Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (9)

Девета глава

Кийра все още бе леко объркана, когато лорд Уудбридж си смени мястото с лорд Хадан.

— Признавам, че малко се изумих от любезното ви внимание, сър — тя бе наясно, че танците с двама високопоставени джентълмени биха улеснили приемането й в отбраното общество. — Не мога… искам да кажа, че съм изключително благодарна…

Уудбридж прекъсна заекването й с блестяща усмивка.

— Удоволствието е изцяло мое. Лукас обикновено не се нуждае от помощ с дамите, тъй че съм щастлив да услужа. И можете да бъдете сигурна, че дълго време безмилостно ще му се подигравам заради това.

— Тези думи ме накараха да се почувствам малко по-добре — каза Кийра. — Вие с лорд Хадан отдавна ли познавате Хадли?

— О, да. Още откакто бяхме нахакани младежи в Итън и се учехме на лудории един от друг. След това и тримата отидохме заедно в Оксфорд. Всъщност идеята за шегата, заради която ни изгониха, бе именно на Хадли.

Кийра бе любопитна.

— Каква беше?

— Не питайте за подробностите. Достатъчно е да спомена, че бяха замесени котка, куртизанка и директора на Колежа Мертън.

— О, небеса! — устните й потрепнаха.

— О, какъв ад, би било по-точно — очите на Уудбридж проблеснаха с дяволито задоволство. — Аз и Хадан се присъединихме към армията, където, срамувам се да го призная, продължихме да се държим като глупаци. Наричаха поделението ни „Полка на развратниците“. Вече сме напълно променени, обаче, благодарение на съпругите си.

Историята звучеше интересно, но основната й грижа бе блудният й кавалер.

— Хадли не се ли присъедини към армията? — стори й се странно, че не бе избрал да последва приятелите си.

— Не. Лукас много съжаляваше, че се налага да се откаже, но не искаше да заминава в чужбина и да остави попечителя си сам — поясни Уудбридж. — Физическото състояние на сър Хенри вече бе започнало да се влошава сериозно.

Кийра прехапа устни. Това, че графът, непоколебимо безразсъден млад нехранимайко, не се бе проявил като егоист и на тази възраст бе помислил за чичо си, бе поредната изненада за нея. Колкото повече научаваше за Лукас, толкова повече се объркваше. Той бе изпълнен с противоречия.

Загадка. Тя обикновено се справяше много добре с главоблъсканиците, но засега графът бе истинска енигма. На пръв поглед изглеждаше като мъж, отдаден на повърхностните удоволствия. Може би действителността бе много по-различна.

— Това изглежда доста необичайно за Хадли — изрече тя замислено.

— Въпреки безразсъдните лудории, Лукас не е чак такъв безделник, какъвто изглежда — отговори Уудбридж. — Той е добър и щедър приятел, безкрайно предан, въпреки че се старае да не го показва. Според мен още не се е случило нещо, което да го предизвика да извади добрата си страна наяве.

— Разбирам — стъпките на танца ги раздалечиха за момент. — Всъщност не разбирам. Аз… — Кийра не се доизказа.

Той й отправи окуражителна усмивка.

— Да?

Нещо във веселото му държание я накара да пренебрегне обичайната си сдържаност.

— Според мен, джентълмените с титла са суетни, егоистични и лукави — изпусна се тя. — Въпреки това, вие и лорд Хадан сте безкрайно любезни.

— Може би сте се движела в погрешната среда, лейди Шефилд — каза Уудбридж тихо.

Кийра бе доволна, че музиката свърши, тъй като се чувстваше леко замаяна. Вечерта определено протичаше не както бе очаквала.

— Благодаря ви за очарователния танц — Уудбридж се поклони галантно. — Ето го и Лукас. С най-голямо удоволствие ще ви оставя в ръцете на вашия придружител. Време му е да загърби младежките си безумия.

— Сър, грешите, ако си мислите, че между нас има нещо сериозно. Като негов най-близък приятел, сигурно сте уведомен, че уговорката ни е по взаимна изгода — изрече меко Кийра. — Размяна на услуги, ако щете. Хадли не възнамерява да се откаже от досегашния си начин на живот.

— Да, той спомена за обстоятелствата — измърмори Уудбридж. — Въпреки това, ако ми позволите да отбележа, преди да се оттегля, когато един развратник е готов за промяна, той е последният, който ще го признае.

Пищният елит оклюма в сънен разкош. Пламъците на догарящите свещи танцуваха бавно, в такт с последните ноти на кадрила. От стаята за покер долетя слабият удар на стенния часовник.

— О, стана късно — Кийра сдържа прозявката си. — Не мога да си спомня кога за последно съм била будна по това време.

Някои от гостите си тръгнаха, а други се спряха край френските прозорци да погледат играта на лунната светлина в градината.

— Напротив, нощта тепърва започва — Лукас не можа да устои на изкушението да я подразни. — Едва няколко минути след един е. Тъмнината преди изгрева крие многобройни грехове. Искаш ли да се поразходим навън и да се полюбуваме на великолепните звезди? — той повдигна закачливо вежди. — Както и на други великолепни тела, тук, на земята.

Тя стисна устни и ъгълчетата им леко се извиха.

— Жалко, че включихме орнитологията в облога ни. Ако бяхме избрали астрономия, щяхте да имате значителен напредък.

Дали шампанското не бе причината да накара Кийра да се отпусне достатъчно, за да се шегува с него? Той видя една полупълна бутилка да се подава изпод божурите и бързо допълни чашата й.

— По някои от предметите съм доста схватлив.

— Запазете усилията си за лабораторията — каза тя и се опита да отдръпне ръката си назад. — Очаквам първо да затвърдите основните си познания, преди да ви отредя победа.

— Не се притеснявай. Издръжлив съм като жребец.

Виното бликна и светлината заблещука в кипящите мехурчета.

— Говорех за умствени усилия, лорд Хадли — каза сухо тя.

Лукас подпря рамо на една от гравираните колони.

— Хайде, заслужавам малко поощрение. Бях достатъчно умен да помоля Хадан и Уудбридж да те ухажват — отвърна самодоволно. — Благодарение на брака, те вече са уважавани членове на обществото. Само Бог знае защо предпочетоха да пожертват свободата си, но това със сигурност ни бе от полза тази вечер. Както забеляза, след тяхното внимание няколко други джентълмени също се осмелиха да те поканят на танц.

— Да, бе изключително любезно от тяхна страна да изложат на риск положението си заради непознат.

— Те са ми приятели. Знаех, че мога да разчитам на тях — той сви рамене.

— Щастлив сте, че имате толкова силна подкрепа. Признавам, че преди тази вечер се съмнявах, че бих могла да срещна титулуван джентълмен, достоен за уважение.

— О? — той изопна тялото си.

— Насладих се на разговорите с приятелите ви повече, отколкото очаквах — Кийра отпи от шампанското си. — Те са интелигентни, умеят да се изразяват, да не споменавам и колко са очарователни. Моля ви, благодарете им от мое име, тъй като се постараха толкова много, за да ме предразположат.

Значи Хадан и Уудбридж получаваха признание за повишеното й настроение?

Раздразнен, Лукас отвърна през смях.

— Повярвай ми, не са светци. Заедно сме предизвиквали пълен хаос.

— Те подчертаха, че са надраснали младежките си прегрешения — отговори тя.

Челюстта му се стегна. Истина бе. Собственият му живот беше продължил да излиза извън контрол. Мъглявина от игрални зали, бордеи и будоари. След като Хадан и Уудбридж изоставиха старите навици, тримата някак си се отдалечиха. Досега не бе осъзнал, колко му липсваше компанията им.

— Ето какво прави бракът с мъжете. Изсмуква целия живец от тях.

— Изглеждат доста щастливи със съпругите си — каза тя тихо. — Въпреки това съм съгласна, че такива женитби са голяма рядкост. Като цяло сте напълно прав. Бракът е по-лош от смъртта.

— Напълно съм съгласен. Би било отвратително да се умре прикован за едно и също легло. Човек би се споминал от скука.

— Вие сте непоправим — промълви тя. — Наистина ли не мислите за нищо друго, освен как да задоволите първичните си нужди?

— Не. Аз съм разхайтен, развратен, тънещ в разкош мъж и напълно се гордея с това.

Тя се загледа в него за момент, преди да го попита:

— Защо?

Лукас се отдръпна встрани.

— За всичко ли трябва да има причина, лейди Шефилд?

— Винаги съм мислила така — отвърна тя.

— Може би мислиш твърде много. Трябва да се научиш само да чувстваш — протегна ръка и отмести една къдрица от бузата й. — Разпускала ли си някога косата си, за да се насладиш на копринения й допир по извивката на врата си?

Тя ахна тихо. Той се усмихна язвително.

— Колкото до мен, обичам скъпо бренди да пари приятно езика ми. Харесвам сочния аромат на екзотичен парфюм да погъделичка ноздрите ми. Обожавам усещането от чувствен допир до кожата си — фина тъкан, нежен като шепота бриз, кадифената женска плът.

Страните й се обляха в руменина.

— Мисля, че е време да си тръгваме, сър.

Един глас в главата му го предупреди да спре, но Лукас го пренебрегна нехайно. В крайна сметка да прекалява бе нещото, с което бе известен.

— Може да откриеш, че да се отпускаш от време на време всъщност е приятно — прошепна той.

Кийра се отдръпна като опарена от огън.

— Спокойно скъпа — той се усмихна широко. — И недей да се мръщиш. Хората могат да добият погрешна представа.

Очите й пламтяха, но си наложи да запази изражението си спокойно.

— Тогава, моля ви, престанете да се опитвате да разпалите скандал с похотливите си забележки, лорд Хадли.

— Има разлика между похот и лека закачка, лейди Шефилд. Да ти поясня ли?

Тя поклати глава.

Лукас й предложи ръката си. Защо развали преднамерено настроението, чудеше се той. Вечерта протичаше спокойно. Но простичкият й въпрос се вряза в съзнанието му по-дълбоко, отколкото смееше да си признае. Доскоро не бе поставял начина си на живот под въпрос. Да пиянства с хаймани като него — Фарнъм, Грийли и Ингълс — беше много приятно. Всеки един от тях се опитваше да задмине другите. Всеки се бореше да се докаже. Какво лошо имаше в това?

— Хадли.

Лукас се опита да се съсредоточи върху групичката гости, която се бе събрала в основата на стълбите.

— Организираме соаре следващата сряда, за да отпразнуваме рождения ден на Аштън. Моля ви, кажете, че ще присъствате — виконтесата на Аштън бе известна с елегантния разкош на приемите си. Поканите за тях бяха желани от всички. След кратко колебание, тя добави. — Вие също, лейди Шефилд.

Изненадана, Кийра започна да заеква.

— Ще бъде удоволствие да присъстваме — отговори той.

— Чудесно. Ще ви очаквам — виконтесата ги огледа с нескрит интерес, преди да се обърне към приятелите си.

— За Бога, откога стана толкова уважавана личност — измърмори един от джентълмените, който стоеше до стаята с палтата, докато Лукас минаваше покрай него. — Съвсем скоро ще започнеш да ходиш на черква в неделя.

— Милостиви Боже, представете си Хадли в Сейнт Джордж на Хановер Скуеър — откъм друга групичка саркастично се дочу името на най-популярната църква, където висшето общество организираше сватбите си.

Лукас пренебрегна отекналия смях, направи сигнал на портиера да донесе наметката на Кийра и забърза към опашката от чакащите за карета. Тя издиша сподавено, но не каза нищо докато вървяха към ъгъла на улицата. Той също мълчеше. Проклета да е, ако е решила да се ядоса, помисли той и изруга наум. Как смееше да подлага на съмнение или да критикува начина му на живот? Тя нямаше право да се оплаква от вечерта. Той бе този, който положи неимоверни усилия. Най-малкото, което можеше да стори, бе да му благодари, вместо да приписва всички заслуги на приятелите му.

Лукас отвори вратата на каретата със замах и й помогна да се качи. Негласното й неодобрение се усещаше още по-силно в тясното пространство. Лакираните стени сякаш го задушаваха все повече с всяко завъртане на колелата. Как мразеше да бъде притискан и ограничаван.

— Ако имате да кажете нещо, сър, предпочитам да го споделите, отколкото да мърморите на носа си — гласът на Кийра се извиси над чаткането на копитата по калдъръма.

Той не желаеше да показва слабост и реши да прикрие вътрешния си конфликт с атака. В края на краищата с репутацията си на женкар и развратник от него се очакваше единствено да задоволява желанията си, напомни си той. И щеше да го стори с радост.

— Нима? — отвърна й със саркастична усмивка. — Едва ли.

Кийра направи гримаса, което допълнително го предизвика.

— Но може би трябва да прецените сама — той завъртя краката си така, че бедрата им се докоснаха. — Както и да е, предупреждавам ви, че умът ми има лошия навик да си мисли за… неприлични неща. Да продължавам ли?

— Безсрамен мъж.

— О, повярвай ми, лейди Шефилд, това е само началото.

Очите й се разшириха.

— Почакай докато ме видиш във вихъра си.

Кийра се опита да се изплъзне, но пръстите му се вкопчиха в полите й.

— Пуснете ме, сър — прошепна тя.

Той се засмя.

— Това прозвуча като реплика от новела на Мис Радклиф. Сещате се, онези, в които безпомощната героиня е затворена в мрачния замък на развратен злодей — Лукас стегна хватката си. — Който възнамерява да отнеме целомъдрието й.

— Това не е новела, а кошмар — каза тя през зъби.

— И ти не си девствена ученичка, която има нужда да бъде спасявана от рицар на бял кон.

— Лорд Хадли — предупреди го тя.

Чу се шумолене на коприна, когато я придърпа по меката кожена седалка. Приближи я до себе си и прокара пръст по ухото й.

— Спрете — Кийра блъсна ръката му.

— Добре — той отмести кичур коса от бузата й.

— Прекратете и това.

— Тогава не ми оставяш много голям избор, нали? — той си пое дълбоко въздух и се потопи в аромата й. Сладък дъх на върбинка, примесен с мистериозно ухание, което не можеше да назове.

— Вие не сте джентълмен, сър — каза тя със строг глас.

— Явно не, инак не бих постъпвал така — Лукас наведе глава. Лека целувка, само колкото да я подразни, а не защото копнееше да вкуси от нея отново. Устните му докоснаха нейните за миг. Точно както бе очаквал, по тях все още се усещаше сладостта на виното.

— Хадли… — гласът й бе провлечен.

Това въпрос ли беше? Заповед? Бе невъзможно да определи.

— Пиян си — продължи тя и колебливо докосна устните си с пръсти.

— Опиянен — съгласи се той. — Толкова рядко си позволявам достойно за уважение поведение, че шокът напълно обърка мозъка и тялото ми.

Тя преглътна нервно. Мускулите по прекрасната извивка на шията й потрепнаха. Проблясъкът на лунната светлина разкри учестеното биене на пулса й под млечнобялата кожа.

— Което обяснява защо не мога да бъда държан отговорен за действията си.

Кийра знаеше, че трябва да се отдръпне от целувката, но странна отмала бе завладяла мисълта й. Опита се да помръдне, но през нея премина сладка топлина, която разтопи всяка част от тялото й.

— Мммм — гласът й, страстен стон, сякаш принадлежеше на напълно непознат човек. Както и устните. Как иначе би си обяснила нетърпеливо разтворената уста, която засмука езика му. Не. Не. Не. Хиляди пъти не. След онази греховна среща в работния й кабинет, се бе заклела да зарови дълбоко в себе си порочния копнеж. Но ето, че той отново я бе завладял, надигаше се като шампанско с тръпчивия си и в същото време неописуемо сладък вкус.

Прегръдката му бе здрава, гореща, напориста и я изпълни с топлина. Тя се отдаде на момента и в началото неуверено докосна езика му със своя, а след това се отпусна и започна да се стрелка напред и да го гали. Набирайки смелост, целуна леко долната му устна и се наслади на контраста между гладката, набъбнала плът и интригуващото драсване на наболата му брада в ъгълчетата на устата му.

Лукас изпъшка тежко, претърколи се върху нея и положи ръка на бедрото й. Другата се вплете в косата й и Кийра изведнъж се оказа прикована към меката седалка от широките му, масивни гърди. Ударите на сърцето му пулсираха през тънките слоеве от вълна и лен.

Той започна да се движи. Кийра усети натиска на топлите мъжествени мускули, потриващи се в гърдите й. Изстена, усещайки как зърната й се втвърдяват в отговор.

Лукас се отдръпна леко назад, за да може да плъзне ръка нагоре по корема и да обхване гърдите й. От устните й се отрони още един безмълвен звук.

— Мисля, че е време да изследвам някои от ключовите места за целуване по женското тяло — прошепна той близо до устата й. Не спираше да я целува, бавно прокара чевръстите си пръсти по напращялата плът. Изведнъж не ръката, а езикът му бавно чертаеше кръг по корсажа й. Зъбите му я захапаха нежно, изтръгвайки още един стон от нея докато влажният език гъделичкаше чувствителната й кожа.

Кийра прокара ръце през дългата му, разрошена коса и бе запленена от чувствената гъстота на тъмния като греха сатен. Омотаваше я и засукваше, напълно отдадена на мекотата й. Кичурите се увиваха около блуждаещите й пръсти, като захарен памук.

Чувстваше се като в рая, или бе в ада?

Едно от колелата на каретата подскочи от неравностите по пътя и разклати газената лампа. Тя силно се разлюля и от нея се надигна облак дим, който обви стъкления й глобус. Замаяна, Кийра се опита да разсее мъглата на страстта от очите си.

Лукас надигна глава, пъхна палец под горния ръб на роклята й и бавно дръпна плата надолу. Само още малко и розовата й ареола щеше да се покаже…

Хладният повей на въздуха, който се понесе по влажните следи от целувките с дъх на вино, прекъсна магията. Кийра отмести ръката му и леко се освободи от прегръдката. Той не се опита да я спре.

— С-съжалявам. Н-не мога… — тя прехапа изтръпналата си устна. — Не знам какво ми стана.

Лукас се приведе в ред. Сенките, които танцуваха по лицето му не й позволяваха да разчете изражението му.

— Аз съм този, който трябва да се извини, предполагам. Възнамерявах да те подразня, но трябваше да проявя повече сдържаност. Страхувам се, че вината е моя.

— Трябваше да се досетя — Кийра затвори очи. — О, моля те, нека забравим за случилото се.

— Да забравим? — повтори той.

— Да, ти беше пиян, а аз бях…

— Не на себе си.

— А аз бях замаяна от шампанското. Мина толкова време, откакто съм пила за последно — довърши неубедително.

— Истина е, че често не знам какво правя, когато умът ми е подгизнал в алкохол — отговори бавно Лукас.

— Може би глътка свеж въздух ще прочисти главата ви. И моята също — тя бързо отвори прозореца. — А може би имате нужда да се цопнете в студена вода?

— Туш! — той сподави смеха си.

Кийра въздъхна, като всячески се опитваше да пропъди последните няколко минути от главата си.

— Би ми се искало да не сме постоянно на нож, заради случилото се, сър.

— Съжалявам — измърмори той. — Не мога да се въздържа. Както и да е, ще трябва да положа по-големи усилия да… си държа меча в ножницата, когато сме заедно.

— Да, моля ви — тя се опита да изглежда ядосана, но предвид и нейните прегрешения, бе трудно да поддържа момински гняв. А когато й се наложи да потисне прозявката си, резултатът съвсем се провали.

— Бог ми е свидетел, че се уморих доста тази вечер, за да водя още битки.

— Няма нужда да се тревожиш за приема. Справи се блестящо — каза той. — Достойнството и грацията ти спечелиха доста влиятелни хора на твоя страна. С една дума, беше великолепна.

Изненадана от комплимента му, тя почувства как се изчервява. Бе мило от негова страна да изрече тези думи, след като беше видял, че нито се чувстваше изпълнена с достойнство, нито бе грациозна.

— Б-благодаря сър.

Лукас я видя как нервно си играе с ресните на дамската чантичка, но за нейно успокоение се направи, че не забелязва.

— Не е необходимо да ми благодариш, лейди Шефилд. Просто спазвам моята част от сделката — той също бе решил, че ще е по-безопасно да си спестят интимните взаимоотношения. — Сега да поговорим за ръкописа на чичо ми…