл я успокояваше — той се оказа много силен и добре обучен, и бе способен да се защити сам в случай на нападение.

Въздъхна дълбоко, като се опита да не мисли за възможните неприятни последствия. Когато се измъкнеха от този каньон, ако изобщо успееха, щеше да реши, какво да прави по-нататък.

Превъзбудена и разтревожена, неспособна да седи на едно място, тя стана да провери, дали са изсъхнали изпраните им дрехи. Всичко бе сухо и тя започна да ги събира. Работата не й отне повече от няколко минути. Когато тръгна да се връща обратно към лагера, вече бе станало толкова тъмно, че й беше трудно да намери обратния път до скалата.

В ума й пробягна мисълта, че Чанс не беше взел единствения им фенер със себе си. Нощта е безлунна, ако до няколко минути не се върне, няма да може да различи нищо в настъпилата тъмнина — помисли си тя. Огънят не бе изгаснал, защото двамата го подържаха периодично. За да икономисват скъпоценния запас от дърва, през деня тлееха въглени, които повече димяха, отколкото топлеха. За да задържи дивите животни настрана и да освети непрогледната тъмнина, Съни хвърли няколко дебели пръчки в огъня и той се разгоря. Пламъците осветиха навеса и ярки отблясъци затанцуваха отразени от гладката повърхност на скалите. Тя започна да претърсва всички вещи, докато не намери фенерчето, за да го използва ако се наложеше да търси Чанс.

Непрогледната тъмнина се бе спуснала така внезапно, като че ли майката-природа беше покрила земята с дългата си черна пола. Съни излезе от навеса.

— Чанс! — извика високо, след това спря и се ослуша.

Наоколо се чуваха тихите звуци на тайнствените същества, които се пробуждаха с настъпването на нощта. Слаб вятър раздвижи клоните на храстите, издавайки звук като от тракащи кокали. Ослушва се няколко секунди, но отговор не последва.

— Чанс! — извика отново, този път по-силно.

Тишина.

— По дяволите — промърмори тя и насочи лъча на фенерчето към далечния край на каньона, където живителната вода течеше през малката пукнатина върху скалата.

Като гледаше в краката си и стъпваше внимателно, Съни се запъти натам. Не искаше да попадне на друга змия. Една й беше напълно достатъчна. Бавно се придвижваше напред, като от време на време викаше името му, все по-раздразнена от продължителното му мълчание. Защо не отговаряше? Със сигурност можеше да я чуе, в сухия въздух звуците отекваха далеч.

Изведнъж твърда ръка я хвана през кръста и със сила я притегли към също толкова твърдо тяло. Съни изпищя от страх, но викът й бе прекъснат, когато топла жадна уста, покри устни й. Под силния му натиск тя наведе назад глава, като същевременно се хвана за раменете му, за да запази равновесие. Той не бързаше да я пусне, погали я изкусно с език и я зацелува, докато напрежението не я напусна и тя се притисна по-силно към него.

Когато всичко свърши, Чанс я погледна, като дишаше хрипкаво и накъсано. Съни почувства желание да му се скара заради твърде неуместната шега.

— Изплаши ме — обвини го тя, макар гласът й да прозвуча повече със страст, отколкото с недоволство.

— Сама си го заслужи. Казах ти да седиш и да ме чакаш.

Целуна я отново, защото не можеше да й се насити.

— Това част от наказанието ли е? — промърмори Съни, когато той спря, за да си поемат въздух.

— Да — отговори Чанс и тя почувства, как се усмихва, докато я целува по челото. — И след малко ще го изпиташ напълно.

Съни усети, как от обещанието му, дълбоко в нея пламна вълшебен огън. След като правиха любов, всички мускули я боляха, и си мислеше, че скоро няма да усети дори искрица желание, и все пак потрепери в очакване. Искаше да почувства цялата сила на великолепното му тяло, когато бурно навлезеше в нея, жадуваше да го прегръща плътно до себе си, щом затрепереше пометен от вълната на удоволствието, което щеше да обхване и нейното тяло.

Накрая той откъсна усти от нейните. Съни чувстваше как диво бие сърцето му, а дънките се бяха опънали по твърдата му като гранит плът.

— Смили се над мен — промърмори той. — Няма да имам възможност да умра от глад. Още преди това ще умра от изтощение.

Беше гладна, а думите му й напомниха за капаните, които беше поставил.

— Хвана ли заек — попита с глас, пълен с надежда.

— Не, не успях. Хванах просто една мършава птица.

Чанс повдигна по-високо свободната си ръка и тя видя в нея да се поклаща оскубана птица, доста по-малка от средно пиле.

— Това не е Бегача, нали?

— Каква е тази странна мания да измисляш имена на дивите животни. Не, това не е Бегача. Опитай се да бъдеш поне малко благодарна.

— Тогава какво е това?

— Птица — кратко отвърна той, — а после, след като я сложа на шиша и я опека на огъня, ще стане печена птица. Това е всичко, което има значение.

Стомахът й изкъркори.

— Ами, добре. Щом това не е Бегача, нямам нищо против. Просто той ми е любимия анимационен герой. След Булвинкъл разбира се.

Чанс се засмя високо.

— Къде си гледала всички тези стари анимации? Мислех, че отдавна не ги показват по телевизията.

— Гледала съм ги на дискове — каза тя. — Взимах ги под наем от местната видеотека.

Той я хвана за ръка и тръгнаха назад към лагера, като се смееха и си говореха за любимите анимационни филми. И двамата се съгласиха с това, че в старите филми има много повече добър и мъдър хумор, отколкото в съвременните, макар героите да бяха създадени с помощта на нови технологии и изглеждаха много по-реалистично. Съни осветяваше с фенерчето пътя им, да не би случайно да настъпят някоя змия.

— Между другото, защо тръгна да ме търсиш? — внезапно я попита той.

— Много е тъмно, ако не си забелязал. А ти не взе със себе си фенерче.

Той издаде мек, недоверчив звук.

— И ти дойде да ме спасяваш?

Съни внезапно се смути. Разбира се, как не се досети, бившият рейнджър можеше да намери обратния път, дори в непрогледна тъмнина.

— Не помислих — призна си тя.

— Напротив, мислиш прекалено много — коригира я Чанс и я притисна към себе си.

Пристигнаха в малкия си лагер. Огънят, който Съни разпали, не бе изгаснал и малките езичета на пламъка, облизваха тлеещите клони. Той остави птицата на един камък и с помощта на джобното си ножче, бързо издялка шиш от един клон и набучи улова си. Постави го върху огъня и сложи още малко вейки, за да подсили жарта. Скоро птицата започна да се пече и капчици мазнина с цвърчене закапаха в огнището. От вкусната миризма на печено месо, устата на Съни се напълни със слюнки.

Тя избута един плосък камък по-близо до огъня и седна на него, като наблюдаваше Чанс, който съсредоточено въртеше птицата върху горещите въглени. Почувства приятната топлина, която идваше от огнената жар и сгряваше студените й ръце. Настъпващата нощ беше толкова студена, че тя не можеше да си представи, как само преди няколко часа над скалите трепкаше мараня. Само веднъж бе нощувала под открито небе и то при съвършено други обстоятелства. Тогава беше напълно сама.

Сиянието на пламъците осветяваше мъжа до нея и подчертаваше твърдите черти на лицето му. Обърна внимание, че докато го нямаше, се бе изкъпал и косата му бе все още влажна. Даже се беше обръснал, отбеляза Съни и се засмя на мислите си.

Чанс повдигна глава и видя, че младата жена внимателно го наблюдава. Между тях мигновено възникна безмълвно разбиране и чувство за притежание.

— Добре ли си? — тихо попита той.

— Добре съм.

Съни нямаше представа, как ярко засия лицето й, осветено от пламъка. Сви крака към гърдите си, обхвана ги с ръце и постави брадичка върху коленете си.

— Тече ли ти кръв?

— Вече не. Имаше съвсем малко, и то само в началото — добави бързо, като видя, как очите му се присвиха от тревога.

Той съсредоточи отново вниманието си върху птицата, като я завъртя за пореден път.

— Иска ми се да знаех, че ти е за първи път.

А тя искаше изобщо да не беше разбирал. Нямаше желание да обсъжда с никой причините, поради които бе останала девствена до сега.

— Защо? — попита, като опита да зададе въпроса си колкото се може по незаинтересовано. — Щеше ли да проявиш благородство и да спреш?

— Не, по дяволите! — отвърна той. — Просто бих се държал малко по-различно, това е всичко.

Ставаше интересно.

— И с какво толкова, щеше да е по-различно?

— Нямаше да се държа толкова грубо, нито да бързам.

— Повярвай ми, беше достатъчно дълго — усмихната го увери Съни, — и двата пъти.

— Бих могъл да го направя много по-приятно за теб.

— А какво ще кажеш, за себе си?

В погледа му светна мрачен огън, а устните му се изкривиха в усмивка, пълна с разкаяние.

— Скъпа, ако беше станало и частица по-приятно за мен, сърцето ми нямаше да издържи.

— Както и моето.

Той отново завъртя птицата.

— Втория път не използвах презерватив.

— Знам.

Това обстоятелство бе невъзможно да се пропусне.

Погледите им се срещнаха. Между тях възникна силна мислена връзка. Отново. И двамата знаеха, че имаше възможност вече да е бременна.

— Каква е вероятността да забременееш?

Тя махна с ръка напред-назад.

— Петдесет на петдесет — предполагаше, че обстоятелствата са в тяхна полза, но не искаше отново да рискува.

— Ако не останем за по-дълго тук… — започна той, след това сви рамене.

— Какво?

— Не бих имал нищо против.

Прониза я желание и тя едва не скочи на крака, за да му се нахвърли. С огромни усилия на волята успя да потисне страстта и да остане на мястото си. Хормоните са коварни дяволи — помисли си Съни. Бе готова да изгуби здравия си разум само от споменаването, че иска да я види бременна.

— Нито пък аз — призна тя, наблюдавайки неговата реакция.

Високо изваяните му скули се зачервиха, мускулите на стиснатите му челюсти заиграха. Ръката, която държеше шиша, се сви силно в юмрук, кокалчетата на пръстите му побеляха. Да, тази игра се играе от двама — помисли си Съни очарована от вътрешната борба, която той водеше със себе си — да се справи с възбудата и да не се нахвърли върху нея.

Когато Чанс реши, че вечерята им е готова, отстрани птицата от огъня, ритна с крак един камък по-близо до него и седна. Извади сгъваемия си нож от джоба, отряза парче месо и го подаде на Съни.

— Внимавай да не се изгориш — предупреди я той, когато тя нетърпеливо хвана горещия къс.

Съни заподхвърля месото от ръка в ръка, като духаше, за да го охлади по-бързо. Когато вече не пареше, реши да го пробва. Сетивата й се взривиха от вкуса на печено на огън и опушено на дим, месо.

— О, великолепно — простена тя, като дъвчеше бавно и се наслаждаваше на всеки залък.

Чанс отряза и за себе си парче месо, и след като го опита върху лицето му се изписа същото удоволствие, което току-що бе изпитала Съни. Известно време дъвчеха в мълчание. Той се постара да раздели месото по равно, но тя, въпреки че не бе заситила напълно глада си, реши да не яде повече. Беше по-едър от нея и ако си разделяха поравно храната, щеше да остане гладен.

Чанс разбра намеренията й.

— Ти отново опитваш да се грижиш за мен — отбеляза той. — Знаеш ли, разваляш ми репутацията. Предполага се, че това е мое задължение.

— Ти си много по-едър и имаш нужда от по-големи порции.

— Позволи ми, аз да се притеснявам за храната, скъпа. Няма да умрем от глад. Утре ще се постарая да хвана по-голяма плячка и ще потърся някои ядливи растения, за да приключим с нашата диета.

— Птиче месо и растителна храна — едва чуто промърмори Съни. — Това е храната на модерните хора в наши дни.

Забележката й, накара Чанс да се усмихне. Убеди я да изяде още малко месо, след което си разделиха едно енергийно блокче. Утолили глада си, започнаха да се приготвят за сън.

Той заобиколи огъня с камъни, докато тя оправяше палатката. Почистиха зъбите си и удовлетвориха естествените си нужди. Също като съпрузи, живеещи отдавна заедно — с усмивка помисли Съни. Техният дом не беше нищо повече от една ниша под скалата, но подготовката за нощуване й се стори много семейна и мила, докато Чанс не проговори.

— Искаш ли тази нощ да спиш с моята тениска? Повече подхожда за нощница, отколкото това, което носиш.

В пламенния поглед, с който я гледаше, нямаше нищо цивилизовано. Сърцето й лудо заби в гърдите и познатата вече сладка топлина заля тялото й. Достатъчно е само да ме погледне — помисли шокирано Съни, — и веднага пламвам. Беше изучил отлично тялото й за краткото време, докато лежеше под него на одеялото. И сега, когато знаеше, какво е да чувства твърдата му плът дълбоко в себе си — жадуваше това усещане отново. Искаше отново да изпита изгарящия връх на удоволствието, макар че се плашеше от силната му интензивност. Не допускаше, че екстазът може да бъде толкова невероятен, когато се чувстваш така, като че ли се разпръсваш на хиляди парчета и душата ти напуска трептящото тяло.

Съни замря, заслепена от внезапно връхлетялата я мисъл — ясно осъзна, че нито един мъж на този свят, няма да може да й подари такова блаженство отново. Чанс беше единствения, нейната половинка, мъжът с главна буква М — подчертана и заградена в кавички. Единствен той. Без него, никога повече, нямаше да бъде цяла.

Изглеждаше изумена. Чанс внезапно се оказа до нея, прегърна я през кръста и внимателно и неумолимо я поведе към палатката. Той щеше да бъде чувствен и грижовен, разбра Съни и в никакъв случай нямаше да приеме отказ.

Тя се покашля, като се опита да запази самообладание.

— Ти самият ще се нуждаеш от тениската си, за да те топли…

— Шегуваш ли се? — усмихна й се той. — Или си мислиш, че ще спим цялата нощ?

Тя не можа да не се засмее в отговор.

— Дори и през ум не ми е минало. Имах предвид, че ще я облечеш по-късно.

— Не мисля така — каза той и ръцете му се заеха да разкопчават дънките й.

За рекордно кратко време и двамата се озоваха напълно голи вътре в палатката. Чанс изключи фенерчето, за да пести батериите. Както и предишната нощ, ги обгърна непрогледна тъмнина. И тя откри, че правенето на любов, на тъмно, засилва другите й сетива. Почувства грубите мазоли по дланите му, когато ги прокара по тялото й. Погали мощните му рамене и усети движението на твърдите му мускули под кожата, която имаше зашеметяващ аромат на мъж. Наслаждаваше се на вкуса му, не можеше да се насити на целувките му. Опияняваше я гладката твърдост на устните му, острите ръбчета на зъбите му. Прокара върховете на пръстите си по зърната му и почувства, как се втвърдиха. Хареса дрезгавия стон, който се изтръгна от него, когато докосна меките тежки торбички между краката му и как те се напрегнаха, когато ги стисна леко в дланта си.

Беше шокирана, когато обгърна с ръка пулсиращата му ерекция. Как бе възможно да се побере целия в нея? Дългият твърд ствол завършваше с гладка изпъкнала главичка, върхът на която бе овлажнял от отделящата се течност. Очарована, Съни се спусна надолу и пое в устни кадифената му плът, после бавно облиза чувствената влага.

Чанс пое дъх изричайки проклятие и я обърна по гръб, светкавично променяйки положението на телата им. Тясното пространство на малката палатка ограничаваше движенията му, но той ловко се справяше с присъщата му хищна грация.

Тя се засмя, изпълнена от вълшебството възникнало между тях, и прегърна Чанс през врата, когато я покри със силното си тяло.

— Не ти ли хареса?

— Почти се взривих — изръмжа той. — Какво си замислила?

— Предполагам, че ще намеря начин да се справя с теб. Ще ми се наложи да те обезоръжа, ако се наложи дори да те завържа. Но ще се справя с тази работа.

— Изобщо не се съмнявам. Само ме предупреди, когато започваш ловката си операция, за да мога преди това да си сваля дрехите.

Този ден, уловена във водовъртежа на любовните му ласки, Съни не предполагаше, че ще разговарят така непринудено, ще си разменят шеги и ще се дразнят един друг. Не би могла да допусне, че така естествено, без да се срамува, ще разтвори крака и ще обхване с тях бедрата му. Нито да предположи, че заедно ще им бъде толкова хубаво и удобно, като че природата сама е измислила и вплела телата им така идеално да си паснат едно с друго. Всъщност, природата беше направила точно това, само че тя не го бе разбрала до сега.

Чанс отново й подари късче особено, диво вълшебство, като покри с горещи целувки цялото й тяло. Косата му докосваше вътрешната част на бедрата й тя се замята от сладкото мъчение на изкусните му устни. Накрая, когато екстаза избухна в нея, удоволствието я разлетя на хиляди парчета. Щом отново можеше да диша, и под затворените й клепачи престанаха да кръжат, избухналите в тъмнината, разноцветни искри, Чанс нежно я целуна по корема и положи глава на мекотата му.

— Боже мой, колко си страстна — прошепна той.

От устата й се изтръгна звук, който много приличаше на смях.

— Предполагам, че съм. Във всеки случай, само с теб.

— Само с мен — в гласа му прозвучаха мрачни собственически нотки, породени от мъжкия му триумф.

— Само с теб — прошепна тя в съгласие.

Той надяна презерватив и се плъзна между бедрата й. Тя потисна вика, готов да излезе от устата й — бе толкова голям и твърд, а вътре в нея, всичко бе подуто и възпалено. Чанс започна да се движи леко напред-назад, докато не усети, че чувството на дискомфорт я напусна и с лекота го приема в тялото си. Постепенно тласъците му станаха по-бързи и по-мощни. Дори тогава Съни почувства, че той се сдържа, за да не я нарани. Чанс за последен път навлезе в сладката й топлина до половината на своята дължина и замря, когато съкрушителната вълна на екстаза го заля, и го лиши от способността да мисли. Силното му тяло потрепери от мъчително сладката тръпка на оргазма.

По-късно, облече Съни със своята тениска, която я обви с мъжкия му аромат. Голямата дреха стигаше до коленете й и Чанс я завърза на кръста. Държеше я в прегръдките си, като с длани притискаше голото й задниче, плътно до себе си. Той подложи под главата си сгънатия й пуловер, вместо възглавница, а тя опря буза до гърдите му. О, това бе чудесно — да лежат един до друг здраво прегърнати.

— Съни истинското ти име ли е, или прякор? — попита сънено, докосвайки с устни косата й.

Тя се почувства толкова отпусната и преситена, че внезапното изостряне на вниманието й от зададения му въпрос, й причини почти физическа болка. Абсолютно никога и на никого не бе казвала истинското си име. Замисли се за момент, но после си спомни, че тук и сега, нейните притеснения нямат никакво значение.

— Това е псевдоним — промърмори тя. — Моето истинско име е Соня, но никога не съм го използвала. Соня Офелия Габриела.

— Господи, Боже мой! — той я целуна. — Съни ти подхожда повече. Ха, значи имаш цели четири имена?

— Да. Но никога не ги използвам всичките. А ти? Какво е твоето второ име?

— Нямам. Аз съм просто, Чанс.

— Наистина ли? Да не ме лъжеш? А може и да не искаш да си признаеш, ако е нещо ужасно, като например Юстас?

— Кълна се в сърцето си.

Тя се намести по-удобно на гърдите му.

— Предполагам, че ще постигнем равновесие. Аз имам четири имена, ти имаш две, като ги съберем и ги разделим на половина, на всеки се падат по три имена.

— Приблизително, така се получава.

Когато чу смеха му, го награди с леко и коварно ощипване, което го накара да подскочи. След известно време той започна да й отмъщава, и всичко приключи с използването на още един презерватив. Съни заспа с мисълта, че с Чанс, се чувства толкова щастлива, колкото не е била никога през живота си.