Робърт Шекли
Клопка за хора (8)

8

Напредвайки непреклонно срещу вилнеещия буреносен смог, с очи, превърнали се в цепнатини, и устни, присвити в строга бяла линия, Бакстър си пробиваше път към пресечката на 49-та улица и 8-мо авеню. Точно там обстоятелствата ненадейно се промениха с типичната за града-джунгла гибелна превратност.

Докато прекосяваше улицата, Бакстър чу усилващ се зловещ тътен. Той разбра, че светлините на светофарите са се сменили. Шофьорите, докарани до безумие от няколкодневното чакане и от други очевидно маловажни причини, бяха по едно и също време натиснали газта. Стив Бакстър се оказа точно посред пътя на паническия бяг на превозните средства.

Да продължи или да се върне обратно през широкия булевард бе напълно невъзможно. Мислейки трескаво, Бакстър отмахна капака на една шахта и се вмъкна под земята. Това му отне не повече от половин секунда. Над главата му се понесе скърцането на изтезаван метал и трясък от сблъскали се автомобили.

Той продължаваше да бърза напред по канализационната система. Тази мрежа от тунели бе гъсто населена, но бе далеч по-безопасна от пътищата горе на повърхността. Стив се сблъска с опасност само веднъж, когато някакъв глупак го нападна до ръба на един утаечен резервоар.

Калѐн от опита си, Бакстър надви убиеца и взе кануто му — истинска необходимост за някои от по-ниските галерии. След това той продължи с гребане до пресечката на 42-ра улица и 8-мо авеню, където внезапно наводнение го изтласка на повърхността.

Сега дълго мечтаната цел бе вече наистина съвсем наблизо. Оставаше само един квартал, един-единствен квартал, и той щеше да се озове при Управлението на Държавния поземлен фонд на Таймс Скуеър.

И в този миг той се сблъска с последното решаващо препятствие, което написа finis на всичките му мечти.