Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (17)

Седемнадесета глава

Горе главата. Кийра си напомни да се усмихва и да изглежда безгрижна, докато Лукас я водеше в танцовите стъпки на гавота. По указания на Алесандра, си бе поръчала няколко нови рокли, които бяха в по-свежи цветове от досегашните й и с доста по-смела кройка за обичайния й стил. Тази вечер бе облечена с онази, която приятелката й харесваше най-много. Сапфирено синя, с дълбоко изрязано деколте, което разкриваше доста от бюста й.

Кийра не беше много сигурна дали тази промяна…

Но изглежда стратегията работеше. Картата й за танци имаше само няколко незапълнени полета и току-що бе получила покана за следобедно четене на поезия от херцогинята на Девънхил.

— Сменила си модистката си? — отбеляза Лукас неочаквано.

— Не одобряваш ли? — попита тя колебливо. Леко засрамена, да не би да изглежда, че я е грижа за мнението му.

— Напротив — очите му се спряха на гърдите й. — Цветът подчертава всеки нюанс на косата ти.

— Чудесна реч — каза тя вяло.

— Чудесен партньор.

Чудесна дилема. Тя не трябваше да намира компанията му за приятна. И въпреки това… Макар да осъзнаваше, че флиртуването му не значи нищо, Кийра усети как потръпва леко. Не се заслепявай от безразсъдство, смъмри се тя. Блясъкът в очите му бе измамен. Всъщност беше само лек отблясък от позлатените свещници.

Въпреки всичко, бе приятно да ти се възхищават, дори и отношението да не бе сериозно.

Танцът свърши и Лукас предложи да излязат на терасата. Няколко двойки се прехласваха по гръцкия мрамор в градината със скулптурите, докато четирима други мъже се бяха събрали под звездите да пушат и обсъждат последните новини от Русия във връзка с войната.

— Да се отдалечим за малко от тълпата? — предложи Лукас. Взе две чаши с шампанско и я поведе към далечния край на парапета.

Вечерният бриз полюшваше зеленината в градината, лекото нашепване на листата бе изпълнено с благоуханието на рози и ароматни парфюми, носещи се откъм балната зала. От тъмните пътеки се разнесе приглушен смях и скърцането на чакъл под нечии крака. Факлите се полюшваха в такт с музиката, димът и пламъците трептяха на лунната светлина.

Кийра вдиша дълбоко, доволна от приятното усещане, което хладината оставаше по бузите й.

— Наслаждаваш ли се? — попита той.

Нима бе толкова явно?

— Да — призна тя. — Въпреки че не трябва да изпитвам удоволствие от такова лекомислено забавление.

Лукас наклони глава.

— А защо не?

— Как можеш да ме питаш? — тя не успя да сдържи въздишката си. — Изправена съм пред толкова сериозни проблеми, които трябва да разреша.

— Което е още една причина да се отпуснеш и да се възползваш от възможността, която ти се удава да се откъснеш от тревогите, Кийра.

Нежното като полъх от перце звучене на името й накара кожата на ръцете й да настръхне.

— Нима, сър. Не бива да сте толкова интимен на публично място — напомни му тя.

— Защото издавам близостта между нас ли?

— Д-да — тя отпи от шампанското и мехурчетата погъделичкаха езика й.

— Но ти не можеш да отречеш, че между нас се породи някаква близост, скъпа.

Бедрото му се отърка в нейното и топла вълна обля Кийра.

— Връзката е… чисто практическа, лорд Хадли.

— Говори за себе си, Кийра — отвърна той. — И името ми е Лукас, в случай че си забравила.

Тя преглътна объркана.

— Никой не може да ни чуе тук, тъй че се чувствай свободна да го използваш.

— Т-това не би било благовъзпитано.

— Ммм — пръстите му докоснаха тила й. — В такъв случай, предполагам не смяташ, че е редно да правя и това — той започна да си играе с кичур коса.

Тя се опита да отстъпи, но каменната стена бе зад нея.

— Оказа се в капан между развратник и стена, скъпа моя? — той се изсмя гърлено.

Кийра си пое дълбоко дъх и усети как мускусният му мъжествен аромат я накара да потръпне.

— Никой не може да ни види, скъпа. Тъмно е и огромната ваза с цветя ни прикрива.

— Трябва да спрете това, сър — прошепна тя, като се опита да не позволява на усмивката му да подкосява краката й. Крака. О Боже, не трябваше да си мисли за интимните му целувки в каретата.

Лукас пренебрегна предупреждението й.

— Знаеш ли, вместо да се връщаме в балната зала за валса ни, бих предпочел да потанцуваме в леглото ми — дъхът му я погъделичка по ухото. — Първо ще разкопчая малките прекрасни перлени копчета на роклята ти… — прокара пръст между гърдите й. — После ще смъкна коприната до извивката на ханша ти…

Кожата й настръхна.

— Ще я пусна да се свлече на пода, като те оставя само по корсет — луната проблесна в очите му. — Но не за дълго.

Кийра бе шокирана и в същото време запленена. Изведнъж не само краката й се подкосяваха. Усети как цялото й тяло се сковава и реагира по възможно най-странния начин.

— К-какво правите, сър? — настоя тя.

— Давам ти урок по правене на любов — отвърна той с копринено мек глас. — Нарича се предигра, скъпа моя. Похотливите помисли могат да се окажат доста стимулиращи.

— Лорд Хадли…

Той продължи да говори.

— Имаш ли представа колко привлекателно изглеждаш тази вечер? С удоволствие бих искал да видя голото ти тяло окъпано в блещукащата звездна светлина. Ще поставя дланите си на вътрешната страна на бедрата ти и нежно, много нежно, ще ги склоня да се разтворят. Представи си как кожата ти се плъзга по меките като розови листа чаршафи, а ласките ми стават все по-пламенни.

Тя се завъртя неспокойно. Нищо чудно, че мъжът бе прелъстил половината дами в Лондон. С този меден език…

— Помниш ли краткия ни разговор за Венериния хълм? — той се усмихна широко. — Мислила ли си какво ли ще бъде усещането, ако те целунат там долу?

Хипнотизирана от устните му, Кийра не бе способна да възрази. Имаха толкова чувствени форми. Греховни. О Господи, желаеше ги върху себе си, извършвайки всички неустоими неща, които току-що бе изброил.

Нима имаше нещо лошо в това?

Той се завъртя рязко.

— Но ти си права, по-добре да се връщаме вътре.

Странно, Кийра изпита разочарование. Почувства, че я залива буен копнеж, въпреки че не можеше да си позволи и мимолетна целувка. Бе твърде рисковано. Поведението им на обществени места трябваше да бъде безупречно. Дали Лукас щеше да поднови похотливите си нападки, когато се окажеха насаме в каретата на път за вкъщи? Кийра се луташе между нетърпението и уплахата.

Лукас я придружи обратно до балната зала, разменяйки възпитани реплики с общи познати по пътя си. Поведението му бе напълно прилично и за момент тя се зачуди дали не си бе представяла палавите му нашепвания. Но и в най-разюзданите си представи тя не би могла да измисли думи, изпълнени с толкова страст.

След като я повери на следващия партньор от картата й за танци, Лукас сякаш напълно я пренебрегна. Без дори да я погледне се отдалечи от периметъра на дансинга, флиртувайки безсрамно с всяка дама изпречила се на пътя му.

Кийра се стараеше да изглежда безразлична, но не можеше да издържи, без да го поглежда с ъгълчето на окото си. Осъзна, че съжалява задето не знаеше почти нищо за женските хитрини. Как някои жени с такава лекота упражняваха изкуството да съблазняват мъжете — едва доловимо подмятане на усмивка, поглед, жест?

Ревнуваше ли? Мисълта я слиса.

Абсурд. Тя не ревнуваше Хадли. По-скоро трябваше да му бъде ядосана за своеволията. Той бе непоправим. Неспособен да се държи подобаващо. Случката от преди малко бе живописно описание на недостатъците му.

— Двойките вече се оформят, лейди Шефилд. Ще танцуваме ли? — настоящият партньор на Кийра, полковник от щаба на генерал Бъранд, предложи ръката си с лек поклон.

Горе главата. Призивът на Алесандра прозвуча в ушите й за пореден път. Кийра бе решена да изглежда незаинтересована от факта, че графът я изостави и се постара да ангажира полковника в оживен разговор.

— Внушителен брой медали, сър. Трябва да ми поясните за какви заслуги са — каза тя закачливо, повтаряйки реплика, която бе дочула от друга дама по-рано през същата вечер.

Полковникът, очевидно поласкан от интереса, й отправи усмивка, която бе почти толкова ослепителна, колкото проблясващите духови инструменти. И след като се впусна в подробни обяснения, Кийра осъзна, че беше много по-лесно, отколкото някога си бе представяла. Не бе никак трудно да си даде сметка, че хората обичат да говорят за себе си.

С всяка стъпка тя придобиваше все по-голяма увереност, отпусна се и започна да се наслаждава на танца. Дори намираше лекия флирт за забавен. Полковникът, познат на лорд Хадан, се оказа приятен, проницателен мъж с очарователно държание и удивителен поглед. Тя едва не съжали, когато музиката свърши.

— Благодаря ви за възхитителния танц, лейди Шефилд — той едва докосна с устни облечената й в ръкавица ръка. — С удоволствие бих ви партнирал отново.

— Непременно, сър — отвърна тя искрено.

— Позволете ми да отбележа името си за по-късно — той отправи поглед към картата й за танци. — По-добре да побързам, тъй като са ви останали само няколко свободни танца за вечерта.

Изказването му я изненада. Тя не бе обърнала внимание на драсканиците, но изглежда, че полковникът бе прав. Ако Лукас не побързаше…

Огледа тайно залата и бързо установи, че нямаше нужда да се напряга. Той все още бе зает, флиртувайки с три прекрасни дами. Кийра вдигна глава, като се надяваше, че бе запазила величественото си безразличие, и застана до следващия си партньор. Негодник, измъмри тя под носа си, завъртайки се край него.

Остатъкът от бала премина като на сън и до края на вечерта бе успяла да го мерне само още веднъж. Танцуваше валс с млада йоркширска наследница, която сякаш поглъщаше всяка негова дума.

 

 

— Каква прекрасна вечер — отбеляза Лукас, докато й помагаше с шала. — Забавлява ли се?

— Доста — отвърна хладно тя.

Той сякаш не забеляза отношението й. Пътуването с каретата към вкъщи бе също толкова досадно. Лукас се държеше възпитано, но някак си студено и дръпнато. Разстоянието помежду им зееше като пропаст, ставаща все по-голяма с всяко завъртане на колелата.

Похватът на женкаря. Каквато и да беше играта му, тя бе в пълно неведение за това как да я играе. Знаеше, че трябва да го пренебрегва, но колкото и да се опитваше да го прави, Кийра забеляза, че тялото й е напрегнато. Настроението й стана необяснимо раздразнително, когато конете спряха на Понт Стрийт.

Но защо? Не можеше да си го обясни, освен да си признае, че графът някак си бе успял да влезе под кожата й с крайното си поведение. Въпреки целия самоконтрол, краката й се подкосиха, когато си припомни за думите му на терасата.

— По добре се прибирай по-бързо, преди да си настинала — Лукас не понечи да й помогне да слезе от каретата. Нито предложи ръката си, за да я придружи до входа на дома й. — Приятни сънища — измърмори той с поклон. — Ще се видим утре по време на урока.

— Подготви се за тест от първата глава на учебника — предупреди го тя. — Въпреки лудостите напоследък, не смятам да те оставя да се измъкнеш лесно от облога.

— Признавам, че съм любопитен да видя как ще се справя на изпита.

— Аз също, лорд Хадли — Кийра едва се стърпя да не затръшне вратата в лицето му. — Аз също.

 

 

Драскането на писалката бе неестествено шумно на фона на тишината в лабораторията. Лукас приключи с последния отговор и вдигна поглед от листа. Кийра бе застанала с гръб към него в отсрещната страна на стаята и внимателно отмерваше малки дози прах от редичката с бурканчета над газовия котлон.

За негова изненада тестът бе лесен. Отговорите се лееха леко от главата му, като песента на славей. Странно, колко много и интересна информация можеше да побере мозъкът му, когато не преливаше с бренди.

Истината бе, че намираше предмета за доста интересен. Като момче прекарваше безброй часове в самотно скитане из крайбрежните скали около извънградското имение на Хенри. Да наблюдава различните видове птици винаги бе предизвиквало възхищение у него. Но сега, когато бе прочел научните обяснения за различията във външността и поведението им — неща като оперение, форма на крилата, миграция — оценяваше красотата им още повече.

Може би Хенри не преувеличаваше, когато казваше, че знанието обогатява житейския опит. Определено възбуждаше въображението, помисли си Лукас. През изминалата седмица бе прекарал няколко вечери у дома, четейки за чайките и орела рибар, вместо да прави компания на приятелите си в шумните веселби с похотливи дами. За бога, другарите му по веселие щяха да умрат от смях, ако научеха.

Лукас се чувстваше доста добродетелен, задето учеше толкова сериозно… но непорочните му мисли излетяха през прозореца, когато Кийра се завъртя и се наведе над масата.

По дяволите. В слабините му лумна огън при вида на опънатия по дупето й щампован муселин. Мисли за орнитология, а не за биология — смъмри го съвестта му. Но бе твърде късно.

Не интелектът му бе поставен на изпитание, а здравият му разум. Тя изглеждаше непоносимо красива, дяволски привлекателна. А той бе луд, Лудата глава, мъж, който не бе свикнал да устоява на първичните си нужди. Преди да се опомни, Лукас стана от стола си и подмина рафта с книгите. Линолеумът по пода приглуши стъпките му. Кийра бе улисана в задачата си и не го забеляза докато той не я погъделичка с гъшето перо по врата.

— Хадли!

Той улови стъкленото шишенце във въздуха.

— Извинявай. Уплаших ли те?

— Досега нищо от това, което си правил, не ми се е струвало шокиращо — въпреки това тя изглеждаше леко объркана.

Лукас остави шишенцето на бюрото.

— Дори и факта, че свърших с писмения изпит, преди да изтече времето?

— Не бързай да се перчиш, сър — Кийра внимателно избърса пръсти в престилката. — Още не съм прегледала отговорите.

Той погали ухото й с върха на перото.

— О, смятам, че ще останеш доволна от усилията ми.

Страните й пламнаха, а пулсът в гърлото й заби лудо.

— Тогава, щом си приключил, си освободен от часа по-рано. Имам да довърша няколко теста за предстоящата среща с „Кръга“.

— Всъщност, имам друго предложение за това как бихме могли да оползотворим времето.

Кийра се опита да се изплъзне от гъделичкащото докосване.

— И то е?

— Мислех си, че можем да разменим ролите си — отвърна той. — Ти ще бъдеш ученик, а аз учител.

— Моля те, Хадли. Чакат ме сериозни задачи — тя бутна перото от пръстите му. — А ти ме разсейваш.

— Страхуваш се да научиш нещо ново?

Ръцете й потрепнаха леко, докато добавяше лъжичка живачен сулфид на прах.

— За какъв урок става дума?

— Прост експеримент по химия.

— Предмет, по който нямаш никакви познания — подчерта тя.

— Напротив. Знам много неща от определени области — каза той, като застана толкова близо, че сакото му се отърка в раменете й. — Като например какъв ефект оказват топлината и триенето на лесно възбудимите материи.

Ароматът на парфюм се понесе от облятата й в топлина плът, обгръщайки го в облак от копнеж. Всякакво подобие на самоконтрол се разтопи и се превърна в необходимост, готова да избухне. Лукас протегна ръце. Тя се вцепени.

— Да, това е — прошепна в ухото й. — Не мърдай. Не говори. Остави се на чувството — той сложи длани на бедрата й и бавно ги плъзна назад. — Имаш прекрасно задниче, Кийра. Толкова стегнато и добре оформено.

Долови учестеното й дишане, докато галеше тялото й. Дотук добре. Закачи с ръце полите и ги повдигна до коленете. Кийра издаде дълбок, гърлен звук.

— Не се разсейвай — той докосна тила й с устни, вкусвайки солената сладост на кожата й. — Не мърдай, скъпа — дантелата шумолеше меко, докато дланите му се плъзгаха по предната част на бедрата й.

— Хадли…

— Лукас — поправи я той.

— Л-лукас… — тя вдиша дълбоко. — За Бога!

Той потърка възбудения си член в дупето й и започна бавно и ритмично да масажира грациозните й крака, примамвайки тялото й към чувственото царство на възбудата.

Бе подпряла ръцете си на плота, белите й пръсти се открояваха на тъмното дърво.

— Спокойно, спокойно — напяваше той, наблюдавайки потръпващото й от изненада лице. От врящия казан се надигаше пара. Страните й порозовяха, затоплената й плът усилваше аромата й. Сладостта на върбинката, примесена с естествената есенция на нежната й страст.

Вдишвайки дълбоко Лукас едва не свърши. Дявол да го вземе. Придърпа я малко по-грубо към себе си, тъй като примитивната похот заплашваше да превземе ясната му мисъл. Но колкото и да му се искаше да разкопчае панталона си и да се потопи в топлината й, успя да се сдържи. Тя завъртя лицето си в профил, при което той успя да долови пърхането на златистите й мигли и си припомни, че не ставаше дума само за егоизма и собственото му задоволяване…

Може да беше незначителен дар, но той искаше да й достави удоволствие. Тя простена, тялото й се отпусна и се изви към неговото.

— Да, скъпа, разтвори малко повече краката си.

Чехлите й се плъзнаха по линолеума.

— Позволи да те докосна тук — фината дантела погъделичка пръстите му. — А сега тук.

Звукът, който се изтръгна от устните й не беше нито да, нито не. Бе нещо много по-първично. Лукас долови нуждата, вибрираща във всяка фибра на тялото й, въпреки че тя се притесняваше да я изрази на глас.

Кийра бе твърде силна и самопожертвувателна, за да поиска нещо за себе си. Той изведнъж пожела да я освободи от страха й и да я потопи в сладка забрава. Специално място, на което за няколко безценни момента тя щеше да се почувства в центъра на вселената.

Какво друго можеше да й даде един палав развратник?

Плъзвайки ръцете си по краката й, Лукас напипа закопчалките на жартиерите. Те се поддадоха на подръпването и копринените чорапи се смъкнаха надолу. Кийра потрепна леко, щом Лукас напипа отвора на бельото й. Полите й се омотаваха в краката му. Той я завъртя с лице към себе си.

— Няма да те нараня — обеща той, като никога в живота си не бе говорил по-сериозно. Бавно, колебливо тя повдигна ханша си в отговор.

Прокарвайки по-лесно пръстите си през финия памук, напипа топлата й нежна женственост. Чувството бе по-сладко и от най-бурните му представи. Той изпъшка тихо, погали влажните къдрави косъмчета и усети как пръстите му станаха хлъзгави.

Тя затаи дъх.

Лукас се постара да не бърза и се съсредоточи върху клитора й.

Кийра изстена, дъхът й опари бузата му.

О да! О, да!

Лукас я целуна, като пъхаше и вадеше езика си от устата й, за да застигне бързото темпо на докосванията. Устните й се разтвориха жадно, позволявайки на езика му да навлезе по-надълбоко и по-надълбоко. Премести свободната си ръка към гърдата й и усети твърдото зърно срещу дланта си. Усещането за надигащото се удоволствие в най-интимната й плът, бе невероятно еротично.

Звукът, надигнал се в гърлото му ръмжене ли бе, или стенание? Лукас се смяташе за експерт в сексуалната предигра, но чувството, пронизващо стомаха му бе нещо съвсем ново. Нещо съвсем различно. Кой кого обучаваше?

Леко замаян от мисълта, той спря за миг, за да си поеме дъх и да закрепи позата си. По-късно щеше да опита да обясни реакцията си. Изведнъж единственото нещо, което имаше значение, бе да направи момента незабравим за нея. Спомен, който щеше да се запечати неизличимо в съзнанието и върху тялото й.

— Моля те — очите й се разшириха и примигнаха на ярката светлина. — Не спирай.

— Луцифер и цял легион от черните му ангели не биха могли да ме откъснат от теб, скъпа — Лукас разтвори розовите й листенца и погали нежната плът. — Това харесва ли ти? — попита той със странно настоятелен глас.

Кийра се впи в него.

— Д-да.

Той отдръпна пръстите си и отново ги пъхна в нея, този път по-надълбоко.

Тя зарови лице във врата му и захапа ленената му връзка. Лукас я чу как стене и се задъхва. Той също дишаше накъсано.

— Имаш ли представа колко си красива, Кийра? — прошепна той в косите й.

Тялото й се стегна.

— А-аз не…

— Да, ти, скъпа.

Тя се изви срещу него, въртеше се и се плъзгаше в опит да се освободи от нарастващото напрежение, което бе обхванало тялото й. Толкова близо. Толкова близо. Изпъна се назад и събори една стъкленица на пода.

Въпреки че Лукас си помисли, че ще се разбие на хиляди парченца, някак си успя да запази самоконтрола си. Нашепвайки името й, той пъхна пръста си още по-надълбоко в нея.

Тя свърши с пронизителен вик.

Лукас запуши устата й със своята, заглушавайки звука от кулминацията на удоволствието й. Тя го сграбчи отмаляла за раменете. Единствено тежестта на тялото му я задържа до ръба на плота, за да не се свлече на пода. С разпиляната си коса и подпухналите от целувки устни, Кийра изглеждаше буйна, необуздана, нежна… Прекрасна.

Той я подържа така, изчаквайки сърцето й да се успокои, преди да заговори. Може би след малко щеше да се сети да каже нещо остроумно, но засега бе лишен от думи. Странно, но дори не бе сигурен дали искаше да говори.

— Мамо? — тишината внезапно бе нарушена от почукването на вратата. — Може ли да вляза? Лорд Хадли там ли е?

За секунди замечтаното изражение в очите й бе заместено от уплаха.

— О, мили Боже — препъна се в плота и се огледа панически наоколо.

— Да, момче. Само секунда да довърша последната част от урока — Лукас бързо приглади полите й и прикри възбудата си със сакото. Прокара ръка през косата си и забърза към вратата. Трябваха му няколко опита преди неумелите му пръсти да махнат резето.

— Какъв прекрасен следобед, а момко? — каза той с пресилена енергичност. — Достатъчно дълго бях затворен тук. Какво ще кажеш да излезем малко на свеж въздух? Да поупражняваме ударите си?

За негово облекчение момчето бе твърде развълнувано от предложението, за да забележи нещо нередно.

— Ура! Отивам за топката и бухалката, сър.

— Чудесно, чудесно! Ще те чакам в градината — той погледна обратно към Кийра, която вече бе започнала да замита праха от разсипаните по пода оцветители, без да вдигне погледа си.

Лукас се поколеба за миг, после се завъртя и бавно затвори вратата след себе си.