Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (12)

Дванадесета глава

— Мислех си… — каза Лукас спокойно след първите стъпки на валса. Балът у лейди Аштън бе в разгара си. Залата бе препълнена с важни хора. — Струва ми се, че този момент е подходящ, както и всеки друг, разбира се, за обявяването на годежа ни. Съгласна ли си?

Кийра едва не се препъна в крака му.

— Не смяташ ли, че е прибързано?

— Мислех, че нямаш търпение да приключим с това. По-рано спомена, че си уморена от любопитните погледи.

— Да, така е. Н-но…

Той я завъртя в страни от танцуващите двойки.

— Видя ли сутрешния вестник? — на заглавната страница в раздела с клюките бе поместено още едно неприятно заглавие за Злата вдовица.

Ръката й се вкопчи в неговата. Лукас усети, студената й като лед длан под меката ярешка кожа на ръкавицата.

— Да.

Той я изчака да продължи.

— Направи го, разбира се — потвърди тя и се завъртя. — Прав си. Какво значение има?

— Някои мъже биха се обидили от този отговор — каза Лукас тихо.

— Но не и вие, лорд Хадли. Твърде уверен сте в това как ви възприема противоположния пол, за да се нуждаете от комплименти.

— За Бога, описваш ме като наперен паун.

— Оперението ви е доста бледо за паун — тя се поколеба за момент. — Прочут развратник като вас би предпочел по-светли цветове, като например небесно синьо или резеда, вместо тези сериозни нюанси на тъмносиньото и сивото.

Лукас я погледна похотливо.

— Ние, грабливите птици, нямаме нужда от ярки пера. Просто наостряме нокти и сграбчваме каквото си пожелаем.

— Радвам се да видя, че си започнал да изучаваш орнитология — отговори тя. — Грабливите птици са ловци, известни с грациозното си реене и смъртоносна скорост. Красиви за гледане, но опасни.

— Да, ако си им жертва. Но ястребите могат да бъдат и полезни. От векове са използвани да разчистват земите от плъхове и други вредители.

Тя не отговори веднага, а когато го стори, бе просто, за да смени темата.

— Като споменахме оперение, надявам се, че сакото ти не беше напълно съсипано.

— Уестън увериха камериера ми, че ще подменят изцапания ми ръкав — отвърна той. — Колкото до гмуркането му във водата, лично мога да те уверя, че това няма да му нанесе трайни щети.

Кийра изви устни. Усмивката й посърна с отшумяването на музиката.

— И какво трябва да направя сега?

Лукас стисна ръката й уверено.

— Успокой се и само ме следвай — прокрадвайки се през тълпата, той се поздрави за това, че предварително бе обсъдил плана си с домакинята. Лейди Аштън бе достатъчно хитра, за да осъзнае, че годежът-изненада по време на приема й само щеше да подсили блясъка й на домакиня. Тя очакваше сигнала му, за да помоли тълпата за тишина, за да чуят известието.

Хадли срещна погледа й и кимна леко. Тя го стрелна колебливо, сякаш се съмняваше в здравия му разум, после сви рамене и се отправи към подиума, на който седяха музикантите и настройваха инструментите си за следващия танц. Прошепна нещо на флейтиста и изведнъж се понесе звучно адажио. Разговорите прекъснаха и залата потръпна в очакване.

Гостите се насъбраха около сцената всред шумолене на коприна и звънтене на кристал.

— Както всички знаете, тази вечер сме се събрали, за да отпразнуваме рождения ден на Аштън — започна виконтесата. Някой се опита да вдигне тост, но тя го прекъсна с поглед. — Всички ще вдигнем чашите си след малко, но с възхищение научих, че имаме още едно специално събитие за отбелязване.

Разнесе се очакван шепот.

Лейди Аштън се наслаждаваше явно на драмата и не бързаше да се откаже от ролята си.

— Убедена съм, че всички ще бъдете също толкова изненадани, колкото съм и аз. Смея да заявя дори, че никога няма да предположите какви са новините.

Лукас усети как Кийра се стегна.

— Нужно ли е да правим такъв долен спектакъл от това? — попита тя тихо. — Предпочитам да ме изложат в менажерията на Тауър^[1] отколкото да изтърпя това.

— Всъщност, опитваме се да избегнем клетките с железни решетки — напомни й той. Сравнението бе жестоко, но необходимо. За да се получи добре, тя трябваше да изиграе ролята си подобаващо.

Кийра пребледня, но спря да се оплаква.

— Ще се опитам да го направя колкото се може по-бързо — добави той. — Опитай се да не изглеждаш така, сякаш си изправена пред палача си. Бъди влюбена дама, нали не си забравила?

— И какво трябва да е усещането? — попита тя шепнешком.

— Не бих могъл да знам, мила. Просто и двамата трябва да се преструваме — той вдигна ръката й импулсивно и бавно я целуна по връхчето на всеки пръст.

— Хадли! Хората ни зяпат.

— Точно това е целта, скъпа — намигна й. — Бих могъл да избера да докосна доста по-интимно място, но не ми се иска да припаднеш.

Лукас се отдели от нея и скочи с лекота на сцената.

— Хайде лейди Аштън, нека не караме гостите да тръпнат в очакване.

— Какво ли е наумил Лудата глава този път? — попита някой от първия ред.

— Нещо скандално, можете да разчитате на това! — дочу се отговор.

— Всъщност, тук съм, за да обявя нещо напълно противоположно — каза Лукас и се поклони жизнерадостно. — Вече влизам в правия път.

От задните редове се надигна невъзпитан шум.

— Не, не, напълно сериозен съм. Смятам да се откажа от досегашния си начин на живот и да се насладя на удоволствието от съпружеството.

— Ха! Залагам две към едно в Уайт, че този годеж няма да изтрае и седмица — се провикна се един от членовете на клуба.

Лукас пренебрегна презрителната забележка.

— Всъщност смятам, че съм най-щастливия мъж на света, тъй като лейди Шефилд се съгласи да бъде моя съпруга.

Настана пълна тишина за няколко секунди, след което избухна какофония от развълнувани гласове. Няколко дами изпищяха. Лукас не бе сигурен, но сякаш една от тях припадна.

— Сигурна съм, че говоря от името на всички, като ви отправя най-искрени пожелания за бъдещо щастие — лейди Аштън му подаде чаша. — Пийни си, Хадли — измърмори тя. — Може да е последното питие, на което да се насладиш, без да се питаш дали нещо не му е било добавено.

— За бъдещата ми съпруга — Лукас изпи шампанското си на една глътка. Разнесоха се учтиви ръкопляскания.

Знаеше, че Кийра по-скоро би умряла, отколкото да застане до него на сцената и бързо намери компромис.

— А сега нека музикантите да изсвирят още един валс. Толкова съм въодушевен, че не мога да стоя на едно място.

Щом от цигулките се понесоха първите мотиви на виенския валс, Лукас се спусна да хване Кийра за ръка.

— Само се усмихвай — прошепна й той, като я поведе към центъра на подиума. — И ме гледай с обожание.

— Благодаря — отвърна тя. — Справихте се чудесно, сър.

— Не, че имам опит с обявяването на годеж — каза той иронично.

Тя ускори стъпките си, за да се изравни с неговото темпо.

— Сигурна съм, че следващия път ще бъдете по-обигран.

Лукас задържа усмивката на лицето си и отвърна:

— О, надявам се да няма следващ път.

Тя продължи да гледа съсредоточено.

— Ще трябва да се установите един ден и да се сдобиете с наследник.

— Скоро няма да се отвори подобна вероятност — отвърна той. — Нали?

— Не е смешно, Хадли — въпреки това, устните й се извиха. — Как можете да се шегувате в момент като този? — добави тя тихо.

— Точно в моменти като този е нужен хумор — Лукас прие поздравления от танцуващите до тях с широка усмивка. — Животът е пълен с дребни абсурди, не можеш да ги приемаш насериозно, лейди Шефилд. Ако го правиш, ще те премажат.

Тя запази мълчание през следващите няколко стъпки.

— Вие ме смятате за твърде сериозна, а аз вас за твърде инертен… чудех се дали има златна среда?

Лукас се завъртя по полирания паркет.

— Не мога да знам. Изглежда житейският ми път поема ту нагоре, ту надолу. Няма средно положение.

Лицето на Кийра се навъси.

— Хайде, скъпа, нали помниш, че не трябва да изглеждаш тъжна? Всичко това ще ти е от огромна ползва, повярвай ми. За обществото няма нищо по-вълнуващо от това един палав женкар да бъде променен от любовта.

Тя се усмихна насила.

— Така е по-добре. Нека се насладим на момента. Тази вечер е за веселба и тържество — но докато се обръщаше, за да придружи Кийра извън танцувалния подиум видя няколко члена на семейство Шефилд. Бяха се скупчили край колоните на арката като зловещи лешояди. Ако погледите можеха да убиват…

Лукас парира намръщените им изражения с хладно кимване и се наклони към нея, за да я предпази от взора им. Не казаха нищо, когато минаха покрай тях, но той усети как кожата на врата му настръхва сякаш по нея танцуваха ками. Усещаше, че те още не са казали последната си дума.

 

 

Следващата сутрин на закуска, Кийра реши да не поглежда към вестника. Алесандра щеше да идва за обяд и без съмнение щеше да й направи подробен разбор на клюките, като внимателно пропусне отвратителните коментари. Изненадващата деликатност, която бе показал лорд Хадли при уреждането на събитията предната вечер, му правеше чест. Тя се загледа в струйката пара, която се виеше над чашата й с чай и си припомни всеки детайл от усещането на тялото му докато танцуваха — топлината на дланта му върху долната част на кръста й, потъркването на здравите му бедра о полите й, уверената грация на движенията му. Чувственият звук на смеха му, меката му усмивка. Тя въздъхна леко. Лукас наистина бе поел тежестта от реакцията на тълпата изцяло върху себе си. Отвръщаше както на добрите пожелания, така и нахалните коментари с комбинация от хумор и чар.

Беше приятно да позволиш на друг да се намеси и разреши проблема, а тя със сигурност имаше достатъчно такива. Но такива размисли бяха нереални, укори се бързо. Не можеше да разчита това да се случи отново. Въпреки широките му рамене, от лорд Хадли не се очакваше да носи товара й още дълго.

Кийра остави чашата и се опита да прогони мислите за графа. Щеше да е по-добре да се захване с ръкописа на Хенри. Кодът се оказа доста труден за разгадаване, но тя искаше да изпробва някои нови идеи. Часовете минаваха бързо и преди да се усети Маккейб почука на вратата й, за да я уведоми, че гостите са пристигнали. Забърза се надолу и завари Перегрин във вестибюла, гордо да демонстрира новите си познания по крикет.

— Виж Иза, дръж топката така! — извика той и й показа захвата, на който го бе научил лорд Хадли.

— Пери защо не заведеш Изабела в градината, за да й покажеш по-добре — предложи Кийра.

— Значи вече е сторено? — попита Алесандра, щом излязоха децата.

— Да.

Приятелката й развърза бонето си и го остави на масата.

— И?

— Ти сигурно си прочела подробностите — каза Кийра.

— Всъщност звучеше доста романтично.

Дъхът й отново спря за момент, когато си припомни искрящата светлина на свещите, веселата музика, усещането за тялото на графа, което се движеше в идеален ритъм с нейното.

— Как може да кажеш такова нещо! — извика тя, като се опита да потисне копнежа в гърдите си.

— Лорд Хадли е греховно привлекателен мъж, cara — отговори приятелката й. — Във вените ти трябва да тече ледена вода, ако не си се насладила на момента поне малко.

— Греховно е ключовата дума — Кийра се зае да пренарежда нещата върху малката масичка, като отбягваше погледа на приятелката си. — В полунощ мъжът танцуваше валс с мен. Час по-късно сигурно е танцувал под чаршафите с някоя от засуканите си приятелки.

— Значи не спиш с него?

— Алесандра!

— Само питам, cara — приятелката й я хвана за ръка. — Ела, няма да те дразня повече, щом това те разстройва.

— Не съм разстроена. Само съм… — объркана? Раздвоена? Кийра остави изречението недовършено.

Алесандра изчака няколко секунди и внимателно смени темата.

— Кажи ми, как върви работата по ръкописа на баронета?

— Радвам се, че попита — отвърна тя. — Ужасно съм затруднена с част от кода и бих могла да се възползвам от съвета ти.

— Уменията ми в древната криптография са леко ръждясали, но ще бъда щастлива да погледна.

— Ще взема бележките си и ще се срещнем в дневната — ако отвореха френските прозорци, които гледаха към градината, щяха да могат да наглеждат играещите деца. — Днес спортните занимания трябва да минат без сериозни телесни повреди.

— Да. Изглежда Перегрин се е упражнявал от последната игра насам — отбеляза Алесандра. — Не ми казвай, че си успяла да разгадаеш наръчника по техника на мятане — тя размаха окичените си с бижута ръце. — Небеса, за мен бе по-сложно от древни египетски йероглифи!

— Не — призна Кийра. — Лорд Хадли му показа някои неща.

— Хадли? С Пери? Как беше?

— Не е важно — по някаква причина тя не бе споделила с приятелките си за допълнителния им облог с Лукас. Дори с Алесандра. Чувствайки се неловко, добави — Моля те, нека оставим графа настрана, ако нямаш нищо против.

Това бе по-лесно да се каже, отколкото да се постигне. Едва бяха разстлали бележките по масата и се бяха настанили в столовете си, когато почукването на вратата принуди Кийра да възроптае тихичко.

— По дяволите, кой ли може да е? — въздъхна и добави извинително към приятелката си — Маккейб знае, че не трябва да ни притеснява, когато работим.

Икономът отвори леко вратата, когато го поканиха да влезе.

— Извинете мадам, но имате посетител.

— Уведомете го, който и да е, че не приемам никой — измърмори тя.

— Направих го, мадам — отвърна Маккейб и присви нос. — Но той…

— Той отказа да приеме не за отговор — Лукас си проправи път покрай слисания иконом. Ръцете му бяха отрупани с няколко странни по форма пакети.

— С-сър — Кийра заекна и се изправи толкова бързо, че сноп бележки се изплъзнаха от скута й.

— Простете нахълтването ми, лейди Шефилд. Не знаех, че вече имате компания — каза той. Премести внимателно пакетите, за да вдигне падналите листове. Графът огледа Алесандра през разпиляната си черна коса и превърна жеста в изкусен поклон. — Ще ме удостоите ли с честта да бъда представен на очарователната ви приятелка?

За Бога, изглежда нищо не можеше да смути графа. Сигурно съумяваше да бъде елегантен, дори когато падаше гол във фонтана. Кийра беше наясно колко лудо препускаше пулса й и се постара да овладее трепета в гласа си.

— Доста е рано за посещения.

— Е, годеникът би трябвало да може да си позволи някои малки волности, нали? — отвърна той с чаровна усмивка.

— Не… — започна Кийра.

— Но да — контрира я Алесандра, — разбира се — приятелката й се изправи грациозно и протегна ръка. — Вие не се нуждаете от представяне, лорд Хадли.

— Уви, изглежда, че репутацията ми ме предшества — измърмори той, докато устните му докосваха пръстена й.

— Позволете ми да ви представя маркиза Де ла Джиамати — каза Кийра леко объркана. — Посветена е в уговорката ни, сър — добави меко тя. — Така че няма нужда от престорени ласкателства.

Алесандра изви вежди и й отправи деликатен укор.

Въпреки това, неочакваната поява на усмихнатото лице на Хадли имаше успокояващ ефект върху нея.

— Както виждате, сър, заети сме със сериозни научни дела. Затова, ако нямате нищо против…

— Не възнамерявам да прекъсвам работата ви, лейди Шефилд. Само се отбих да оставя тези пакети.

— Какви са те? — попита тя подозрително.

Лукас леко разопакова най-горния.

— Първо, тези са за вас.

Една въздишка се изплъзна между устните й при вида на цветята. Вместо обичайната комбинация от рози и лалета, тези бяха различни по размер и форма. Фината палитра от бледо синьо и нежно лавандулово изпъкваше на фона на широките зелени листа на ефирната папрат. Ефектът бе поразителен, а естествените форми изглеждаха възхитително.

— Bellissimo^[2] — прошепна Алесандра.

— Д-да, доста красиви са — поде Кийра и усети как сърцето й подскочи, когато й ги поднесе.

— Другият пакет е за Перегрин — Лукас погледна към двете деца, които си подаваха топката напред-назад. — Предполагам, че младата дама е блуждаещият добър стрелец, който го е ударил точно между очите.

— Дъщеря ми Изабела — обясни Алесандра. Колкото до прицелването й, подобрява се — след кратка пауза, добави: — Искам да кажа, че не е имало инциденти тази сутрин.

— Мис Изабела изглежда в чудесна форма. Смея да кажа, че след няколко указания и подходящите принадлежности, и двамата с Перегрин повече няма да представляват заплаха един за друг — Лукас развърза връвта, махна хартията и разкри няколко лакирани бухалки за крикет и половин дузина нови топки. — Най-доброто от „Силиман“ — каза. — Позволих си да подбера подходящите за деца. С ваше позволение, лейди Шефилд… — веждите му се повдигнаха въпросително.

Кийра кимна леко.

— Чудесно — Лукас отиде до вратата. — Дами, оставям ви да работите, докато аз се поглезя с малко игра — той дръзна да им намигне. — Както сигурно предполагате, ние, развратните женкари, не полагаме никакви интелектуални усилия по това време на деня.

Перегрин посрещна графа с доволен вик. Новата спортна екипировка предизвика още по-голямо вълнение и след нетърпелив оглед и двете деца го молеха да се присъедини към играта.

— Хмм. С всеки изминал момент става все по-интересно — приятелката й гледаше как Хадли сваля сакото и навива ръкавите си. — Имам чувството, че в тази връзка има много повече от очевидното.

— Нека се съсредоточим върху ръкописа — каза Кийра бързо. — Тайните в него са много по-важни от личния ми живот.

Алесандра взе букета и вдиша дълбоко.

— Cara, аз най-малко мога да те поучавам, но от опит знам, че загадките на живота невинаги могат да бъдат разрешени разумно. Понякога се разплитат по най-непредвидимия начин.

— Съветът ти е винаги от полза, Алеса — тя направи иронична гримаса. — Дори и когато говориш с гатанки.

Кийра позвъни за ваза и се върна до масата.

— И така, до къде бяхме стигнали? — тя се настани да работи, но въпреки подканите, установи, че не можеше да се съсредоточи. Звънът на безгрижния смях я разсейваше, както и погледите, които отправяше към палуващия с децата Хадли. Перегрин изглеждаше толкова безгрижен, замахвайки с бухалката под надзора на графа. Изабела също участваше в играта. Гледката на широкоплещестия женкар, който показва на малкото момиченце как се държи топката я накара да преглътне усмивката си.

Съобщението, че обядът е готов, бе добре дошло за Кийра. Тя повика децата. Хадли ги последва. Изглеждаше разчорлен по момчешки, с развята от бриза коса и с разхлабена връзка.

— Ще се присъедините ли към нас да се подкрепите, лорд Хадли? — попита Алесандра.

— Благодаря ви, лейди Джиамати. Опасявам се, че вече прекалих с гостоприемството на лейди Шефилд.

— Напротив, сър — каза Кийра с привидно запазено спокойствие.

Той изтупа панталоните си, които имаха няколко огромни петна от тревата и добави с по-висок глас:

— За съжаление имам уговорка от по-рано, да се присъединя към приятели на стрелбището на Мантън.

— Е, тогава да не ви задържаме — отвърна бързо тя.

На Лукас му бе забавно от прибързаното й желание да го отпрати.

— Тръгвам, но ще се върна тази вечер. Надявам се, не сте забравила, че сме поканени на рецитал от обществото за църковна музика.

— Небеса, вие наистина сте светец — измърмори Алесандра. — Програмата им е ужасно скучна.

— И аз така съм чувал. Въпреки това, организаторът е много влиятелна дама в обществото и подкрепата й ще бъде от огромна полза за лейди Шефилд в случай, че семейството на покойния й съпруг продължи да настоява да отнеме сина й.

— Истински светец, който ще изтърпи няколко досадни часа с антични химни заради Кийра.

Лукас й отправи ангелска усмивка.

— Не, просто беден грешник, който изкупва всичките си предишни деяния.

Само споменаването на вероятността от опасност за Перегрин, изпрати тръпки по гърба й, но Кийра се постара да прикрие страха си.

— Надявам се да се държите добре тази вечер. Това е и част от уговорката ни, все пак.

— Разбира се — преди да успее да се оттегли, той целуна ръката й. — Да се работи с вас е удоволствие, лейди Шефилд. Само се постарайте да спазите вашата част от уговорката.