Робърт Шекли
Клопка за хора (7)

7

Когато отново се отправи напред, настроението му бе значително повишено. Но сега той изпадна в прекалена самоувереност — нещо много по-опасно и от най-дълбоката депресия. Като вървеше бързо на юг, той се възползва от едно временно затишие в уличното движение и тръгна по скоростната пешеходна отсечка. Направи това прибързано, без да се замисли за последствията.

И когато грешката бе безвъзвратно сторена, той откри за свой ужас, че маршрутът бе еднопосочен и завои не се разрешаваха. Чак сега видя, че тази пешеходна отсечка водеше направо към TERRA INCOGNITA — към Джоунз Бийч, Файър Айлънд и Ийст Хемптън.

Положението налагаше незабавно да се действува. От лявата му страна се издигаше гола бетонна стена. Отдясно имаше висока до пояс преграда, на която пишеше: „Прескачането забранено от 12,00 до 24,00 часа във вторник, четвъртък и събота.“

Беше вторник следобед и забраната беше в сила. Въпреки това без колебание Стив прескочи преградата.

Ужасното възмездие последва незабавно. Замаскирана полицейска кола изникна на часа от една от прословутите градски засади. Тя връхлетя върху него, стреляйки наслуки в тълпата. (В този нещастен век законът заставяше полицаите да стрелят наслуки в тълпата при преследването на някой подозрителен човек.)

Бакстър се скри в един магазин за захарни изделия. Там, като разбра, че развръзката е неизбежна, той се опита да се предаде. Но това не се допускаше, тъй като затворите бяха препълнени. Град от куршуми го прикова към пода, докато начумерените полицаи инсталираха минохвъргачки и преносими огнехвъргачки.

Това, изглежда, бе краят не само на надеждите на Стив Бакстър, но и на самия му живот. И както лежеше на пода сред евтини дъвчащи бонбони и крехки курабийки от батат и белтък, той повери душата си на бога и се приготви да посрещне достойно края.

Но отчаянието му бе преждевременно, така както се бе оказал прибързан и предишният му оптимизъм. Отвън се чуха глъч и врява и като попривдигна глава, той видя, че група въоръжени мъже бе нападнала в гръб полицейската кола. Обръщайки се да посрещнат тази опасност, мъжете в синя униформа бяха обстреляни с флангов огън и избити до последния човек.

Бакстър излезе да поблагодари на спасителите си и видя, че те се предвождаха от Флейм О’Рок Стайнмец. Красивата девойка-разбойник не бе могла да забрави чужденеца с нежния глас. Въпреки възраженията на пияния си баща тя бе следила всяко движение на Стив и бе дошла да го спаси.

С алчни крясъци мъжете с черни шапки оплячкосаха набързо околността. Флейм и Стив се оттеглиха в сенчестата самота на един изоставен ресторант. Там, под олющените оранжеви фронтони на една по-спокойна и по-благоприятна епоха, между тях се разигра трепетна любовна сцена. Тя обаче не бе повече от кратка горчиво-сладка пауза между две действия. Малко след това Стив Бакстър отново се втурна в бесния водовъртеж на града.