Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (18)

Осемнадесета глава

Кийра бе твърде неспокойна, за да заспи. Отхвърли усуканите чаршафи и стана от леглото. Иззад плавно движещите се облаци се подаваше късче от луната. Светлината й проблесна за момент по килима и бързо бе потулена от черните сенки на бурята. Ситният дъждец потракваше по оловото, обрамчващо прозорците. Тя опря буза в стъклото. Проникващата хладина остави приятно усещане по кожата й.

Топло и студено. Черно и бяло. Животът невинаги се отъждествяваше с толкова прости определения. Въздишката й замъгли част от прозореца. Кийра бе крайно шокирана и ужасена от разпуснатото си държане. Но бе също толкова любопитна и въодушевена. Знаеше, че трябва да се срамува от себе си, но някак си не се поддаваше на чувството за вина.

Нередно ли бе да изживее момент на удоволствие?

Кийра не бе сигурна дали знае отговора. Много по-мъдри хора от нея се бяха борили с философската дилема. Тя излезе в коридора, поколеба се и се запъти към библиотеката. Някоя книга — за предпочитане на приспивна тема като етапите в отглеждането на реколтата — може би щеше да успее да успокои нервите й.

От друга страна едва ли нещо свързано със семена би могло да има успокояващ ефект. Какво, по дяволите, правеше Хадли, за да освободи натрупалото се напрежение? Той едва ли би се измъчвал в уединение, заключи тя. Имаше предостатъчно жени, желаещи да задоволят нуждите му. Или пък можеше да посети изискан бордей. Нито един от вариантите не й даваше покой. Не че бе нейна работа как графът прекарва времето или харчи парите си. Той можеше да прави каквото си поиска…

Леко потропване предизвикано от допира на метал в метал привлече вниманието й. Кийра се спря и зачака. Шумът се чу отново. Дали не бе забравила отворен прозорец в лабораторията си? Обикновено не бе толкова небрежна. Тъкмо да се раздвижи и долови леко скърцане на кожа. Стъпки. Тя грабна тежкия месингов свещник от малката масичка, придвижи се на пръсти и прилепи ухо до дъбовата врата.

Чу се тътрене на крака, металните мерителни лъжици издрънчаха на плота. Последва тих ропот:

— Хиляди дяволи.

Мисълта за неканен гост, ровещ из безценните й уреди, я накара да реагира.

— Спри, крадецо! — извика тя. Отвори вратата решително и размаха заплашително оръжието си. Катурна един стол, при което се разнесе звук от строшено стъкло. Проклятие!

— Спри! — гневът я правеше безразсъдна. Без да мисли, Кийра прекрачи прага. Сред сенките видя фигура, която се прокрадна към отворения прозорец. На лунната светлина се мярнаха очертанията на едър силует, който изчезна бързо в тъмнината.

— Милейди — Маккейб се спусна по стълбите по нощна риза и с тояга в ръка. — Добре ли сте?

— Да — чак сега осъзна, че ръцете й трепереха. Остави свещника и си пое дълбоко дъх.

— Ще наредя на Джеремая незабавно да доведе следователя — каза икономът. Маккейб свъси вежди, докато я гледаше как пали газената лампа до вратата. — А… може би ще е по-добре да изчакате да дойде подкрепление.

— Който и да е бил тук, вече го няма — прескочи счупената мензура, нетърпелива да провери микроскопа. Слава на Бога, нямаше поражения. Отрони облекчена въздишка и огледа плота, като проверяваше внимателно дали всичко бе на мястото си. Беше странно, че някой бе набелязал точно тази къща, тази стая. Тук нямаше ценни вещи, които един крадец би могъл да заложи някъде. Едва когато заобиколи масата, забеляза разпилените листа по пода. Прилежно подредените й книжа бяха в безпорядък, а по отворените чекмеджета си личеше, че бюрото й бе претърсвано.

Кийра въздъхна разтревожена и се взря в калните отпечатъци от стъпки. Поради вилнеещата буря неканеният гост сигурно бе объркал дома й с един от тези на заможните й съседи. Лош късмет, но можеше и да е по-лошо. Тя се зае да подреди вещите си. Поне бе успяла да уплаши крадеца, преди да е имал възможността да нанесе истински поражения.

 

 

— Какво! — Лукас затръшна вратата на библиотеката след себе си. Това, че заварваше Хенри с дама толкова рано сутринта леко го изненада. Но компанията на чичо му по време на закуска не го шокира толкова, колкото съобщението, което го накара да замръзне на място.

— Лейди Ариел пристигна преди няколко минути и донесе новината — отвърна Хенри. — Изглежда някой се е промъкнал в дома на лейди Шефилд снощи, но тя е успяла да го прогони.

— Не е пострадала — добави Ариел. — Посетих я веднага щом получих известието. Кийра е добре и нищо не е откраднато. Била е будна по това време, дочула шум откъм библиотеката и отишла да провери.

Обзе го хладна ярост, а лицето му се обля в пот. Прилоша му от мисълта за Кийра сама с нападател наоколо.

— Присъствието й е уплашило крадеца — завърши Ариел.

Лукас си пое дълбоко дъх и опита да се успокои.

— Много глупаво от нейна страна. Може да е бил въоръжен, по дяволите.

Ариел пренебрегна ругатнята.

— Да, би ми се искало да не поема такива рискове. Но предполагам, че в така създалата се ситуация, не е мислила твърде трезво. Много държи на научните си документи и помагала.

— Животът й трябва да е по-ценен — изръмжа той. — Можела е да пострада.

— Налей си малко бренди, Лукас — прикани го Хенри нежно.

— Не се нуждая от питие, трябва ми… план — той удари юмрук в дланта си. — Такъв, който ще предпази лейди Шефилд от подобни заплахи, докато докажа кой стои зад тези подли деяния и не се погрижа да си получи заслуженото.

— Това е чудесна идея, лорд Хадли — съгласи се Ариел. — Имате ли някакви идеи?

Лукас сви устни и закрачи из стаята. Проклятие. Със сигурност щеше да измисли нещо. Въпреки че се опитваше да се съсредоточи върху тактиките и допустимите от закона действия, не спираше да мисли за Кийра.

Лицето й, страховете й. Забележителният й интелект, необузданата й страст. Бе напълно различна от всички жени, които бе срещал досега. Достойна за уважение. Докато той, от друга страна, имаше толкова малко, с което би могъл да се гордее. Започваше да съжалява за безполезното си, развратно съществуване. Не бе постигнал нищо, с което можеше да предизвика възхищението й.

— Мило мое момче, колкото и да ми се иска да можем да потърсим защита от Буда, се опасявам, че той не би ни предложил мъдър съвет — измърмори Хенри. — Особено ако го стискаш за врата.

Лукас остави нефритената резбована статуетка на полицата.

— Да. Колкото и да ми се иска да разбия няколко черепа, трябва да използваме мозъка, а не мускулите си, за да защитим Кийра — той се приближи към камината. — Атаките стават по-напористи. Дали целят да я наранят наистина или просто семейство Шефилд се опитва да я сплаши, за да се съгласи на условията им? Не трябва да рискуваме повече.

Чичо му кимна в съгласие.

— Така, най-напред трябва да напусне Лондон.

— Да, това е доста разумно — замисли се Хенри.

Окуражен, Лукас продължи:

— И трябва да се уверим, че не е сама.

Ариел стисна здраво лъжичката си за чай.

— Определено.

— Мястото трябва да е безопасно, сигурно — Лукас сви устни. — Мисля, че ми дойде идея…

 

 

— Решено е. Повече не можеш да стоиш в Лондон — Лукас влезе в кабинета на Кийра и затвори вратата. — Опасността нарасна твърде много.

Тя се изправи иззад бюрото си и въздъхна. Нервите й вече бяха опънати, а заповедническият му тон засегна потиснатите й страхове като оголен нерв. Кийра се нуждаеше от някой, върху който можеше да си излее всичко.

— Нямаш право да ми нареждаш. Нека ти напомня, че не си ми господар — тросна му се тя.

— Нека ти напомня, че още не си извън подозрение за убийството на съпруга си — навъси се той. — По дяволите, не бъди глупава. Предвид досегашните слухове и настоящите долни инсинуации, властта с охота ще използва тези заплахи срещу теб. А сама не би могла да принудиш семейство Шефилд да отстъпи.

Тя не пожела да срещне погледа му.

— Повтарям ти отново, най-разумното действие в момента би било да се оттеглиш в провинцията. Много по-трудно ще бъде за който и да е нападател да те притеснява, ако си в имението ми в Дарбишър.

Кийра знаеше, че бе неразумно от нейна страна, но стисна челюст и процеди през зъби:

— Не.

Той измърмори нещо под носа си. Стори й се, че долови „инат“ и „задник“, примесено с ругатня. Споменаването на думата „задник“ я накара да се изчерви.

— По дяволите всичко, Хадли. Не прекаляваме ли с този театър? Нямаш пълни права над мен, нали знаеш? — тя видя язвителната му усмивка и побърза да добави: — И да не си посмял да споменеш онова, което се случи между нас вчера.

Той не можа да се усети в първия момент.

— А, това ли.

— Да, това.

— Съгласен съм — продължи той безцеремонно. — Това няма нищо общо с настоящата ситуация.

Как така мъжете успяваха да пренебрегнат секса само с едно небрежно присвиване на раменете? Настроението и изобщо не се подобри, когато установи колко незначително бе това за него.

— Е, поне за нещо сме на едно мнение.

Той я погледна странно, преди да възвърне пронизителния си взор.

— Ти може и да искаш да излагаш себе си на опасност, но какво ще кажеш за Перегрин? Или си забравила, че той също може да се окаже мишена за нападение?

— Това е удар под кръста, Хадли — прошепна тя.

— Няма да се спра пред нищо, докато не те накарам да прозреш ситуацията — тонът му се смекчи. — По дяволите, Кийра. Не се опитвам да те нараня. Опитвам се да ти помогна.

— Знам, знам — тя преглътна мъчително, неспособна да си обясни защо се държеше толкова неадекватно. Той бе прав, разбира се. Не можеше да стои просто така, докато някой се опитваше да нарани сина й. — Нека да го обсъдя с приятелките ми и да чуя техния съвет — отрони тя.

— Лейди Ариел е съгласна с мен — отвърна той.

Раздразнителността й се завърна на мига.

— Заговорничил си с нея зад гърба ми?

Хадли се наежи при това обвинение.

— Тя беше на посещение при Хенри. Или си измислила ново правило, което ми забранява да посещавам чичо си?

Тя се изчерви.

— Извини ме, все още съм разстроена.

— И с право — призна той, въпреки че прозвуча остро. За кратко между тях се настани неловка тишина, нарушавана единствено от тиктакането на часовника над камината.

— „Кръгът“ ще има среща след час — каза тя, след като отправи поглед към позлатените стрелки. — По-късно този следобед ще те уведомя за решението си.

Той взе шапката и ръкавиците си от масичката.

— Ще чакам.

 

 

— Значи — Алесандра добави малко сметана в чая си, — лорд Хадли иска да те подслони в провинцията?

— Да — отвърна Кийра, като се надяваше, че приятелката й ще възрази. — Не е добра идея, знам.

— Напротив — каза Алесандра. — Мисля, че планът е чудесен.

Кийра посърна.

— Наистина ли?

— И аз се съгласявам с цялото си сърце — Ариел намести очилата на носа си. — Със сър Хенри смятаме, че планът на лорд Хадли има много предимства.

— Не знаех, че с баронета сте станали толкова близки приятели и се срещате рано сутрин.

Приятелката й се изчерви.

— Сър Хенри и аз имаме общ интерес към някои ботанически екземпляри. Говорим си за цветя.

— Сигурно и за птичките и пчеличките — пошегува се Алесандра.

Лицето на Ариел поаленя.

— Небеса, твърде стара съм, за да се поддавам на момичешки фантазии — заекна тя.

— За любовта няма възраст — подразни я Алесандра.

Кийра забеляза, че разговорът кара Ариел да се чувства крайно неудобно и реши да смени темата, като се върна отново към собствената си дилема.

— Колкото и да ми е неприятно да повдигам въпроса, обещах да дам отговор на Хадли следобед. Трябва да реша как да постъпя.

— Провинцията — посъветва я Алесандра. — Незабавно.

— Ами клюките?! — възропта Кийра. — Не мога да замина с графа за имението му извън града, просто ей така.

— Всъщност, Хенри мисли, че е по-разумно да заминеш за неговото имение край Ийстбърн. Много по-близо е от това на Хадли и закътаното му разположение край океана го прави по-удачно за целта — каза Ариел. — Колкото до благоприличието, с него решихме, че езиците няма да злословят толкова, ако той и аз дойдем като придружители — тя се замисли за момент и продължи. — Ами ти, Алесандра? Сигурна съм, че Кийра ще приеме с удоволствие компанията ти.

— Аз? — Алесандра изгуби хладнокръвното си изражение. — А-аз имам уговорка… но както и да е, предполагам, че бих могла да променя плановете си.

— Изабела ще е добра компания на Пери — отбеляза Кийра.

— Чудесно — приятелката й се замисли за момент. — Предполагам, че ще мога да дойда за седмица. След това трябва да се завърна в Лондон и да се приготвя за пътуването си до Бат. Обещах на „Дружеството на антиквариатите“, че ще прекарам няколко седмици там, за да им помогна при разглеждането на разкопките на новооткритите римски руини.

— Не възнамерявам да остана в изолация за повече от седмица — измърмори Кийра. — Отказвам да бъда пленник на страха до безкрай.

— Докато не разучим какво точно става, ще е по-добре да се презастраховаме — каза Ариел.

Идеята да живее под един покрив с Хадли й се струваше някак опасна. Но Кийра запази тези опасения за себе си.

Алесандра остави чашата.

— Хадли поема задачата да открие кой е отговорен за нападенията?

— Да, и е призовал някои от приятелите му на помощ. Лорд Хадан и лорд Уудбридж са бивши военни.

Ариел потупа с пръст брадичката си.

— Като се замисля, лорд Джеймс също е военен.

— Принцът на мрака? — Алесандра завъртя очи.

Кийра се озадачи.

— Не знаех, че си разговаряла с него.

— Разменихме няколко думи, когато излизаше от дома ти — Алесандра бавно си откъсна от гроздето. — Ако знаех, че говори италиански щях да се изразя по-възпитано.

— О, скъпа — промърмори Ариел. — Надявам се, че не си прозвучала твърде грубо.

Присвиването на раменете й бе достатъчно красноречиво.

— Какво трябваше да предположа, виждайки го да излиза от дома на Кийра по това време на деня? Не ми допада идеята, да стоя свита като мишка, докато някой безпокои приятелката ми — Алесандра си хапна от гроздето. — Може би не бе много изискано от моя страна да нарека мъжа член на козел, но има нещо в държането му, което ме дразни — след кратка пауза, тя добави — Между впрочем, той знае доста неприлични думи от римския жаргон.

— Оценявам предаността ти, Алеса — каза Кийра. — Но лорд Джеймс е на наша страна, или поне е неутрален наблюдател. Имам достатъчно врагове и без друго.

Ариел се пресегна и я потупа нежно по ръката.

— Не се тревожи, скъпа. Хадли и приятелите му ще се погрижат за всичко.

— Бих искала да изпитвам същата увереност — измърмори тя. Както и да е, беше й твърде трудно да изкаже личните си предубеждения в момента и предпочете да не усложнява положението.

Видя, че Алесандра се готви да каже нещо, побърза да събере книгите си и се изправи.

— Е, след като изготвихме план за действие, ще е най-добре да се прибера, за да започна с приготвянето на багажа.