Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (14)

Четиринадесета глава

Лукас слезе от двуколката. Чувстваше се като пребит от половин дузина боксьори. Ако това бе наградата за сторено добро дело, нищо чудно, че бе предпочел да бъде на страна на Сатаната.

— По дяволите — изстена той и се подпря на Джак.

— Моля ви, помогнете на лорд Хадли да легне на дивана, докато аз заведа сина си горе и наредя да се погрижат за него — Кийра ги покани в приемната. — Няма да се бавя.

Лукас кимна и стисна зъби. Болката в ребрата бе непоносима, но той се опита да прикрие немощта си.

— Лорд Джеймс, на бюфета има бренди. Ще бъдете ли така добър да налеете по едно на графа и на себе си — след кратка пауза тя добави. — Уверявам ви, че е директно от „Уендъл и Бригс“ и не е примесено с никакви добавки.

Джак прие поканата и пресуши своята напитка на един дъх.

— Престани да нервничиш — прошепна Лукас. — Няма да се върне с магьосническа пръчка или зъб от дракон, за да ти направи някоя лоша магия — той отпусна рамене на възглавниците. — Както виждаш, тя е съвсем нормална дама.

Джак скръсти ръце зад гърба си и отиде да погледне картината на полицата над камината.

— Интересен избор — заключи, след като се полюбува известно време на акварела, изобразяващ морето при залез.

Лукас знаеше, че приятелят му бе доста запознат с изкуството, въпреки че го пазеше в тайна от всички, с изключение на най-близките си.

— Мистър Търнър има много смело виждане и предизвикателно въображение по отношение на светлината и цветовете — продължи Джак. — Нарушава повечето от общоприетите правила и доста от хората не оценяват гения му.

— Лейди Шефилд не робува на установени практики — отвърна Лукас. — Не я е страх да изкаже мнението си.

— Хммм — Джак се обърна бавно. — Притеснявам се за теб, Лукас…

— По дяволите, претърпявал съм къде по-сериозни падания от коня си, пиян до безсъзнание — прекъсна го той. — Ще оцелея.

— И този път, може би — мрачно каза приятелят му. — Но се опасявам…

Той млъкна изведнъж. Кийра влезе в стаята с поднос медицински пособия.

— Бихте ли държали това, докато изрежа останките от сакото на лорд Хадли — тя подаде легенчето с топла вода на Джак. — Предайте моите извинения на камериера си, сър — измърмори тя, докато режеше с ножиците. — И го инструктирайте да заръча на „Уилсън“ да изпратят сметката за подновения ви гардероб на мен. Познанството със сина ми изглежда е опасно за здравето на дрехите ви.

— Нищожна цена за възможността да изостря уменията си по крикет — Лукас потрепна. — Като стана дума за остро…

— Съжалявам много — смутена, тя бързо сряза последните няколко шева на ръкава. — Но тази дреха трябва да се свали, за да мога да погледна по-добре ребрата ви — натисна го внимателно точно под сърцето. — Поемете си дълбоко дъх — каза тя.

Той изпълни бавно дробовете си. Въпреки неудобството от нараняванията си, й отправи лека усмивка. Беше му приятно да я гледа как се суети около него. Досега никоя дама не беше показвала такава загриженост заради няколко подутини и синини.

— Изглежда, че нищо не е счупено — тя взе легена от Джак. — Наклонете глава назад.

— Защо…

Гъбата погали бузата му.

— След като изчистя калта, ще ви намажа със специален крем от арника, който ще намали отока. А това лекарство от кора на върба ще успокои болката. Ще приготвя няколко дози, които да вземете с вас в къщи. Пийте го на всеки четири часа през следващите два-три дена и ще се почувствате по-добре.

— Доста сте веща в медицината, лейди Шефилд — каза Джак, гледайки я как разбърка прахчето в чаша вода.

— Интересът ми към науката ме подтикна да изуча основното… — тя се запъна леко, — от лечебното изкуство, лорд Джеймс. Въпреки слуховете, лекарството няма да превърне приятеля ви в жаба.

— Извинете ме, ако съм ви оставил с погрешно впечатление — започна той. — Не съм възнамерявал да ви обидя.

— Няма нужда да се извинявате, сър — тя се обърна в профил и Лукас се изненада колко млада и уязвима изглеждаше на прокрадващата се слънчева светлина. И колко красива. Косата й проблясваше като злато. Засуканите от вятъра кичури подчертаваха фините черти на лицето й.

— Наясно съм със слуховете, които витаят около името ми — продължи тя. — Не мога да ви виня за това, че се опасявате за най-лошото.

— Приятелят ми е достатъчно умен, за да не се уповава на това, което е чул — каза Лукас. — Нали така, Джак?

— Щом сме близки с теб — отвърна Джак, — това би трябвало да говори много за лоялността ми. Но не и за разума ми.

Кийра сведе глава, за да прикрие усмивката си.

— Още не съм ви благодарила за помощта, сър. Не знам дали изобщо щях да успея да прибера двама окаляни мъже сама.

— Убеден съм, че щяхте да се справите чудесно, мадам — каза Джак със значително по-мек тон.

Лукас се размърда леко.

— Как е Перегрин, след като отшумя първоначалния шок? Сигурна ли сте, че не го е ударило някое копито?

— Леко е изплашен, това е всичко — тя сложи малко мехлем на одрасканата му челюст. — Доста е загрижен за вас. Единствения начин да го възпра да не ви досажда, бе като му обещах пълен доклад, след като приключа с огледа на нараняванията ви.

— Сам ще се отбия при момчето и ще го уверя, че по ръката, с която хвърлям топката няма и драскотина — връхчетата на пръстите му потрепнаха неволно при мисълта за огромния жребец, препускащ към малкото момче. — Сигурна ли сте, че не е ранен?

— Момчетата на неговата възраст са много жилави — каза Кийра. — Повече се притеснявам за вас. Не мърдайте, моля ви.

Лукас завъртя очи и забеляза, че Джак го гледа доста странно.

— След като се уверих, че си в добри ръце, би ли имал нещо против ако те оставя тук? — попита приятелят му. — Вече закъснявам за уговорката с мистър Пардю, който ще ме снабди с нова ловна пушка. Старият темерут е много докачлив по отношение на точността.

Лукас махна с ръка.

— Не се тревожи за мен, Джак. В достатъчно добра форма съм, за да стигна сам до вкъщи.

— На добър път тогава — Джак се поклони учтиво на Кийра. — Беше удоволствие да се запозная с вас, лейди Шефилд — той се запъти към вратата и се обърна да добави последен коментар. — Постарай се да не се забъркваш в неприятности, Лукас. След толкова години старание да те опазя цял, няма да ми стане приятно, ако усилията ми се пропилеят.

Той излезе, а Кийра продължи да почиства драскотините по лицето на Лукас.

— Изглежда, че двамата се познавате отдавна — тя пренебрегна сдържаността си и доразкопча ризата му.

— Да — отговори й той с крива усмивка. — Джак беше част от глутницата малки дяволи в Итън. От доста време всяваме смут заедно.

— Ясно — тя се опитваше да не се захласва по златистата, загоряла от слънцето кожа и меките тъмни косъмчета по гърдите му. Напомни си, че всичко е наука. Това просто бе обикновено упражнение по… структура на скелета. — Вдигнете ръката си, сър.

Той потрепна.

— Извинете — промълви тя.

— Между другото, Джак одобри избора ви на картини — каза Лукас. — Той е добър познавач, въпреки че е тайна за много хора.

— Смея да кажа, че това е единственото нещо, което харесва в мен — отвърна тя, като се опитваше да пъхне ръка под ръкава му. — Не че обвинявам приятеля ви за проявената загриженост.

— Джак не е глупак. Ще промени мнението си, щом те опознае по-добре.

Кийра не отговори. Лорд Хадли не разсъждаваше трезво, разбира се, че неговия приятел нямаше да има възможност да я опознае по-добре. Фалшивият годеж скоро щеше да приключи и всичките й контакти с другарите на графа щяха да бъдат прекратени. Кой разумен мъж би рискувал да изпадне в немилост пред обществото, като поддържа връзка със Злата вдовица? Но това нямаше значение. Тя бе способна да се справи и сама.

Кийра се мъчеше да достигне до мястото, което бе поело удара и да го намаже с мехлем.

— Проклятие — измърмори накрая. — Ще трябва да си свалите ризата.

Устата му се изкриви в задоволство.

— Това покана ли е, лейди Шефилд?

— Не, заповед.

Той изхлузи дрехата през главата си и я остави да падне на пода.

— Прави с мен каквото пожелаеш.

Кийра започна да втрива мехлема по ребрата, опитвайки се да не се захласва по изваяните мускули на гърдите му. Сведе поглед надолу и видя, че дясната страна вече бе покрита с тъмноморави синини. Това й напомни, че несъзнателно бе въвлякла един непознат в проблемите си.

От гърлото й се изтръгна звук.

— О, Хадли, сигурно те боли ужасно — прошепна тя.

Той се усмихна, като омаловажи притесненията й.

— Вие дамите, приемате тези неща твърде сериозно. Повярвай ми, наранявали са ме много по-лошо в боксовата зала на Джентълмена Джак. Бившият шампион може да е поостарял, но все още има железни юмруци.

— Мъже — измърмори тя и поклати глава. — Не проумявам как нещо такова може да ви е забавно.

— Няма логично обяснение — съгласи се той. — Сигурно е някакъв дълбок, тъмен, примитивен подтик, който тече в кръвта ни.

Кийра изведнъж усети пулсирането в собствените си вени. Докато дланите й проследяваха изваяните мускули, плъзгайки се по гърдите му, всяка фибра в тялото й потрепна при тази близост. Дива мъжественост се излъчваше от примитивната миризма на пот от разрошените му къдрици, от загорялата от слънцето кожа и изпъкналия…

— Извинявай — промълви тя. Ноктите й се бяха впили в плътта му. Отдръпна се назад и се пресегна за буркана с мехлем.

— Не мислиш ли, че това е достатъчно? Хлъзгав съм като змиорка — пошегува се той.

— Помага за успокояването на синините… — започна да пояснява, гледайки към потъмнелите петна, които се разстилаха по кожата му. Жестоката истина бе, че тя не искаше да престава да го докосва. Искаше да плъзне длани до раменете му, да се вкопчи в тях и да не ги пуска за нищо на света. Искаше да му сподели страховете си и да потърси утеха в силата му. Най-много от всичко копнееше да я целуне и да я потопи в сладко забвение.

О, слуховете бяха верни. Тя наистина бе порочна вдовица.

— Не трябва да се притесняваш за синините, скъпа. Мястото ще е леко набито утре, това е всичко.

— Как може да говориш така! Ти… — след като първия шок бе отминал, тя го осъзна със сила, която едва не спря дъха й. Графът бе рискувал живота си, за да спаси сина й. — Можеше да те убият!

— Но не се случи — отговори тихо той. — Въпреки че сега като се замисля, смъртта ми щеше да ти спести неволите покрай отърваването от годежа.

От устните й се отрони ридание, давайки воля на безмълвния й копнеж.

Лукас я прегърна и я утеши.

— Не плачи, скъпа.

Кийра му отвърна с поток от сълзи.

Той я придърпа по-близо до себе си, полюшваше я нежно и галеше косите й. Трепереща, тя усещаше силното и стабилно туптене на сърцето му.

— Няма да позволя на никой да нарани теб или Перегрин. Имаш думата ми.

— О, Хадли, не давай обещания, които не можеш да спазиш. Не мога да понеса още разочарования от мъже — тя се откъсна от прегръдката му и избърса сълзите от миглите си. — Освен това ние не сме твоя отговорност.

— Не, но си… моя приятелка, лейди Шефилд. А аз не изоставям приятелите си, когато са в беда.

— Мъжете може и да имат подобен род връзка помежду си, но аз не храня илюзии, че някога биха завързали приятелство от този род с противоположния пол — каза тя, като се стараеше да звучи спокойно. — Има само едно нещо, което търсите от жените, и то не е разговор или другарство — тя подсмръкна и това развали ефекта от думите й.

— В повечето случаи сме жалки създания — промърмори той. — Но понякога съумяваме да се извисим над егоистичните си желания.

Лека усмивка потрепна на устните й.

— Имаш право, Хадли. А аз не ти се отблагодарих подобаващо за това, което направи за Перегрин.

— Надценяваш ме — отвърна Лукас. — Пери е приятно момче и се наслаждавам на компанията му, а също и на възможността да поиграя крикет. Както виждаш, мотивите ми не са напълно алтруистични.

— Въпреки това, ти си търпелив и го поощряваш — Кийра накъсано си пое дъх. — Баща му го смяташе за нещо неприятно. За него малките деца бяха досада. Подмокряха се, плачеха и винаги ставаше на тяхното. Шефилд казваше, че е направил необходимото като е създал отроче. От там нататък единственият интерес към сина му се изявяваше в това да стои колкото се може по-далеч от него.

За ужас на Кийра сълзите й отново се търкулнаха по бузите. Колко идиотско от нейна страна да се размекне така пред Хадли. Без съмнение той беше свикнал да гледа циврещи жени, но тя се гордееше с това, че може да контролира емоциите си. Само когато бе сама си позволяваше да извади болката наяве или да прояви слабост.

Лукас можеше да реши, че тя се опитва да хитрува или…

Изведнъж ръцете му бяха отново върху нея и нежно галеха косата й.

— Спокойно, скъпа — гласът му бе мек и успокояващ. Придърпа я по-близо, прегърна я и притисна бузата й до рамото си. Беше странно, но въпреки че бе гол до кръста, нямаше и следа от сексуалното напрежение, което искреше между тях на последната им среща. Интимността им се изразяваше в семпла и взаимна топлота.

Дори когато я целуна леко по веждата, а след това и по устните, всичко изглеждаше някак си невинно. Лукас бързо се отдръпна от нежната целувка и запази мълчание, докато тя се отдалечи.

— Извинявай — Кийра най-сетне събра мислите си и вдигна глава. — Мили Боже, не зная какво ми стана.

— Няма нужда да се извиняваш — укори я той. — Винаги си била опора за сина си. Здрава като скала. Но дори и скалите поддават под натиска на природните стихии.

— За Бога, Хадли. Д-да не си учил и философия наред с орнитологията?

— Аз? — Лукас направи гримаса. — Забрави за тази мисъл. Дори и твоята алхимия не може да забърка отвара, която да накара развратника да се превърне в сериозен ученик.

В гърдите й се надигна странно чувство. Копнеж, разкаяние? Графът имаше остър ум, но беше избрал да шлифова друга страна от характера си. Това, че той откриваше най-голямо удоволствие в пиенето и веселбата, бе основната разлика помежду им. Нямаше значение, че някаква необяснима сила изглежда ги привличаше един към друг.

Като магнит и метал.

А точно тази изпепеляваща близост бе последното нещо, от което се нуждаеше в живота си.

Кийра внезапно усети хлад, сякаш някой бе прокарал върха на остър нож по гръбнака й. Трябваше да загърби увлечението си към този мъж, ако не заради себе си, то поне заради сина си. Въпреки добрината му, Хадли бе неуравновесен и несигурен. За Бога, в един момент играеше крикет с децата, а в следващия лудуваше с куртизанка насред Бъркли Скуеър! Тя не можеше да изложи Перегрин на приумиците на още един непрокопсаник.

— Хадли — понечи тя.

— Лукас — поправи я той. — След като сме сгодени е редно да започнем да се обръщаме един към друг с кръщелните си имена, Кийра — дъхът му погали косата й и възбуди копнеж, на който не смееше да откликне. — Колко прекрасно име, звучи като нежен повей, галещ боровите клони.

— Хадли — повтори тя. — Аз…

— Бих искал да чуя името си изречено от устните ти.

Тя се поколеба. Не, не, не, това бе твърде опасно. И въпреки всичко, думата сякаш се изплъзна неволно:

— Л-лукас…

Устата му се изви в лека усмивка.

— По дяволите, ужасно наподобява Луцифер по звучене, нали? Но предполагам, че ми подхожда. Жалко, че не е толкова поетично като твоето.

— Чудя се защо винаги се насилваш да се обрисуваш в толкова черни краски? — въпреки личните й опасения, тя не се стърпя и добави. — Никак не си лош.

— Не съм и добър, скъпа — изражението му стана сериозно. — Не се заблуждавай и забрави за това.

Кийра се вслуша в предупреждението и най-сетне се отдръпна от успокояващата прегръдка. Той не понечи да я задържи близо до себе си.

— Благодаря ви за напомнянето, лорд Хадли. Не се безпокойте, не смятам да се присъединявам към легиона от вечно тичащите по петите ви дами.

— Да уточня само, че не преследват петите ми — измърмори той.

Отново бе себе си — похотлив развратник. Обичайно, помисли си тя. Лукас имаше огромен опит във влизането и излизането от роля. Подхождаше му идеално, като луксозните му ръкавици от мека кожа.

Кийра стисна ръцете си в юмруци, притисна ги в полите на роклята и отвърна със също толкова циничен тон:

— Не е необходимо да описваш детайлите. Наясно съм с коментарите ти, както и с отношението ти към сантименталните обвързвания — тя присви небрежно рамене. — Но Перегрин не е.

Лукас вече не се усмихваше.

— Колкото и да са грешките ми, а Бог ми е свидетел, че са безброй, никога не бих наранил дете.

— Не. Не и нарочно — отвърна тя. — Въпреки това, усещам, че той се привързва емоционално към теб. Което само ще му причини болка един ден, когато всичко приключи — тя си пое въздух и се опита да успокои гласа си. — Пери е твърде малък, за да разбере уговорката ни, а и вече е бил отхвърлян достатъчно — о, не, само не сълзи отново. Беше абсурдно да се държи като героиня от евтина новела. — Той е толкова уязвим. Умолявам те, не подклаждай…

— Кийра.

Тя замълча.

— Мислиш, че ще захвърля Перегрин като дефектна топка за крикет? — попита Лукас. Погледът й остана прикован в ботушите му. — Какъвто и да е изходът от нашата ситуация, ще бъда щастлив да поддържам приятелството ни със сина ти — Лукас продължи бавно. — Той е очарователно хлапе и аз с удоволствие бих му показал някои момчешки неща — изражението му стана още по-сериозно. — Не се страхувай, няма да го запозная с пороците си.

Кийра някак си усети, че може да вярва на думите му.

— Не мисля така, но… — тя въздъхна тревожно. — Не знам, всичко изглежда толкова сложно.

Той докосна бузата й.

— Ти ме научи, че учения трябва да отстъпи назад и да раздели сложното уравнение на няколко части. Нека не избързваме. Ако сме по-внимателни и предпазливи, нещата ще се наредят.

Кийра усети как устните й потрепват.

— О, колко е унизително да ми напомнят за лекциите ми. Наистина ли звуча толкова превзето?

— Мъдростта винаги си струва да бъде повтаряна — прошепна той.

Кийра надмогна трепета в сърцето си и размаха пръст.

— Вече звучиш твърде подмазвачески, Хадли. С ласкателство можеш да стигнеш най-много до тук.

— А оттук нататък? — гласът му бе тих, но въпреки това ресните на миглите му не успяха да скрият странния проблясък в очите му.

Тя погледна ръцете си, които бяха омотани в полите й от мериносова вълна.

— П-предполагам, че просто трябва да прекосим моста, когато стигнем до него.