Линда Хауърд
Играта на Чанс (12)

Глава 11

Съни бе замаяна от смесените чувства на облекчение и съжаление, които я бяха обзели. Облекчение — защото нямаше да пропусне обаждането на Маргрет, съжаление — защото тези няколко дни с Чанс, въпреки тежките условия, бяха най-щастливите и най-радостните в живота й, и вече свършваха. От самото начало знаеше, че времето им е ограничено и когато се върнеха в нормалния свят, играта щеше да тръгне по старите правила.

Не можеше и нямаше да рискува живота на любимия си човек, като му позволеше да стане част от нейния. Чанс й бе подарил две нощи блаженство и спомени за цял живот. Това трябваше да бъде достатъчно, без значение колко силна щеше да е болката, от това, че след раздялата, нямаше да го види повече. Най-малкото, сега знаеше, какво е да обичаш един мъж и да му се наслаждаваш — това я бе направило истинска жена. Не би заменила тези няколко дни, дори и за най-голямото богатство на света, независимо от високата цена, която щеше да плати за това — да бъде самотна.

Затова, през цялото време на полета, докато пътуваха до малкото изоставено летище насред пустинята, си позволи да го държа за ръка. Единствената сграда наоколо бе направена от заоблена в горната част релефна ламарина, като сглобяема военна барака, с прилепена към нея дървена постройка за офис. Може би тази барака бе виждала и някой друг слой боя, но всички доказателства за това бяха унищожени от пясъка и пустинния вятър. След трите дни прекарани в каньона, това летище й се стори като рая.

Седем самолета — различни модели и години на производство — бяха подредени с почти военна точност от едната страна на пистата. Чарли Джоунс приземи хеликоптера на бетонната площадка до хангара. Трима мъже, единият от които бършеше омазнените си ръце в червен парцал, излязоха от сградата през задния вход и се отправиха към тях, като се предпазваха от въздушния поток на витлата.

Чарли свали слушалките и скочи от машината.

— Намерих ги — извика той към приближаващото трио. След това се обърна към Чанс и Съни каза: — Двамата от ляво, са мои колеги, от ГАП, а този в дясно е Саул Осгут, той е човекът, който е забелязал тази сутрин издигащия се дим и е предал по радиостанцията вашето местоположение. В средата — Ед Линч. Този с мазните ръце — Уорън Заека, е нашия механик. Истинското му име е Джеръм, но той ще се ядоса, ако го наричате така.

Съни едва не се разсмя на глас. Сдържаше порива си и не смееше да погледне към Чанс, докато се запознаваха с тримата мъже.

— Не можах да повярвам, когато видях самолета ви в този малък, тесен каньон — проговори Саул Осгут клатейки глава, след като Чанс им обясни какво се бе случило. — Как изобщо сте успели да го намерите? Истинско чудо. И да се приземите с почти отказал двигател… — той отново поклати глава, — изглежда някой е бдял над вас, това е всичко, което мога да кажа.

— Значи мислите, че горивната помпа е повредена, така ли? — попита Уорън Заека по пътя към хангара.

— Всичко друго съм проверил.

— Скайлайн беше, нали?

— Да — Чанс му каза вида на модела и механика потърка замислено бузата си.

— Може би имам такава помпа. Миналата година един приятел, долетя тук със Скайлайн. Поръча резервни части и не се върна да си ги вземе. Ще ида да проверя докато вие се освежите.

Ако освежаването имаше нещо общо с баня, Съни бе повече от готова. Чанс й предостави възможността първа да се възползва от удобствата и тя почти си затананика с наслада, когато пусна чешмата и от нея потече вода. Господи, имаше и тоалетна! Това беше Рая!

След като и Чанс взе набързо душ, се насладиха на изстудените безалкохолни напитки от очукания автомат. До него имаше друг автомат — за храна — и тя започна да изучава асортимента му с копнеж.

— Имаш ли дребни? — попита тя Чанс.

Той бръкна в джоба си, извади няколко монети и й ги подаде. Тя взе две по четвърт долар, пусна ги в машината и натисна копчето. В улея падна една опаковка крекери със сирене.

— Мислех, че ще се нахвърлиш на шоколадовите десертчета — каза Чанс, пусна няколко монети и си взе пакет фъстъци.

— Това е следващото, което ще си взема — повдигна вежди Съни. — Да не мислиш, че ще се огранича само с едни бисквити?

Ед Ланч отвори вратата на офиса.

— Някой от вас иска ли да се обади? Уведомихме вече Федералното авиационно управление и прекратихме търсенето ви. Телефонът е на разположение, ако решите да поговорите със семействата си.

— Трябва да се обадя в офиса — намръщи се недоволно Съни. Имаше добро оправдание — наистина добро — за това, че не бе доставила пратката навреме, но въпреки всичко, клиентът щеше да е недоволен.

Чанс почака докато тя отиде до телефона и без да бърза се отправи към механика, който се преструваше, че старателно търси горивната помпа. Момчетата ми са чудесни — помисли си Чанс, — толкова естествено играят, че могат да излязат дори и на голямата сцена. Разбира се, превъплъщението бе техния живот, както и неговия.

— Всичко е наред — каза тихо Чанс, — може да разчистите тук, след като Чарли ни откара в каньона с горивната помпа.

От един рафт, пълен с инструменти и резервни части, Уорън свали голяма мазна кутия. Над рамото на Чанс, той продължи да наблюдава Съни, зад стъклената врата на офиса.

— Този път ви се падна много трудна задача, шефе — с възхищение каза той, — това е най-сладкото личице, което съм виждал в последно време.

— Зад което се крие също такъв сладък характер — каза Чанс и взе кутията. — Тя не е част от организацията на баща си.

Уорън повдигна вежди.

— Значи, всичко беше напразно.

— Не, всичко е наред. Единственото, което се промени е нейната роля. Ще я използваме като примамка. Цял живот се е крила от Хауер. Ако той узнае къде е, ще излезе от скривалището си — Чанс се огледа, за да се убеди, че Съни разговаря още по телефона. — Предай на всички, че сега, трябва да бъдем двойно по-внимателни, за да не пострада. Хауер й е навредил вече достатъчно.

И самият аз ще й причиня болка — помисли мрачно Чанс.

Тя ужасно се боеше от Хауер, и когато разбереше, че умишлено е издал местоположението й, щеше да изпадне в ярост. Това щеше да бъде края на техните отношения. Още от самото началото знаеше, че всичко е само временно. В неговия живот, както и в нейния, нямаше място за постоянни връзки. За Съни нещата щяха да се променят, когато баща й нямаше да е вече между живите, но за него всичко щеше да си остане постарому — просто щеше да се отправи към разрешаването на друга криза, към някоя друга заплаха.

И това, че бе първия й любовник, не означаваше, че ще бъде последния.

Тази мисъл предизвика в него вълна от ярост. По дяволите, тя беше негова — улови тази мисъл и я задуши още в зародиш. Съни не му принадлежеше, тя принадлежеше сама на себе си, и ако намереше в живота си щастие с някой друг, то трябваше единствено да се радва за нея. Повече от всичко заслужаваше в живота й да се случи нещо хубаво.

Но мисълта за това му причиняваше болка. Нейният смях, нейната страст — искаше всичко за себе си. Осъзнаването, че не може да я има, прояде огромна дупка в душата му, тя заслужаваше някой по-добър от мелеза с кръв по ръцете. Отдавна бе избрал своя свят и напълно се вписваше в него. Свикнал бе да живее в лъжи, да се преструва на такъв, какъвто не е, и винаги да остава в сянка. Съни беше… слънчева, както по име така и по природа. Той щеше да й се наслаждава, докато бяха заедно — за Бога, той й се наслаждаваше — но знаеше, че накрая, трябваше да си тръгне.

Приключила с телефонния разговор, Съни излезе от офиса. Като чу, че вратата се хлопна, Чанс се обърна и я видя да се приближава. Стоеше, поглъщаше я с поглед и се наслаждаваше на удоволствието от тази гледка.

Тя направи гримаса.

— Всички се радват, че самолета не е катастрофирал и аз съм жива. Фактът, че не съм умряла донякъде извинява ненавременната доставка. Но клиентът ми все още иска да си получи пакета и аз трябва по някакъв начин да стигна до Сиатъл.

Тя дойде при него така естествено, като че ли бяха заедно от години, и също така естествено, той я прегърна през кръста.

— Прати ги по дяволите — пренебрежително каза той и вдигна кутията. — Познай, какво имам.

Тя засия.

— Ключ за кралството.

— Почти. Чарли ще ме върне обратно при самолета и мога да сменя повредената помпа. Искаш ли да дойдеш с мен или ще останеш тук да ме чакаш, докато се върна?

— Не, ще дойда с теб — бързо отговори Съни, — не разбирам нищо от самолети, но мога да ти правя компания, докато работиш. Ще се върнем ли тук отново?

— Разбира се. Можем да заредим тук, със същия успех, както на всяко друго място.

Освен това тя нямаше да разбере, че не са в Орегон, както й бе казал.

— Тогава ще оставя чантата си тук, ако Заека няма нищо против — тя погледна въпросително към Уорън, и той кимна в знак на съгласие.

— Разбира се, мис. Оставете я в офиса, там нищо няма да й се случи.

Съни тръгна към офиса, за да си остави чантата. Чанс си помисли, че тя се чувства в безопасност, иначе никога не би я изпуснала от ръцете си. С изключение на тревогата й за Маргрет, в тези последни няколко дни, сигурно се е чувствала напълно свободна, без необходимостта непрекъснато да се обръща през рамо.

Той също се наслаждаваше на всяка минута от тяхното малко приключение, защото знаеше, че не ги грози никаква опасност. Благодарение на Съни се чувстваше по-жив от всякога, дори и когато й се бе ядосал, че го бе изплашила до смърт. А когато проникваше в нея, бе толкова близо до рая, колкото това изобщо бе възможно за него. Удоволствието от правенето на любов със Съни, беше много силно и почти го заслепяваше.

Усмихна се на себе си и взе своя сак. Нищо не бе в състояние да го накара да го остави тук, все пак вътре бяха останалите презервативи. Всичко можеше да се случи, когато останеха сами.

 

 

Беше следобед, когато Чарли приземи за втори път хеликоптера в малкия каньон. Той погледна към слънцето с окото на опитен пилот.

— Мислиш ли, че ще успееш да смениш помпата, докато е светло?

— Да, без проблем — отговори Чанс. В края на краищата и той, и Чарли знаеха, че горивната помпа е наред. Щеше да се помотае малко около двигателя, за да изглежда всичко по-достоверно. На Съни сигурно щеше да й омръзне да стои покрай него, ако не, щеше да намери с какво да отвлече вниманието й.

Чанс и Съни скочиха от машината и той се наведе да вземе сака.

— Ще се видим след няколко часа.

— Ако не се върнете на летището, знаем къде да ви търсим — козирува Чарли.

Хеликоптерът започна да се издига и те се приведоха, за да се предпазят от въздушната струя на витлата. Младата жена отметна косата от лицето си, усмихна се и огледа каньона.

— Отново у дома — каза и се разсмя, — странно, колко привлекателно изглежда това място сега, когато знам, че не сме затворници тук.

— Ще ми липсва — намигна й Чанс и понесе сака и кутията с помпата към самолета. — Но тази вечер ще разберем, колко по-удобно е едно меко легло от набързо построена палатка.

За негова изненада в очите й се появи тъга.

— Чанс… когато се махнем от тук… — тя поклати глава, — няма да бъде безопасно.

Той замръзна за секунда, след това много бавно постави сака и кутията на земята. Обърна се към нея и сложи ръце на хълбоците си.

— Ако имаш предвид, това, което си мисля, можеш веднага да го забравиш. Няма да се отървеш от мен.

— Знаеш каква е моята ситуация. Нямам избор.

— Затова пък, аз имам. За мен, ти не си просто играчка, само за времето, докато бяхме тук. Безпокоя се за теб, Съни — тихо каза той. — От сега нататък, когато и да погледнеш през рамо, ще виждаш лицето ми. Свиквай с това.

В очите й се появиха сълзи, които заблестяха, като диаманти.

— Не мога — прошепна Съни, — защото те обичам. Не ме моли да рискувам живота ти, след като не мога да го опазя.

Мускулите по цялото му тяло се напрегнаха. Бе планирал тя да се влюби в него, или най-малкото да завърже бурен роман. Е, получи се. Чанс се почувства едновременно депресиран, оживен — и отчаян, защото се готвеше да я предаде.

Без да се замисля върху действията си, я обгърна с ръце и устните му намериха нейните. Беше му необходимо да усети вкуса й, като че ли от последната им целувка бяха изминали дни, а не само няколко часа. Тя откликна незабавно, с цялото си сърце, устреми се към него и прилепи плътно тяло в неговото. Той почувства солта на сълзите й, леко повдигна главата й и с пръсти изтри влагата по бузите й.

Чанс опря челото си в нейното.

— Ти май забрави нещо — промълви той.

Тя изсумтя.

— Какво?

— Бях рейнджър, скъпа. За разлика от останалите хора, аз съм по-труден за убиване. На теб ти трябва някой, който да ти прикрива гърба и това мога да бъда аз. Помисли си за това. Нашата история скоро ще се появи във вестниците. Когато пристигнем в Сиатъл, не се учудвай, ако там ни очаква вече снимачната група на някой телевизионен канал. Ще ни покажат и двамата по телевизията. Освен това бяхме обявени за изчезнали от Федералното авиационно управление, а то, както знаеш, е правителствена организация. Получили са информация и за двама ни. Имената ни сега са свързани. Ако къртицата във ФБР разбере коя си, мутрите на баща ти, при всички случаи ще започнат да ме преследват, особено ако не могат да те намерят.

Тя пребледня.

— Телевизията? — Съни много приличаше на своята майка, Чанс бе виждал стари снимки на Памела Викери Хауер. Всеки, който познаваше Памела веднага щеше да забележи приликата. Като една умна жена, Съни също разбираше опасността от появата им по телевизията, дори и в местните новини.

— Ще минем заедно през това — поднесе ръката й към устните си и целуна всеки пръст, след това я погледна и се усмихна, — за твой късмет и за тяхно нещастие, когато се наложи, мога да бъда истински кучи син.

 

 

Нищо не мога да променя, отчаяно мислеше Съни, същата вечер, докато стоеше под душа в хотелската стая, която Чанс бе резервирал за тях — апартамент с няколко изхода. Оказа се абсолютно прав за снимачния екип. Екипи, поправи се тя. През този ден нямаше сериозни произшествия, затова всички телевизионни канали в Сиатъл, отразяваха по новините тяхната история. Проблемът бе, че и двата щатски канала постъпиха по същия начин.

Тя опита да се прикрие от камерите, но репортерите я преследваха с въпроси, нея, а не Чанс. Мислеше, че жените-репортери ще се нахвърлят върху красивия мъж, но той бе надянал такава непроницаема маска, че никой не посмя да го доближи. По съвет на Чанс, не отговори на въпросите пред камерите, а даде кратко интервю на журналистите, което те можеха да вмъкнат в програмите си.

Единствената й надежда остана в предположението, че след като се приземиха толкова късно, историята може би все още не бе успяла да излезе в сутрешните вестниците. Но ако не се случеше нищо интересно, заслужаващо вниманието на медиите, то в близките часове, милиони хора щяха да прочетат за тяхната история.

Трябваше да бъде готова, че прикритието й ще бъде разкрито. Щеше да й се наложи да напусне работата като куриер, да се пренесе, което нямаше да й създаде проблеми, защото притежаваше малко вещи, и да смени името си. Необходима й беше нова самоличност.

Винаги бе знаела, че това може да се случи във всеки един момент и винаги бе настроена психически — разбира се имаше и нови документи. Смяната на името нямаше да промени същността й, то бе само средство, с което да се изплъзне от вниманието на баща си.

Истинският проблем беше Чанс. Какво ли не предприе, за да избяга от него — не се получи, а беше експерт в тези неща. Опита да му се изплъзне още на летището, като се шмугна бързо в едно такси, когато той се обърна с гръб към нея. Но мъжа, като че ли имаше шесто чувство и много добре знаеше какви са намеренията й, защото влезе в колата от другата врата, преди да бе успяла да каже адреса на шофьора, където трябваше да достави пакета. Не се отделяше и на крачка от нея, докато не влязоха в хотелската стая. Съни не се съмняваше, че щом излезеше от банята щеше да го види опънат на леглото, внимателно да я наблюдава.

Беше го подценила. Едва бе насапунисала косата си, когато завесата на душа се дръпна и Чанс пристъпи към нея напълно гол.

— Реших да спестя вода и да взема душ, заедно с теб — шеговито каза той.

— Ха! Ти просто се страхуваш, че ще избягам, докато се къпеш — парира го Съни, обръщайки му гръб.

Голямата му ръка нежно я плесна по задните части.

— Познаваш ме много добре.

Тя се бореше с усмивката си. По дяволите, защо така идеално й подхождаше във всяко едно отношение? Можеше да победи — и побеждаваше — практически всеки, само не и Чанс.

Съни изви стойката на душа и насочи водата надолу, за да си изплакне косата. Той я изчака докато приключи и изви дюзата нагоре, така, че водата да удря гърдите му. Струята заля лицето й. Ядосана, го бутна с лакът.

— Душът си е мой, не съм те канила. Аз ще го коригирам, не ти.

Знаеше, че предизвикателството й бе грешка. Той отвърна:

— Така ли? — и борбата започна. Съни се кикотеше, Чанс се смееше и скоро банята плувна във вода. Тогава тя осъзна нещо важно — когато бе с Чанс се забавляваше повече отколкото през цялото си детство. С него се чувстваше безгрижна, въпреки всичките си проблеми. Мокрите им голи тела се плъзгаха едно в друго и на никой не се отдаде успешно да хване другия. Най-малкото, на нея не й се отдаваше. Подозираше, че той може да спечели битката по всяко време, благодарение на размера и силата си, обгръщайки я с ръце, но той се сдържаше и играеше на нейното ниво, като че ли бе свикнал да потиска своята мощ и да я приравнява към по-слабия противник.

Съни продължи да се смее и да се отбранява от ръцете му, които бяха навсякъде: по гърдите й, по дупето, между краката. Дългият му пръст се плъзна в нея и тя изписка и опита да отскочи, но желанието вече препускаше диво по вените й. Голата борба имаше напълно предсказуем ефект върху двамата. Тя успя да хване дюзата на душа и насочи силната струя направо в лицето му и докато Чанс се бореше с водата, тя изскочи от ваната, като взе хавлия, за да се прикрие.

Той я последва и успя да затръшне вратата на банята, преди тя да се добере до нея.

— Остави душа да тече — обвини го Съни, като се опита да го отстрани.

— Не съм аз този, който го пусна — засмя се Чанс и й взе кърпата.

— Водата заля вече целия под — отбеляза тя, като опита да звучи строго.

— Тук така или иначе, трябваше да се почисти.

— Не, не трябваше! — тя отстрани няколко мокри кичура от очите си. — Ще ни изритат от тук. Водата ще прокапе в стаята под нас и ще ни изгонят.

Той я сграбчи и я обърна така, че да застане точно пред душа.

— Спри го тогава, щом толкова се притесняваш.

Съни послушно завъртя крана, защото мразеше напразно да се пилее вода, а и пода в банята беше наводнен.

— Готово. Надявам се, че си доволен.

— Ни най-малко — Чанс я обърна с лице към себе си и впи устни в нейните, като в същото време я извъртя така, че да може да я гледа. — Казвал ли съм ти днес, че си дяволски секси?

— Днес? Изобщо никога не си ми го казвал.

— Казах ти го.

— Така ли. Кога?

— Миналата нощ. При това, няколко пъти.

Капките вода, останали по гъстите му черни мигли, я очароваха, но тя се опита да не им обръща внимание.

— Това не се зачита. Всеки знае, че не трябва да се вярва на това, което казва мъжа, когато се намира в… м-м…

— В теб? — подсказа й той усмихнат.

Отправи му суров поглед.

— Щях да кажа екстремни условия, но си мисля, че това се отнася само за особено опасни ситуации.

— Достатъчно близо сме — погледна надолу към гърдите й, изражението му се промени и смеха му замря. Все още я държеше с една ръка, другата леко прокара по тялото й, и когато стигна до гърдите й, нежно обхвана меките хълмчета. В очите му се отрази контраста между тъмните му дълги пръсти и светлата й кожа. — Толкова си сексапилна — прошепна Чанс, чувствено проточвайки думите. Съни много добре познаваше този тон, след като го бе слушала много пъти през последните две нощи. — И красива. Гърдите ти са сметаново розови, докато не целуна зърната ти. Тогава те се напрягат и стават червени, като че ли ме молят да ги засмуча.

От тези думи, зърната й се втвърдиха и почервеняха. Той изпъшка и наведе тъмната си глава, а от косата му капеше вода върху голата й кожа, когато започна да целува гърдите й. Съни се отпусна на ръката, с която я придържаше и се хвана здраво за раменете му. Не знаеше, още колко дълго може да стои, стомаха й се сви на топка, и се задъха.

— И задничето ти — промърмори той. — Имаш най-сладкото малко задниче.

Той я обърна с гръб към себе си и започна да гали нежните й задни части, като очертаваше с ръце меките извивки на тялото й. Краката на Съни трепереха и за да не падне се хвана за ръба на тоалетното шкафче, което бе дълго около два метра и направено от изкуствен мрамор. Зад него на цялата стена имаше огромно огледало. Тя едва позна себе си в образа на голата жена, по чийто гръб се стичаше вода от мократа й коса и капеше на пода. Клепачите й натежаха, лицето й пламна и по него се четеше желание.

Чанс вдигна очи и погледите им се срещнаха в огледалото. Въздухът между тях затрептя от напрежение.

— И тук — прошепна той и плъзна ръка по корема й към мястото между бедрата. На фона на нежната й кожа, неговата ръка се оказа невероятно силна, когато широката му длан напълно покри нейното хълмче. Съни почувства, как пръстите му се плъзнаха между гънките, и я докоснаха така, както й харесваше. Тя застена и едва не падна — краката й не я държаха повече. — Толкова си мека и стегната — чу отново еротичния му шепот — че трудно влизам в теб. Но когато се окажа вътре — сърцето ми спира. И не мога да дишам. Тогава мисля, че ще умра, но не мога да се спра, защото е прекалено хубаво.

Ръката му леко се премести и два пръста се плъзнаха в нея.

Тя се изви от пронизалото я удоволствие, когато пръстите му започнаха своето чувствено движение, усети приближаването на оргазма. Чу собствения си вик, по който Чанс бързо определи, че стига до екстаза.

— Още не, още не — каза задъхано той, извади пръстите си от нея и я наведе напред, като постави ръцете й на мраморната повърхност. — Дръж се, скъпа!

Съни не знаеше за кое по-точно й говореше той, за липсата й на самоконтрол или за неспособността й да се задържи права. И едното и другото, бяха твърде трудни за постигане.

— Не мога — стенеше тя, бедрата й се повдигнаха в търсене на облекчение. — Чанс, моля те, не мога повече!

— Тук съм — отговори той и я притегли още по-плътно, притискайки с мускулестите си бедра тялото й. Разтвори краката й и се намести между тях. Тя почувства, как твърдата му плът се потърка в дупето й, а после започна бавно да навлиза в нея. Съни инстинктивно се наведе още по-ниско и се изви към него, за да помогне на проникването му, поемайки го в себе си напълно, до края. Чанс започна да се движи и още при втория силен тласък, тя се разтърси и извика от удоволствие. Миг по-късно избухна и неговата кулминация, и докато го разтърсваха вълните на екстаза, той остана толкова дълбоко в нея, колкото можа.

Съни затвори очи, възстановявайки дишането си. О, Боже, толкова го обичаше, че от това я болеше. Не беше достатъчно силна да го прогони, дори заради неговата безопасност. Ако наистина искаше, щеше да избяга от него, но дълбоко в душата си знаеше, че не може да го остави. Не сега. Скоро. Беше длъжна да го направи, за да го защити.

Още един ден — помисли си тя и очите й се напълниха със сълзи. Само един. А после ще си замина.