Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (16)

Шестнадесета глава

Лукас изруга гневно на излизане от влажната конюшня.

— Да се махаме. Това място мирише на изпражнения — измърмори той.

— Сред боклука вирее боклук — съгласи се Джак и развърза поводите от ръждясалия стълб. — Човекът се е захванал с неприятна работа, но горчивата истина е, че правителството принуждава повечето от бившите ни войници да водят престъпен начин на живот, за да оцелеят. Поне имаме нишка за проследяване.

— Не се съмнявам, че ще ни отведе до вратата на Батършам. Ще го размажа това копеле, заклевам се — изсумтя той.

— Няма да можеш да защитаваш дамата си, ако те провесят на бесилото — предупреди го приятеля му. — Ще трябва да съберем доказателства за вероломството на Батършам.

Лукас изруга отново.

— Виж, защо не оставиш това на мен? Ще убедя Хадан и Уудбридж да помагат. Тримата познаваме доста бивши военни, от които да поискаме няколко услуги.

Хадли пришпори коня си през криволичещата пътека.

— Е, ако говориш сериозно за помощта…

— Разбира се, че ще помогна — прекъсна го Джак. — Както ще сторят Никълъс и Девин. Ние сме приятели, Лукас. Няма нужда да го обсъждаме повече.

Приятелство. От устата на Джак звучеше толкова просто.

— Освен това изглежда, че ти ще бъдеш доста зает с грижите си за дамата — добави Джак сухо. — Как може да не съм чул до сега, че е толкова прелестна?

— Постарала се е да прикрива красотата си — отвърна той. — Има горчив опит с мъжете.

Джак му хвърли един кос поглед. Лукас усети, че погледът на приятеля му се задържа повече, отколкото би му се харесало.

— Не го изричай — промърмори той, изпитвайки вина заради мислите си от предната вечер. — Репутацията ми може да не е чиста като сълза, но не възнамерявам да се държа подло с лейди Шефилд.

Всичко, разбира се, зависеше от това колко дълбок смисъл се влагаше в думата. Приятелят му изглежда четеше мислите му.

— Вярвам ти, че ще се държиш почтено. Дамата си има достатъчно проблеми.

— Мислех, че не я харесваш — изрече Лукас подигравателно. — Защо изведнъж стана толкова загрижен?

— Не бях съгласен да се замесваш с делата й — поправи го Джак. — И все още не съм, въпреки обяснението ти.

Лукас разказа на приятеля си за ръкописа на Хенри и за уговорката му за взаимопомощ с лейди Шефилд.

— Колкото до дамата, признавам, че представата ми за нея е била погрешна. Въпреки това, има твърде много неща, които могат да…

— Избухнат в лицето ми? — довърши Лукас.

— И двамата си играете с огъня — намръщи се Джак. — Това фалшиво ухажване може да се отрази зле на лейди Шефилд и напълно да съсипе репутацията ти.

— И без друго е съсипана — добави Лукас саркастично.

— Точно това имам предвид. Положението ти сред уважаваното общество виси на много тънък косъм. Ще бъде жалко ако прекъснеш всичките си връзки с Изискания Свят.

— Благоприличието и доброто държание са ужасно скучни — тросна се Хадли. Отговорът прозвуча неправдоподобно дори в собствените му уши.

— Звучиш като малко момче, Лукас.

— От кога си така улегнал? — отвърна той.

Джак не си направи труда да му отговори на подигравката.

— Бъди внимателен! Това е всичко, което искам да кажа — насочи коня да заобиколи каруца с дърва и продължи: — Има ли някаква вероятност наистина да се ожениш за вдовицата?

Лукас дръпна поводите на жребеца.

— Защо питаш?

— Чисто любопитство.

— Как смяташ? — сопна се Хадли.

— Имайки предвид непредсказуемото ти поведение напоследък, ще е невъзможно да предположа.

 

 

Кийра прегледа писмата още веднъж.

— Смятам, че си права — размишляваше тя на глас. — Какво те вдъхнови да стигнеш до това предположение?

— Нещо, което ти самата спомена по-рано ме накара да се замисля — Алесандра разтвори стара, подвързана с кожа книга и посочи няколко откъса. — Виж тук, летописецът споменава за колония от египетски търговци, основана в Индия. Напълно логично е да използваме древния диалект от Кайро като ключ за кода.

Кийра прегледа текста.

— Никога нямаше да се досетя — каза тя възхитена.

— Само защото криптографията не е полето ти на изява.

— Твърде скромна си — тя нави внимателно листовете хартия изпълнени със записките на приятелката й. — Сега ни остава само да разгадаем последната част от ръкописа.

— Най-важния раздел — подчерта Алесандра. — Ще продължавам да работя над него.

— Да, чака ни още работа, но това, че разчетохме Penicillium notatum е важно откритие — гласът й бе изпълнен с вълнение. — Сигурна съм, че това е ключът към тайната на ръкописа.

— Penicillium notatum не е ли вид… плесен? — попита Алесандра.

— Да.

Приятелката й направи гримаса.

— Трудно ми е да си представя как вид плесен може да бъде полезен на медицината.

— Което прави последната част на разкодирането още по-интригуваща — отбеляза Кийра. — Може ли да покажа бележките ти на сър Хенри? Той ще бъде много развълнуван да види напредъка ни.

— Разбира се — Алесандра погледна часовника над камината. — Извини ме, че бързам, но обещах на Изабела да я заведа до Тауър… Иска да нарисува лъва.

Кийра се усмихна.

— Показва голяма склонност към изкуството. Рисунките на маймунката са чудесни.

— Прави го с желание и затова се старая да окуражавам интереса й — отвърна Алесандра. — Наех учител по рисуване от Швейцария, който е с много добри препоръки. Единственият проблем е, че бил малко избухлив. Тепърва ще видим как ще се отнася с детето. Утре ще й е първият урок.

— Изабела не се плаши лесно — увери я Кийра.

— Така е — Алесандра се изправи и я целуна по бузата. — Горе главата, cara и не се отчайвай. Ще победим огъня с огън — тя кимна, стараейки се да пропъди страха, който семейство Шефилд сякаш бе насадил наоколо.

След като изпрати приятелката си до вратата, Кийра се върна в библиотеката с намерението да прекара следващите няколко часа в изучаване на ръкописа. Но мислите й се лутаха между миналото и настоящето. Древният код не бе единственият, който се оказваше неразгадаем… Отказа се от опитите да проумее емоциите си, събра бележките и позвъни за карета. Предвид състоянието на ума й, може би две глави щяха да мислят по-добре от една при прегледа на откритието, което бе направила Алесандра.

Икономът на сър Хенри я поздрави с тържествено кимване на глава.

— Моля, последвайте ме, мадам — произнесе напевно той. — Баронетът ме е уведомил, че винаги си е вкъщи, щом става дума за посещение от учен колега.

Иззад вратите на библиотеката се дочу весел смях. Кийра се спря.

— О, не искам да притеснявам сър Хенри, ако има други гости…

Икономът вече бе почукал на вратата.

— Влез, влез — разнесе се гласът на Хенри.

Тя встъпи в стаята и тъкмо да се извини, когато две посивели глави се обърнаха към нея.

— Лейди Шефилд! Каква приятна изненада — възкликна Хенри.

Изненада бе подходящата дума. Кийра остана безмълвна.

— Тъкмо разглеждахме тичинките и плодниците на тези макове — каза Ариел и се изчерви, а лицето й придоби същия розов оттенък, като този на цветните гравюри. — Сър Хенри има забележителна колекция от екземпляри. И е достатъчно любезен да сподели познанията си по темата с мен.

— Удоволствието е мое — каза баронът.

Кийра смени темата.

— Няма да ви прекъсвам. Ще се отбия друг път…

— Не, не. Тъкмо си тръгвах — Ариел се изправи прибързано и приглади полите си. — Трябва да се прибирам.

— Обещайте ми, че ще дойдете пак скоро — каза Хенри. — Още не сме погледнали колекцията с екземпляри от Афганистан.

— Благодаря ви, ще намина.

Кийра потисна усмивката си, докато приятелката й тършуваше из дамската си чанта. Ариел изглеждаше притеснена, което бе много трогателно. Дали и нещо друго не разцъфтяваше в стаята, освен екзотичния вид на Papaver somniferum?

Хенри прочисти гърлото си.

— Имате ли напредък с кода, лейди Шефилд?

— Всъщност, да — отвърна тя. — Лейди Джиамати отбеляза голям успех в разкодирането на средната част на текста. Остава ни само да разтълкуваме последната.

Лицето му се озари.

— Ах, каква прекрасна новина! Знаех си, че мога да разчитам на вас да разгадаете мистерията.

— Все още имаме много работа, сър.

Хенри пренебрегна думите й като размаха ръка.

— Убеден съм в способностите ви и знам, че ще намерите отговора.

Ариел се съгласи, като каза:

— Така и трябва, сър Хенри. Кийра е една от най-умните жени, които съм срещала.

Тогава защо не можеше да се справи със собствените си страхове и съмнения?

— Всъщност, в момента не се чувствам много умна — призна си Кийра. — Реших, че още един чифт очи могат да видят онова, което ми убягва.

Хенри отдръпна стола си, за да направи място на масата.

— Сигурна ли сте, че не искате да останете, лейди Ариел?

— Съжалявам, но обещах на мис Тафт, че ще намина преди вечеря, за да й дам малко билков чай за възпаленото й гърло.

Интересно. Значи двамата се срещаха. Както и да е, Кийра се съсредоточи върху основната задача. Тя подаде на Хенри бележките от Алесандра.

— Сигурно ще искате да ги прегледате, докато аз издиря последната част от ръкописа. Донесох специална лупа, в случай че поискате да проучите отсенките на щрихите — тя направи шеговита физиономия. — Признавам, че изучавах почерка, но така и не открих нищо, което да ме вдъхнови.

Хенри присви устни.

— Нека да видим какво ще науча от бележките, преди да погледна и почерка. Но не смятам, че ще ви бъда полезен.

Докато той четеше записките, Кийра изпрати Ариел до вратата.

— Слава Богу, че срещата на „Кръга“ ще бъде утре, тъй като трите трябва да… свикаме съвещание.

— Да не би семейство Шефилд отново да размахва саби? — прошепна приятелката й.

— По-скоро вече проехтя първия изстрел — отвърна Кийра. — Смятам, че събират силите си за нова атака. Но ще ти кажа всички детайли по-късно.

— Хммм — Ариел присви очи. — Не се тревожи, скъпа. Скоро ще узнаят, че са подценили врага си.

— Не съм изненадан, че зрението ви отслабва, Кийра — Лукас влезе в библиотеката, приближи бюрото и видя намръщената й физиономия, когато чу малкото си име. — Не си ли давате почивка от всички тези изследвания? — добави той.

Тя остави лупата на масата.

— Рядко си пропилявам времето, лорд Хадли. Чувствам се най-щастлива, когато увеличавам знанията си.

— А аз — добави той нежно, — съм най-щастлив, когато увеличавам определена част от анатомията си.

— Лукас — сгълча го чичо му. — Не забравяй добрите си обноски.

— Не съм сигурен, че знам къде са — нямаше представа защо се престарава в опита си да бъде предизвикателен. Денят му бе мрачен от сутринта. Кийра и синът й можеха толкова лесно да бъдат нападнати. Беше невъзможно да се предвиди какво щяха да предприемат нападателите им следващия път.

— Отокът около ребрата по-добре ли е днес? — попита тя тихо, пренебрегвайки неприличния му намек.

— Мястото все още е насинено, въпреки нежните ви грижи.

— Трябва да сте в леглото — измърмори тя.

— Може и да ме накарате да го сторя, ако дойдете да ме завиете.

— Лукас… — гласът на Хенри прозвуча по-остро.

— Всичко е наред, сър Хенри. Свикнах с развратните закачки на племенника ви — Кийра записа набързо нещо в тетрадката си, преди да започне да разглежда поредния фрагмент от пожълтелия пергамент.

Изгарящ от любопитство, Лукас се приближи към бюрото, въпреки волята си.

— Какво правите?

— Търся улики — отвърна тя, без да отмести поглед.

— За какво? — той се наведе настоятелно. Ароматът от парфюма й, примамваща смесица от екзотични подправки, погъделичка ноздрите му. Канела, карамфил… едва се сдържа да не оближе устни.

— Повторения — отвърна тя стегнато.

Лукас се загледа в заврънкулките.

— Ръкописът е изписан с кодове — поясни чичо му. — Всеки следващ абзац е по-сложен от предходния. Лейди Шефилд разчете всички, с изключение на последния, който описва тайната на древния учен — Хенри се обърна към нея. — Между другото, смятам да изпратим описание с прогреса ни на лорд Линсли. Ако това, което подозираме, е истина и разкрива тайната към ново лекарство, то тогава откритието ще представлява огромен интерес за правителството и военните.

— Да, разбира се. Ако смятате, че той би се интересувал от това — Кийра кимна в съгласие и прекара лупата си по страницата. Лукас я погледа още малко, преди да я попита. — Търсите повторенията на определени символи ли?

— Откъде знаете? — изненада се тя.

— Аз съм комарджия, забравихте ли? А всеки уважаващ себе си играч знае как да следи картите. Така има по-голям шанс да предвиди какво би могло да му се падне при следващата ръка.

Хенри го погледна замислен.

— Предполагам, че се опитвате да определите през какъв интервал се появява един и същ символ — продължи Лукас. — Предвид честата употреба на гласни и съгласни, направете предположение коя буква коя е.

— Необходимо е търпение и дяволски остър ум — каза Хенри. — Дори и тогава е въпрос на проби и грешки.

— Хм — заинтригуван, Лукас протегна ръка за лупата. — Може ли?

Кийра му я подаде, без да каже нищо.

— Част от проблема е, това, че не знаем на какъв език е писано — обясни Хенри. — Имало е толкова древни арабски диалекти по онова време.

Лукас продължи да разглежда.

— Опитахте ли с гръцки? Човекът в крайна сметка е преписвал трактат от този Хипо… Хипо…

— Хипократ — прошепна Кийра.

Хенри потупа брадичката си с писалката.

— Често пъти, вярното решение е най-очевидното.

Кийра прокара бавно пръст по изписаните редове.

— Вие не гадаете, а откривате някаква зависимост в текста, нали? Напълно логично е, предвид набитото ви артистично око и факта, че е трябвало да изучавате буквите си много по-обстойно от останалите момчета.

Лукас се вцепени.

— Какво имате предвид?

— Лорд Джеймс спомена за трудностите, които сте имал като ученик — отвърна тихо тя.

— Джак е задник — сопна се Лукас. — Запомнил е един дребен инцидент от детството ми и преувеличава неимоверно.

— Няма от какво да се срамувате, лорд Хадли. Чувала съм, че доста деца са се сблъсквали със същия проблем.

— Какъв проблем? — попита Хенри загрижено.

— Племенникът ви е имал проблем с четенето и писането, тъй като е виждал буквите на обратно.

— Затова ли никога не ми пишеше? — попита Хенри внимателно.

— Не, по дяволите — изръмжа Лукас. — Не ти пишех, защото бях зает с лудориите си — захвърли лупата, сякаш беше горещ въглен, завъртя се и се запъти нервно към вратата. — Трябва да ме извините, закъснявам за игра на двадесет и едно в Уайтс.

 

 

Лукас все още кипеше от яд, когато влезе в клуба. Носът на Джак скоро щеше да се обагри в кръв. Как смееше да разкрива толкова болезнена тайна на дамата?

— О, кого виждам?! Та това е замаяният от любов младоженец!

Ингълс надникна откъм креслото си, надигна подигравателно бутилка за тост и започна да тананика сватбения марш. Грийли се присъедини, подсвирвайки фалшиво.

— Вие двамата сте идиоти — промърмори Лукас.

— Знаете ли защо е облечен в тези мрачни оттенъци на черно и сиво? — Фарнъм се изсмя подигравателно. — Оплаква половия си живот.

— Как е физиономията? — попита Ингълс и хвърли бърз поглед към синината на скулата на Лукас. — Все едно си участвал в няколко рунда на ринга.

— Удари ме кон — отвърна Лукас.

— Доста непохватно от твоя страна, човече — отбеляза Грийли. — Пиян ли беше?

— Обзалагам се, че е бил омагьосан от избраницата си — прошепна драматично Фарнъм. — Силна отвара, която го е накарала да се препъва като идиот по улиците.

Другите двама се изкикотиха. Хадли не беше в настроение за шеги и изръмжа.

— Фарнъм кажи само още една обидна дума за вдовицата и топките ти ще се опържат на огъня.

— Спокойно Лукас. Къде отиде чувството ти за хумор? — измрънка Ингълс.

— Изглежда се е изпарило, след последното сензационно появяване във вестника — предположи Фарнъм.

— Не съм се променил — опита да се оправдае Хадли. — Просто съм… — по дяволите, не беше честно Кийра да бъде обект на противни шеги. Тя заслужаваше уважение, вместо неприлични намеци за сметка на интелекта й. Лукас се подпря на облегалката на кожения диван с лице към камината и прикани с жест приятелите си да го приближат.

— Имам тайна, но обещайте да не казвате на никой — приятелите му обещаха тържествено.

— Лейди Шефилд се е захванала с много важен научен проект… — Лукас си припомни как Хенри спомена, че лорд Линсли следи работата на Кийра с огромен интерес. Откритието можеше да се окаже с висока лечебна стойност и от огромно значение за военните — Същия онзи маркиз Линсли — продължи той, — който оглавява специалния военно-изследователски комитет към Уайтхол.

— Уайтхол? — повтори Фарнъм.

— Да, интелектът на дамата е високо ценен от правителството — Лукас сниши леко глас, принуждавайки приятелите си да се приближат още. — Всичко е много поверително, но тя работи върху разгадаването на древен медицински ръкопис и е толкова близо до завършването на задачата — той почти прилепи палеца и показалеца си и ги вдигна, за да им покаже.

Ингълс се ококори.

— Искаш да кажеш, че е на път да направи много важно откритие?

Лукас кимна.

— Ако предположенията й са верни, може да се окаже чудотворно лекарство, което ще спаси безчет животи сред войниците. Само помислете, такъв лек би послужил като ново оръжие на войската ни — той не виждаше причина, която да го спира да поукраси историята. Където две, там и двеста. А мъжете се впечатляваха от парите, най-вече. — Истината е, че правителството е готово да й заплати цяло състояние за патента.

Фарнъм подсвирна.

— Сега разбирам интереса ти към вдо… а, така де, дамата.

— Не че се нуждаеш от брак по сметка — добави Ингълс.

— Точно така — съгласи се Лукас.

Грийли го зяпаше странно. Бутилката бе вдигната отново, този път за по-сериозен тост.

— Е, успех на дамата. Най-вече заради това, че работи за Бог и родината.

Лукас ги удостои със строга усмивка. Семейство Шефилд скоро щяха да разберат, че и други умеят да играят на слухове и интриги. Приятелите му щяха да удържат думата си, но щеше да има доста подмятания и намеци, че Злата вдовица не е чак толкова зла в крайна сметка. Слухът щеше да се разпространи по балните зали на Мейфеър, парирайки последните подли лъжи по адрес на Кийра.

— Някой виждал ли е Джак? — попита той, като си припомни за какво бе дошъл.

— В залата за карти е — отговори Ингълс. — Обират го.

— Чудесно — Лукас се изправи и сви юмрук. — Значи няма да почувства болка, когато му избия зъбите.

— О, това ще е забавно — Грийли се изхили. — Може би Лудата глава не е напълно загубена кауза.

Фарнъм извика останалите да ги последват. Докато четиримата мъже се изнизваха от стаята, никой от тях не успя да забележи седналия на дивана Артър Батършам, който се измъкна през задната врата.