Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (25)

Епилог

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да се грижиш за Перегрин докато отсъстваме? — попита Кийра. — Чувствам се виновна, все пак това е и вашия меден месец.

Все още й беше странно да мисли за себе си и Ариел като за омъжени жени. Последните три седмици преминаха като на сън. Лукас някак си бе успял да се справи с всичко, без да му мигне окото. Не обясни подробно за това как бе разрешил правните въпроси с членовете на семейството на покойния й съпруг, нито пък щеше да й каже за споразумението им. За да ги накара да престанат да настояват за попечителството над Перегрин, бе прехвърлил на тяхно име малка чайна плантация в Индия. Лейди Батършам и Артър вече плаваха за източна Индия с търговски кораб и бяха далеч от Лондон.

Под угрозата на публично разобличаване и присъда, която щеше да ги изпрати за дълго в затвора, роднините на Шефилд вече не представляваха опасност за нея и Перегрин. Сега щеше да отваря сутрешния вестник, без да се притеснява, че нещо може да вгорчи вкуса на чая й.

Лукас умело бе подготвил разрешенията за брак, както своите, така и тези на Хенри, заедно с безупречното празненство. Кийра докосна леко златния пръстен на ръката си, не й се вярваше, че всичко това бе истина. Двойната церемония се състоя на скромна църковна служба, на която присъстваха само най-близките им приятели. Шарлът и Кейт пристигнаха от Шотландия, за да бъдат свидетели. Незадоволеното им любопитство и това, че бяха пропуснали цялото вълнение бе укротено набързо, виждайки колко щастливи бяха двете младоженки със съпрузите си.

И докато Кийра тайно се тревожеше, че браковете можеха да повлияят на бъдещето на „Грешниците“, останалите я увериха, че специалният им приятелски кръг никога няма да бъде разкъсан.

Приятели. Семейство. Някаква луда, чудесна магия бе превърнала Злата вещица от Понт Стрийт в най-щастливата жена на света.

— О, я стига! — гласът на Ариел я извади от унеса и я върна към настоящето. — Заминавайте и се наслаждавайте един на друг. И двамата заслужавате мир и тишина. Ще ти се стори, че двете седмици ще отлетят като миг.

— Не забравяй, че ние едва ли ще сме заети с толкова изморителни физически усилия като вас — добави Хенри закачливо. — Наблюдаването на птици е много изтощително.

— Също колкото и грижите около едно осемгодишно момче, когато трябва постоянно да си нащрек, за да не направи някоя беля — отвърна Кийра, а Лукас сподави смеха си.

— Наясно съм с това, мила. Но след като съм отгледал беляджията, който сега е твой съпруг, считам всичко останало за детска игра.

— Заслужаваш медал — каза тя. — Може би два.

— Е хайде де, не бях чак толкова лош — измърмори Лукас с момчешка усмивка. — Не съм изравнил Лондон със земята все пак. Не съм взривил Парламента. Тауър все още се издига на мястото си.

Кийра повдигна вежда.

— И въпреки това потръпвам само като си помисля какво е преживял чичо ти.

Хенри хвана Ариел за ръка.

— Мисля, че спокойно мога да заявя, че момчето се е реванширало за младежките си щуротии.

— Чу ли това, Пери? — Лукас разроши къдриците на малкия. — Обещай ми, че ще си послушен, иначе Хенри ще се разкае за думите си.

— Обещавам, сър! — отвърна Перегрин.

— Лукас — поправи го той. — Вече сме семейство, момчето ми, а не просто познати.

Семейство. Кийра се изпълни с щастие. Едва преглъщайки сълзите си тя гледаше сина си, който вдигна очи към доведения си баща с нескрит възторг.

— Да, Лукас.

— Така е по-добре — след което Хадли се обърна към чичо си с дяволито изражение. — Ти имаш още задачи, Хенри. Става дума за един малък червен дневник, който водят дамите. Нещо от рода на кратко изложение… но ще оставя съпругата ти да ти представи подробностите.

Лицето на Ариел пламна.

— Хайде, Пери, докато майка ти се сбогува ти ще ми помогнеш с одеялата за каретата и кошницата за пътуването… — Лукас не се доизказа, тъй като през терасата преминаха четирима едри мъже, бутайки голяма товарна кола и спряха до портите на градината. — Какво, по дяволите, е това?

Хенри поклати глава в недоумение.

— Сватбеният ти подарък — отвърна Кийра.

Работниците развързаха въжетата и махнаха платното покриващо обемистия товар.

— Но това е… това е… — въпреки че почти нямаше ситуация, която би го оставила безмълвен, Лукас започна да заеква.

— Фонтан — тя го погледна косо. — Харесва ли ти?

По лицето му се изписаха най-различни изражения преди накрая да избухне в смях.

— Чудесен е.

— Далечният край на пътеката с розите изглеждаше леко оголен — обясни тя. — Позволих си своеволието да създам спомен, на който всички ще се наслаждаваме. Смятам, че ще изглежда много добре там, окъпан във вечерната златисторозова светлина на залязващото слънце.

Перегрин присви очи, изучавайки декоративната скулптура, извисяваща се в центъра на каменната купа.

— Изглежда като жена… и птица.

— Да. Леда и Зевс — прошепна Кийра.

— Който от време на време се появява в образа на лебед — каза Лукас.

— Те са образи от гръцката митология — обясни Ариел след кратка пауза. — Сър Хенри има няколко доста образователни книги за боговете и богините от древните светове. Може би трябва да започнем да четем за подвизите им, докато майка ти и Лукас са на сватбено пътешествие.

Лукас се изкашля.

— Внимавай на какво го учиш.

Перегрин се усмихна.

— О, учителят ми е споменавал за митовете. Чудесни разкази са, особено тези, които са изпълнени с действие като летящи мълнии, вълшебни стрели, сблъсъка на Титаните и троянците — направи гримаса и добави. — Онези за целуването са малко скучни.

— Когато станеш на моята възраст, ще си промениш мнението — каза Хенри и му намигна.

Перегрин го погледна скептично.

— Не прави физиономии, момче — смъмри го Лукас. — Като цяло ще установиш, че историите са много забавни.

— Щом казваш — Пери се замисли за момент. — Ще чуя ли тази за Леда и лебеда?

— Може би като пораснеш още малко — каза Кийра.

— Защо? Няма ли щастлив край?

— Зависи от това как ще си го разтълкуваш. Като главен бог, Зевс понякога е бил доста арогантен, непоправим негодник — Лукас се усмихна със сатанинско задоволство, прегърна съпругата си и я целуна нежно по устните. — Определено не е бил светец. Но е притежавал и добри качества, които са компенсирали греховете му.

— Няколко — призна тя. — Тогава нека обобщим, че в модерния вариант историята всъщност има доста щастлив край — погали го по лицето, наслаждавайки се на топлотата от близостта му, на милувката, на смеха му.

— Така да бъде.