Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 1глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir(2012)

Издание:

Уршула Льогуин. Лявата ръка на мрака

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1980

Библиотека „Галактика“, №20

Преводач: Борис Миндов

Рецензенти: Светозар Златаров, Кръстан Дянков

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Американска, I издание

Дадена за печат на 26.V.1980 г. Подписана за печат на 10.XI.1980 г.

Излязла от печат на 28.XI.1980 г. Формат 32/70×100 Изд. №1384

Печ. коли 17,50 Изд. коли 11,33 УИК 13,40. Цена 2,00 лв.

Страници: 280. ЕКП 95366 21431 5637–361–80

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 820 (73)-31

Ursula K. LeGuin. The Left Hand of Darkness

Panther Books, London, 1977

© Ursula K. LeGuin, 1969

© Борис Миндов, преводач, 1980,

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1980.

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1980

с/о Jusautor, Sofia

История

  1. —Добавяне

Американката Уршула Льогуин (род. 1929 г.) се появи отскоро на небосклона на научната фантастика, но за много кратко време си извоюва световно признание. Нейният роман „Лявата ръка на мрака“, излязъл в 1969 г., още същата година получи наградата „Небула“ на Дружеството на американските писатели-фантасти, а на следващата — 1970 г. — наградата „Хюго“ на международните конгреси на научната фантастика. След това се редуват още романи, които утвърждават името й на майсторка в този жанр.

В „Лявата ръка на мрака“ Уршула Льогуин ни запознава със странния свят на въображаемата планета Гетен, където е дошъл пратеник от нашия свят. Всъщност светът на Гетен не е толкова странен, защото по естество наподобява Земята в ледников период. А и гетенейците по външност са като нас, чувствуват и мислят като нас… само че имат една особеност, странност, която на пръв поглед би ни шокирала: те са двуполови същества.

С тази „ненормална система“ обаче Уршула Льогуин съвсем не цели да гъделичка читателя с еротика и порнография. Тя е далеч от такава мисъл. „Лявата ръка на мрака“ не е порнографски роман. Само повърхностен читател би го възприел като такъв. Напротив, в него авторката е вложила дълбок социален смисъл, изяснен по-специално в глава 7 на романа, в така наречените „служебни бележки на Онг Тот Опонг“.

Според Уршула Льогуин именно тази специфична физиология „направлява гетенейците, властвува над тях“, определя битието и обществения им строй. В гетенейското общество човек не знае дали ще бъде мъжът или жената, няма избор в това отношение. Нещо повече, извън „кемъра“, т.е. периода на плодовитост, през четири пети от живота си гетенеецът е независим от половия нагон, докато у нас този нагон е постоянен и според Льогуин причина за много злини в нашето човешко общество.

В периода на плодовитост гетенеецът, независимо от положението си, се освобождава от всякаква работа. Тъй като всеки някога през живота си е „обвързан да ражда деца“, „тежестите и правата се делят горе-долу поравно“. На един и същ индивид се пада в едно време да бъде баща, а в друго време — майка. „Човечеството тук — посочва Льогуин — не се дели на силна и слаба половина, на покровители и покровителствувани, на господари и подчинени, собственици и роби, активни и пасивни.“ Полови сношения без взаимно съгласие не съществуват; не съществува изнасилване. И оттук авторката стига до идеята за премахването на войната: тъй като според Тумас Сонг Ангот (измислен учен) войната е „чисто мъжка работа… изнасилване в широк мащаб“, гетенейската полова система премахва „мъжествеността, която изнасилва, и женствеността, която бива изнасилвана“. По този начин е притъпена „агресивността на човека“ — причина за масовите кръвопролития, наричани войни. Наистина гетенейците „с охота се избиват взаимно по един и по двама“, но „рядко с десетки… никога със стотици и хиляди“.

Така Уршула Льогуин като жена, американка, живееща в свят на социална несправедливост, логично стига до извода, че само с изравняването на половете, с равенството на всички хора може да се създаде справедливо човешко общество, в което „човек бива уважаван и оценяван единствено като човешко същество“.

Вярно, нейната „утопия“ е социално наивна. На планетата Гетен има и вражди, и подтисничество, и убийства. Там има и хора като ретроградния, властолюбив, жесток Тайб, и напредничави, благородни, героични фигури като Естравен. Но на края носителите на новото, проводниците на прогреса като Естравен вземат връх в този изостанал в някои отношения свят, и в това е всъщност разковничето, надеждата на бъдещето. И в това е достойнството на романа.

Край