Линда Хауърд
Играта на Чанс (11)

Глава 10

Сестра? Чанс се загледа в нея. При разследването му не се появи абсолютно никаква информация, че тя има сестра. Милърови нямаха собствени деца, в документите за осиновяване бе открил само името на Съни. Мислите му се понесоха с бясна скорост.

— Ти каза, че нямаш семейство.

Тя го погледна хладно.

— Е, добре де, имам сестра.

Аха, нещо не е както трябва!

— И ти рискуваш живота си заради едно телефонно обаждане? — все пак някакъв терористичен акт е в процес на планиране — помисли си Чанс и усети неприятен студ. Ето защо, разнасяше тази палатка. Още не разбираше как се вписва тя в схемата, но очевидно се подготвяше да изчезне за известно време.

— Заради това — да, бих рискувала, — обърна му гръб, а в позата й личеше напрежение. — Длъжна съм да опитам. Маргрет звъни на мобилния ми телефон всяка седмица по едно и също време. Така знаем, че всяка една от нас е все още жива — отново се обърна към него и извика: — Ако не отговоря на това позвъняване, тя ще помисли, че съм мъртва!

Уау. Парчетата от пъзела, който представляваше Съни, пак се разпръснаха. Маргрет? Дали е кодово име? Той прехвърли наличната информация през паметта си, но не можа да си спомни нещо или някой с кодово име Маргрет. Съни бе дяволски убедителна…

— Защо ще мисли, че си мъртва? — попита той. — Може да се намираш на място, където няма сигнал, както в този случай. Тя какво, да не е луда?

— Където и да отида, винаги проверявам дали има сигнал. И не, тя не е луда — думите й летяха като куршуми, и тя присви устни от ярост — към него, към ситуацията, и към собствената си безпомощност. — Проблемът й е същия като моя — имаме един и същ баща!

Пулсът му се учести. Ето това беше — право в целта, без никакви усилия от негова страна. Даже не се бе налагало я съблазнява, гнева свърши прекрасна работа.

— Вашият баща? — внимателно попита Чанс.

В очите й блеснаха сълзи и се търкулнаха надолу по бузите. Тя ги избърса с яростен жест.

— Да, нашия баща — потвърди горчиво, — цял живот бягаме от него.

Парчетата от пъзела леко подскочиха, все едно някой бе ударил с юмрук до тях. Спокойно — каза си. Не трябва да проявявам прекалена заинтересованост, а да разбера какво точно има предвид, може би неговите връзки в подземния свят.

— Какво искаш да кажеш с това, бягаме?

— Точно това, което казвам. Бягаме. Крием се — Съни отново изтри сълзите си. — Нашето скъпо татенце е терорист. И ще ни убие, ако ни намери.

Чанс нежно почисти ръцете й с антисептични салфетки от аптечката и за да облекчи болката намаза зачервените места с мехлем против изгаряне, а раните — с антибиотичен крем. Бинтът бе защитил дланите й, но пръстите й бяха много зле. Съни се почувства малко объркана. Буквално преди минута си крещяха един на друг, а сега беше в обятията му здраво притисната до гърдите му. Сърцето му биеше като полудяло.

Сега той се държеше нежно с нея, гушкаше я както майка малко дете и подсушаваше сълзите й. След вихъра от емоции, Съни се почувства някак вцепенена. Не разбираше какво се случва — просто без съпротива позволи на Чанс да прави каквото искаше. Не виждаше причина да протестира. Бе толкова приятно да се опре на него!

Удовлетворен от грижите, които положи за ръцете й, той я остави да седне на скалата. Сложи в огъня още клони и обърна заека върху жарта. Като се върна под навеса, постла одеялото до стената, взе я на ръце и седна с нея, здраво притискайки я в прегръдките си. Подпря гръб на стената, повдигна лицето й и го покри с леки целувки.

Съни се усмихна.

— Какво беше това? Целувки, за да ми стане по-добре ли?

Чанс докосна с пръст устните й, лицето му бе странно съсредоточено, сякаш я изучаваше.

— Нещо такова.

— Извинявай, че ти се разкрещях. Обикновено се владея по-добре.

— Разкажи ми какво става — тихо помоли той. — Каква е тази работа около баща ти?

Тя положи глава на рамото му, благодарна за силата, която й даряваше.

— Трудно е да се повярва, нали? Но той е лидер на терористична организация, която направи няколко ужасни атентата. Името му е Криспин Хауер.

— Никога не съм чувал за него — излъга Чанс.

— Той действа предимно в Европа, но мрежата му се простира и в Щатите. Има дори човек във ФБР — не успя да скрие горчивината в гласа си. — Защо мислиш, нямам разрешително за този пистолет? Не знам кой е неговия доносник и колко висока длъжност заема, но съм убедена, че има достъп до всякакъв вид информация, която може да потрябва на Хауер. Не искам в базата данни да има каквито и да е сведения за мен, иначе той ще узнае, кой ме е осиновил и под какво име живея сега.

— Означава ли това, че той не знае коя си?

Тя поклати глава. Бе прекарала целия си живот, потискайки дълбоко в себе си страха и безпокойството си и сега не можеше да се спре, докато не се освободи от всичко, натрупало се вътре в нея.

— Майка ми взела Маргрет и го напуснала, преди да се родя. Никога не съм го виждала. Била е бременна с мен в петия месец, когато е избягала.

— Какво е направила?

— Успяла е да изчезне. Америка е доста голяма страна. Била е през цялото време в движение, сменяла е имената си, плащала е в брой с пари взети от сейфа му. Когато дошло време да ме ражда, решила да го направи сама в мотелската стая, в която отседнала за пренощуване. Но аз не съм искала да изляза, болките продължавали и тя разбрала, че има някакво усложнение. Маргрет била гладна и уплашена и през цялото време плачела. Затова се наложило да позвъни на 911.

Чанс намота на пръста си кичур от златната й коса.

— И какво не е било наред?

— Тръгнала съм да излизам с краката напред. Направили й цезарово сечение. И когато я попитали за името на бащата, тя била още под действието на упойката и не осъзнала, че казва неговото име. Така съм попаднала в системата и той узнал за мен.

— От къде разбра, че той знае за теб?

— Веднъж, почти ме хванаха — Съни потрепери и Чанс я притисна още по силно към себе си. — Той беше изпратил трима мъже. Ние бяхме… в Индианаполис, ако не се лъжа. Бях на пет години. Мама беше купила един стар автомобил и пътувахме за някъде. През цялото време бяхме в движение. Живеехме на тясно, като в кутийка, вечно по пътищата. Мама ги видя, когато излизаха от колите си. Тя ни беше научила какво трябва да правим, когато ни каже да бягаме. Изкара ни от автомобила и изкрещя: Бягайте! Аз го направих, но Маргрет се разплака и се хвана за нея. Затова й се наложи да тича заедно със сестра ми. Двама от мъжете се спуснаха след тях, третият — след мен — тя отново затрепери. — Скрих се в една тясна уличка сред някакви боклуци. Чувах го как ме вика с нежен глас, все едно напяваше: Соня, Соня. Отново и отново. Той знаеше името ми. Чаках цяла вечност, докато накрая си тръгна.

— Майка ти, как успя да те открие? Или нея я хванаха?

— Не, те с Маргрет също се измъкнали. Мама беше усвоила много добре начините за оцеляване на улицата, затова никъде не отиваше без предварително да е разработила план за отстъпление.

Той знаеше какво означава това, сам го бе преживял.

— Аз останах в моето скривалище. Мама ни беше обяснила, че винаги когато си мислим, че са си отишли, лошите хора се притаяват и чакат да видят от къде ще излезем. Затова си мислех, че ме наблюдават и останах там. Не мисля, че беше през зимата, защото нямах палто, но когато настъпи нощта, ми стана страшно студено. Много ме беше страх, бях гладна и не знаех, ще видя ли отново майка си. Въпреки всичко, не излязох, докато по едно време не чух, че ме вика. Мама трябва да е видяла накъде съм побягнала и се върна за мен, когато преценила, че вече е безопасно. Всичко, което имаше значение, бе това, че тя ме намери. След тази случка, мама реши, че е опасно да оставаме повече заедно с нея и затова започна да търси някой, който да ни осинови.

Чанс се намръщи. Той бе открил само документи за осиновяването на Съни.

— Едно семейство ли ви взе и двете?

— Да, но официално осиновиха само мен. Маргрет — не — гласът й бе нежен. — Тя… помни някои неща. Беше загубила всичко, освен мама и си мисля, че затова се бе вкопчила в нея много по-силно отколкото аз. Беше й много трудно да се адаптира — сви рамене. — Благодарение на условията, в които израснах, сега мога да се приспособявам почти към всичко.

Съни имаше предвид, че се е научила да не разчита на никого, освен на себе си. Вместо това, със слънчевата си личност, намираше красота и радост навсякъде, където можеше. Чанс я притисна силно към себе си, за да й даде утеха.

— Но… ти каза, че се опитва да ви убие. А това, което разказа звучи, като че ли се опитва да ви върне при себе си.

Тя поклати глава.

— Той иска да върне Маргрет. Мен не ме познава. Аз бях само средство, което използваше, за да принуди мама, да му даде сестра ми. Това е всичко, което иска сега от мен. Да намери Маргрет. Ако ме хванат и той разбере, че си нямам и понятие къде се намира тя, живота ми няма да струва и пукната пара.

— Ти не знаеш ли? — попита учуден.

— Така е по-безопасно. Не съм я виждала от години — Съни не осъзнаваше тъгата по сестра си, прозвучала в гласа й. — Тя има номера на мобилния ми телефон и ми звъни веднъж в седмицата. Докато отговарям, тя знае, че всичко е наред.

— Но ти не знаеш как да се свържеш с нея?

— Не. Не мога да им кажа нещо, което не знам. Аз много пътувам, затова мобилният е най-доброто решение за нас. Имам апартамент в Чикаго, най-малкото и най-евтино място, което може да се намери, но не живея там. Той е по-скоро за отвличане на вниманието, отколкото за нещо друго. Ако искам да живея някъде постоянно, това е в Атланта. Но за сега съм все още в движение. Не се задържам никъде за повече от една нощ.

— Едва ли ще те намери сега, след като имаш друго име? Освен ако не знае, кои са осиновителите ти, но как би се добрал до тази информация? — самият той я бе открил само заради инцидента в Чикаго, покрай случая с откраднатата пратка. Тогава бе научил всичко, до което успя да се добере. Още докато задаваше въпроса Чанс бе наясно, че къртицата във ФБР — по дяволите, непременно щеше да го разкрие, — вероятно е провел същото разследване. Дали бе имал същия достъп до базата данни като него самия и беше ли открил засекретените файлове за осиновяването? Прикритието й бе разкрито. Чудеше се, дали го е разбрала вече.

— Не знам. Но в едно съм сигурна — не съм в безопасност, докато не разбера, че е мъртъв.

— Ами майка ти? И Маргрет?

— Мама е мъртва — тя спря и Чанс почувства, как въздъхна и се опитва да събере сили. — Хванаха я. Тя предпочете да се самоубие, отколкото да издаде някаква информация. Неведнъж бе споменавала, че ще го направи — и го стори.

Той запази мълчание, за да й даде време да преодолее болката, която се усещаше в гласа й. Накрая Съни продължи:

— Маргрет има друго име, но аз не го знам. Тя има сърдечно заболяване и е най-добре да живее на едно място.

Маргрет живее напълно нормален живот — помисли Чанс, — а в същото време, Съни е непрекъснато в движение, оглеждайки се през рамо. И го правеше от самото си раждане, така я бяха научили да се справя със ситуацията. А годините прекарани с Милърови? Бил ли е тогава животът й поне малко нормален?

Тя отговори сама на въпросите му.

— Страхувам се да създам дом — каза тъжно тя. — Когато се установиш на едно място, опознаваш хората, завързваш връзки. А аз не мога да рискувам нечий живот. Не дай боже, да се омъжа и да имам деца. Ако Хауер някога ме намери… — спря и потръпна при мисълта, какво щеше да направи с любимите й хора, в стремежа си да получи необходимите отговори.

Има едно нещо, в което няма смисъл — мислеше си Чанс. — Хауер е коварен, жесток и луд, няма да се спре пред нищо, за да върне дъщеря си. Но защо само Маргрет, а Съни — не?

— Защо е така обсебен от идеята, да си върне сестра ти?

— Не можа ли да се досетиш? — с мъка попита тя и затрепери отново. — Е, добре ще ти кажа защо мама е избягала с Маргрет. Тя го видяла да прави със сестра ми… разни неща. Била е само на четири. Очевидно е злоупотребявал с нея от дълго време, може би през по-голямата част от живот й. Тогава, мама вече била разбрала, какво представлява той, но нямала сили да го напусне. След като го видяла с Маргрет — нямала избор — гласът й спадна до отчаян шепот. — Маргрет помни всичко.

Чанс почувства, че му се повдига. Така значи, освен жестоко копеле и убиец, Хауер беше и перверзник, който блудстваше с малки деца. Бе твърде малко да го убиеш, той заслужаваше бавна и мъчителна смърт.

Измъчена както физически, така и емоционално, Съни заспа. Чанс продължи да я държи в ръцете си, оставяйки я да си почине. Трябваше да хвърли малко съчки в огъня, но какво от това? Да я прегръща, бе много по-важно. Да помисли върху чутото — също.

Преди всичко, той бе повярвал на всяка нейна дума. Чувствата й бяха прекалено силни и искрени, за да бъдат фалшиви. За първи път всички парчета от пъзела си дойдоха на мястото и вълната на облекчение зашемети Чанс. Съни беше невинна. Нямаше нищо общо с баща си, никога не го бе виждала, и бе прекарала целия си живот, криейки се от него. Ето защо носеше със себе си палатка и всичко необходимо за оцеляване — беше готова да изчезне във всеки един момент, да се скрие в буквалния смисъл на думата и да живее в гората, докато не реши, че е безопасно да изплува на повърхността и да се върне в света на хората.

Тя нямаше как да се свърже с Хауер. Затова единственият начин да се добере до терориста бе, ако използваше младата жена, за примамка. Предвид чувствата, които Съни изпитваше към баща си, тя никога и при никакви обстоятелства нямаше да се съгласи на какъвто и да е план, който Чанс можеше да й предложи.

Ще трябва да го направя без нейно съгласие — помисли си мрачно той. Не му харесваше да я използва, но залозите бяха прекалено високи, за да се откаже. Хауер не трябваше да остава на свобода и спокойно да продължава да разрушава света. Колко невинни хора щяха да загинат тази година, ако не го хванеха?

Нямаше никакъв смисъл да остават повече тук — разбра това, което трябваше да знае. Зейн нямаше да се свърже с него до утре сутринта, така че до тогава оставаха блокирани тук. Прегърна по-удобно Съни и опря лице в косата й. Щеше да използва това време, за да състави план на играта и… да използва колкото се може повече презервативи.

 

 

— Махни се от мен — промърмори Съни на следващата сутрин, извръщайки глава от целувките му. Махна ръката му от гърдите си. — Не ме пипай… развратник такъв!

Чанс изсумтя весело.

Тя дръпна космите на гърдите му.

— Ох! — той се отмести, колкото му позволяваше тясната палатка. — Това боли.

— Добре! Не мисля, че мога да ходя — каза тя, като мълниеносно протегна ръка и го дръпна за космите отново. — А това в момента ми е много по-забавно.

— Съни — нежно започна той.

— Никакво Съни — предупреди го тя, борейки се да се докопа до своите дрехи. Тъй като нямаше почти никакво място за движение, му се наложи да избягва лактите и коленете й. Ръцете му намериха някои много интересни места. — Спри! Точно това имам предвид, Чанс! Прекалено съм възпалена за още търкаляне.

Повече с цел да я подразни, отколкото за нещо друго, той съсредоточи вниманието си върху интересните места, което я накара да изпищи. Съни излетя от палатката, а Чанс падна по гръб и започна да се смее, докато тя влетя отново вътре и изля върху него бутилка студена вода.

— Ето ти — каза изключително доволна от виковете му, — един студен душ. Именно това ти е необходимо — и побягна.

Със сигурност няма да излезе да ме преследва гол — помисли си тя. Но почти веднага разбра, че греши. Отваряйки нова бутилка вода от запасите им, той я хвана, преди да е минала и петдесет метра. Съни се смееше, като луда, иначе щеше да избяга по-далеч. Като я държеше с една си ръка, Чанс изсипа водата върху главата й. Докато бе стояла отвън през нощта, водата бе станала ледена и Съни изпищя, после се засмя и се вкопчи в него, защото краката й вече не я държаха от смях.

— Твърде възпалена, за да ходиш, а? — попита той.

— Аз н-не ходех — отговори, като се кикотеше. Отхвърли от лицето си мократа коса и ледени капчици опръскаха Чанс. Той потрепери.

— По дяволите, студено е — каза той. Слънцето току-що бе изгряло и температурата се бе покачила до пет градуса.

Тя го плесна по задника.

— Тогава си облечи нещо. Или си мислиш, че това е лагер за нудисти?

Чанс я прегърна през рамо и я поведе обратно към навеса. Нейната игривост му доставяше удоволствие, по дяволите, всичко в нея му доставяше удоволствие — от остроумието й до готовността й да се смее във всеки един момент. А секса… Господи, сексът с нея беше невероятен. Не се съмняваше, че е възпалена — и той бе станал прекалено чувствителен на някои места. Щеше доста добре да запомни отминалата нощ.

Когато се събуди вчера след обяд, Съни бе обхваната от меланхолия в резултат на изживените силни емоции. Той бе говорил малко, като я остави да се отпусне. После отидоха да проверят капаните, които отново се оказаха празни. Изкъпаха се заедно. Спокойно вечеряха с печения заек и кактуса, после легнаха да спят. Чанс посвети останалата част на нощта да повдигне настроението й. Усилията му дадоха резултат.

— Как са ръцете ти? — попита той. След като можеше да го скубе за гърдите и да го пляска по задника, значи антибиотичният крем бе направил чудеса.

Тя протегна ръце с дланите нагоре, за да може той да ги види. Червенината от изгарянето беше избледняла, а изранените възглавнички на пръстите изглеждаха гладки и блестящи.

— Преди да започна, ще ги обвия с лейкопласт — каза младата жена.

— Преди да започнеш какво?

Тя го погледна учудено.

— Да копая стъпенки в скалата, разбира се.

Изгледа я зашеметен, без да може да повярва на това, което чу.

— Няма да се катериш отново по проклетата скала! — изсъска той.

Веждите й се извиха нагоре, и той почти веднага разпозна нейния ти ли ще ми кажеш поглед.

— Ще се катеря!

Чанс скръцна със зъби. Не можеше да й каже, че днес ще бъдат спасени, но и не искаше да допусне тя да се нарани отново и да се подлага на риск.

— Аз ще го направя — изръмжа той.

— Аз съм по-дребна — веднага му възрази, — за мен е по-безопасно.

Отново се опитваше да го защити. От чувството за безсилие му идеше да удря главата си в скалата.

— Не, не е безопасно — изрева той. — Слушай, няма шанс за два дена да издълбаеш всички дупки, които ще са необходими, за да излезем от тук. Колко мина вчера? Четири метра? Ако всеки ден изминаваш по толкова, и отчитайки състоянието на ръцете ти след първия ден — ще ти трябва повече от седмица, за да стигнеш върха. И това е ако… ако не паднеш и не се убиеш.

— И така, какво се очаква да направя аз? — парира го Съни. — Просто да се откажа ли?

— Днес няма да се занимаваш с тези проклети глупости. Ще оставиш ръцете си да заздравеят и, ако трябва ще те завържа за скалата, ясно ли е?

Искаше да възрази, но Чанс бе по-едър от нея и по изражението на лицето му разбра, че наистина ще го направи.

— Добре — промърмори тя, — но само днес.

Той се надяваше, че Съни ще удържи на думата си, защото се налагаше да я остави сама и да отиде до мястото за връзка със Зейн. Длъжен бе да рискува. А тя щеше да си навлече огромни неприятности, ако я завареше на скалата, когато се върне.

Облече се бързо, треперейки от студ. После хапнаха поредната студена закуска, състояща се от вода и енергийно десертче, тъй като от заека не бе останало нищо. Утре сутринта, обеща си той, щеше да закусва бекон с яйца, планина от картофени палачинки и голяма кана горещо кафе.

— Отивам да проверя капаните — каза той, макар да знаеше, че са празни. Когато ги проверяваше предния ден, сигурен, че няма повече да останат в каньона, беше разхлабил примките, за да не се задействат. — Наблюдавай огъня, нека да продължи да дими. Днес ти ще почиваш, а следобед аз ще изпера дрехите — това беше най-безопасния начин, да я прилъже, да се откаже от налудничавата си идея за спасение.

— Сключихме сделката — заяви Съни, но той знаеше, че тя мисли за Маргарет.

Чанс я остави при огъня. До уговореното място имаше десет минути нормален ход, но той ускори крачка, за да не я оставя по-дълго сама. Извади от джоба лазера и започна да дава сигнали за спасение по скалата. Зейн отвърна веднага, като поиска потвърждение, за да е сигурен, че не бе грешка. Все пак, не очакваха нещата да се развият толкова бързо. Чанс повтори съобщението и този път получи отговор прието.

Върна обратно лазера в джоба си. Не знаеше колко време щеше да е необходимо на Зейн да подготви тяхното спасение, вероятно не много. Познавайки брат си, можеше да се закълне, че всичко отдавна бе готово.

Докато вървеше обратно към лагера, над главата му прилетя малък двумоторен самолет. Такъв бе Зейн — по дяволите това бе бързо!

Затича уверен, че Съни ще бъде във възторг. Чу виковете й още преди да я види. Накрая я зърна — тя идваше срещу него, танцувайки радостно.

— Той ме видя — крещеше младата жена, като едновременно се смееше и плачеше. — Поклати крилата! Ще се върне за нас, нали?

Чанс я хвана, когато се хвърли в обятията му, не можеше да й устои и запечати смеещата се уста с дълга целувка.

— Ще се върне — каза той, — освен ако не си е помислил, че му махаш за поздрав.

Възможността да подразни младата жена бе прекалено примамлива, за да я изпусне, като се имаше предвид, че тази сутрин го беше оскубала и поляла със студена вода. Беше се разплатил за ледената баня, сега си отмъщаваше и за причинената болка.

Съни го погледна с ужас, усмивката на лицето й изчезна, все едно никога не е била там.

— О, не — прошепна.

Трябваше да има каменно сърце, за да продължава с лъжата.

— Разбира се, че ще се върне — засмя се той. — Разклащането на крилата означава, че те е видял и ще изпрати помощ.

— Сигурен ли си? — попита, опитвайки да сдържи сълзите.

— Заклевам се!

— Ще ти го припомня, да знаеш.

Трябваше да я целуне отново и не спря, докато тя не се разтопи и не обви врата му с ръце. Чанс смяташе, че дълго няма да се сети за секс след изминалата нощ, но тя отново успя да му докаже, че греши.

Пое дълбоко дъх и я пусна.

— Спри да издевателстваш над мен, дръзко момиче. Трябва да събираме багажа.

Усмивката, която му дари бе сияйна, като изгрева — заля го топла вълна.

Събраха си нещата. Чанс й върна пистолета и я проследи с поглед, как го разглоби и го прибра в тайниците. След това отидоха при самолета, за да чакат.

Спасението им дойде под формата на хеликоптер. Огромните перки издаваха глух звук в сухия въздух на пустинята, а каньона отвръщаше с дълбоко ехо. За момент, машината увисна над тях, после започна да се снижава. Вдигнатият във въздуха пясък драскаше кожата на Съни и тя скри лице в ризата на Чанс.

От машината излезе около шестдесет годишен мъж с дружелюбно лице и посивяла брада.

— Хора, нуждаете ли се от помощ? — поинтересува се той.

— Разбира се — отговори младия мъж.

Като приближи, възрастният човек подаде ръка.

— Чарли Джоунс, Граждански въздушен патрул. Търсим ви от няколко дни. Не очаквах да ви открия толкова далеч на юг.

— Отклоних се от курса, докато търсех място за кацане. Горивната помпа се развали.

— Тогава имате дяволски късмет. Територията наоколо е безлюдна. И това е може би единствения участък от стотиците километри, където сте можели да кацнете. Хайде. Мисля, че няма да се откажете от един душ и малко храна.

Чанс протегна ръка на Съни и тя отново го заслепи с усмивка, сложи ръката си в неговата и двамата се отправиха към хеликоптера.